Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1434 26.07.2019 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на двадесет и шести юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Димитър Гальов
Секретар: К. Л.
като разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
административно дело № 367 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е
по жалба от „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, с ЕИК по Булстат *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Свети Влас, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“
№22, представлявано от управителя Румен Стефанов, против ревизионен акт №
Р-02000218002550-091-001 от 07.11.2018 г. (РА) на началник сектор – възложил
ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД НАП
Бургас, потвърден с решение № 10 от 23.01.2019 г. на началник отдел „Обжалване“
в дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Бургас (ОДОП),
изпълняващ правомощията на директор на дирекция ОДОП – Бургас при ЦУ на НАП, съгласно
заповед ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2017г.
С РА са определени допълнително задължения по ЗДДС
за данъчни периоди:
месец юни
2017г. – дължима сума 58 571,33лв. и лихва 7 826,41лв.
месец юли 2017г.
– дължима сума 30 261лв. и лихва 3 782,93лв.
месец
септември 2017г. – дължима сума 62 827,14лв. и лихва 6 789,36лв.
Общият
размер на задълженията е 170 058,17лв., от които ДДС – 151 659,47лв.
и лихви за забава – 18 398,70лв.
Определянето
на тези задължения за ДДС е свързано с отказ да се признае правото на данъчен
кредит по фактури, издадени от „Иглолес“ ЕООД , както следва:
№
112/22.07.2017г. с данъчна основа /ДО/ 151 305лв. и ДДС 30 261лв.;
№
131/14.09.2017г. с ДО 70 274лв. и ДДС 14 054,80лв.;
№
134/28.09.2017г. с ДО 106 457,60лв. и ДДС 21 291,52лв.;
№
135/30.09.2017г. с ДО 80 378,10лв. и ДДС 16 075,62лв.;
и по данъчни
фактури, издадени от „Пелет Груп България“ ЕООД, както следва:
№
1037/10.06.2017г. с ДО 292 856,67лв. и ДДС 58 571,33лв.;
№
1038/20.09.2017г. с ДО 450 000лв. и ДДС 90 000лв.
Жалбоподателят
счита, че неправилно органите по приходите са приели, че не са налице
предпоставките по чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, чл.6, чл.9 и чл.25, ал.1
и ал.2 от ЗДДС, поради което неправилно е отказано право на приспадане на
данъчен кредит по фактури за доставки на стоки/материали. Оспорва се изводът,
че не може да се установи по безспорен начин реалността на извършените доставки
по издадените фактури. Изразява се становище за допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Нарушени били принципите на
обективност, служебно начало, добросъвестност и правото на защита. Според
жалбоподателя органите по приходите не са установили съществуването на всички
фактически основания за издаване на РА. Сочи се нарушение при връчване на
ИПДПОЗЛ на доставчиците. Твърди се, че няма доказателства за валидността на
електронния подпис на издателите на РА. На следващо място се излагат твърдения,
че РА е издаден в противоречие с материалния закон. Основните възражения на
жалбоподателя са, че в хода на ревизионното производство били представени
всички необходими документи, които доказват реалност на доставките по спорните
фактури. Твърди се, че предмета на получените доставки е свързан с дейността осъществявана
от дружеството– строителни дейности на обекти. Според оспорващия е недопустимо
да се обосновава теза за липса на доставка само с доказателства за нередност
при доставчиците. Това би довело до поставяне на ревизираното лице в
неравностойна позиция, доколкото ако същото е изпълнило надлежно своите
законови задължения, то неясно е какво е било поведението на доставчика. Излага
се, че не съществува задължение за данъчно-правните субекти, преди извършване
на определена доставка, да извършат цялостно проучване на своя контрагент.
Дружеството жалбоподател поддържа още, че ревизиращият екип не е извършил
съвкупна преценка на всички доказателства, за да обоснове извод за наличие или
липса на доставка. Цитира съдебна практика на СЕС и ВАС на РБ. Твърди, че
ирелевантно за упражняване правото на данъчен кредит е наличието или липсата на
доказателства за наети работници, съответно за заплащане на дължимите
осигурителни вноски. Изтъква, че в конкретният случай работници са налице, но
неправилно ревизиращите приели, че същите не са квалифицирани. Оспорват се също
изводите на ревизиращите за липса на материална обезпеченост за извършване на
доставките, тъй като част от случаите се отнасят за консултантски услуги и
маркетингови проучвания, които не предполагат използване на ДМА. В други случаи
се касае за прехвърляне право на собственост върху движими вещи. Дружеството
жалбоподател сочи, че счетоводството му е водено според изискванията на чл.114,
ал.10 от ЗДДС и получаването на доставките е отразено, съгласно законовите
изисквания. На следващо място, в хода на ревизията било установено, че
получените стоки и услуги били заплатени, което означава, че доставката е
реално извършена.
С допълнение
към жалбата се представят и писмени доказателства, с които дружеството поддържа
доводите си за наличие на реални доставки, респективно за необоснованост и
незаконосъобразност на издадения ревизионен акт.
Иска се
съдът да отмени оспорения РА № Р-02000218002550-091-001 от 07.11.2018 г. на
началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител
на ревизията при ТД НАП Бургас.
Изложението
в жалбата, сочи незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, поради нарушение
процесуалния и материалния закон.
В съдебно
заседание, дружеството– жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител.
С писмени бележки от упълномощен процесуален представител-адвокат (л.768, 796),
изразява становище по съществото на спора. Поддържа, че ревизионният акт е
неправилен и незаконосъобразен и се иска отмяната му, като постановен при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби и необоснованост. Претендират се направените по
делото разноски. В условието на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаг-раждение.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Моли, съда да постанови решение, с което да я отхвърли,
респективно да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение. Представя по
делото административната преписка по издаване на оспорения ревизионен акт.
Административен съд –гр.Бургас, като взе предвид
доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Решение
№ 10 от 23.01.2019г. на Дирекция ОДОП – Бургас, с което се потвърждава
ревизионния акт било връчено на дружеството- жалбоподател по електронен път на
24.01.2019г. (л.156). Жалбата срещу РА е подадена до съда, чрез Дирекция ОДОП–Бургас
при ЦУ НАП. Същата била изпратена чрез пощенски оператор на 07.02.2019г. (л.7 том І-ви) и входирана в приходната
администрация на 08.02.2019г. Предвид посоченото, съдът намира, че жалбата е
подадена в 14-дневния срок, съгласно чл.156, ал.1 от ДОПК, от юридическо лице
(търговско дружество), което е адресат на акта, по съществото си неблагоприятен
за субекта и има правен интерес от оспорването. Жалбата съдържа изискуемите по
закон форма и реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Налице са
предпоставките за разглеждане на оспорването по същество, при което съдът
констатира следното:
На „Брилянт
– Слънчев бряг“ ООД била извършена данъчна ревизия с обхват задължения за ДДС
за периоди: 01.06.2017г.–31.07.2017г. и 01.09.2017г.–30.09.2017г. Ревизията
първоначално приключила с РА № Р-02000217005245-091-001 от 23.02.2018г., с
който ревизиращите не признали право на приспадане на данъчен кредит (в общ
размер на 151 659,47лв. и лихви 7 567,41лв.) по извършени доставки от
„Пелет груп България“ ЕООД и „Иглолес“ ЕООД. Първият ревизионен акт бил
обжалван по административен ред и с решение № 93/26.04.2018г. (л.200 том І-ви)
на директор на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП бил отменен изцяло, а
преписката върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на
ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт по
приложението на ЗДДС за данъчните периоди 01.06.2017г.–30.06.2017г.;
01.07.2017г.- 31.07.2017г. и 01.09.2017г. –30.09.2017г. Решаващият орган
указал, за уточняване на фактите и обстоятелствата да се връчат ИПДПОЗЛ на
ревизираното лице, на неговите доставчици, както и на трети лица, с цел
установяване на законосъобразността на отказване правото на данъчен кредит на
жалбоподателя, като се съберат всички необходими и относими доказателства към
данъчното облагане на дружеството-жалбоподател, по реда и със средствата на
ДОПК. Указано е всички доказателства да се приложат към преписката и следва да
бъдат обсъдени в констативната част на доклада. При издаването на новия
ревизионен акт да бъдат взети предвид мотивите на отменителното решение на административния
орган, като бъдат спазени предвидените в ДОПК процесуални изисквания.
В изпълнение
указанията обективирани в отменително решение на Директора на дирекция „ОДОП“,
била издадена Заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000218002550-020-001/30.04.2018г. (л.197 том І-ви).Била възложена ревизия
на дружеството-жалбоподател „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД с обхват задължения за
ДДС за периоди 01.06.2017г. – 31.07.2017г. и 01.09.2017г.–30.09.2017г. и със
срок на ревизията три месеца от датата на връчване (връчена на дружеството по
електронен път на 09.05.2018г., л.198 том І-ви). Впоследствие тази заповед била
изменяна със Заповед № Р-02000218002550-020-002/06.08.2018г. /л.653 том
ІІІ-ти/, като бил продължен срока за приключване на ревизията до 09.09.2018г. и
със Заповед № Р-02000218002550-020-003/31.08.2018г. /л.660 том ІІІ-ти/, с която
срокът за приключване на ревизията бил продължен до 09.10.2018г.
За
констатациите от извършената ревизия бил изготвен ревизионен доклад (РД) №
Р-02000218002550-092-001 от 23.10.2018г. (л.720-745 от том ІІІ-ти), в срока по
чл.117, ал.1 от ДОПК. Докладът е изготвен в срока по чл.117 от ДОПК и е връчен
на ревизираното дружество на 23.10.2018г. /л.746 от том ІІІ/.
Възражение
срещу така изготвения и връчен ревизионен доклад не е постъпило в законния
14-дневен срок, считано от връчването.
Относно
процесните данъчни фактури, издадени от „Иглолес“
ЕООД, както следва:
№
112/22.07.2017г., строителни материали, с ДО 151 305лв. и ДДС
30 261лв.;
№
131/14.09.2017г., строителни материали, с ДО 70 274лв. и ДДС
14 054,80лв.;
№
134/28.09.2017г., строителни материали, с ДО 106 457,60лв. и ДДС
21 291,52лв.;
№
135/30.09.2017г., строителни материали, с ДО 80 378,10лв. и ДДС
16 075,62лв.,
в РД е посочено, че незаверени копия от същите
са представени лично от управителя на дружеството. Във връзка с доставките на
материалите по фактурите били представени банкови извлечения за извършено
разплащане, хронологични разпечатки на сметка 411, стокови разписки, пътни
листи и двустранен протокол за действително доставени строителни материали. От
представените документи ревизиращият екип установил, че транспортът е извършен
с товарен автомобил, за който бил представен договор за наем и предварителен договор
за покупко-продажба. Установен бил водачът на товарния автомобил, но при
проверка в информационните масиви на НАП се установило, че няма такова лице
назначено по трудови правоотношения в „Иглолес“ ЕООД, също така не било
установено кои били лицата, извършили натоварването на стоките в транспортното
средство. Не били представени документи за придобиване на стоките, не били
представени доказателства за място и период на съхранение на стоката, както и
за наличие на складова база. Не били представени доказателства за наличие на
трудов ресурс за извършване на доставките по цитираните фактури, При извършена
проверка в ИС на НАП се установило, че за периода 01.07.2017г. до 30.11.2017г.
в дружеството били назначени по трудови правоотношения общо 16 лица на различни
длъжности. Представен бил договор за доставка на строителни материали с
дружеството жалбоподател и анекс за прекратяване на договора.
Относно
процесните данъчни фактури, издадени от „Пелет
груп България“ ЕООД, както следва:
№
1037/10.06.2017г., продажба, с ДО 292 856,67лв. и ДДС 58 571,33лв.;
№
1038/20.09.2017г., продажба, с ДО 450 000лв. и ДДС 90 000лв.,
в РД е
посочено, че в хода на проверката били изготвени искания за представяне на
документи и писмени обяснения и били извършени посещения на адреса на
дружеството, но представител не бил открит. По тази причина било изготвено
съобщение по реда на чл.32 от ДОПК. Съобщение до дружеството било изпратено и
на деклариран в НАП електронен адрес, но отговор не бил получен. Поради
изложеното, ревизиращите приели, че „Пелет груп България“ ЕООД не е представило
документи и информация относно дата и час на предаване на стоките в обект/склад
на получателя, МОЛ на предаване; регистрационен номер на транспортното
средство, с което е извършен превоза на стоките, име на шофьор, притежава ли
лицето складови/експедиционни бележки, стокови разписки, приемно-предавателни
протоколи, товарителници, пътни листи, пътно-прехвърлителни разписки, анализи
свидетелства и др. документи удостоверяващи извършените транспорти. Не били
представени данни за лица, извършили
натоварването на стоките в транспортното средство, за произход на стоките
– първични документи за придобиване, за място и период на съхранение на стоката
и наличие на складова база.
Ревизиращите
обобщили, че не била представена информация относно наличие на трудов ресурс за
извършване на доставките и наличие на нает персонал по граждански
правоотношения. Нямало документи и информация относно сключени граждански
договори във връзка с извършените доставки, направените поръчки. Не били
представени транспортни документи, свързани с транспортирането на стоката.
Посочено е, че
на 18.06.2018г. с управителя на „Пелет груп България“ ЕООД – М.М.бил проведен
телефонен разговор и същият бил поканен да посети офис на НАП. Същият се явил и
получил в писмен вид ИПДПОЗЛ, според което следвало да представи в 7-дневен
срок документи във връзка със спорните фактури. В указания срок документи не
били представени.
Относно
доставката по фактура № 1038/20.09.2017г., проверяващите изрично посочили, че
не били представени документи и информация за дата и час на предаване на
строителната механизация на получателя, МОЛ на предаване, нямало данни как е
извършен транспорта на строителната механизация – на самоход или с транспортни
средства, не бил представен опис на строителната механизация с данни за предмет
на доставката по вид марка и количество, не били представени данни за лица
извършили предаването, за произход на строителната механизация и за
местонахождение на механизацията към момента на предаването.
На
21.06.2018г. дружеството жалбоподател– „Брилянт Слънчев бряг“ ООД представило документи
и доказателства относно доставките на строителни материали и строителна
механизация от „Пелет груп България“ ЕООД подробно описани в РД (л.732-734).
Впоследствие били представени още доказателства (л.737, стр.2-738).
Към
ревизията били приобщени доказателства за извършени ревизии на „Иглолес“ ЕООД и
„Пелет груп България“ ЕООД.
С оглед
данните от ревизията извършена на „Пелет груп България“ ЕООД, ревизиращият екип
приел, че дружеството не е имало възможност да извърши фактурираните доставки,
тъй като не било доказано придобиване на собственост върху стоките, които
подлежат на последваща продажба. Прието е още, че не бил доказан превоза на
строителната техника от място на доставчика до място на клиента. Не било
установено наличието на какъвто и да е кадрови и технически потенциал за
изпълнение на договора. Ревизиращите посочили, че дори да се приеме, че е
извършена продажба на стоки и извършени услуги съответстващи на фактурираните,
то „Пелет груп България“ ЕООД не е фактическият доставчик. Бил направен извод,
че в случая е налице относителна симулация, фактурирани били доставки, които не
са извършени от посоченото като доставчик лице, а от трето лице. Според
органите по приходите ревизираното лице е знаело или не е било възможно да не
знае, тъй като за периодите, в които е ползван данъчния кредит по фактурите е
включило в дневниците си за продажбифактури за извършени доставки по
предварително сключени договори вследствие на което е намален дължимия ДДС за
внасяне по СД за съответните периоди.
Предвид изложеното
бил направен извод, че по спорните фактури № 1037/10.06.2017г., продажба, с ДО
292 856,67лв. и ДДС 58 571,33лв. и № 1038/20.09.2017г., продажба, с
ДО 450 000лв. и ДДС 90 000лв., издадени от „Пелет груп България“ ЕООД не е
доказано по безспорен начин извършване на доставките, същите са издадени без
основание и било отказано правото на данъчен кредит.
При
извършената ревизия на „Иглолес“ ЕООД също бил обоснован извод за липса на
реално извършени доставки към ревизираното лице и било отказано правото на
данъчен кредит.
Въз основа
на ревизионния доклад бил издаден процесния ревизионен акт № Р-02000218002550-091-001
от 07.11.2018г. (л.751 том ІІІ-ти), от компетентен орган по чл.119, ал.2 от ДОПК.
С който били са определени допълнително задължения по ЗДДС за данъчни периоди:
месец юни
2017г. – дължима сума 58 571,33лв. и лихва 7 826,41лв.
месец юли 2017г.
– дължима сума 30 261лв. и лихва 3 782,93лв.
месец
септември 2017г. – дължима сума 62 827,14лв. и лихва 6 789,36лв.
Общият
размер на задълженията е 170 058,17лв., от които ДДС – 151 659,47лв.
и лихви за забава – 18 398,70лв.
РА бил
връчен електронно на 07.11.2018г. (л.757 том ІІІ-ти) и обжалван изцяло пред
директора на дирекция ОДОП“ – Бургас при НАП. В жалбата са изложени съображения
за незаконосъобразност на РА, които по същество са аналогични с тези, изложени
в жалбата, с която е сезиран съда. Било депозирано и допълнение към жалбата
(л.19 том І-ви), с което дружеството– жалбоподател представило пред решаващия
по-горестоящ орган допълнителни доказателства.
С решение № 10
от 23.01.2019г. началник отдел „Обжалване“ в дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” – Бургас (ОДОП), изпълняващ правомощията на директор на дирекция ОДОП
– Бургас при ЦУ на НАП, съгласно изрична оправомощителна заповед
ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2017г. /л.761 от том
ІІІ-ти/, включително досежно правомо-щията по чл.152, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт е потвърден изцяло. Решаващият орган приел, че в хода на
втората ревизия, проверяващите изпълнили указанията дадени с решение №
93/26.04.2018г. (л.200 и сл. том І-ви). Преценил като неоснователни
възраженията за противоречие на РА с основни принципи на данъчното право –
обективност и служебно начало.
Относно
доставките от „Иглолес“ ЕООД:
След
преценка на представените доказателства било прието, че от представените пътни
листи се установява модела на товарния автомобил и неговия водач. При проверка
в ИС на НАП се установило, че такова лице не е било назначавано в дружеството.
За периода 01.07.2017г. до 30.11.2017г. в същото били назначени 16 лица на
длъжностите: техник лесничество, общ работник промишлеността, машинен оператор
банциг, машинен оператор циркуляр. При проверка, било установено още, че
„Иглолес“ ЕООД е с вписана стопанска дейност – търговия на едро с дървен
материал, материали за строителство и санитарно оборудване, както и горско
стопанство и дърводобив. С декларация по чл.92 от ЗКПО за 2017г. дружеството декларирало
дейност – разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал, т.е.
извършваната дейност няма отношение към предмета на доставките към
жалбоподателя. Решаващият административен орган приел още, че в спорните
фактури предметът на доставката е описан общо „строителни материали“ без да е
конкретизирана стоката по вид, количество, единична цена и стойност. В
стоковите разписки към фактурите стоките били описани по вид, количество,
единична цена и стойност и имало положен печат на ревизираното дружество за
приел стоката имало и подпис, но без да е посочено конкретно име. За доставчика
имало печат и подпис, но не се установявало лицето, което предало стоката. На
част от стоковите разписки фигурирало името Виолета Никифорова, но не било
посочено качеството на лицето. Ревизията установила още, нередности във
воденото от дружеството – жалбоподател счетоводство, тъй като не е създадена
аналитична отчетност на строителните материали по вид, количество, единична
цена и стойност, а стоките били заведени
само стойностно, което нарушавало изискванията на чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3,
както и на чл.11 от ЗСч и СС 2 Отчитане на стоково-материалните запаси. Тази
констатация била потвърдена и от писмените обяснения на управителя на фирмата
–жалбоподател. Липсата на заведена аналитична отчетност на стоково-материалните
запаси в съответствие с данъчното и счетоводно законодателство не осигурявало
надеждна одитна следа за проследяване на видовете и количествата придобити
стоки, както и на тяхното изписване по конкретни клиенти
Във връзка с
доставка с фактура № 131/14.09.2017г. било установено следното:
Данъчната основа на тази фактура е
70 274.00 лева и е начислен ДДС в размер на 14 054.80 лева. Съгласно
представено платежно нареждане от 16.07.2017г. по фактурата е платена сумата от
30 000 лева. На 29.11.2017г. било издадено кредитно известие КИ № **********, с което стойността на доставките по фактура №
131 била намалена с 45 274.00 лева, респективно ДДС бил намален с
9 054.80 лева. Основание за това било постигнато споразумение между
страните за връщане на материали от жалбоподателя на доставчика, на стойност
45 274,70лв., без ДДС. Органът приел, че финансовите отношения между
страните били уредени, предвид наличието на частично плащане, но не били
налични доказателства относно реалното връщане на материалите. В тази връзка
нито една от страните не представила доказателства, удостоверяващи кои
материално-отговорни лица предали/приели върнатата стока, кои лица извършили
съпътстващите товаро-разтоварителни дейности и транспорт, с какви транспортни
средства и водач било осъществено връщането и за чия сметка, съответно липсвали
доказателства установяващи факта на връщане на стоката по вид количество и
стойност. От друга страна, направен е анализ на заявеното по вид и количество
върната стока, като е обоснован извода, че стойността на така описаните от
дружеството стоки, за които се твърди, че са върнати възлиза на 14 283.95
лева, а не на посочената в кредитното известие стойност 45 274.00 лева.
Тази преценка е направена, с оглед представените от ревизираното дружество
доказателства. Упоменатата разлика в общата стойност на стоките, които според
жалбоподателя били върнати и стойността на описаното кредитно известие доказвало,
че по фактурата няма връщане на стоки на посочената стойност. Установило се още
разминаване в мерните единици на материалите, които били доставяни от „Иглолес“
ЕООД. Въпреки твърденията за наличие и на други кредитни известия, не били
представени такива кредитни известия към фактури № 122/22.07.2017г. и №
134/28.09.2017г. нито пред ревизиращия екип, нито в хода на обжалването на РА
по административен ред. При преценка на документите представени с цел доказване
произхода на стоките се установило, че същите били общо описани, а общата
стойност на доставките по всички фактури била значително по-ниска от тази, на
която стоките са фактурирани от доставчика „Иглолес“ ЕООД към ревизираното
дружество. Будел недоумение и факта, как тези документи са представени от
страна на ревизираното лице, т.е. неясна е причината това дружество да
разполага с тях, при положение, че с насрещната проверка на доставчика му и
изискването от страна на това лице, такива документи не били представени от
доставчика, който следва да ги притежава, а изрично му били изискани тогава. В
решението е обсъден и факта, че на „Иглолес“ ЕООД била извършена ревизия за
период 01.01.2017г. – 31.07.2017г. относно приложението на ЗДДС, за резултатите
от която са издадени РД от 02.02.2018г. и РА от 13.03.2018г.Въз основа на
техните констатации, бил обоснован извод за липса на реално извършени доставки
към ревизираното лице, документирани с фактури издадени от „ДСО Инвест“ ЕООД и
„Хрис 2013“ ЕООД, посочени от „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД като предходни
доставчици на строителните материали, фактурирани от „Иглолес“ ЕООД. Ревизията
установила, че в отчетните регистри, за данъчен период 01.01.2018г. –
31.01.2018г. дружеството отразило с обратен знак фактурите за покупки от
посочените доставчици на „Иглолес“ ЕООД, като с това на практика се признавало,
че не е получило такива доставки и само извършило корекция на ползвания от него
данъчен кредит. Според органа така неправомерно били издадени документи за
доставка на стоки, на които лицето не било собственик и неправомерно е
начислило ДДС, което довело до неправомерно упражнено право на данъчен кредит
от страна на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД.
Относно
доставките от „Пелет Груп България“ ЕООД в решението е описано, че при две
посещения на адреса за кореспонденция не бил открит представител на дружество
за връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения. По тази
причина били предприети действия за връчване на ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК. В установения от ДОПК срок исканите документи не били представени. По
телефон бил открит управителят на дружеството, който се явил и получил
искането, но в указания срок не представил документите. Документи относно
спорните доставки били представени от ревизираното дружество.
По отношение
на ДФ № 1038/20.09.2017г. органът приел, че съгласно копие на представено
платежно нареждане на 10.10.2017г. било извършено частично плащане по
фактурата, т.е. към датата на издаване на фактурата липсва извършено плащане на
цялата стойност, което да обоснове вписаното в данъчния документ основание за
издаването. На следващо място, според представен приемо-предавателен протокол,
на 10.10.2017г. в гр.Ахелой управителят на „Пелет Груп България“ ЕООД предал на
управителя на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД само част от договорената техника,
поради което решаващият орган приел, че към датата на издаване на фактурата
20.09.2017г. липсва извършена доставка на услуга и не е възникнало данъчно
събитие по смисъла на чл.25, ал.2 и ал.7 от ЗДДС. Посочено е още, че както в
хода на ревизионното производство, така и при обжалването по административен
ред не били представени безспорни доказателства, удостоверяващи собствеността
на строителната механизация, предмет на спора и доказателства, че „Пелет Груп
България“ ЕООД е имал възможността да предостави такава техника на ревизираното
дружество– първични документи за придобиване собствеността на техниката. От
ревизираното дружество били представени писмени обяснения и документи от името
на „Пелет Груп България“ ЕООД, според които техниката и персонала необходим за
нейното обслужване били наети от „ЛЛС ойл и газ“ ЕООД, но при извършена
проверка в ПП VAT дневника за
покупки на „Пелет груп България“ ЕООД не били установени регистрирани данъчни
документи, издадени от този доставчик. Такива не били установени и при
извършена на „Пелет Груп България“ ЕООД ревизия. По тази причина решаващият
орган приел, че представените документи били съставени за целите на
ревизионното производство и не удостоверяват твърдените факти. Сочи се още, че
не били представени доказателства за транспортирането на техниката до обекта на
„Брилянт – Слънчев бряг“ ООД. При извършена справка в ПП СУП на НАП и в
Търговския регистър се установило, че „Пелет Груп България“ ЕООД декларирало
стопанска дейност – производство на други изделия от дървен материал,
производство на изделия от корк, слама и материали за плетене и производство на
други изделия от дървен материал. Установило се, че дружеството няма наети
работници по трудови договори и не е подавало справка за изплатени на физически
лица други доходи.
Преценявайки
в съвкупност обстоятелствата, решаващият орган стигнал до извода, че
дружеството– доставчик не разполага с пътно-строителна механизация, която би
могло да предостави под наем на жалбоподателя и не разполага с трудов ресурс,
който да обслужва тази специализирана техника. Цитиран е ревизионен акт от
ревизия извършена на „Пелет Груп България“ ЕООД, с който е констатирано, че
дружеството не разполагало с ДМА и търговски обекти, не е наемало
подизпълнители и е нямало възможност да извърши фактурираните доставки, тъй
като не е доказало придобиване на собственост на стоки и услуги, които да
подлежат на последващи доставки.
По отношение
на ДФ № 1037/10.06.2017г. органът е описал, че нито доставчикът, нито
ревизираното дружество са представили документи, от които да е видно предаване
и получаване на строителни материали по вид и количество. Посочено е сходство с
фактурирането при „Иглолес“ ЕООД – предмета на доставката е общ „строителни
материали“, без конкретика в стоката по вид, количество и стойност, а липсата
на аналитична счетоводна отчетност на стоково-материалните запаси, както при
доставчика, така и при ревизираното дружество не осигурявала възможност за
проследяване движението на стоките от придобиването им в съответното дружество
до реализирането им към съответния клиент. От представена от ревизираното
дружество справка за изписаните материали към обекти и клиенти на дружеството
се установило, че по посочената фактура са доставени материали в една мярна
единица, а са изписвани в друга, поради което не ставало ясно как е определено
съотношението между тях. Това дало повод на решаващия орган да приеме, че
изписаните количества стоки не са доставени с фактурата, предмет на спора и ако
ревизираното дружество е извършило посочените последващи доставки, то те не са
получени от „Пелет груп България“ ЕООД.
С оглед
изложеното органът е обосновал извод, че между „Иглолес“ ЕООД и „Пелет груп
България“ ЕООД от една страна като доставчици и „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД от
друга страна като получател, няма реално извършени доставки по фактурите,
предмет на спора. В решението е изяснено още, че от доказателствата не се
установява фактическо прехвърляне на собственост на стоки между страните,
посочени във фактурите.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Спорът в
настоящият казус се свежда до факта, дали са налице реални доставки на стоки и услуги,
отразени във фактурите, по които дружеството- жалбоподател претендира право на
приспадане данъчен кредит и дали този отказ се базира само на нередности при
доставчиците, както твърди жалбоподателя.
Условията и
редът за упражняване от страна на жалбоподателя на право да се приспадне
данъчен кредит за получени от него облагаеми доставки са уредени в разпоредбите
на чл.68- 72 от ЗДДС. Нормата на чл.68, ал.2 от ЗДДС сочи, че това право
възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, а съгласно
чл.25, ал.6 от закона, изискуемостта възниква с настъпване на данъчното събитие
и като последица от тази изискуемост данъкът следва да се начисли. Според
указаното от законодателя в нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, при доставка на
услуги, данъчното събитие настъпва към момента на извършване на тези услуги.
Възникването и надлежното упражняване на правото да се приспадне данъчен
кредит, т.е. на конкретното материално право е обусловено от наличието на
действително осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги, сочи и
постоянната практика на СЕС и на ВАС на РБ.
Според
жалбоподателя и съдебните решения, на които се позовава, не се допуска национална
практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае правото на
приспадане данъчен кредит, поради нередности при доставчика, например
неспазване на трудовото и осигурителното законодателство. В този смисъл, за да
се откаже това право, не е достатъчно да липсва материална и персонална
обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител. Наред с това,
неустановяването на обстоятелства касаещи произхода на стоките, както и
непълната докумен-тация относно предходните доставки не може да бъде основание
за отказване право на данъчен кредит, защото подобна зависимост не е предвидена
в закона и в този смисъл и според цитирана практика на ВАС на РБ произходът на
стоките не е сред обективните критерии за наличието на доставка на стоки и
услуги, съгласно чл.6 и чл.9 от ЗДДС и принципно изясняването му е ирелевантно
обстоятелство, досежно валидността на доставката и нейното фактическо
осъществяване.
В
случаят обаче, следва да се направи един обобщен анализ на обстоятелствата и
установяващите ги доказателства, за да се прецени основателността на подадената
жалба.
От
приобщените в хода на производството доказателства не се установява наличието
на реално осъществени доставки на услуги, което е основна предпоставка за
признаване правото на данъчен кредит. Отказът да се признае това право не се
основава само на липсата на кадрова обезпеченост на изпълнителя, нито само въз
основа на установеното за произхода на стоките и редовността на документите на
предходните доставчици.
Отричането
на правото на данъчен кредит по процесните фактури се обуславя от съвкупността
на всички факти и обстоятелства, установени в хода на ревизионното производство
и изводите направени въз основа на задълбочен анализ на тези обстоятелства, при
което не било признато правото на данъчен кредит на дружеството- жалбоподател
по процесните фактури, издадени от „Иглолес“ЕООД и „Пелет Груп България“ЕООД. За да съществува доставка по смисъла на ЗДДС
следва да съществува ЗЛ, което да извършва реално икономическа дейност, наличие
на ресурси за осъществяване на такива доставки, доставката да бъде облагаема
/по смисъла на чл.12 от ЗДДС/ и да съществува място на изпълнение /чл.21 от ЗДДС/. Едва тогава възниква данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, на
основание на което следва да бъде начислен ДДС от регистрирано лице за
извършена от него доставка с издаването на данъчен документ и включването му в
дневника на продажбите и СД за съответния период. За възникване право на
приспадане на данъчен кредит /по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС/ за
получателя на доставката, е необходимо да са налице реално осъществени
облагаеми доставки, за които от доставчика и от РЛ следва да са представени
конкретни доказателства, че стоката е доставена или услугата е извършена.
Съгласно чл.70,
ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно, като неоснователно издаден от регистрирано по ЗДДС лице данъчен
документ, в който е посочен и начислен ДДС при липса на реално осъществена
доставка на стока или услуга Това е една от хипотезите за „неправомерно
начислен данък“, което е и основание за непризнаване на право на данъчен кредит
за получателя, посочен във фактурата.
По
отношение на доставчика „Иглолес“ЕООД,
следва да се отбележи следното:
При
извършената насрещна проверка са изискани обяснения и документи от страна на
този доставчик, от които се установява, че се съдържат пътни листи за транспорт
извършван с товарен автомобил „Мерцедес“, с рег.№ СА 1937 СТ. Видно от
съдържанието им като водач е посочен Милко Каралеев. От направената справка в
информационните масиви на НАП било установено, че това лице не е в
трудовоправни отношения с дружеството „Иглолес“ЕООД. Липсват доказателства за
наличие на трудов ресурс за извършване на описаните от това дружество доставки.
Видно от съдържанието на пътните листи, транспортът се извършвал от гр.Годеч до
гр.Бургас и обратно за времето от 07.30 часа /излизане от гаража/ до 20.00 часа
/прибиране/. Посредством данните от информационната система на НАП е установено,
че за периода от 19.06.2017г. до 20.11.2017г. Милко Каралеев бил назначен на
трудов договор във фирмата „Форест консулт и Ко“ООД на длъжност „организатор производство“ в гр.Годеч,
като полагал труд при четири-часов работен ден. По делото не са представени
доказателства за наемането на това лице от страна на доставчика „Иглолес“ ЕООД
за извършване на посочената транспортна дейност и предвид факта, че е нает на
работа в друго търговско дружество за извършване на различна дейност в
упоменатия период, съставените и представени в хода на производството пътни
листи не могат да се кредитират с доверие и да установят реално доставяне на
материалите по начина, за който се твърди. Отделен е въпроса, че доставката на
описаните материали от толкова отдалечено място, спрямо седалището и адреса,
където се твърди доставяне материалите
на ревизираното лице е икономически неизгодно и е нелогично да са извършени,
при възможност да бъдат осигурени от доставчици в региона на ревизираното лице.
Наред с
това, безпротиворечиви са доказателствата по делото, че в счетоводството на
фирмата-жалбоподател закупените строителни материа-ли не се завеждат по вид и
количества, а само в стойностна сметка, което обстоятелство е заявено и в
писмените обяснения на управителя. При това положение, несъществуващата
аналитична отчетност на стоковоматериал-ните запаси не дава възможност за
надеждна одитна следа за проследяване, както на придобитото имущество, така и
по отношение изписване на конкретните артикули по вид и количество.
На
следващо място, по отношение фактура с № 131 от 14.09.2017г. с данъчна основа
70 274.00 и начислен ДДС 14 054.80 лв. е издадено кредитно известие
от 29.11.2017г., с което се намалява стойността на доставките с 45 274.00
лева, съответно начисления ДДС с 9 054.80 лева. Като основание за
издаването на това кредитно известие се сочи постигнато споразумение между
контрагентите за връщане на материали от дружеството-жалбоподател на
доставчика- „Иглолес“ЕООД. Липсват доказателства относно връщане на стоката, ангажираните
за тази дейност лица, как е транспортирана, с какви превозни средства, за чия
сметка е осъществен транспорта. Освен това, представените от жалбоподателя
справка относно доставени и по-късно изписани материали, се твърди, че са
върнати, както следва: 62 броя опаковки латексова боя дишаща Боро 25 кг., с
единична цена 51.80 лева и обща стойност 3 211.60 лева; 1543 броя лепило
„Малеклей“ 25 кг. с единична стойност 5.20 лева, на обща стойност 8 023.60
лева; латекс с разфасовки - торби по 25 кг., като са върнати 1355 кг.,
представляващи 54,2 торби, с единична цена 56.25 лева, т.е. на стойност 3
048.75 лева. При тези данни, общата стойност на върнатите материали, описани в
представени от жалбоподателя доказателства, възлиза на 14 283.95 лева. Обаче,
както вече бе отбелязано, стойността на кредитното известие основаваща се
именно на така описаните и върнати материали е 45 274.00 лева, без ДДС.
Разликата между аритметичната обща стойност на така описаните по вид и
количества „върнати“ материали, съпоставена със стойността на „върнатите“
материали според кредитното известие обуславя извода, че няма реално връщане на
стоки в посочената от кредитното известие стойност, което в крайна сметка
потвърждава констатацията, че тези стоки въобще не са били доставени.
По
отношение на други фактури, а именно с № 122 от 22.07.2017г. и № 134 от
28.09.2017г., в справката на ревизираното дружество се сочи, че има издадени
кредитни известия от „Иглолес“ЕООД, но в хода на производството подобни
доказателства не са ангажирани. Тази констатация отново води до извода за липса
на реално осъществени доставки от съответния доставчик.
Относно
произхода на стоките, за които се твърди, че са доставени от „Иглолес“ ЕООД
следва да се отбележи следното:
Вярно е,
че само по себе си това обстоятелство не е условие за признаване правото на
данъчен кредит на ревизираното дружество. Същевременно, следва да бъдат
обсъдени всички факти и обстоятелства установени в хода на ревизията, с оглед
съвкупната преценка и обосноваване на крайния извод за наличие на реално
осъществени доставки. Предвид съществуващият спор между жалбоподателя и
ответната страна относно факта дали проверяваното дружество е получило реално
описаните в данъчните фактури стоки от съответния доставчик следва да бъде
обсъден и този аспект, във връзка с получаване на стоките от страна на
доставчика, а оттам и за обосноваване на извода за възможна реална доставка.
Това е така, защото по принцип е възможно да се достави стока, с която
съответният търговец разполагал, респективно не би могло да се доставят
материали, които изобщо не са били в патримониума на този търговец. В тази
връзка, следва да се спомене, че на самия доставчик също е извършена ревизия,
приключила с издаване на ревизионен доклад, а въз основа на него и ревизионен
акт.
С
протокол № 0608672 от 08.10.2018г. в хода на ревизионното производство са
присъединени документи, съответно доказателства за извършена ревизия на
„Иглолес“ЕООД, а именно РД от 02.02.2018г. и ревизионен акт от 13.03.2018г., с
който са установени задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2017г. до
31.05.2017г., както и за периода от 01.06.2017 до 31.07.2017г. При извършената
ревизия на този доставчик е обосновано заключението, че не са извършени реални
доставки на материали, документирани във фактури, издадени от дружествата „ДСО
Инвест“ ЕООД и „Хрис 2013“ ЕООД. Последните две дружества са посочени от
жалбоподателя в настоящото производство, като доставчици на строителни
материали, фактурирани от „Иглолес“ЕООД и закупени от „Брилянт- Слънчев бряг“
ООД. Установено било, че в отчетните регистри на Иглолес“ ЕООД за данъчен
период 01.01.2018г.- 31.01.2018г. са отразени с обратен знак фактурите за
закупени от „Иглолес“ЕООД материали от предходните доставчици „ДСО Инвест“ ЕООД
и „Хрис 2013“ ЕООД. Следователно, по този начин самият доставчик на настоящия
жалбоподател признава факта, че описаните в тези фактури доставки не са
осъществени, поради което не е разполагало с фактурираните строителни
материали, за да ги достави на „Брилянт- Слънчев бряг“ ООД. Категоричността на
този извод се обуславя от факта, че данните за придобиването на стоките от
страна на „Иглолес“ЕООД, с индивидуали-зиране на съответните фактури, са
представени в хода на ревизионното производство от самия жалбоподател „Брилянт-
Слънчев бряг“ ООД, а не от друго лице.
По
отношение доставките, обективирани в издадени от „Пелет Груп България“ ЕООД фактури, следва да се отбележи следното:
Фактура
№ 1038 от 20.09.2017г. с данъчна основа 450 000 лв. и начислен ДДС в
размер на 90 000 лева е издадена с основание „плащане по договор“.
Платежното нареждане от 10.10.2017г. за сумата от 120 000 лева сочи, че е
налице само частично плащане на тази стойност, в противоречие с описаното в
данъчната фактура основание към датата на издаване на фактурата, защото липсва
извършено плащане на цялата стойност, което да обуслови вписване на подобно
основания при издаване на първичния счетоводен документ. Нещо повече, към
датата на издаване на фактурата не се и твърди да е доставена изцяло договорената
техника, а само част от нея, описана в приемо- предавателен протокол от
10.10.2017г. В заключение, към датата на издаване фактурата от 20.09.2017г. не
е възникнало данъчно събитие по смисъла на данъчното законодателство /чл.25,
ал.2 и ал.7 от ЗДДС/, респективно не е възникнала изискуемост на данъка и
задължение за начисляването му от доставчика. Издадено е и кредитно известие от
29.11.2017г. към посочената данъчна фактура от 20.09.2017г., с което е намалена
данъчната основа и начисления ДДС.
Не са
представени доказателства за транспортирането на строителна-та механизация,
която е тежка техника и за която се твърди, че била доставена до обект на
фирмата-жалбоподател. Липсват данни кое лице и с какви транспортни средства
извършил превоза, като дори не са предоставени данни за мястото на съхранение
на тежката строителна техника. Прави впечатление и предмета на дейност на този
доставчик, който декларирал пред съответните институции стопанска дейност ,
изразяваща се в „производство на други изделия от дървен материал, производство
на изделия от корк, слама и материали за плетене.“. Не са налице доказателства
за притежаване на пътно-строителна механизация, с която този доставчик да
разполага, за да може да я достави на дружеството-жалбоподател.
По
отношение на другата фактура с № 1037, издадена от 10.06.2017г. също не е
налице конкретизация в данъчния документ какви точно по вид и количество
строителни материали са доставени. Липсват данни за материално-отговорните лица
предали и приели стоката, мястото на съхранение на стоката, по какъв начин била
транспортирана и от къде била придобита.
Констатират
се и различия при описване на мерните единици на стоката, която най-често била
описана при доставянето в „кг.“, а при изписването бил посочен „бр.“, което
означение не е тъждествено. Това обстоятелство, наред с обсъдената вече по-горе
липса на аналитична отчетност на стоково- материалните запаси не осигурява
надеждна одитна следа за проследяване.
Досежно
дружеството „Пелет Груп България“ ЕООД също била осъществена ревизия, завършила
с изготвяне на ревизионен доклад и РА. С протокол от 06.08.2018г. в настоящото
ревизионно производство са присъединени и тези документи и доказателства, а
именно ревизионен доклад от 09.05.2018г. и изготвен въз основа на него РА от
09.07.2018г., с който били установени задължения на това дружество по ЗДДС, за
периода от 01.05.2017г. до 30.09.2017г. Установено е, че липсва счетоводна
документация на тази фирма, с оглед изясняване характера и предмета на
осъществяваната дейност, нито са налице данни за лица имащи трудови правоотношения
с тази фирма. Не било установено дори от кои обекти дружеството извършило
декларираните продажби на стоки и услуги. Обоснован е извод за невъзможност този
правен субект да извърши фактурираните от него доставки, тъй като не било
установено и придобиване собствеността на вещи, които да бъдат обект на
последващи продажби. В тази връзка, начисленият ДДС е определен неправомерно от
този доставчик и за „получателите“ не възниква право на данъчен кредит.
В
хода на съдебното обжалване, във връзка с направено от процесуалния
представител на жалбоподателя изрично изявление, че ще се ползва от
представените документи, с оглед оспорване истинността на приложените документи
относно доставчика „Пелет Груп България“ ЕООД, с протоколно определение на съда
от 26.06.2019г. е открито производство по оспорване на тяхната истинност, по-конкретно
относно положените подписи. Указано е на жалбоподателя, че на основание чл.193,
ал.3 от ГПК, е негова тежестта на
доказване на истинността на оспорените документи, тъй като се касае за
оспорване на частни документи, които не носят подписа на страната която ги
оспорва /ответника/ и същите са представени от дружеството в хода на
ревизионното производство и в хода на съдебното обжалване. Макар, по делото да не
е ангажирана съдебно-графологична експертиза, предвид изричното изявление на
жалбоподателя, че не желае изготвянето на такава, изследваща подписите на
документите по отношение на този доставчик, съдът приема, че документите, както
следва: Договор от 20.09.2017г. за наем на пътно-строителна
механизация между „Пелет Груп България“ ЕООД – наемодател и „Брилянт-Слънчев
бряг“ ЕООД – наемател, ведно с приложение № 1; Приемо-предавателен протокол от
10.10.2017г; Двустранен протокол за действително наета пътно-строителна
механизация от 29.11.2017г.; Протокол № 1 относно ползвана механизация на обект
за периода 16.10.2017г – 20.11.2017г.; Договор за доставка на строителни
материали от 03.06.2017г. между „Пелет груп България“ ЕООД – доставчик и
„Брилянт – Слънчев бряг“ ЕООД – купувач, ведно с приложение № 1; Двустранно
подписан приемо-предавателен протокол от 10.06.2017г. са подписани от законния
представител на това дружество, а именно М.Ю.М.. Този извод се основава на
приетата като писмено доказателство нотариално заверена декларация от това лице
/л.801 от делото- том ІІІ/, според която поименно изброените документи са подписани
от него. При това декларирано изявление, направено пред нотариус, който в
изпълнение на законовите си правомощия следва да е установил самоличността на
лицето, което издава тази декларация, съдът счита, че е доказан факта на
подписване на изброените частни документи от страна на управителя на
дружеството –доставчик.
Въпреки
това, изложените по-горе съображения относно отразеното в представените
документи обуславят извода, че същите са съставени за нуждите на ревизионното
производство и не установяват с необходимата категоричност изгодните за
жалбоподателя факти, които дружеството се домогва да докаже с представянето им
в производството по обжалване на ревизионния акт. Както вече бе отразено, тези
материали са частни документи и нямат обвързваща сила, а следва да се ценят при
обсъждане и обективен анализ на всички обстоятелства.
По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит
представлява сложен фактически състав, правните последици, от който могат да
възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Безспорно прието
в правната теория и практика е, че признаването на правото на приспадане на
данъчен кредит е неразривно свързано с извършването на реална доставка по
смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на
правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на
услуга е всяко извършване на услуга. При липса на
реална доставка, не възниква данъчно събитие, респ. задължение за начисляване
на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се поражда право на
данъчен кредит /чл.70, ал.5 от ЗДДС/.
Упражняването на данъчен кредит с фактура, по която не е осъществена реална
доставка от лицето издало фактурата, предполага наличие на знание у получателя,
че упражнява неправомерно данъчен кредит.
При
съвкупната преценка на всички доказателства, съдът намира, че ревизиращите
органи установили надлежно обстоятелствата, които основали издаване на
процесния ревизионен акт, който е съобразен с изискванията на закона, а
възраженията на ревизираното лице са били обсъдени конкретно и обосновано
органът ги отхвърлил, като неоснователни. Ревизионният акт е издаден от
компетентни органи, които разполагат и с валидни квалифицирани електронни
подписи към момента на изготвянето му, видно от изрично представените по делото
доказател-ства. При изготвянето му не са допуснати съществени нарушения на производствените
правила, а оспореният акт е съобразен и с указанията на материалния закон.
Не са
нарушени принципите на обективност и на служебно начало, нито е нарушено
правото на защита на ревизираното лице, поради което възраженията и в тази
насока са неоснователни. Именно в изпълнение на законовите си правомощия
служебно да събират доказателства и с оглед обективния подход при извършване на
ревизионното производство са приобщени всички необходими доказателства за
всестранно изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни към предмета на
ревизионното производство и постановените от компетентните органи актове се
основават на задълбочен и аргументиран анализ на тези обстоятелства и
установяващите ги доказателства.
Ето защо, съдът намира, че ревизионният акт, с който на жалбоподателя са определени задължения по
ЗДДС /главница и лихви/ за посочените данъчни периоди е законосъобразен, а
подадената срещу него жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде
отхвърлена с настоящия съдебен акт.
При този изход на спора и предвид направено изрично
искане от процесуалния представител на ответната страна, следва да бъде
присъдено дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер в минималния размер
на адвокатските възнаграждения, съгласно наредбата, а именно 4230 /четири хиляди двеста и тридесет/ лева, която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК. При положение, че се присъжда
минималното възможно възнаграждение, съобразно указаното в закона и съответната
наредба, не би могло определеното юрисконсултско възнаграждение да е
прекомерно, каквото възражение е направено от жалбоподателя в писмени бележки,
приети в последното проведено по делото съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160,
ал.1 ДОПК, Административен съд- Бургас, първи състав:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, с ЕИК по
Булстат *********, със седалище и адрес на управление в гр.Свети Влас, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“ № 22, представлявано от управителя Румен Стефанов, против
Ревизионен акт № Р-02000218002550-091-001 от 07.11.2018 г. на началник сектор –
възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията
при ТД НАП Бургас, потвърден с решение № 10 от 23.01.2019 г. на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-Бургас при ЦУ на НАП, с който са
определени задължения по Закона за ДДС за данъчен период от 01.06.2017г. до
30.06.2017г. в размер на 58 571.33 лева главница и 7 826.41 лева лихви за
забава, за данъчен период от 01.07.2017г. до 31.07.2017г. в размер на 30261.00
лева главница и 3 782.93 лева лихви за забава и за данъчен период от
01.09.2017г. до 30.09.2017г. в размер на 62 827.14 лева главница и 6789.36 лева
лихви за забава, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Брилянт –
Слънчев бряг“ ООД, с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Свети Влас, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 22, представлявано
от управителя Румен Стефанов, да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“–
гр.Бургас при ЦУ на НАП сумата от 4230 /четири хиляди двеста и тридесет/ лева, за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните, в четиринадесет дневен срок от съобщението за
изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: