Решение по дело №461/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 754 |
| Дата: | 6 декември 2021 г. (в сила от 22 декември 2021 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220200461 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 16 март 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против обв. А. К. К., ЕГН ********** за престъпление
по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно затова, че на 20.10.2020 г., в гр.
Септември, обл. П., е управлявал МПС- електрически скутер/мотопед марка
„Мини Харли“, нерегистриран по надлежния ред съгласно чл.140 от ЗДвП и
чл.2 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС.
Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІІ от
НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.П. не
поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за постановяването на
оправдателен съдебен акт.
Обвиняемият се явява лично в съдебно заседание и със служебен
защитник. Дава обяснения по предявеното му обвинение, с които на практика
отрича да е имал виновно поведение, респ. съзнание, че управлявания от него
електрически скутер/мотопед марка „Мини Харли“ е подлежал на
регистрация по ЗДП във връзка с горецитираната наредба.
Защитникът на обвиняемият пледира за постановяването на
оправдателен съдебен акт с аргумент, че деянието е несъставомерно от
обективна и субективна страна.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата обв. А.К. не бил правоспособен водач.
Преди време претърпял коремна операция, заради което му било трудно да се
придвижва с велосипед, което принципно правел. Поради това на 27.04.2020г.
той посетил магазин за продажба на електрически скутери, находящ се в
гр.П., ул.Пловдивска, в непосредствена близост до магазин „Кауфланд“,
който бил стопанисван от дружеството „Д.“ ЕООД с управител – св. С.Т.. В
този момент в магазина бил св. Б.Л. – шурей на управителя, който нерядко
бил в магазина и помагал при продажбата на скутери. Същия бил оставил в
магазина за продажба и своя собствен електрически скутер марка „Мини
Харли“, който бил почти нов. Обвиняемият харесал именно този скутер и
попитал св.Л. дали за да го управлява е необходимо да притежава СУМПС и
дали следва да го регистрира, на което му било отговорено отрицателно. След
това обвиняемият закупил този скутер и от този ден несетне започнал да го
управлява.
На 20.10.2020 г. св. В. И. - полицейски инспектор „Пътен контрол“ в
РУМВР – Септември, бил на работа, когато около 10.30 ч. получил обаждане
от началника на група „ОП“ при същото управление - Б. Б., че по паркинга
1
пред управлението, който бил част от пътното платно на ул.„Любен
Каравелов“, се движел електрически скутер без регистрационна табела и че
трябвало да се изпрати екип за извършване на проверка. Св. И. незабавно се
свързал с колегите си св. Г. Ю. и В. Велков, които в момента били на смяна и
се намирали на паркинга на районното управление, като им предал задачата.
Св. Ю. и колегата му Велков последвали скутера по ул. „Княз Борис I“ в
посока центъра на гр. Септември, обл. П., като успели да го спрат на
кръстовището на тази улица с ул. „Еделвайс“ в града. Те установили, че
водача на мотопеда е обв. А.К., както и обстоятелството, че мотопедът бил
електрически, марка „Мини Харли“, без регистрационна табела и без никакви
документи. Полицаите съпроводили обв. К. заедно с мотопеда до сградата на
управлението и го предали на св. И. за вземане на отношение. На паркинга
пред управлението св. И. огледал мотопеда и установил, че той бил
електрически, черен на цвят, без специална рамка за поставяне на
регистрационна табела, като никъде по превозното средство нямало номер на
рама или друг тип уникална индивидуална идентификация. Св. В. И. изискал
от обв. А.К. документи за мотопеда, но той нямал нищо в себе си. На
следващия ден обвиняемият донесъл гаранционна карта и договор за
покупко-продажба. Според тях мотопедът бил закупен от магазин „Деси
булбат“, намиращ се на ул. „Пловдивска“ в гр. П., но не съдържали никакви
технически характеристики на превозното средство. По тази причина св. В. И.
изискал от търговеца такива документи и получил исканата информация.
Всички налични документи за мотопеда били приложени по образуваната
преписка. Според тях той бил двуколесно превозно средство, задвижвано от
електрически двигател с мощност 500 вата и развивал скорост 18 км/ч.
След това било прието, че по силата на чл. 4 на Регламент /ЕС/ № 168/
2013 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 15.01.2013 г.
относно одобряването и надзора на пазара върху дву-, три- и четириколесни
превозни средства и неговото Приложение I, процесният ел. мотопед спадал
към категория L1e - леки двуколесни МПС с коструктивна предвидена
максимална скорост под 45 км/ч., ако се използва електрически двигател и
номинална постоянна максимална мощност по-малка или равна на 4 киловата.
Било прието, че това предпоставя изискването подобни превозни средства да
се регистрират по съответния законов ред. По силата на разпоредбите на чл.
143, ал. 1 от ЗДвП регистрацията на МПС се извършва на името на неговия
собственик по поставения от производителя идентификационен номер на
превозното средство /VIN/. Такъв номер управляваният от обв. А.К. мотопед
не притежавал. Освен това според чл. 12, т. 4 от Наредба № 1-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС за МПС се изисквал сертификат от производителя, който обвиняемият
също не притежавал, тъй като продавачът нямал такъв и не го предоставял на
своите клиенти. При отсъствието на необходимите документи и липсата на
идентификационен номер на превозното средство /VIN/ обв. А.К. нямало как
да регистрира закупения и управляван от него мотопед.
С оглед на това било прието, че невъзможността да бъде регистриран
мотопедът не водела до отпададане на задължението, включително и за обв.К.
- по пътищата, отворени за обществено ползване, да управлява само
2
регистрирани по съответния ред МПС, включително и процесния мотопед.
Също така за управляването на мотопеда по пътищата, отворени за
обществено ползване, според разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се изисквала
съответната правоспособност, каквато която при обвиняемият липсвала.
Според разпоредбите на Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС
моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране
от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи
(СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на
собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за
стопанските субекти. Моторните превозни средства и ремаркетата се
регистрират в 14-дневен срок от придобиване на собствеността като
собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в
регистрацията или прекратяване на регистрацията.
Независимо че управляваното от обв. А.К. МПС не е било
регистрирано по надлежния ред, не е имало съответно регистрационни
табели, не е минало технически преглед, не е имало застраховка и т.н., но
въпреки това той го е управлявал в гр. Септември, обл. П., бидейки и
неправоспособен водач.
По повод на това било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа
на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И. и Ю.
/преценени по реда на чл.378 ал.2 от НПК/, Л. и Т. /дадени в съдебно
заседание/, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК, а също и от
заключението на основната и допълнителна АТЕ. Съдът дава изцяло вяра на
горепосочените гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви,
хронологично точни, взаимно допълващи и съответстват на останалия, събран
по делото писмен доказателствен материал. Заради непротиворечивостта на
доказателствата не се налага техният подробен анализ. Заслужава си само да
бъдат обсъдени заключението на основната и допълнителна АТЕ.
Преди това обаче веднага следва да се каже, че не е спорно по делото, че
към инкриминираната дата обвиняемият е управлявал собствения си
електрически скутер марка „Мини Харли“, което не е било регистрирано по
реда на ЗДП и горецитираната наредба, респ. било е без регистрационни
табели, а водачът му е бил неправоспособен.
На второ място следва да се каже и това, че в ДВ, бр. 60 от 2020 г., в
сила от 7.07.2020 г., т.е. повече от три месеца преди инкриминираната дата,
бяха направени изменения и допълнения в ЗДП, с някои от които бе въведено
понятието "Индивидуално електрическо превозно средство", което според §6,
т.18б от ДР на ЗДП „е пътно превозно средство, оборудвано с електрически
3
двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без
или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене),
ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две
колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното
средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са
индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички,
обслужващи лица с увреждания“.
Видно от заключението на основната АТЕ, на което съдът не дава вяра,
за което ще изложи съображения по-долу, в него вещото лице е приело, че
процесният електрически скутер/мотопед представлява МПС по смисъла на
ЗДП от категория по чл.149 ал.1, т.1 б. „а“ и „б“ от ЗДП - L1e. Същото не
отговаряло на дефиницията за индивидуално електрическо превозно средство
по смисъла на ЗДП, заради това, че референтната точка на седене била 700
мм, а следвало да бъде максимум до 540 мм. Пак според това заключение,
процесното МПС подлежало на регистрация в България по силата на чл.143
от ЗДП във вр. с Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. на МВР, но обективно не
можело да бъде регистрирано, т.к. не притежавало т. нар. VIN – номер.
Съдът не даде вяра на това заключение, т.к. назначи допълнителна АТЕ,
която бе изготвена от същото вещо лице, което обаче коригира своите
фактически и експертни изводи, направени в първоначалната експертиза и
категорично заяви, че те обективно не са бил правилни. Подробно мотивира и
изясни защо изоставя изводите си в първоначалната експертиза и каква
грешка е допуснал при изчисляването на референтната точка на процесния
скутер.
От заключението на допълнителната АТЕ, което съдът прецени като
обективно и компетентно изготвено, категорично става ясно, че при
извършеното тегловно измерване се установило, че параметъра „собствена
маса“ на конкретния електрическия скутер марка „Мини Харли“ е 47,6 кг.
При допълнително извършения техническия оглед и измервания на
процесното ППС се установил, че :
1. „Референтна точка на седене“ т.е. седалката на скутера е на
височина 465 мм от равнината на стъпенката, на която се позиционират
стъпалата на управляващия електрическия скутер, от което следва, че е
изпълнено техническото условие :
Височината на точка „R“ < от 540мм (е по-малка от 540 мм ) за това
двуколесно превозно средство.
2. Измерената „собствена маса“ на процесното превозно средство е
47,6 кг, т.е. изпълнено е условието 47,6 кг < 50 кг.
Съгласно тези параметри установени при допълнителния оглед и
измервания на процесното ППС, вещото лице дава категорично становище, че
процесният електрическия мотопед - скутер марка „Мини Харли“
собственост на А.К. Кънчев отговоря на дефиницията за „индивидуално
електрическо превозно средство“ по смисъла на § 6 ,т. 18 б от ДР на ЗДвП.
4
С оглед на всичко казано до тук се налага единствено възможният
правен извод в смисъл, че процесният скутер може да бъде управляван по
пътищата, отворени за обществено ползване и без да е регистриран в
България по смисъла на чл.143 от ЗДП във вр. с Наредба № 1-45 от 24.03.2000
г. на МВР. Това е така, защото според разпоредбата на чл.140 ал.1, изр.1 от
ЗДП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. От това
следва, че първото изискване на нормата е да е налице МПС. Според §6, т.11
от ДР на ЗДП7 „"Моторно превозно средство" е пътно превозно средство,
снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни
средства и индивидуалните електрически превозни средства“.
Отделно от това, за управлението на въпросното индивидуално
електрическо превозно средство не се изисква и правоспособност от страна на
водача, т.к. в нормата на чл.150 от ЗДП е разписано, че: „Всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство
или …“.
С оглед на всичко казано до тук, поведението на обв.К. не запълва от
обективна страна престъпния състав на чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК, който
също изисква да е налице управление на МПС, а процесният ел. скутер не е
такова.
По тези съображения настоящият състав на съда призна обв. А.К. за
невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда по обвинението за
извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно затова,
че на 20.10.2020 г., в гр. Септември, обл. П., е управлявал МПС- електрически
скутер/мотопед марка „Мини Харли“, нерегистриран по надлежния ред
съгласно чл.140 от ЗДвП и чл.2 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС.
С оглед постановената оправдателна присъда и на основание чл.190 ал.1
от ЗДП съдът постанови направените по делото разноски в размер на 326.50
лева за двете изготвени АТЕ, да останат за сметка на държавата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5