Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,25.01.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на седемнадесети
октомври 2017год.,в състав:
СЪДИЯ : Валентин Бойкинов
при секретаря П.Славова ,като разгледа докладваното
от съдията търг.дело № 585 по описа за 2016год, за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен е иск с правно основание Чл. 94, ал.1 от Закона за
авторското право и сродните му права от ЕТ“Г.Т.“ срещу Б.Н.Т..
Ищецът
твърди в исковата си молба, че на 17.12.2007 г. с ответника е сключил договор,
по силата на когото последния закупува създаденото от първия телевизионното
предаване „Време за готвене“. Твърди, че е преотстъпил на ответника
изключителното право за излъчване на процесното предаване за максимално
допустимия срок срещу заплащането на възнаграждение на продуцента за срок от 1
г. Твърди, че след изтичане на този период при всяко излъчване на предаване
ответникът се задължава да изплаща на ищеца по 996,34 лв. Твърди, че на
06.07.2011 г. между страните е подписано допълнително споразумение, по силата
на което ответникът е придобил правото на допълнително излъчване на 39
оригинални издания на предаването и 214 броя стари тип „Най-доброто от…“ с
краен срок 02.10.2011 г. Твърди, че
ответникът е излъчил през периода 29.09.2008г.-15.05.2013г. чрез електронна
съобщителна мрежа интернет 499 броя предавания
без съгласието му. Твърди, че всяко едно от предаванията е било
общодостъпно и е имало преглеждания от хора от цял свят. Твърди, че е поканил с
нотариална покана ответника на 16.06.2015 г. да му заплати дължимите суми по договора
им, но последния е отказал да изпълни задължението си. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 24 000 лв., представляваща частичен
иск от общата сума 49 717,36 лв. за излъчените 499 предавания за периода
29.09.2008г.-15.05.2013г.
Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК е подал писмен
отговор, с когото изразява становище, че предявения иск е неоснователен и
недоказан, тъй като е изпълнил коректно задълженията си по сключения договор.
Твърди, че страните са се договорили сума в размер на 10 % от сумата по
договора да се заплаща само по отношение на последващо излъчване на предаването
в програмите на БНТ, каквото не е осъществено. Твърди, че договорните отношения
между страните продължават до 29.02.2012 г., тъй като за посочения в исковата
претенция период, ищецът неколкократно е подписвал допълнителни споразумения
към основния договор за използване на процесното предаване. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът е указал на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК, че е в
тежест на ищеца да ангажира доказателства за наличието на действащ договор
между страните с твърдяния предмет, за излъчване на предаванията от ответника
чрез електронна съобщителна мрежа – интернет и че е поканил последния да му
заплати възнаграждение.
Указал е на ответника, че е в негова тежест да ангажира
доказателства за какъв срок са му предоставени права за излъчване на процесното
предаване и за подписването на допълнителни споразумения към договора.
Съдът като прецени доводите на страните,събраните по
делото доказателства ,приема следното от
фактическа и правна страна :
Предявеният
иск е с правно основание Чл.95,ал.1,т.1 от Закона за авторското право и
сродните му права за установяване факта на нарушението на притежаваното от
ищците авторско право, както и за осъждане на ответника да заплати обезщетение
за претърпените от ищеца вреди, вследствие на увреждането.
Първата
предпоставка за уважаване на предявения иск е доказване на обстоятелствата, от
които произтича активната легитимация на ищеца. Ищецът твърди, че черпи тези свои права по силата на
създадено от него като продуцент телевизионно предаване с наименование „Време
за готвене“, това негово твърдение не се оспорва от ответника, поради което
съдът намира, че не е опровергана оборимата презумпция за авторство на предаването,
произтичаща от разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗАПСП- до доказване на противното
за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ
знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението,
копия или екземпляри от него.
Налице е
обект на авторско право и ищецът като продуцент на произведенеитео към
настоящия момент се оказва единственото лице, което е оправомощено да разрешава
неговото използване.
На следващо
място по делото не се спори, а и от представения и приет като доказателство
Договор от 17.12.2007год. се установява, че страните са сключили договор за
закупуване на телевизионно предаване, създадено от външен продуцент. Съгласно
предмета на договора, ответникът е придобил правото да използва създаденото от
ищеца като продуцент телевизионно предаване „Време за готвене“, като страните
по договора са уредили взаимоотношенията си по повод използването на продукта.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от договора, на ответника- БНТ е било преотстъпено
от ищеца ЕТ“Г.Т.“ изключителното право за излъчване на предаването за
максимално допустимия по ЗАПСП срок и по всички допустими начини. Съгласно
разпоредбата на ал.2 на същата разпоредба, ответникът е придобил правото срещу
заплатеното възнаграждение, съгласно определения в договора срок от една
година, от датата на първото излъчване на всеки брой на предаването, да го
излъчва неограничен брой пъти по всякакъв възможен начин, без да дължи
допълнително заплащане на възнаграждение на продуцента ЕТ“Г.Т.“. Съгласно чл.3,
ал.3 от договора след изтичането на едната година по чл.3, ал.2 от договора при
всяко следващо излъчване на предаването, БНТ ще заплаща на продуцента 10% от
договорената сума за едно предаване, като съгласно чл.6, ал.1 от договора е
определена на 996,34 лева.
Не се спори,
а и се установява, че за срока на договора ответникът е приемал и е излъчвал
предаването „Време за готвене“ чрез Регионалните телевизионни центрове в
градовете Русе, Варна, Пловдив и Благоевград.
Между
страните не се спори, а и се установява, че на 06.07.2011год. между БНТ и ЕТ“Г.Т.“ е било подписано допълнително
споразумение № РТЦ 4111/2011г. въз основа на което ответникът е придобил
правото на допълнително излъчване на 39 оригинални издания на предаването и 214
броя стари издания на предаването, като уговореният краен срок за излъчването
на предаванията е определен до 02.10.2011год., вкл.
Видно от
представеното по делото и приета като доказателство разпечатка от електронната
страница на предаването в БНТ се установява, че ответникът за периода от
29.09.2008год. до 15.05.2013год., без да има право е излъчил чрез електронна
съобщителна мрежа интернет 499 броя предавания, като предаванията са били общодостъпни
в сайта на БНТ за посочения по-горе период и всяко едно предаване е имало посещения
от потребители от цял свят, което обстоятелство се установява от публикациите и
коментарите на потребителите в сайта на телевизията в раздела съдържащ
предаването „Време за готвене“. Разпечатката за удостоверяването на горните
фактически обстоятелства е заверена за верността й от нотариус К. Б., която на
15.05.2013год. е удостоверила верността на представения й препис, снет пред нея
на същата дата от сайта на Българската национална телевизия. Удостоверяването
от нотариуса има характера на официален свидетелстващ документ в тази си част-
издаден е в упражняване на удостоверителна компетентност, с която съответният
орган е облечен; израз е на делегирана удостоверителна власт и от него
произтича обвързващата материална доказателствена сила. А тя е,че фактите,
предмет на удостоверителното изявление на лицето оправомощено да упражнява
определена официална удостоверителна компетентност са се осъществили именно така,
както се твърди в документът. В конкретния случай това ще означава, че
действително за посочения период на сайта на БНТ е било излъчвано продуцираното
от ищеца предаване, по начина по който това е било възприето от
нотариуса.Обвързващата материална доказателствена стойност на официалното
удостоверително изявление на нотариуса важи спрямо всички докато тя не бъде
опровергана чрез доказването на нейната невярност, нещо което не беше сторено в
настоящия процес. На първо място, ответникът изобщо не оспори истинността на
представената разпечатка, проблем за верността й изобщо не беше поставян,
поради което и съдът не вижда пречка да не кредитира изцяло този документ. На
следващо място, съдът намира, че верността й не е опровергана и от заключението
на вещото лице СТЕ. Вещото лице заключава, че предаването „Време за готвене“ не
фигурира в базата данни на ответника към датата на извършената от него
проверка- 02.02.2017год., но то сочи и причината за това- че информация там се
пази от 2016г., като преди тази дата се запазват само страниците, които са били
най-посещавани, между които не е било и продуцираното от ищеца предаване.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен
състав намира, че по делото е доказано по безспорен начин, че ответникът е
нарушил авторските права на ищеца върху произведенията, по отношение на които ищецът
упражнява авторските права. Ответникът не ангажира доказателства, че за това
използване по смисъла на чл.18, ал.2 от ЗАПСП ищецът е дал съгласие, поради което съдът приема, че е
налице нарушение на авторските права на ищеца в качеството му на продуцент на
телевизионното предаване.
От друга
страна, договорът, а и законът не правят разграничение между формите и
средствата на използването на произведението- само чрез телевизионните програми
на ответника излъчвани в ефирно време или чрез други средства за
предаване-например по интернет, както е било осъществено и в конкретния случай.
По
изложените по-горе съображения предявеният от ищцовото дружество осъдителен иск
с правно основание Чл.94, ал.1 от ЗАПСП се явява основателен. Съгласно разпоредбата на Чл.94а от ЗАПСП
когато искът е установен по основание, както е в настоящия случай, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи обезщетение по
справедливост в размер от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният му
размер следва да бъде определен в съответствие с критериите по ал.3 и ал.4 от
ЗАПСП.
В настоящия
случай, отчитайки от една страна безспорно установеното по делото на
неправомерно използване от ответника на 499 броя предавания за исковия период,
а от друга страна разпоредбата на чл.3, ал.3 от договора, предвиждаща че след
изтичането на крайния срок на договора, но не по-късно от 02.10.2011год., БНТ
се е задължила да заплаща на продуцента 10% от договорената сума за едно
предаване, която съгласно чл.6, ал.1 от договора е определена на 996,34 лева,
съдът намира, че именно на тази база следва да бъде определен размерът на
дължимото обезщетение, възлизащо на сумата от 49 717,36 лева. Тъй като
искът е предявен като частичен на ищеца следва да бъде присъдена сумата
24 000 лева от общия размер на иска от 49 717,36 лева за излъчени от
ответника 499 броя предавания с наименование „Време за готвене“ чрез
електронната съобщителна мрежа- интернет за периода от 29.09.2008год. до
15.05.2013год.
На осн.
Чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в
размер на сумата от 3010 лева.
Водим от
гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Н.Т., гр.София, ул.“*******да заплати на ЕТ“Г.Т.“, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** на основание Чл.94, ал.1 от ЗАПСП сумата 24
000 лева от общия размер на иска от 49 717,36 лева за излъчени от ответника 499
броя предавания с наименование „Време за готвене“ чрез електронната съобщителна
мрежа- интернет за периода от 29.09.2008год. до 15.05.2013год.
ОСЪЖДА Б.Н.Т., гр.София, ул.“*******да заплати на ЕТ“Г.Т.“, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***
на основание Чл.78, ал.1 ГПК сумата 3010 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОСЪЖДА Б.Н.Т.,
гр.София, ул.“*******да заплати на ЕТ“Г.Т.“, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** на основание Чл.94,
ал.1 от ЗАПСП сумата 24 000 лева от общия размер на иска от 49 717,36 лева за
излъчени от ответника 499 броя предавания с наименование „Време за готвене“
чрез електронната съобщителна мрежа- интернет за периода от 29.09.2008год. до
15.05.2013год.ОСЪЖДА Б.Н.Т., гр.София, ул.“*******да заплати на ЕТ“Г.Т.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***
на основание Чл.78, ал.1 ГПК сумата 3010 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.