М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 91 по НОХД № 91/2010г.по описа
на КРС
Обвинението срещу подс.З. е по
чл.196,ал.1,т.1,във вр.с чл.194,ал.1,във вр.с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК за
това,че на 24.08.2009г.
в гр.К., в условията на опасен рецидив е
отнела чужди движими вещи - пари 600лв. от владението на Медицински
център „*******” ЕООД гр.Казанлък с МОЛ Г. Х. Д. – К., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Подсъдимата в с.з.се признава за виновна.
Представителят на РП в
с.з.поддържа обвинението.
Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие
по реда на Глава Двадесет и седма от НПК при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК
като подсъдимата в с.з.заяви,че признава изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не се събират
доказателства за тези факти.
От събраните по делото доказателства-събраните на досъдебното производство
доказателства,които подкрепят направеното от подсъдимата самопризнание,съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 24.08.2009г. подс. А.З. и сестра
и св. св.М. Т. св.Т. М. посетили Медицински център „*******” , находящ се на
ул.”*****” в гр.Казанлък . По това време била започнала нощното си дежурство в
19.00 часа св.М. която била служител там и имала задължението да стои на
регистратурата, намираща се в непосредствена близост до входа на сградата и при
необходимост да извършва манипулации по назначения на лекар в кабинети на
първия етаж. Същата записвала посетителите на медицинския център в амбулаторен
журнал. В задълженията и било вменено да извършва опис на дневния оборот от
трите сгради, водещи се на МЦ – едната от които се намирала на ул.”*******”,
втората на ул.”******”и третата на ул.”******” , като за целта парите се
събирали на едно място на регистратурата, около 19.00 часа и след описването им
се прибирали на определено за това място. На въпросната дата св.М. започнала да
прави описа на оборота в размер на 600лв. на компютъра, находящ се зад
регистратурата и непосредствено преди да приключи с описа, д-р К. я извикал да
извърши манипулация в лекарския кабинет на първият етаж, намиращ се навътре в
сградата. В кабинета са били две жени –подсъдимата и сестра и и докато св.М. е
била вътре , едната от жените-обвиняемата е излязла извън сградата. През това
време парите са останали в регистратурата без надзор. Излизайки от стаята
подс. З. взела парите намиращи се в картонена кутия и прибрала кутията която
била малка в джобът си. Св.М. след като извършила манипулацията се върнала на
регистратурата, където дошла и обвиняемата с лекарството, което е било
изписано от д-р К. и след като двете жени си тръгнали, св.М. решила да довърши
описа, но установила, че парите, поставени в пластмасова кутия липсват. Веднага
извършила проверка в журнала и видяла, че като посетител на посочената дата е
била записана св.М. Т. от с.К. и сигнализирала РУ МВР гр.Казанлък. В разпита си
св.Т. е посочила, че на въпросната дата е имала час в МЦ при д-р К. заедно със
сестра си обв.А.З.. Докато са били в центъра отвън ги е чакало такси
управлявано от св. И. К..
Подс. А. З. признала че е
извършила престъплението и е дала подробни обяснения /същите са дадени пред
съдия от РС гр. Казанлък / включително и как е похарчила откраднатите пари.
По делото е била назначена съдебно
- психиатрична експертиза видно от която, при А. Д. З. в ранно детство е
констатирано Хиперкинетично разстройство с дефицит на вниманието.Наличното страдание е
довело до изоставане в интелектуалното развитие на нивото на Лека умствена изостаналост. С
навлизане в
юношеска възраст се разгърнала клинична
картина, характерна за
Диссоциално личностно
разстройство - разстройство
което
персистирало и понастоящем. Видно от
експертното заключение А.Д.З. по време на инкриминиране на деянието била в състояние да разбира неговото свойство и
значение,както ида си ръководи
постъпките. Същата е в състояние правилно да възприема фактите,
имащи значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. Видно от заключението психичното й състояние
позволява тя да участва във фазите на наказателното производство
и да изтърпява наказание, включително
и задържане под стража.
Действайки по гореизложения начин подс.З. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпния състав чл. 196 ал.1 т.1, вр. с във вр. с чл.194
ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК. Тя е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е обществено опасните му последици и е
искала тяхното настъпване.
Видно от писмо на ГД „ИН” – София, подс.А.Д.З. *** на 17.08.2007г. по
изтърпяване на присъда по НОХД № 2515/2007г. на РС – Бургас. Наказанието е изтърпяно
на 14.02.2008г. и от същата дата е търпяла наказание с присъда по НОХД
№2616/2007г. на РС – Русе – 1 г.ЛОС, освободена на 09.08.2008г. по
изтърпяване”, поради което настоящата й престъпна дейност е извършена в
условията на опасен рецидив, съгласно чл.29 ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Изложената фактическа обстановка и направените правни изводи се установяват от
обясненията на подсъдимата, която признава вината си, показанията на
разпитаните свидетелите, заключението на експертизата и приложените по делото
писмени доказателства.
Предвид изложеното подс.З. следва да бъде призната за виновна по повдигнатото
и обвинения-и наказана.
На основание чл.373,ал.2 от НПК с оглед процесуалния ред,по който е проведено
производството,при определяне на наказанието на подсъдимата,в случая следва да
се приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Предвид
изложеното съдът намира,че на подс.З. следва да се наложи наказание на
основание чл.196,ал.1,т.1,във вр.с чл.194,ал.1,във вр.с чл.29,ал.1,б.”а” и
б.”б”,във вр.с чл.58а,във вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК,във вр.с чл.373,ал.2 от НПК-ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим в затвор от
закрит тип.
На основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимата З.
следва да заплати на КРС направените по делото разноски в размер на 100 лева.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: