Определение по дело №669/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.2 и чл. 407 от ГПК и е образувано по подадена частна жалба от Н. М. М. от с.Д., О. К. чрез представител по пълномощие срещу разпореждане № 174/06.04.2015г., постановено по гр.д. № 297/2014г. по описа на Районен съд –Момчилград по реда на чл. 406 ГПК, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на Е. Б. М. от с.Д., О. К. за предоставяне на родителските права на детето Е. Н. М., ЕГН * съгласно решение № 170/11.12.2014 г., постановено по гр.д. № 297/2014 г. по описа на този съд, потвърдено с решение № 56/18.03.2015г. по в.гр.д. № 19/2015 година, Кърджалийският окръжен съд.

Разпореждането се обжалва като неправилно и постановено в противоречие със закона. Излагат се следните съображения: неправилни са изводите на първоинстанционния съд обективирани, че по делото е налице валидно изпълнително основание, респ. че решението, по което се издава изпълнителен лист подлежи на изпълнение по смисъла на чл.404 от ГПК. Тези изводи на съда са неправилни и това е така, тъй като въззивното решение по в. гр.д. № 19/15г. по описа на КОС не подлежи на изпълнение по см. на чл.404 от ГПК. По своето естество решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист е за упражняване на родителски права по отношение на малолетно дете и няма осъдителен характер. Това решение не е осъдително по см. на закона и не подлежи на принудително изпълнение. Въззивно осъдително решение по смисъла на нормата на чл.404 т. 1 от ГПК е това решение, с което се потвърждава първоинстанционно решение по уважен осъдителен иск. Искът по постановеното решение касае спор за родителски права и има коститутивен, а не осъдителен характер. С Решение по в гр.д. № 19/15г. по описа на КОС и с Решение по гр.д. № 297/14г. по описа на МРС, родителските права над малолетното дете Ерен са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения и издръжка. Решението не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано с касационна жалба с вх. № 57/24.04.15г. по описа на КОС. Отделно от това, съдът не е взел предвид и обстоятелството, че по делото не са приложени мерки по института "предварително изпълнение" или „привременни мерки" и на това основание, съдебното решение при положение, че не е влязло в законна сила не подлежи на изпълнение. При положение, че нито първоинстанционният, нито въззивният съд е допуснал предварително изпълнение на решението, в частта му относно родителските права, както и не е определил привременни мерки, то няма как това решението в частта му за предоставените родителски права да бъде изпълнено преди да е влязло в законна сила. Това решение не се ползва със силата на присъдено нещо, тъй като на първо място с него не се решава материалноправен спор, не е осъдително и не е влязло в сила. Постановеното съдебно решения по режим на упражняване на родителски права не е осъдително, респ. постановено по осъдителен иск и не е влязло в законна сила, поради което и на това основание първоинстанционния съд е следвало да откаже издаването на изпълнителен лист за предоставените родителски права, вместо, което неправилно е разпоредил издаване на такъв по силата на който: „предоставя родителските права върху роденото от брака дете Ерен на майката, а на бащата определя режим на лични отношения." На това основание, молбата за издаване на изпълнителен лист е неоснователна, а издаденият изпълнителен лист следва да бъде обезсилен, като издаден в противоречие с нормата на чл.404, т. 1 от ГПК. При тези съображения жалбодателят моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени разпореждане от 04.04.15г., постановено по гр.д. № 297/14г. по описа на МРС, с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на Е. М., вместо което молбата й да бъде оставена без уважение, а издаденият изпълнителен лист – да се обезсили. Моли въззивния съд да постанови спиране на изпълнението на обжалваното разпореждане, като и спиране на и.д. №64/15г. по описа на СИС при МРС до приключване на производството. Искането прави с оглед на това, че тъй като с изпълнението на обжалваното разпореждане ще се накърнят интересите на детето, което от раждането си до настоящия момент се намира при бащата съобразно установеното му обичайно местопребиваване и среда.

Отговор на частната жалба от Е. Б. М. от с.Д., О. К. не е подаден.

Кърджалийският окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.407, ал.2 предл. второ ГПК от лице, имащо интерес от обжалването – ответникът по молбата за издаване на изпълнителен лист и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 170/11.12.2014 г., постановено по гр.д. № 297/2014 г., Момчилградският районен съд е прекратил гражданския брак между Е. Б. М. и Н. М. М., и двамата от с.Д., О. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Обявил е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е. Н. М., с ГН * са предоставени на майката Е. Б. М., като на бащата Н. М. М. е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на 100 лв., считано от 27.08.2014 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до навършване на пълнолетие от детето или настъпването на причини, променящи или прекратявани издръжката. Допуснато е предварително изпълнение в частта за издръµката. Произнесъл се е по предбрачното фамилно име на съпругата. Присъдил е разноски.

С решение № 56/18.03.2015г., постановено по в.гр.д. № 19/2015 година, Кърджалийският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Решението е обжалвано с касационна жалба вх. №57/24.04.2015 година, подадена от Н. Н. М. М. от с.Д., О. К. чрез представител по пълномощие.

С разпореждане № 174/06.04.2015г. по гр.д. № 297/2014г., първоинстанционният Момчилградски районен съд се е произнесъл по реда на чл. 406 ГПК, като е уважил молба вх. № 1240/01.04.2015г., подадена от Е. Б. М. за издаване на изпълнителен лист в частта на решението, с която упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Е. Н. М. й е предоставено.

При тези данни по делото, частната жалба е неоснователна, поради следното: съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК - невлезлите в сила въззивни осъдителни решения са годно изпълнително основание и въз основа на тях следва да бъде издаден изпълнителен лист. Имат се предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителен иск, като го е уважил. Въззивно осъдително решение по смисъла на цитираната нормата е и това решение, с което се потвърждава първоинстанционно решение, постановено по уважен осъдителен иск, каквато е настоящата хипотеза. Такъв характер има уваженият от първоинстанционния съд иск по чл. 59, ал. 2 СК , в производство по спорна съдебна администрация. Това е така, тъй като в случая решението на съда в частта му за упражняване на родителските права е акт на спорна администрация на гражданските правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила. Родителят не притежава потестативното право с едностранно изявление да промени правната сфера на другия родител. Когато определя мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между родители и деца съдът не правораздава, а администрира гражданските правоотношения, тъй като, когато правораздава съдът признава или отрича материални субективни права, а когато администрира гражданските правоотношения той определя реда за упражняването им. Следователно, родителите имат равни родителски права, но когато между тях няма съгласие за реда, по който те да бъдат упражнявани, този ред се определя от съда в производство по спорна администрация, поради което решението, с което съдът администрира гражданските правоотношения има осъдителен характер и подлежи на принудително изпълнение. Ето защо, разпореждането за издаване на изпълнителен лист, издадено въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта му относно упражняването на родителските права, е акт, за който е предвидено допускане на принудително изпълнение ex lege. /Определение № 40/16.01.2012г. по ч.гр.д. № 3/2012г., ІІІ г.о., ГК, ВКС; Определение № 655/15.09.2014г. по ч.гр.д. № 4184/2014г., ІІІ г.о., ВКС; Определение № 897/12.12.2014г. по ч.гр.д. № 6954/2014г., ІІІ г.о., ВКС/.

По отношение на довода, който се развива в частната жалба, че от съдилищата не било допуснато предварително изпълнение на решението относно упражняването на родителските права, поради което не подлежало на такова изпълнение, следва да се посочи, че същият е неоснователен, поради следното: изискването на процесуалния закон да е било допуснато предварително изпълнение на съдебни решения се отнася само до онези /невлезли в сила/ от тях, които чл. 242 ГПК има предвид – издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа . /Определение № 889/7.12.2010г. по ч.т.д. № 627/2010г. на І т.о., ВКС. Достатъчно в процесната хипотеза е обстоятелството, че постановеното решение относно упражняването на родителските права има естеството на осъдително решение. В случая районният съд, постановил разпореждането за издаване на изпълнителен лист, не е допуснал предварително изпълнение, а е постановил принудително изпълнение на базата на законоустановено изпълнително основание.

По изложените по-горе съображения обжалваното разпореждане като правилно следва да се потвърди.

Във връзка с изхода по обжалването, особеното искане за спиране на изпълнението на обжалваното разпореждане, както и на образуваното изп.дело № 64/2015г. по описа на СИС при РС-Момчилград, е неоснователно и след преценка на предпоставките по чл. 277, изр. второ ГПК, съдът намира, че същото не е необходимо с оглед интереса на детето.

Мотивиран от горното, Кърджалийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 174/06.04.2015г. по гр.д. № 297/2014г. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на № 174/06.04.2015г. по гр.д. № 297/2014г. по описа на Районен съд - Момчилград, както и на изп.дело № 64/2015г. по описа на СИС при същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.