Решение по дело №621/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 231
Дата: 24 юни 2025 г. (в сила от 24 юни 2025 г.)
Съдия: Вера Цветкова
Дело: 20251000600621
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 19 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Андрей Ангелов

Илияна Стоилова
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
в присъствието на прокурора Емилия Ст. Пашалиева-Риажи
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600621 по описа за 2025 годИ.
Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане от осъдените лица И. К. М., З. Г. М. и Д. А. Г. чрез техния
защитник адв.Г.Т. за възобновяване на производството по делото, за отмяна на решението и
присъдата, като бъдат признати подсъдимите за невиновни.
С Присъда №279/30.05.2023г., СРС, НК, 7-ми състав е признал Д. А. Г., за виновна в
извършване на престъпление по чл.290 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.290 ал.1 от НК
я е осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на
осн.чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Със същата присъда, съдът признал за виновна З. Г. М. в извършване на престъпление
по чл.290 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.290 ал.1 от НК я е осъдил на 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на осн.чл.66 ал.1 от НК с изпитателен
срок от 3 /три/ години. На осн. чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, съдът определил на З. М. едно
общо най-тежко наказание между наложеното по това дело и това, наложено по нохд
№11533/2021г. на СРС, а именно 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години.
С посочената присъда, съдът признал И. К. М. за виновен в извършване на
престъпление по чл.290 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.290 ал.1 от НК го е осъдил на
6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на осн.чл.66 ал.1 от
1
НК с изпитателен срок от 3 /три/ години.
С оглед изхода на делото, направените по делото разноски са присъдени в тежест на
подсъдимите И. М., З. М. и Д. Г..
С Решение №586/14.10.2024г., СГС, НО, 13 въззивен състав по внохд №136/2024г. е
потвърдил присъда от 30.05.2023г., постановена по нохд №17752/2021г., по описа на СРС,
НК, 7-ми състав.
В искането се твърди, че в хода на наказателното производство са били допуснати
съществени процесуални нарушения, в разрез с наказателното и гражданското право, с
практиката на ВКС и с правото на ЕС. Най-напред се посочва, че нотариусът не е орган на
власт, като се сочи прессъобщение на ЕС №50/11г., в което били обобщени решения по дело
на ЕС.
На следващо място се твърди, че въпреки наказателното естесво на казуса, във воденото
производство имало много аспекти на гражданскоправни отношения, които били
определящи за преценка на наказателната отговорност. Твърди се, че съдът е възприел
неправилно фактическата обстановка, като се прави подробен анализ на събраната
доказателствена съвкупност.
Обобщава се, че постановяване на такава осъдителна присъда би създала порочна
съдебна практика, която ще представлява грубо вмешателство в гражданскоправните
взаимоотношения. Това би създало несигурност в оборота и би насърчило решаването на
гражданскоправни спорове чрез безплатното наказателно производство.
На последно място се твърди, че първостепенният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, като след приключване на съдебните прения не се оттеглил на
тайно съвещание, а без присъстващите да бъдат изведени от залата и без съда да излезе,
била постановена присъдата. Изложеното било безспорно основание за предубеденост. В
протокола не било записано, че съдът се оттегля на тайно съвещания, както е посочено в
чл.300 от НПК, както и часа, в който съда се е оттеглил и часа, в който заседанието е
продължило за постановяване на присъдата, тъй като такова прекъсване не е имало.
Въз основа на тези съображение се отправя искане да бъде постановено решение, с
което да бъде възобновено производството по делото, да бъде отменено решението и
присъдата, като бъдат признати подсъдимите за невиновни за посоченото престъпление и да
бъдат оправдани.

В съдебно заседание пред САС, защитата на осъдените лица И. К. М., З. Г. М. и
Д. А. Г. – адв.Т. поддържа искането с подробно изложените в него аргументи. Заявява, че в
хода на съдебните прения и в последствие, както пред първоинстанционния съд, така и пред
въззивния съд, е отбелязал практика на Европейския съд, която била обобщена в едно
прессъобщение. На тази практика на Европейския съд, като възражение, получил
единствено отговор от съда, че не можело да се оборва с прессъобщение. Посочва, че целта
му била с това прессъобщение да насочи вниманието на съда към въпросните 7 решения на
Европейския съд, а не е представил прессъобщението като съдебна практика.
2
На следващо място, защитата посочва, че е цитирал едно решение на Върховен съд,
от което става видно, че съдът не може да отрече съществуването на удостоверението с
нотариален акт, с придобивно основание, без съдът да е отменил преди това този нотариален
акт, въпреки това и на двете инстанции в своите мотиви, съдилищата приемали, че имотът
бил ползван от семейство Б.и. Не можело подсъдимите да носят отговорност за техните
възприятия. Никъде в това наказателно производство не били събрани каквито и да е
доказателства, че подсъдимите са знаели, че някой друг има претенции към този имот, че
някой друг твърди, че го владее или че го ползва и те въпреки това си знание са заявили
неистИ.та. Такова доказателство, в това наказателно производство липсвало. Противното се
подкрепяло от показанията на свидетеля Б., който заявил, че „не мога да кажа точен момент,
когато са спрели да ходят“, т.е. от тук било видно, че дори и някой друг да е ползвал този
имот, то това е било много назад във времето и по-конкретно подсъдимите не са имали
начин да узнаят, че някой друг има претенция спрямо този имот, за да заявят неистИ.. Дори
и да се приеме, че е вярно твърдението на свидетеля Б., че през 2018 г. имотът е бил посетен,
той казал, че това се е случило за 10 минути и няма как да се приеме, така, както съдът е
посочил, че тъй като за 10 минути е посетен някакъв имот, то тогава тези лица, които са го
посетили са го ползвали през всичките тези години. Всички тези пороци били обобщени в
искането за възобновяване с молба да бъдат взети предвид. Подробно били посочени
нарушенията в молбата за възобновяване, които били допуснати от съда.
Застъпва се становище, че съдът не е спазил закона, като реално тази присъда била
груба намеса в гражданското правораздаване. Това било така, тъй като не можело без
абсолютно никакви доказателства да се твърди, че други лица са владели имот, че
подсъдимите са виновни, при условие, че нямало никакви доказателства, че те са знаели за
нещо по-различно от това, което са заявили пред нотариуса - т.е. нарушенията били по чл. 13
и чл.14 НПК - осъдени са били без доказателства. Нямало такива доказателства, от които да
се направи извода, че те са знаели за нещо по-различно от това, което са заявили пред
нотариуса.

Въз основа на гореизложеното, защитата моли да бъде отменена присъдата, като
бъдат признати подсъдимите за невиновни.
Като алтернатива, ако съдебният състав прецени, че са налице някакви други
нарушения, то делото би могло да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.

Осъдените лица И. К. М., З. Г. М. и Д. А. Г. са редовно призовани, но не се явяват в
съдебно заседание и не вземат становище по делото.

Представителят на САП счита, че искането за възобновяване е неоснователно, тъй
като съдебните актове са законосъобразни и правилни. Оспорва всички доводи, изложени в
искането и моли то да бъде оставено без уважение.

Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
С Присъда №279/30.05.2023г., СРС, НК, 7-ми състав е признал Д. А. Г., за виновна в
извършване на престъпление по чл.290 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.290 ал.1 от НК
3
я е осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на
осн.чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Със същата присъда, съдът признал за виновна З. Г. М. в извършване на престъпление
по чл.290 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.290 ал.1 от НК я е осъдил на 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на осн.чл.66 ал.1 от НК с изпитателен
срок от 3 /три/ години. На осн. чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, съдът определил на З. М. едно
общо най-тежко наказание между наложеното по това дело и това, наложено по нохд
№11533/2021г. на СРС, а именно 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години.
С посочената присъда, съдът признал И. К. М. за виновен в извършване на
престъпление по чл.290 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.290 ал.1 от НК го е осъдил на
6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на осн.чл.66 ал.1 от
НК с изпитателен срок от 3 /три/ години.
С оглед изхода на делото, направените по делото разноски са присъдени в тежест на
подсъдимите И. М., З. М. и Д. Г..
С Решение №586/14.10.2024г., СГС, НО, 13 въззивен състав по внохд №136/2024г. е
потвърдил присъда от 30.05.2023г., постановена по нохд №17752/2021г., по описа на СРС,
НК, 7-ми състав.

В молбата за възобновяване са релевирани поредица от аргументи за
необоснованост на постановените съдебни актове, които в съдебно заседание бяха обобщени
от защитата като такива по чл.13 и чл.14 от НПК. Твърди се липса на доказателства, въз
основа на които да бъдат осъдени лицата, инициирали производството за възобновяване.
Според настоящата съдебна инстанция, Софийски районен съд е събрал значителен
по обем доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от
фактическа страна. Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред,
гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се изграждат
изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на
доказателствата и доказателствените средства е позволило на съдебния състав да направи
верни фактически изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните
факти са изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока
не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка
на други, нито пък превратното им тълкуване, не според действителното им съдържание.
Решаващият съд последователно е изложил установената фактическа обстановка,
анализирал е както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства,
посочвайки кои от тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите
съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му възражения и е
аргументирал становището си във връзка с реализирането на наказателната отговорност на
подсъдимия.
4
Описаните в молбата за възобновяване оплаквания, според САС представляват
твърдения за нарушение в оценъчната дейност по проверка на доказателствените източници,
което довело до неправилно осъждане на И. М., З. М. и Д. Г.. Изразява се несъгласие с начИ.
на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, което обаче е
суверенно право на оценяващия доказателствата съд и не подлежи на последваща проверка,
защото касае обосноваността на акта. Необосноваността обаче не е сред основанията за
възобновяване по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК, които са изброени изчерпателно в
посочената разпоредба. На контрол в настоящото производство се поставя въпросът дали
изводите на решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали,
дали последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно
действителното им съдържание, без изопачаване и дали има противоречие между тях и дали
са изложени мотиви кои доказателствени материали се кредитират. Това е така, защото
нарушаването на тези правила ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за
виновен и осъден, само ако обвинението е доказано в съответствие с изискването на чл. 303
от НПК.
В този смисъл САС констатира, че възраженията на осъдените лица чрез защитата им,
изложени в молбата за възобновяване, са били разгледани от първостепенния и от въззивния
съд и са получили мотивиран и подробен отговор. При изграждане на фактическите си
изводи, първият съд се е позовал на доказателства и доказателствени средства, събрани при
спазване на нормите на НПК. Авторството на деянието е било установено категорично и
несъмнено, като съдът подробно е описал въз основа на кои доказателства е изградил своите
изводи. Подробно са изложени съображения кои доказателства се кредитират и кои не, като
при извършената оценъчна дейност не са били допуснати нарушения, т.е. установените
факти не са били тълкувани превратно. Събраните доказателства в достатъчен обем
подкрепят обвинителната теза, правилно и съобразно закона са били анализирани и е
направен несъмнен и категоричен извод относно авторството на извършеното престъпление.
Съдът е разгледал доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност, посочил е
на кои дава вяра и на кои не и по какви причини, отговорил е на възраженията на страните в
процеса. Софийски градски съд е ревизирал първоинстанционната присъда и не е
констатирал допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което е
постановил решение, с което е възприел фактическата обстановка, установена с обжалвания
съдебен акт и го е потвърдил като правилен и законосъобразен.

Законосъобразно и справедливо е била определена санкцията по отношение на
осъдените лица, като решаващият съд е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи
вИ.та обстоятелства. Приложение е намерил чл.66 от НК, като съдилищата са приели, че с
отмерените наказания би могло да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК. Не са налице
основания за постановяване на оправдателни присъди по отношение на осъдените лица,
каквото искане е направено от защитата им.
Цитираната практика на Европейския съд не е по повод наказателна процедура спрямо
Република България и не може да намери приложение в настоящия казус. В отговор на
възраженията на защитата следва да се посочи константната практика на ВКС, че
нотариусът е надлежен орган на власт, а именно – Р №461/2004г. на ВКС, ІІ НО, Р
№128/2009г. на ВКС, ІІІ НО, Р №60/2015г. на ВКС, ІІ НО. Нотариусът пред който се е
развило производството и е издал съответния акт като орган на охранителното производство
по чл.587 и сл. от ГПК е осъществил функции, присъщи на орган на държавна власт.
5
Софийски апелативен съд не констатира допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да покриват изискванията на чл.422 ал.1 т.5 от НПК като
основание за възобновяване, поради което и подадената молба от осъдените И. М., З. М. и Д.
Г., чрез защитата им, следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдените И. М., З. М. и Д. Г. за
възобновяване на наказателното производство по нохд №17752/2021г., по описа на СРС, НК,
7-ми състав и внохд №136/2024г. на Софийски градски съд, НО, 13-ти въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6