Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София, 01.11.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
IV” в” състав, в
открито съдебно заседание, проведено на eдинадесети май , две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Мл. съдия Калина Христова
при
участието на секретаря Евдокия – Мария Панайотова, като разгледа докладваното
от съдия Зл.Чолева гр.дело № 13812
по описа за 2016 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение на СРС, 66 състав от 30.06.2016г.,
постановено по гр.д.№ 23827/2014г., Б.Х.К./БХК/ е осъден да заплати на Д.А.за Б.
/ДАБ/ при Министерски съвет, на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД – сумата от
4 512лв., подлежаща на възстановяване като недопустимо изплатен разход,
надхвърлящ дължащите се размери на възнагражденията за ръководител на проект и за
счетоводител по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с вх.№
4735/ 29.09.2011г. за изпълнение на проект „Осигуряване на юридически
представители на търсещите закрила по време на дъблинското производство,
ускореното производство и производството по общия ред с оглед справедлива и
ефективна процедура, както и на гаранции за спазване на правата на
кандидатите по годишна програма 2010г.
на Европейски бежански фонд-3, приоритет-1 „Прилагане на принципите и мерките,
определени в законодателството на ЕС в областта на убежището, включително и
свързаните с интеграция“, Действие С „Прилагане на минималните стандарти на ЕС
в областта на производството за предоставяне на статут“, ведно със законната
лихва от 07.05.2014г.- до окончателното изплащане; както и сумата от 653,69лв.-
разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК. С решението искът по
чл.55,ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от
4 512лв.- до пълния предявен размер от 9 797,22лв. / или за сумата от
5 285,22лв./, претендирана като недопустим разход за обществен транспорт
без разписание, изплатен по горепосочения проект.
Решението се обжалва от двете страни по делото.
Въззивникът-ищец
ДАБ при МС обжалва първоинстанционното решение в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за разликата над уважения размер от 4 512лв. – до
пълния предявен размер от 9 797,22лв. Поддържа неправилност на извода на
първата инстанция, с който е прието , че направените от ответника разходи за
транспорт отговарят на дефиницията за „допустим разход“ по смисъла на
приложение 11 към Решение на Комисията № 2008/22/ЕО. Твърди, че по надлежния
ред одитиращият орган е приел, че тези разходи не са били необходими за
изпълнение на проекта и не добавят пропорционална стойност към него, както и че
при извършването им не е спазено изискването за избор на най-евтина фирма за
обществен транспорт. Счита, че
придвижването до един от центровете на ДАБ- в гр.София, кв.Овча купел, е можело да бъде реализирано и чрез транспортните оператори на обществения
транспорт на територията на Столична община, който е многократно по-евтин, а не
чрез таксиметров транспорт, поради което не може да се приеме, че последният
представлява единствената най-адекватна форма на транспорт, както е приел СРС. Поддържа, че е доказано наличието на
предпоставките по т.16.1 от приложение ІІ към договора – за възникване на
задължението на ответника за възстановяване
на сумата от 5 825,22лв. С изложените доводи, подробно развити в жалбата,
въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение
в обжалваната от него част и постановяването на друго, с което искът да бъде
уважен в пълния заявен размер, като бъде присъдена и законната лихва от датата
на предявяване на ИМ – до окончателното изплащане и направените по делото
разноски.
Въззивникът-ответник
БХК, атакува
първоинстанционното решение в частта на уважената претенция за сумата от
4 512лв. Счита за неправилен и
необоснован извода на съда за недопустимост на извършените разходи,
представляващи изплатено възнаграждение на ръководителя на проекта и
счетоводителя в размер на исковата сума. Възразява, че с налице мълчаливо
постигнато съгласие / с конклудентни действия/ между него и ищеца относно
преразпределянето на всички дейности,
предвидени първоначално по процесния проект за изпълнение в 11 месечен срок, в
рамките на съкратения 9 месечен срок, поради забавата за сключване на договора
от страна на ищеца с 2 месеца. Моли съда да съобрази обстоятелството, че от
него са престирани всички дейности, които са били заложени в първоначалния
проект за 11 месеца в рамките на съкратения срок от 9 месеца, като броят на
обхванатите лица /бежанци/, на които е предоставена правна помощ е 769, а
разликата до планирания брой от 799 лица е несъществена / в рамките на около 3%
/ и не се отразява върху размера на дължимото възнаграждение. Поддържа, че от
ищеца не се твърди и неизпълнение на
договора, включително и частично, с
което да е обоснована недължимостта на възнаграждението на ръководителя на
проекта и счетоводителя в рамките на претендираната по настоящото дело сума.
Твърди, че времеизпълнението на възложената работа има правно значение
единствено при трудовите договори и е
ирелевантно в хипотезата на сключени граждански договори – както в конкретния
случай, доколкото последните имат за предмет постигането на определена
цел/резултат. Ето защо, ответникът заявява искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната от него част и отхвърляне изцяло на
предявения иск. Заявява искане за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор
по жалбата на ответника, с който тя е оспорена като неоснователна. По жалбата
на ищеца не е постъпил отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК, като в съдебно
заседание насрещната страна по нея –
ответник, заявява искане да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Софийски
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства в рамките на въззивните жалби и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е
с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, доколкото ищецът поддържа неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, установено с клаузата на т.4.6 от
процесния договор и се претендира
осъждане на ответника да изпълни реално това задължение. С тази квалификация
искът е докладван от първата инстанция с доклада по делото и в съответствие с нея
между страните по делото е разпределена доказателствената тежест за установяване на правно- релевантните
факти. С обжалваното решение СРС е квалифицирал исковата прететнция със
субсидиарното основание по чл.55,ал.1 от ЗЗД, но това не обуславя недопустимост на решението, доколкото се касае само за
неправилно приложение на материалния закон, обусловило и неправилната правна
квалификация на иска, но не и за недопустимост на съдебния акт, тъй като с него
съдът се е произнесъл по правно-релевантните факти, така както са заявени с ИМ,
касаещи неизпълнението на договора и в
съответствие с искането /петитумът/ на ИМ.
Разгледан по същество на заявеното правно основание по
чл.79,ал.1 от ЗЗД, настоящата инстанция намира иска за основателен до размера на
сумата от 4 512лв., представляваща недопустими разходи за възнаграждения
за ръководителя на проекта и за счетоводителя над предвидения в бюджета на договорения
проект. В останалата част – за разликата над сумата от 5 285,22лв.- до
пълния предявен размер от 9 797,22лв., настоящата инстанция намира, че
искът се явява неоснователен.
Между страните по делото няма спор по
правно – релевантните факти. А именно, че са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение, възникнало от процесния договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № BG-ERF/2010/01-C1.01 /с вх.№ 4735/ от 29.00.2011г., в
рамките на което ответникът е поел задължението за осигуряване на юридически
представители на търсещите закрила по време на дъблинското производство, ускореното
производство и производството по общия ред с оглед на справедлива и ефективна
процедура, както и на гаранции за спазване на правата на кандидатите, срещу
насрещното задължение на ищеца за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в
размер на 100 000евро / или 195 580лв./ - допустими разходи. Договореният
срок за изпълнение на проекта- предмет на договора е от момента на влизане в
сила на договора -датата на подписването му 29.09.2011г. до 30.06.2012г. Между страните по делото няма
спор, а и от писмените доказателства се установява, че по проектното предложение първоначално срокът за изпълнение на проекта е бил заложен
в рамките на 11 месеца / 30.07.2011г.- 30.06.2012г./, а съгласно сключения договор- този срок е съкратен на 9
месеца. С клаузата на т.4.6 от процесния договор страните са се съгласили, че в рамките на
срока по т.14.6 , вр. с т.14.4 от ОУ към договора, когато извършените от
бенефициера /ответник/ разходи впоследствие бъдат признати за недопустими от
сертифициращия орган, одитиращ или друг контролиращ орган, те подлежат на
възстановяване от бенефициера. Няма спор между страните, а видно и от
доказателствата по делото е, че в проектното предложение е заложено заплащането
на 16 часа месечно за участието на ръководителя на проекта, а за участието на
счетоводителя- предвиденото заплащане е за 12 часа месечно, като общо
заложената сума по проектното предложение, съответстваща на горепосочените
часове месечно за целия първоначално предвиден 11 месечен срок на изпълнение на
проекта е в размер на 19 852,93лв. Проектното предложение е неразделна част от
процесния договор, съгласно т.8.1 от договора. Няма спор, а и от представените
писмени доказателства се установява, че в съответствие с изискването на т.2.6 -
„Назначаване по проекта“ от Ръководството за правилата за допустимост на
разходите, отчитани с цел получаване на помощ от ЕС в контекста на Общата
програма „Солидарност и управление на
миграционните процеси“– версия 4-16 март 2011г., ръководителят на проекта е
назначен с граждански договор № 1-001ЕБФ, сключен на 29.09.2011г. между
ответника и ръководителя /страна по него не е ищецът/, а счетоводителят- с
граждански договор № 1-008ЕБФ от 29.09.2011г. , сключен с ответника. И в двата
граждански договора /т.2.2 от тях/ изрично е посочено, че размерът на възнаграждението им е
определен във финансовата оферта /проектното предложение/ , представляваща
неразделна част от процесния договор вх.№ 4753/29.09.2011г. Няма спор, а и от представения одитен
доклад с рег.№ І-7665/27.03.2013г., се установява, че от ръководителя на проекта е
отчетена работа за 176 часа за периода на действие и изпълнение на договора от
9 месеца, за които е изплатено възнаграждение, като тези 176 часа съответстват
на първоначално предвидените с проектното предложение за работа в рамките на първоначалния
по-дълъг срок на проекта от 11 месеца, а отделно от това по месеци е отчетен труд над
установеното време, необходимо за изпълнение на дейността /от 16 часа/, общо в
размер на 36 часа над установеното месечно работно време. С одитния доклад
сумата от 2 165,76лв. е призната
като недопустим разход, тъй като представляваща изплатено възнаграждение над
дължимото по договора за 16 часа месечно за срока на действие на договора от 9
месеца. По отношение на счетоводителя е установено отчетено и изплатено
възнаграждение за 154 часа за срока на действие на договора от 9 месеца, като е установено, че тези 154 часа са предвидените първоначално за изпълнение на
работата в рамките на по-дългия срок от 11 месеца, отделно
от това е констатирано, че по месеци е отчитан труд над установеното
време, необходимо за изпълнение на дейността / от 14 часа на месец/ общо в размер
на 39 часа над установеното месечно работно време. С одитния доклад е призната
като недопустим разход сумата от 2 346,24лв.
, представляваща изплатено на счетоводителя възнаграждение за часовете над тези, които съответстват на срока на
действие на договора от 9 месеца.
Единственият
заявен от ищеца довод, с който е
обоснована липсата на основание за получаване на сумите, изплатени на ръководителя на проекта
/2 165,76лв./ и на счетоводителя /
2 346,24лв./ , или общо на сумата от 4 512лв. е , че те представляват
приет от одитиращия орган недопустим разход и като такъв, на основание клаузата
на т.4.6 от процесния договор, подлежат
на възстановяване от ответника. Настоящият съдебен състав намира този довод за
основателен, като приема, че по делото не се установява твърдяното от ответника
наличие на постигнато с ищеца съгласие с
конклудентни действия, разходите за възнаграждения на ръководителя на проекта и
на счетоводителя заложени в прогнозния бюджет
при предвиден срок за изпълнение на дейностите от посочените две лица за
11 месеца, да са преразпределени в рамките на съкратения 9 месечен срок, за
който проектът следва да бъде изпълнен, съгласно сключения процесен договор. Легалната
дефиниция на т.4 от раздел ІІ.1.1 на Приложение
11 на Решение № 2008/22/ ЕО /правила относно допустимостта на разходите на
европейски фонд за бежанци/, дефинира като допустими преки разходи за
персонал тези, които са представени подробно в прогнозния бюджет, в който са
посочени длъжностите и броят на служителите, като в т.1 на същия раздел е
дефинирано, че разходите за персонал, назначен по проекта включват действителните
заплати, плюс вноските за социално осигуряване и други регламентирани разходи и
те са допустими в случай, че отговарят на обичайната практика на бенефициера. В конкретния случай, от събраните по делото
доказателства се установява, че във финансовата оферта към проекта /проектното
предложение/, представляващо неразделна част от процесния договор, заплащането на възнаграждението на
ръководителя на проекта и счетоводителя е договорено почасово в рамките на
месеца, при изрично заложена в рамките на месеца часова ставка от 16 часа- за ръководителя на проекта и от 14
часа – за счетоводителя. При така предвиденото почасово дължимо месечно
възнаграждение, допустим разход се явява само тази сума, изплатена като възнаграждение, което е заложено във финансовата оферта за съответния максимален
брой часове /16ч. и респ.-14ч./, които
реално са отработени за 1 месец за целия
период на изпълнение на проекта от 9 месеца, независимо от това дали горепосочените лица са
работили над тези подлежащи на заплащане часове в рамките на месеца и респ.- в
рамките на целия период. Ответникът не твърди и не установява така договореното
възнаграждение при твърдо установена месечна ставка да не отговаря на
обичайната му практика за тези възнаграждения,
поради което съдът приема, че то отговаря на изискването на т.1 от раздел
ІІ.1.1 от Приложение 11 към Решение № 2008/22/ЕО. От друга страна, следва да се
посочи, че предвидената във финансовата оферта обща сума от 19 852,93лв.
за възнаграждение на ръководителя и съответно- на счетоводителя на проекта е определена съобразно прогнозно заложения
първоначален по-дълъг срок на изпълнение на проекта от 11 месеца. Поради
това, не може да се приеме, че тази
сума е останала в същия размер в рамките
на възникналото между страните облигационно
правоотношение от процесния договор, с който е постигнато съгласие между
страните срокът за изпълнение на проекта
да бъде в по-краткия 9 месечен срок, тъй като очевидно за по-малкото отработени
часове в по-кратния 9 месечен срок ще се дължи по-малък размер на
възнаграждение. Неоснователно, в тази връзка, се явява възражението на
ответника, че общият размер на възнаграждението е договорен с процесния договор
не съобразно горепосочените часови ставки, а като такова- дължимо при
постигането на определена цел /резултат/, както и възражението, че предвид
параметрите на финансовата оферта, следва да се приеме, че с оглед съкратения
срок за изпълнение на договора и постигане на резултата на проекта, страните с
конклудентни действия са постигнали съгласие първоначално заложения размер на
възнаграждението за по-дългия срок от 11 месеца да е преразпределено в
по-краткия 9 месечен срок. Както вече бе посочено по-горе в мотивите, от
събраните по делото доказателства не се установява заложеното в офертата възнаграждение
за ръководителя на проекта и за счетоводителя да е дължимо като такова за
постигането на определена цел / резултат, за разлика от други участници в
проекта като адвокати, правни консултанти и преводачи. Видно от съдържанието на
процесния договор, за адвокатите и правните консултатнти-участници в проекта е
договорена натовареност съобразно
възложената работа / 462 консултации във връзка с правата и задълженията на
търсещите закрила в РБ , 924
консултации във връзка с производствата за предоставяне на статут и
т.н./ , а за преводачите- почасова натовареност за целия срок на проекта /1386
часа превод/ и в зависимост от това е определено и дължимото им възнаграждение
/т.5.1.1 от Приложение ІV към процесния договор и т.5.3.3 от Приложение ІV към
процесния договор/. Т.е., с договора страните изрично са се съгласили за част
от участниците в проекта възнаграждението да бъде дължимо съобразно възложената
и изпълнена работа или почасово в рамките на целия срок за изпълнение на договора, но в кръга на тези лица не попадат
ръководителят на проекта и счетоводителят на проекта. Ето защо, съдът намира за
доказано и основателно твърдението на
ищеца, че сумите, които са изплатени на ответника като възнаграждение на
ръководителя на проекта и на счетоводителя над дължимото им договорено и отработено помесечно възнаграждение за 9
месечния срок на действие на договора, представляват недопустими разходи, които
са признати за такива от одитиращия орган по надлежния ред , поради което за
тези суми за ответника и възникнало задължението по чл.4.6 от договора- за връщането им на ищеца. С оглед изложените
мотиви, съдът приема, че исковата претенция за сумата от 4 512лв., представляваща недопустим
разход - изплатени суми за възнаграждение на ръководителя на проекта / от
2 165,76лв./ и на счетоводителя /
от 2 346,24лв./ се явява доказана и
основателна и като такава- законосъобразно и правилно е уважена с
първоинстанционното решение.
По отношение
на сумата от 5 285,22лв., която ищецът претендира като недопустими разходи
- суми, изплатени за обществен превоз, настоящият съдебен състав приема, че
исковата претенция се явява неоснователна. Настоящият съдебен състав намира твърдението
на ищеца за недопустимост на тези разходи за неоснователно. Неоснователно е
твърдението на ищеца, че достатъчно основание за възникване на вземането му за
тази сума е обстоятелството, че тя е призната като недопустим разход от
одитиращия орган. Преценката на одитиращия орган относно допустимостта, респ.-
недопустимостта на разходите не е изключена от съдебен контрол в настоящия
състезателен исков процес. Напротив, съдът дължи произнасяне по въпроса –
представляват ли спорните транспортни разходи недопустими такива или са
допустими, въз основа на ангажираните от
страните доказателства по делото, като преценката на тези доказателства следва
да извърши на база легалната дефиниция за
допустими транспортни разходи, установена с т.1 и т.2 от раздел ІІ.1.2 на
Приложение 11 към Решение № 2008/22/ ЕО. В конкретния случай между страните по
делото няма спор, че спорните транспортни разходи отговарят на дефиницията по
т.1 от горепосочения раздел на Решението, тъй като са преки разходи за
персонала, участващ в дейността по проекта, чието пътуване е необходимо за
изпълнението на проекта. Правният спор е
по въпроса дали транспортните разходи отговарят на изискванията, установени с
т.2 от горепосочения раздел на Приложение 11 към Решение № 2008/22/ЕО/ , която
постановява, че сумите за транспорт представляват допустими разходи тогава,
когато се основават на най-евтината форма на обществен транспорт. Настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се установява,
че процесните транспортни разходи безспорно покриват изискването на т.2 от
Приложението. Видно от Приложение ІІІ към процесния договор, сключен между
страните, юридическите и преводачески услуги – предмет на проекта, следват да
бъдат предоставени на бежанци, чието местонахождение е в бежански центрове,
разположени в различни населени места- с.Баня, община Нова Загора, област Сливен; с.Пъстрогор, община Свиленград, област
Хасково и в гр.София. Между страните по делото няма спор по факта, че
различните дейности по проекта във връзка с които са изпълнявани възложените на
ответника- бенефициер услуги, са без предварително определен график на
провеждането им- като ден и час, поради което съдът приема, че те няма как да бъдат планирани предварително
от ответника, включително и с цел обезпечаване на транспорта, което изключва
последният да е обществен такъв, осъществяван по предварително определено
разписание, включително и до бежанския център, разположен на територията на
гр.София. При тази хипотеза,
обезпечаването на изпълнението на дейността по проекта изисква
ползването на транспорт без предварително разписание, какъвто е таксиметровия.
Безспорно установен е по делото фактът, че от ответника е проведена процедура,
в резултат, на която е избрана най-икономически изгодно предложената оферта от
таксиметрова транспортна фирма /доказателствата на л.75-л.238 от
първоинстанционното дело/. Нещо повече, извършените от ответника транспортни
разходи , необходими за реализиране на дейността по проекта, са в пъти по-ниски
от тези заложени по проекта. Направените спорни транспортни разходи възлизат на
сумата от 5 285,22лв., а заложените
по проект като такива, необходими за обслужване на дейността по проекта са в
размер на 23 391,37лв. , поради което първите безспорно отговарят на
изискването на т.2 от раздел ІІ.1.2 на Приложение 11 към Решение 2008/22/ЕО. Поради това, съдът приема, че исковата претенция
за сумата от 5 285,22лв., изплатена на ответника за допустими транспортни разходи, се явява
неоснователна и като такава- следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, /поради неправилно приложение
на материалния закон/ и вместо него- постановено друго, с което искът с правна
квалификация чл.79,ал.1 от ЗЗД да бъде уважен за сумата от 4 412лв. и отхвърлен за разликата над тази сума – до пълния
предявен размер от 9 797,22лв. /или за сумата от 5 285,22лв./, като
неоснователен. Решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено в
частта за разноските, доколкото присъдените такива, съответстват на приетия от
настоящата инстанция изхода на делото по предявения иск.
По
разноските във въззивното производство: При горния изход на делото – на
неоснователност на жалбите и на двете страни в процеса, направените от тях
разноски във въззивното производство остават в тяхна тежест така, както са извършени.
Воден от горените мотиви Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 66 състав от 30.06.2016г.,
постановено по гр.д.№ 23827/2014г., в
частта, с която Б.Х.К.е осъден да
заплати на Д.А.за Б. при Министерски
съвет, на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД
– сумата от 4 512лв., подлежаща на възстановяване като недопустимо
изплатен разход, надхвърлящ дължащите се размери на възнагражденията за
ръководител на проект и за счетоводител по договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ с вх.№ 4735/ 29.09.2011г. за изпълнение на проект
„Осигуряване на юридически представители на търсещите закрила по време на
дъблинското производство, ускореното производство и производството по общия ред
с оглед справедлива и ефективна процедура, както и на гаранции за спазване на
правата на кандидатите по годишна
програма 2010г. на Европейски бежански фонд-3, приоритет-1 „Прилагане на
принципите и мерките, определени в законодателството на ЕС в областта на
убежището, включително и свързаните с интеграция“, Действие С „Прилагане на
минималните стандарти на ЕС в областта на производството за предоставяне на
статут“, ведно със законната лихва от 07.05.2014г.- до окончателното изплащане;
както и в частта, с която искът по
чл.55,ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 4 512лв.- до
пълния предявен размер от 9 797,22лв. / или за сумата от
5 285,22лв./, претендирана като недопустим разход за обществен транспорт
без разписание, изплатен по горепосочения проект, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.Х.К./БХК/ да заплати на Д.А.за Б. /ДАБ/ при Министерски съвет, на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД –
сумата от 4 512лв., подлежаща на възстановяване като недопустимо изплатен
разход, надхвърлящ дължащите се размери на възнагражденията за ръководител на
проект и за счетоводител по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ с вх.№ 4735/ 29.09.2011г. за изпълнение на проект „Осигуряване на
юридически представители на търсещите закрила по време на дъблинското
производство, ускореното производство и производството по общия ред с оглед
справедлива и ефективна процедура, както и на гаранции за спазване на правата
на кандидатите по годишна програма
2010г. на Европейски бежански фонд-3, приоритет-1 „Прилагане на принципите и
мерките, определени в законодателството на ЕС в областта на убежището,
включително и свързаните с интеграция“, Действие С „Прилагане на минималните
стандарти на ЕС в областта на производството за предоставяне на статут“, ведно
със законната лихва от 07.05.2014г.- до окончателното изплащане; като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 4 512лв.- до пълния предявен размер от
9 797,22лв. / или за сумата от 5 285,22лв./, претендирана като
недопустим разход за обществен транспорт без разписание, изплатен по
горепосочения проект.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 66 състав от
30.06.2016г., постановено по гр.д.№ 23827/2014г., в частта, с която Б.Х.К.е
осъден да заплати на Д.А.за Б. при
Министерски съвет, на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 653,69лв.- разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.