Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *****
при
секретаря *****, като разгледа гр.д. № 4439 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени три иска с правно основание по:
1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 1000 лв., представляваща главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата
от 145,05 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
05.08.2018 г. до 15.07.2019 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 1,66 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2019 г.
до 22.07.2019 г.
Ищецът
„Банка ДСК” ЕАД e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С.Б.Р.
за следните суми: 1000,00 лв. - главница, дължима по договор за кредит
овръдрафт от 16.07.2018 г.; 145,05 лв. – договорна/възнаградителна лихва за
периода от 05.08.2018 г. до 15.07.2019 г.; 1,66 лв. –законна лихва за периода
от 16.07.2019 г. до 22.07.2019 г.; законната лихва върху главницата, считано от
23.07.2019 г. до изплащането на вземането; разноските по делото – 25,00 лв.
държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, като
след указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
Ищецът твърди, че на 16.07.2018 г. с ответника
бил сключен Договор за кредит овърдрафт, по силата на който ищцовото дружество
предоставило по разплащателна сметка на ответника сумата от 1000 лева. Сочи, че
от страните били подписани Общи условия за предоставяне на кредит овърдрафт на
„Банка ДСК“, които са неразделна част от договора. Кредитополучателят подписал
и декларация за предоставена преддоговорна информация, Извлечение от тарифата
на „Банка ДСК“ ЕАД - Приложение № 3, както и погасителен план и ГПР. Твърди се,
че сумата по кредита била предоставена за ползване по разплащателна сметка с
IBAN: ***еца, който изтекъл на 15.07.2019 г. Определена била месечна падежна
дата - на 5-то число на месеца. Съгласно чл. 2 от процесния договор, главницата
по кредита се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора за кредит бил 15,20 %, формиран от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по
салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“
0,220%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и надбавка в
размер на 14,980 % . Сочи, че лихвеният процент се променя с промяната на
референтения лихвен процент, при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени
в Общите условия към договора за кредит. В случаите на отрицателна стойност на
референтния лихвен процент, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен
процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка.
Годишният процент на разходите по кредита бил уговорен на 16,24 %, като е
уговорена промяна на същия при наличие на предпоставките, предвидени в Общите
условия.
Поддържа, че
при погасяване на сумата по кредита били допуснати нередовности в плащането на
главница и лихва. Счита, че изискуемостта на кредита е настъпила на 16.07.2019
г., поради настъпване на краен падеж. С оглед Тълкувателно решение от
27.03.2019 г. по ТД № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС била начислена законна лихва
след датата на настъпване на крайния падеж, в размер на 1,66 лв. за период от
16.07.2019 г. до 22.07.2019 г. Поради непогасяване на задължението по кредита
моли съда да установи съществуването на вземането между страните така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание по делото на 12.02.2020 г. ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не изпрати
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание /Разпореждане № 8326/29.10.2019 г. е връчено на
ответника/.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в производството съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С.Б.Р., ЕГН: ********** дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, *****сумите, както следва:
- 1000 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК,
представляваща главница по сключен договор за кредит овърдрафт от 16.07.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019 г. до
окончателното й погасяване;
- 145,05 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.08.2018
г. до 15.07.2019 г.;
- 1,66 лева на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за
периода от 16.07.2019 г. до 22.07.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 2966/2019 г.
по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК С.Б.Р., ЕГН: ********** да заплати на „Банка
ДСК“ ЕАД, *****сумата от 525,00 лева,
представляваща направени
разноски в производството
по гр. дело № 4439/2019 г. по описа на РС Враца и сумата от 75,00 лева, представляваща
направени разноски в
производството по ч. гр. дело
№ 2966/2019 г. по описа на РС Враца.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: