Решение по дело №86/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 98
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 14 юни 2019 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20193530200086
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

 

№ 98                                      22.05.2019г.                           гр.Търговище

 

  В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд - Търговище                                                                   V-ти състав

На двадесет и седми март                                                       2019 година,

В публично заседание в следния състав :

 

                                                     Председател: Зорница Донкова

Секретар:  Красимира Кирилова

като разгледа докладваното от Председателя  а.н.д. № 86 по описа за 2019г., за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

             Образувано е по жалба С.К.Х. *** с  ЕГН **********  против Наказателно постановление № 18- 1292 -002448  от 05.12.2018г., издадено от Началник група  към  ОДМВР – Търговище, сектор ПП – Търговище. Считайки същото за незаконосъобразно, жалбоподателят желае НП да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа  с алтернативно искане – за намаляване размера на наказанието, наложено в пункт първи от  НП.

 Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си  представител,  поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 От материалите по делото се установява, че  обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 28.01.2019г. Следователно 7 – дневният срок за обжалването му, съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН е изтекъл  на  04.02.2019г. Жалбата против НП е входирана в ОДМВР  – Търговище на 07.02.2019г., видно от клеймото върху нея. В писмо вх.рег. № 2892/19.03.2019г. от Директора на ОДМВР –Търговище  е  посочено, че според данните в ЦАС  „Деловодство“ – МВР жалбата е постъпила в  ОДМВР –Търговище на 07.02.2019г., по пощата. Посочено е също, че е била донесена от куриер,  като пликът, в който е била поставена, не е запазен поради липса на означения по него. При тези данни не може да се установи на коя дата е била изпратена жалбата против НП.  Предвид липсата на доказателства  в тази насока съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице и е  ДОПУСТИМА.Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

 След преценка на събраните по делото доказателства,  съдът установи следното от фактическа страна:  

 На 11.10.2018г. жалбоподателят управлявал лек автомобил “Сузуки Самурай“ с рег. № Т **** ВТ, собственост на Б.Б.Х.от с.Баячево, общ.Търговище. Около 21.00ч. на бул.„Александър Стамболийски“ в гр.Търговище  същият бил спрян за проверка  от дежурни полицейски служители от сектор ПП при ОДМВР – Търговище. Контролните органи констатирали, че задните габаритни светлини на  посочения автомобил не светят. При проверката установили също, че водачът не носи СУМПС и контролен талон, както и че автомобилът не е представен на годишен технически преглед през 2018г.  Било установено и че  управляваното от жалбоподателя превозно средство  е спряно от движение. С оглед   така  установените обстоятелства, св.С.   – мл. автоконтрольор в сектор ПП  към ОДМВР- Търговище съставил на жалбоподателя АУАН  Д  432789/  11.10.2018г. за нарушения на чл.5, ал.3, т.2;  чл.100, ал.1,т.1; чл.139, ал.1, т.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП.  Жалбоподателят подписал акта с отбелязване, че има възражения. Депозирал такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Приемайки същите за неоснователни, въз основа на акта,  Началник  група към ОДМВР – Търговище, сектор ПП – Търговище  издал Наказателно постановление № 18- 1292 -002448  от 05.12.2018г.,  с което  за нарушение на чл.5, ал.3, т.2  и на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя „глоба” в размер на 300лв.; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП му наложил „глоба“ в размер на 10лв.;  за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 и на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП –„глоба” в размер на 50лв. и за нарушение на чл.147, ал.1 и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП –„глоба“ в размер на 50лв. На основание Наредба № Iз- 2539 на МВР постановил отнемането на 5 контролни точки.

 Така установената фактическа обстановка се доказва от показанията на св.С. и св.Д.  и писмените доказателства по делото.

 Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Видно от приложените заповеди № 8121з- 1524 от 09.12.2016г. и № 8121з- 515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им. НП и АУАН са издадени по предвидения от закона ред и форма. При съставянето на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН, налице е яснота относно нарушенията, вменени на жалбоподателя.

 В пункт първи от НП жалбоподателят е санкциониран за  нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП,  на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП.   Чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП забранява на водача на ППС да управлява ППС спряно от движение. За управление на такова, чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП предвижда глоба от 100 до 300лв.    По делото са представени 2 бр. справки по история на регистрацията на л.а. “Сузуки Самурай“ с рег. № Т **** ВТ, от които се установява, че от 07.11.2017г.  същият е  спрян от движение  на основание чл.171, т.2 б.“ж“ от ЗДвП. В справките не е посочена ЗППАМ, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, на основание която автомобилът е спрян от движение,  такава не е  представена и по делото.  Съгласно чл.171, т.2 б.“ж“ от ЗДвП /в ред. ДВ бр.2/18г./ - ППС се спира временно от движение,  когато не е заплатена съответната такса, определена в Закона за пътищата или е залепен невалиден винетен стикер - за срок до един месец. Т.е. мярката е с опреден срок  на действие. Въпреки това, следва да се има предвид, че редът за пускане в движение на превозно средство, спряно от движение е уреден в  чл. 44, ал.1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Съгласно същата, собственикът на превозното средство следва да представи набор документи заедно с писмено заявление и едва след това МПС да бъде пуснато в движение. От горното следва, че  изтичането на срока по ЗППАМ не означава автоматично "отпадане" на спирането от движение на МПС.  Напротив, собственикът следва да изпълни определена процедура, съгласно горепосочения ред и едва след това МПС се пуска в движене. Без да е изпълнена процедурата по Наредбата, няма как да се приеме, че МПС е пуснато в движение, макар и срокът по ЗППАМ да е изтекъл. В случая, към датата на нарушението  собственикът на л.а. “Сузуки Самурай“ с рег. № Т 3041 ВТ очевидно не е бил поискал пускането му в движение, поради което и същото е било  със статут на „спряно от движение”, видно от представените справки. По делото обаче няма данни  съответната ЗППАМ,  да е била  връчена на нейния адресат  /което не се отразява на факта, че същата е породила своите правни последици, съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП/, респ. не е установено собственикът на автомобила да е знаел за наложената принудителна административна мярка. При това положение не може да се приеме наличието на такова знание у третото лице т.е. у жалбоподателя, който е установен да управлява автомобила. Последният от своя страна е  категоричен, че не е знаел за спирането от движение на превозното средство. От показанията на свидетелите не се установи на предното панорамно стъкло на автомобила да е имало залепен  съответен стикер  или  да са налице други данни, които да доказват субективната страна на деянието. За да се ангажира  административнонаказателната отговорност на  жалбоподателя за нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 4, пр.1 ЗДвП  следва  да е безспорно  установено, че същият  е знаел, че управлява превозно средство, което е спряно от движение, какъвто извод в случая не може да се направи.  Поради изложеното, нарушението се явява недоказано от субективна страна и в посочената част НП следва да се отмени като незаконосъобразно.   

 В пункт втори  от НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на  чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание  чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП. Чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава водача на МПС да носи  СУМПС от съответната категория и контролния талон към него. За неизпълнение на това задължение чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда глоба от 10лв. От показанията на свидетелите  безспорно се установи, че при проверката, извършената на 11.10.2018г. в нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, жалбоподателят не могъл да представи на проверяващите СУМПС и контролен талон. Предвид  изложеното е обоснован изводът, че жалбоподателят  е извършил нарушението по пункт втори от НП, за което правилно е санкциониран. В тази  част НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

              В пунк трети от НП  жалбоподателят е санкциониран за  нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП,  на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП.  Чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. В случая от показанията на разпитаните свидетелите по безспорен начин се установи, че  към момента на проверката  задните габаритни светлини на  автомобила, управляван от жалбоподателя не са светели т.е. същият не е бил технически изправен. Правилно в НП е прието, че констатираната неизправност е незначителна  и  жалбоподателят е санкциониран на  основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП.  За лице, което управлява технически неизправно пътно превозно средство /при констатирани незначителни неизправности/, посоченият  текст предвижда  глоба от 50лв. С оглед изложеното, е обоснован изводът, че жалбоподателят  е извършил нарушението по пункт трети от НП, за което правилно е санкциониран. В тази  част НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          В пункт четвърти от НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.147, ал.1,  на основание чл.181, т.1 от ЗДвП. От приложените справки за регистрацията на процесния автомобил се  установява, че от  2017г.  същия е  собственост на лицето Б.Б.Х.от с.Баячево, общ.Търговище. Бил е негова собственост и към момента на проверката. Автомобилът, съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП е подлежал на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.  От показанията на разпитаните свидетели се установи, че  към  11.10.2018г.  автомобилът не е бил  представен на ГТП. Незаконосъобразно обаче за неизпълнение на това задължение е санкциониран  жалбоподателят. Чл.181, т.1 от ЗДвП гласи: „Наказва се с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед“. Жалбоподателят не е бил собственик на въпросния автомобил  и не е субект на нарушението по чл.181, т.1 от ЗДвП, с оглед което в посочената част НП се явява  необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

   С обжалваното НП е постановено отнемане на 5 контролни точки на жалбоподателя, без да е посочена като основание за това конкретна разпоредба от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.  При преглед на Раздел II от Наредбата -„Списък на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат контролни точки съобразно допуснатото нарушение“  се установява, че за нарушенията – предмет на обжалваното НП не се предвижда отнемане на точки.  Следователно в случая липсва основание за отнемане на 5 контролни  точки на жалбоподателя.   

  С оглед изложеното, обжалваното НП следва да бъде изменено  в посочения по- горе смисъл, а на основание чл.189, ал.3 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН  жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Търговище направените по делото   разноски за свидетел в размер на 10лв.

  Водим от горното, съдът

 

 

Р      Е     Ш     И     :

 

 

 ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18 -1292  – 002448  от 05.12.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР - Търговище, сектор ПП – Търговище, като

 ОТМЕНЯ Наказателното постановление В ЧАСТТА, в която на С.К.Х. *** с ЕГН ********** на основание   чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300лв.;  в ЧАСТТА, в която на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв.,  както и в ЧАСТТА, в която на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР е постановено отнемане на 5 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в  ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, в която на С.К.Х. с ЕГН ********** на основание   чл.183, ал.1,т.1, пр.1 и 2 от  ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв. и на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 ОСЪЖДА С.К.Х. *** с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд - Търговище сумата от 10лв., представляваща направени по делото разноски за свидетел.   

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен  съд – Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :