Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 28.06.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №2083 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Ищецът "*" АД със седалище гр.*, чрез пълномощника си ЮК Д., излага твърдения в ИМ, че ответникът на основание подадено от него Заявление №4310381/18.10.2016г. за сключване на договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на Е.П. М.АД при ОУ и заявление за продажба на ел. енергия, Договор за наем от 18.10.2016г., по който е наемател, и Съгласие на собственик на недвижим имот към ползвател, е негов клиент във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с кл.№*, аб.№*, находящ се в ***, което облигационно отношение се регламентира от ОУДПЕЕ на *АД и ОУПЕЕ на "Е. - П. П." АД. Твърди, че ответникът не му е заплатил сумата от 327,06лв. - главница, представляваща незаплатена ел. енергия и такса възстановяване по фактури, издадени за периода 11.10.2017г. до 18.01.2018г., сумата от 6,45лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до 22.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.04.2018г. - подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, за които искови суми по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано ЧГр.д.№986/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК, връчена му по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми. Претендира направените по делото съдебни разноски, вкл. и 100лв. ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК М., с писмени молби поддържа предявените искове.
Ответникът И.И.Н. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв. П. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените искове, които моли да бъдат отхвърлени. Навежда, неизясненост от ищеца кой е ползвал имота през исковия период, кой е потребявал ел. енергия по месечно, т.к. има данни по делото, че ответникът не е в страната през процесния период. Навежда, че поведението на ищеца е в противоречие с чл.20 ал.1 и следващи от ОУ, както и че ищеца е нарушил условията на договаряне и равнопоставимостта на страните по него. В СЗ ответникът, чрез особения представител, поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Оспорва исковете по основание и по размер по съображения, доразвити в писмена защита. Не претендира разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.10.2016г. между Р. А. Р.като наемодател и ответника в процеса И.И.Н. като наемател е сключен Договор за наем с предмет жилищен недвижим имот, находящ се в ***. По делото е прието като писмено доказателство Съгласие №4310381/19.10.2016г. от наемодателя Р., в качеството си на собственик на наетия по силата на горецитирания договор за наем недвижим имот, ответника И.Н. да встъпи в договорни отношения н Е.П. М.АД по отношение на собствения му процесен имот в с.*. На 19.10.2016г. ответникът е подал Заявление №4310381/19.10.2016г. за сключване на договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на Е.П. М.АД при Общи условия и такъв е сключен между него и Е.П. М.АД под №4310381/27.10.2016г. на 03.11.2016г. за процесния обект в с.**.
Ответникът е подал до ответника Искане №*/19.10.2016г. досежно процесния обект в с.* с аб.№*, в което е посочил, че живее в имота от м.08.2016г., както и Заявление №4310401/19.10.2016г. за продажба на ел. енергия и снабдяване на съществуващ обект, а именно процесния в с.*, ул."Тридесет и пета" №27, на който е наемател, с кл.№*, аб.№*.
За доставената на ответника ел. енергия в процесния обект на доставка в *** за исковия период от 23.08.2017г. до 22.12.2017г. ищецът е издал процесните четири фактури № № **********/11.10.2017г. на стойност 91,20лв., **********/13.11.2017г. на стойност 84,30лв., **********/13.12.2017г. на стойност 78,07лв. и **********/15.01.2018г. на стойност 54,49лв., четирите на обща стойност от 308,06лв., чиито падежи, посочени във фактурите, са настъпили преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Ищецът е издал на ответника и процесната фактура №**********/18.01.2018г., чиято дата следва края на исковия период по главния иск, с която му е начислил такса възстановяване на захранването /електромер/ в размер на 19лв. с вкл. ДДС.
С Нареждане №1/02.01.2018г. Н/к отдел "Управление на вземанията малки клиенти" при ищеца е наредил, поради забава в плащането на дължими суми на консумирана ел. енергия да се преустанови снабдяването с ел. енергия на потребители, съгласно приложени списъци, представляващи неразделна част от заповедта, преустановяването на снабдяването да бъде извършено в периода от 02.01.2018г. до 31.01.2018г., като снабдяването ще бъде възстановено след заплащане на всички дължими суми и след възстановяване на всички разходи по преустановяването и възстановяването на снабдяването. Видно от Извадка от списък за прекъсване 15/18.01.2018г., ответникът е включен в него за процесния имот с аб.№* с неплатена сума от 175,50лв., различна от исковата за главница, като видно от Извадка от списъка с върнат статус, ответникът е със статус - прекъснат.
Видно от Извлечение от сметка към 22.03.2018г. по партидата на ответника за процесния имот в с.***, стойността на четирите процесни фактури за начислена ел. енергия за исковия период и таксата възстановяване на захранването, общо в исковия размер главница от 327,06лв. не е заплатена, респ. мораторната лихва към 22.03.2018г. върху главниците по четирите процесни фактури за ел. енергия е общо в исковия размер от 6,45лв. Приета като доказателство е и Справка за потреблението за клиент - ответника в процеса за процесния обект на доставка в с.* през последните 12/24/36 месеца, доказваща по размер сумите по процесните четири фактури за ел. енергия. Видно от Извлечение за фактури и плащания към дата 08.06.2018г. по кл.№ ********** на ответника, главниците по процесните четири фактури за ел. енергия плюс фактурата за такса възстановяване не са заплатени, както и че реално потреблението в имота е от м.11- м.12.2016г.
По делото са приети като писмени доказателства приложимите към исковия период по главния иск ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на "Е. - П. П." АД.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано ЧГр.д.№986/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца.
Уважаването на предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД предпоставя установяването на следните кумулативно изискуеми предпоставки: наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по продажба на ел. енергия за исковия период, за който са издадени процесните фактури, по което ответникът е потребител на ел. енергия, по което ищецът е изправна страна, изпълнила задължението си за доставка на ел. енергия, както и неизпълнение от ответника на задължението му за заплащане на цената на доставената му ел. енергия и такса възстановяване на захранването /електромер/.
В процесният случай от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи наличието през исковия период по главният иск на облигационно правоотношение между страните по доставка на ел. енергия, при ОУ, по което ищецът е доставчик на ел. енергия, а ответникът "потребител на енергийни услуги" по смисъла на §1 т.41б б."а" от ДР на ЗЕ и чл.4 ал.1 от приложимите за процесния период ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на "Е. - П. П." АД. В качеството си на наемател на процесния имот в с.* с аб.№* по силата на сключен безсрочен договор за наем от 18.10.2016г., ответникът - ФЛ е негов ползвател, който имот е присъединен към електроразпределителната мрежа на "Е. - П. М." АД " /понастоящем "**" АД/, който ползва за исковия период ел. енергия за домакинството си и е снабдяван и закупува същата от ищеца "Е. - П. П." АД, поради което и като такъв е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на чл.4 ал.1 от цитираните ОУ. В Искане до ищеца №4310401/19.10.2016г. ответникът признава извънсъдебно неизгодния за него факт, че реално живее и ползва процесния нает електроснабден имот в с.* от м.08.2016г., като видно от Извлечение за фактури и плащания към 08.06.2018г. реално потреблението на ел. енергия в имота е от м.11.- м.12.2016г. Неоснователно е ответното твърдение, че не е доказано, че ответникът е ползвал процесния имот през исковия период от 23.08.2017г. до 22.12.2017г. по главния иск, доколкото, видно от разписките към съобщенията и уведомлението по чл.47 ал.1 от ГПК по делото, ответникът е в Г. едва от м.12.2017г. и като титуляр на партидата за имота дължи заплащането на доставената до имота за целия исков период ел. енергия. За доставената му до процесния нает имот в рамките на исковия период ел. енергия във фактурираните количества кВТч. с процесните четири фактури № №**********/11.10.2017г., **********/13.11.2017г., **********/13.12.2017г. и **********/15.01.2018г., всички на обща стойност от 308,06лв., ответникът като потребител на енергийни услуги дължи на ищеца заплащане на стойността й, с което предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница - неплатена стойност на ел. енергия се явява доказан по основание. Вземането за незаплатена стойност на ел. енергия за исковия период е ликвидно - определено по основание и по размер, както и изискуемо, доколкото посоченият във всяка процесна фактура падеж на задължението е настъпил и то преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Ищцовото вземане за главница - незаплатена стойност на ел. енергия, съгласно процесните четири фактури, е доказано по размер от една страна от неоспорените от ответника относно тяхната истинност /вярност/ документи, представени с ИМ /в т.ч. фактури и Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца/, а от друга страна, доколкото цената за доставената ел. енергия е утвърдена от КЕВР, съдът по реда на чл.162 пр.1 от ГПК определя дължимата от ответника стойност на потребена ел. енергия за исковия период общо от 1385 кВТч. активна енергия /съгласно неоспорена Справка за потреблението/ в размер от 308,06лв., в който предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК главен иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер и като такъв следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.04.2018г. до окончателното изплащане. Видно от Извлечение за фактури и плащания от 08.06.2018г. главницата по процесните четири фактури за ел. енергия не е платена, като по делото липсват и наведени ответни твърдения или представени доказателства в обратна насока, предвид което и предявеният установителен иск за главница от 308,06лв. следва да бъде уважен. Ирелевантно за основателността на главният иск е ответното възражение, че съгласно чл.6 ал.2 от ОУ за настоящото задължение за незаплатена стойност на ел. енергия пред ищеца солидарно отговарят собственикът или титулярът на вещното право и лицето, за което е дал съгласието си, доколкото при пасивната солидарност, съгласно чл.122 ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Без значение за изхода по главният иск за главница от 308,06лв. - неплатена ел. енергия е въпроса на каква фаза са отношенията между страните - прекратена ли е продажбата на ел. енергия или е прекъснато електроподаването след дата 18.01.2018г., доколкото исковия период е до 22.12.2017г.
На основание чл.17 т.2 от ОУ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ. В случая непогасеното задължение за стойност на потребена ел. енергия по всяка от процесните четири фактури е под 360лв. месечно, поради което и по силата на чл.27 ал.1 от ОУ потребителят следва да я заплаща веднъж месечно в срока, указан във фактурата. Посочените падежи по всяка от четирите процесни фактури за неплатена ел. енергия са настъпили преди подаване на заявлението в съда, поради което и на основание чл.38 от ОУ ответникът - потребител дължи заплащане на ищеца на обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, предвид което предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва се явява доказан по основание. Съдът по своя преценка по реда на чл.162 пр.1 от ГПК определя мораторната лихва върху главницата по процесните четири фактури за ел. енергия, считано от датата, следваща падежа по всяка една от тях до дата 22.03.2018г. с помощта на електронен калкулатор за законна лихва в размери, съвпадащи с претендираните в ИМ по всяка фактура за ел. енергия или общо по четирите фактури в доказан размер законна лихва в исковия размер общо от 6,45лв., в който предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен.
Неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен е предявеният от ищеца по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница - неплатена от ответника такса възстановяване на захранването /електромер/ от 19лв., начислена, съгласно процесната фактура №**********/18.01.2018г. Действително в процесните четири фактури за ел. енергия се съдържа указание до потребителя, че съгласно ОУ за продажба на ел. енергия, при закъснение с повече от 10 дни след срока за плащане, електрозахранването ще бъде прекъснато, като в срок, не по-кратък от 3 дни преди прекъсването, на потребителя ще бъде изпратено съобщение. Това обаче не изключва изискването за изпълнение от страна на ищеца на задължението му, съгласно чл.20 ал.2 от ОУ, да изпрати до ответника - потребител писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок в ОУ не последва изпълнение или допуснатото нарушение не бъде отстранено, ще последва прекъсване снабдяването в ел. енергия в настоящата хипотеза на допусната от ответника - длъжник забава в плащането на дължимите суми по фактури №**********/11.10.2017г. и №**********/13.11.2017г. на обща стойност по тях от 175,50лв. и допуснато неизпълнение от ответника - битов потребител, продължило в срок от 10 дни, като доказателства за изпращането на което писмено предизвестие по смисъла на чл.20 ал.2 от ОУ от ищеца до ответника по делото не са ангажирани от ищеца, в чиято тежест е. Породено е правото на ищеца по чл.20 ал.1 от ОУ да поиска от "Е. - П. М." АД да прекъсне снабдяването с ел. енергия за наетия имот от ответника, поради неизпълнение в срок от 10 дни на задължението му по процесните две фактури №**********/11.10.2017г. и №**********/13.11.2017г. на обща стойност по тях от 175,50лв., в резултат на което и Н. е бил включен в списък за прекъсване, съответно е със статус прекъснат за процесния имот в с.*, но не се доказва изпълнение от ищеца на задължението му по чл.20 ал.2 от ОУ. Независимо от горното, съгласно чл.21 ал.1 от ОУ, "Е. - П. П." изисква от "Е. - П. М." АД възстановяване на снабдяването с ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като съгласно чл.21 ал.3 от ОУ, "Е. - П. П." възлага на "Е. - П. М." АД възстановяване на прекъснатото електроснабдяване след изпълнението на всички условия за възстановяването. Съгласно чл.21 ал.1 изр.2 от ОУ, когато прекъсването е по вина на потребителя, какъвто е процесният случай, снабдяването се възстановява след като последния заплати на "*" АД и "Е.- П. М." АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. В процесният случай, поради неплащането от ответника, както към датата на издаване на процесната фактура №**********/18.01.2018г. за такса възстановяване на захранването /електромер/, така и понастоящем, на задължението му по двете процесни фактури №**********/11.10.2017г. и №**********/13.11.2017г. на обща стойност по тях от 175,50лв., за които е било прекъснато електроснабдяването, не е налице отпадане на основанията за прекъсването по смисъла на чл.21 ал.1 от ОУ и не са изпълнени всички условия за възстановяване на захранването, поради което не са били налице условията по чл.21 ал.1 от ОУ за начисляване от ищеца на ответника на такса възстановяване на захранването /електромер/, предвид което е недължима от ответника начислената му от ищеца с фактура №**********/18.01.2018г. такса възстановяване на захранването /електромер/ от 19лв. с ДДС, на което основание предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за установяване на нейната дължимост следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски по делото /за внесена ДТ от 75лв., 150лв. възнаграждение за особен представител и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 306,48лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ответникът не претендира съдебни разноски по делото и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора по исковете, предявени по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№986/2018г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ от 25лв. и ЮК възнаграждение от 50лв./, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 70,73лв.
Ответникът - длъжник не претендира разноски в заповедното производство по Чгр.д.№986/2018г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.Н. ***, с ЕГН **********, че дължи на "*" АД със седалище гр.*, *** с ЕИК *, сума в размер на 308,06 лв. /триста и осем лева и шест стотинки/ - главница, представляваща незаплатена ел. енергия за кл.№*, по фактури № №**********/11.10.2017г., **********/13.11.2017г., **********/13.12.2017г. и **********/15.01.2018г. за обект на потребление с аб.№* в ***, както и сума в размер на 6,45 лв. /шест лева и четиридесет и пет стотинки/ - мораторна лихва върху присъдената главница за периода от падежа по всяка фактура до 22.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед №501/04.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГр.д.№986/2018г. по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница за разликата от 19лв. над уважения до пълния предявен размер от 327,06лв., представляваща такса възстановяване на захранването /електромер/, начислена с фактура №**********/18.01.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.И.Н. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище гр.*, ***с ЕИК *, сума в размер на 306,48 лв. /триста и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща направени по исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.И.Н. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със
седалище гр.*, ***с ЕИК *, сума в
размер на 70,73 лв. /седемдесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
направени по заповедното производство по Чгр.д.№986/2018г. по описа на ВТРС
съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№986/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......