Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.07.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар А.Ламбева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4553 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5430/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Е.“
АД ЕИК *******от гр.София срещу решение №567634 от 20.12.2018
г по гр.д.№8024/18 г на СРС , 166 състав ; с което са отхвърлени искове на въззивника с правно основание чл.213 КЗ /отм./ във вр.§
22 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу „Застрахователно
Акционерно Дружество Д.Б. : Ж.и З.“ АД гр.София ЕИК *******; да се осъди
последното да заплати сумата от 992,50 лева – регресно вземане на застраховател по „Каско на
МПС“ срещу застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за вреди по полуремарке марка
„САМРО“ рег.№*******от ПТП на 16.09.2015 г в гр.Благоевград на път Е-79 в
районна на магазин „Бамбино“ по вина на водача на л.а.
Ланчия Либра с рег.№*******; ведно със законната
лихва от 31.01.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 259,67
лева лихви за забава за периода 04.02.2016 г – 31.01.2018 г .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за
механизма на ПТП , включително за вината на водача на л.а. Ланчия
Либра с рег.№*******, който е извършвал забранен ляв завой . В случая вината не
е изцяло на водача на т.а.ДАФ , а на публично достъпна сателитна карта е видно
, че на мястото на ПТП има знак за забранен ляв завой . Не следва друго от липсата
на издадено наказателно постановление на водача на л.а. Ланчия
Либра .
Въззиваемата страна
е депозирала писмен отговор , в който оспорва въззивната
жалба . Вината за ПТП е на водача на т.а.ДАФ нарушил чл.23
ал.1 ЗДвП , но не и на водача на л.а. Ланчия Либра .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на
07.01.2019 г и е обжалвано в срок на 21.01.2019 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
За да отхвърли исковете СРС е приел ,
че основателността на предявения осъдителен иск по чл. 213 КЗ (отм.) се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически
състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към
датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ заплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на предизвикалия ПТП
водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи
на непозволеното увреждане – деяние, противоправност,
настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователно покритие към датата
на ПТП .
В случая спорът между страните е за наличието
на вина на водача на л.а. Ланчия Либра и за размера
на обезщетението . Според САТЕ на вещото лице Й.Й.в
материалите по делото липсват
доказателства за валидната хоризонтална и вертикална маркировка на мястото
на произшествието към момента на неговото настъпване. Протоколът за ПТП има обвързваща
материална доказателствена сила относно
удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които
са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение
на автомобилите, наличието и разположението на щетите по автомобилите и
наличието на пострадали лица. Протоколът е изготвен в изпълнение на
задължението на службите по контрол на МВР по чл.125 т.1 ЗДвП да посетят
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има пострадало
лице. Ето защо, вписаните в него обстоятелства в настоящия случай не са достатъчни за установяването на
пълния механизъм на ПТП (не е посочена наличната вертикална и хоризонтална
маркировка на пътното платно).
Дори да се приеме, че е налице
нарушение на правилата на ЗДвП от страна на водача на л.а. Ланчия
Либра , за да бъде ангажирана отговорността на водача, респ. на застрахователя
по задължителната застраховка „ГО“ , то в случая това нарушение не е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Вината за процесното ПТП е на водача на т.а.ДАФ , който не е
спазил необходимата дистанция , като такива са и показанията на св.К.Б..
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . Действително
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се
ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. В
случая в протокола за ПТП от 16.09.2015 г е посочено , че водачът на л.а. Ланчия Либра е извършвал „непозволена маневра ляв завой“ ,
но не е посочено защо тази маневра е непозволена т.е. липсва надлежна фактическа констатация от органите на МВР . От своя
страна САТЕ също не установява данни за налична хоризонтална или вертикална
маркировка или за пътни знаци забраняващи ляв завой на водача на л.а. Ланчия Либра , нито това се доказва от разпита на св.Б..
Съдът не може да приеме като
доказателство снимка от „Гугъл карти / според въззивника „публична сателитна снимка“/ - същата е преклудирано
, недопустимо и неотносимо доказателства , като не е
ясно нито кога , нито от кого е изготвено. Изрично искане за приемане на това
доказателство не е направено от въззивника , а снимката не е нито ноторен , нито съдебно известен факт надлежно заявен от
въззивника и изрично обявен от съда на страните .
Законосъобразни са и мотивите на СРС ,
че няма категорични доказателства , че поведението на водача на л.а. Ланчия Либра е в пряка причинна връзка с ПТП . Според САТЕ
причина за ПТП е неспазената дистанция
от водача на т.а.ДАФ – нарушение на чл.23 ЗДвП - и ако тази дистанция беше
спазена въобще нямаше да настъпи ПТП .
Налага се изводът , че липсва
необходима предпоставка за уважаване на иска за главница по чл.213 КЗ /отм./-
противоправно поведение и вина на лицето застраховано по „ГО“ при ответника .
Като е отхвърлил иска за главница и акцесорния иск за лихви за забава СРС е
постановил правилно решение , което трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото в тежест на
въззивника са разноски на въззиваемата страна в
размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед
материален интерес на обжалването под 20
000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на
обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №567634 от 20.12.2018 г
по гр.д.№8024/18 г на СРС , 166 състав .
ОСЪЖДА ЗАД „Е.“
АД ЕИК *******от гр.София срещу да заплати на „Застрахователно Акционерно Дружество
Д.Б. : Ж. и З.“ АД гр.София ЕИК *******сумата от 100 лева разноски пред
СГС .
Решението не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.