РЕШЕНИЕ
№ 568
гр.Плевен, 06.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди
двадесет и трета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №532 по описа на Административен съд-Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).
Образувано е по жалба от Д.С.С. с ЕГН **********,***,
чрез адв.И.М. ***, със съдебен адрес ***, оф.3, против Заповед за прилагане на
ПАМ №23-0293-000071/5.06.2023 год. на Началник РУ-Левски, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
С жалбата се претендира отмяна на оспорената заповед
като издадена в нарушение на закона, както и при наличие на съществени
процесуални нарушения.
Ответникът, в придружителното писмо, с което е
изпратил преписката в съда, е изразил становище за неоснователност на жалбата,
посочил е, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, моли съда да
отхвърли жалбата. При евентуално нейно уважаване, прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат от жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв.М. с пълномощно на л.5 от делото, излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на заповедта, молят за нейната отмяна, претендират разноски.
Ответникът по жалбата- Началникът РУ-Левски при ОД на
МВР-Плевен в съдебно заседание не се
явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.
Административният съд, пети състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от акт за установяване на административно
нарушение серия GА, бл.№814182/26.05.2023 год. на
л.16 от делото е, че Д.С.С., на 26.05.2023 год. в 13:38 часа в гр.Левски, ул
„Гео Милев“ , до №17 с посока на
движение към ул „Патриарх Евтимий“, като водач, управлява лек автомобил марка „******“
с рег.№******, собственост на А.И.А. с ЕГН **********, като извършва следното: На
26.05.2023 год. в 13:38 часа на горепосоченото място отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 STK 7, REF 8323634, LOT А RRD-0981, със
срок на валидност до 31.08.2023 год., за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Издаден талон за изследване с № 097164. Издаден
протокол за извършване проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества
с рег.№ 293р-7499/26.05.2023 год. Издадени осем броя холограмни стикери за
валидност и сигурност на пробата, седем от които са връчени на водача. Същият
пътува сам в автомобила. Деянието е квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.второ от ЗДП-отказва проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози АУАН е връчен
на С. лично срещу подпис на 26.05.2023 год.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление №23-0293-000330/20.06.2023 год. от Началник РУ-Левски срещу С.,
затова че на 26.05.2023 г. в 13:38 часа, в гр.Левски на ул.“Гео Милев“, като водач
на лек автомобил, ****** Ц 220 ЦДИ, ЕВ4336ВА, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: Град
Левски улица „Гео Милев“ до номер 17 с посока на движение към улица „Патриарх
Евтимий“, като водач управлява лек автомобил марка ****** с регистрационен
номер *****, собственост на А.И.А. с ЕГН:**********, като извършва следното: На 26.05.2023г в 13:38 часа на горепосоченото място
отказва да му бъде извършена проверка с техническо сродство Дрегер Дръг тест
5000 с фабричен номер ARHJ-0005, с тестови комплект ДреГер Дръг тест 5000 STK
7, REF 8323634, LOT ARRD-0981, със срок на валидност до 31.08.2023г, за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Издаден талон
за изследване с номер 097164. Издаден протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества с per номер 293р-7499/26.05.2023г.
Издадени осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата,
седем от които са връчени на водача. Същият пътува сам в автомобила. На
основание чл.174, ал.3, предлож.второ от ЗДП, на С. са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца. НП е връчено на С. на 21.06.2023 год.
По делото са приложени и издадения Талон за изследване
и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества.
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед
за прилагане на ПАМ №23-0293-000071/5.06.2023 год. на Началник РУ-Левски, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена
затова, че на 26.05.2023 г. около 13:38
часа в гр.Левски, на ул „Гео Милев“, като водач на МПС - ****** Ц 220 ЦДИ с
per. № ****** , Държава България, при обстоятелства: град Левски, улица „Гео Милев“ до номер 17 с посока на
движение към улица „Патриарх Евтимий“, като водач управлява лек автомобил марка
„******“ с регистрационен номер ******, собственост на А.И.А. с ЕГН:**********,
като извършва следното:На 26.05.2023г в 13:38 часа на горепосоченото място
отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг тест
5000 с фабричен номер ARHJ-0005, с тестови комплект Дрегер Дръг тест 5000 STK
7, REF 8323634, LOT ARRD-0981, със срок на валидност до 31.08.2023г, за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Издаден талон за
изследване с номер 097164. Издаден протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества с per. номер
293р-7499/26.05.2023г. Издадени осем броя холограмни стикери за валидност и
сигурност на пробата, седем от които са връчени на водача. Същият пътува сам в автомобила.
Затова спрямо С. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач ДО РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОТГОВОРНОСТТА, НО НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 18
МЕСЕЦА. Отнето му е СУМПС №********.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е връчена на С. на 9.06.2023 год.,
видно от отбелязването върху същата на гърба на л.17 от делото, а жалбата
против нея е подадена направо в съда,
чрез пощенски оператор с клеймо от 23.06.2023 год. и е заведена с вх.№4057/27.06.2023
год. Следователно, като подадена в срок,
от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, имаща право и интерес от
оспорване, жалбата е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на
съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с
изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Началникът на РУ-Левски към ОД на
МВР-Плевен, издал оспорената заповед, е оправомощен със Заповед №316з-2561/4.07.2022
год. Последната е приложена на л.19 от настоящото дело, издадена е от Директора
на ОД на МВР-Плевен и с нея са възложени правомощия за издаване на заповеди за
прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.1 от ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на
Началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен-за нарушения на ЗДП, извършени на
територията, обслужвана от съответното РУ при
ОД на МВР-Плевен, какъвто е издателят на процесния административен акт. От
своя страна и видно от мотивите на оправомощителната заповед №316з-2561/4.07.2022
год , тя е издадена на основание Заповед № 8121з-1632/4.04.2021 год. на
министъра на вътрешните работи, приложена на
л. 35-36 от делото. С тази последно цитирана заповед министърът на
вътрешните работи е определил областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП.
При постановяването на заповедта са спазени
изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта
подробно е описана нарушената от жалбоподателя разпоредба като водач на МПС, не
само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е
описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. Установеното
в мотивите на заповедта нарушение е описано точно и съответства на правните разпоредби на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП. От друга страна, фактическите констатации са
изложени подробно и в съставения АУАН,
който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт. Изложените мотиви
в заповедта сочат на основание по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, така,
както е отразено в нея. Както заповедта, така и АУАН са надлежно връчени на
жалбоподателя, с чието съдържание С. се е запознал.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на нарушаване
на изискването за мотивиране на заповедта. То в случая е дължимо не по силата
на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК, а по силата на
специалната норма на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Заповедта съдържа ясно
посочване на обстоятелствата, релевантни за прилагането на чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗДвП,
като пропускът да се посочи с цифри кое от всички предложения на чл. 171, ал.
1, т. 1 б. "б" е имал предвид органът при налагането на ПАМ не води
до нейната незаконосъобразност, след като изводът за това се налага логически
от словесното описание на нарушението. Фактът,
че под описание на нарушението са
посочени с главни букви и двете хипотези
на отказ за установяване употребата на наркотични вещества- и с техническо
средство, и с неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване, не съставлява нарушение на формата, като мотиви за този извод съдът
ще изложи при анализа на материалната
законосъобразност на оспорената заповед.
Срокът на действие на временната мярка е дефиниран
изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна норма. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП
предвижда, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на
въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата
не предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени
граници. Следователно при посочването на срока, за който е приложена
принудителната административна мярка, административният орган не действа при
условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и
в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя
такъв от органа.
Процесната заповед е издадена в съответствие с
материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В
хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи
принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца на водач, за който се установи, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване. В случая фактическото основание
за прилагане на мярката е отказът на С. да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози .
Следователно, от граматическото и логическо тълкуване
на разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, съдът намира, че материално
правните предпоставки за прилагане на ПАМ са следните: лицето да има качеството
водач на МПС и да е отказало проверка за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
За целите на настоящото производство, достатъчно е тези
обстоятелства да са констатирани и отразени в съставен акт за установяване на
административно нарушение, без да е необходимо съдът да изследва в конкретната
хипотеза дали лицето има качеството водач на МПС и отказал ли е проба за
алкохол. Този въпрос следва да бъде
решен в рамките на административно наказателното производство, което се развива
пред РС по повод обжалване на НП, издадено въз основа на съставения АУАН, разбира
се, ако бъде оспорено НП. Този извод съдът прави с оглед посочения в
разпоредбите на чл.171 от ЗДвП израз - до решаване на въпроса за отговорността
на извършителя на нарушението. Следователно, въпросът за отговорността на
водача с оглед на това извършил ли е конкретно вмененото му деяние с АУАН , се
решава в друго, не и в настоящото производство. При наличие на надлежно
съставен акт за установяване на административно нарушение, компетентният орган
не може да подлага на съмнение отразените в него факти. Той има право да приложи
или да не наложи ПАМ, като в конкретния случай Началникът на РУ-Левски е преценил, че целта на закона ще бъде
изпълнена с прилагането на мярката и тази негова преценка не подлежи на съдебен
контрол.
Жалбоподателят е оспорил по реда на чл.193 от ГПК вр.
чл.144 от АПК верността на съдържанието на
съставения АУАН в частта относно вписването,
че на 26.05.2023 г. в 13,38 часа на процесното място жалбоподателят „отказва да
му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с
фабричен номер ARHJ-0005 с тестови комплект
Дрегер Дръг тест 5000 STK 7, REF 8323634, LOT ARRD-0981“… “за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“ и в частта
относно вписването, че „същият пътува сам в автомобила“. Съдът е открил
производство по оспорване верността на съдържанието на съставения АУАН в тези оспорени
части. Настоящият състав на съда приема, че жалбоподателят не е
оборил по надлежния ред констатациите в АУАН в оспорените части, поради което съдът намира, че са налице предпоставките за
издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.
В случая жалбоподателят С. е имал качеството водач на
МПС и това не е спорно между страните.
Спорно е наличието на втората материалноправна предпоставка
за прилагане на ПАМ – налице ли е отказ на водача за проверка за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Установява се от доказателствата по делото, че на
процесните дата и място, описани в АУАН, контролните органи на полицията са
спрели за проверка жалбоподателя, който, след слизане от автомобила е извадил
някаква бутилка от шофьорската врата и
отпил някаква течност. Полицейските органи уведомили С., че ще му правят
тест за наркотици, но трябва да изчакат 15-ина минути, предвид отпиването на С.
от бутилката с течност, защото били обучени, че около 15-ина минути преди тест
не трябва да се яде, пие и пуши- арг.показанията на св.Ц.. Водачът не се
съобразил с разпореждането на полицейските органи да не приема течности и след
около още 10-12 минути С. отново отпил от същата бутилка. Според св.Ц., след
като С. отказал да изпълни разпореждането на полицейските органи да не отпива
повторно от течността, те счели, че ако направят изследване, то ще бъде
компрометирано, „тестът няма да е качествен“ и затова съставили акт за
нарушение, изразяващо се в отказ на водача да бъде проверен за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. В същия
смисъл са и показанията на другия полицейски служител – св.Г.. Той съобщава при
разпита си в съдебно заседание, че когато е бил спрян за проверка, водачът
извадил една бутилка, преди да започне самата проверка, и отпил течност. Било
му обяснено съвсем разбираемо, че ще се извърши проверка за употреба на
наркотици, като, за да се извърши тази проверка десет-петнадесет минути преди
това не трябва да пие никакви течности и да яде храна. Твърди, че „много добре
ни разбра какво му казваме. Затова му казахме, че трябва да мине определено
време за извършване на проверката“. Като минало това определено време,
свидетелят Г. извадил техническото средство, обяснил на водача, че ще бъде
извършена проверката. С. попитал, ако отпие пак нещо, „пак ли ще чакаме
десет-петнадесет минути“, на което св.Г. отвърнал, че няма да чакат, че водачът не изпълнява
предписанията и ще напише, че отказва да бъде извършена проверката. Според св.Г.
С. най-демонстративно извадил това шише и пак отпил някаква течност, при което
му било обяснено, че ще му бъде съставен акт по чл.174, ал.3 за отказ да даде
проба за наркотици и ще му бъде даден талон за изследване, с който може да даде
кръв и урина и вече каквото покаже изследването, показанията са определящи.
Съдът кредитира с доверие показанията на полицейските служители, от които се
установява, че след слизане на водача от управлявания автомобил, той е отпил от
шише с течност и му е било указано от полицейските органи да не отпива повторно
от това шише и да изчака-10-15 минути след отпиването, за да му бъде извършена
проверка за установяване употребата на наркотични вещества. Техните показания
са еднопосочни, последователни, кореспондентни
помежду си и с останалите писмени и гласни доказателства. В същия смисъл
са показанията на св. П. С., който също съобщава, че жалбоподателят след
слизане от автомобила е отпил от водата на сина си и му е било указано от
полицейските служители да изчака определено време, за да му бъде направен тест
за наркотици. В същия смисъл са и обясненията на жалбоподателя в хода на
устните прения между страните – че е отпил
минерална вода при слизане от колата, след като е бил спрян и му е било
обяснено, че ще му направят проба след около петнадесет-двадесет минути, без да
му обяснят, че пробата е за наркотици.
При тези факти съдът намира, че поведението на С. обективира отказ да бъде изпробван за
употреба на наркотици. С., след като е отпил първоначално от шишето с някаква
течност, която той твърди, че е вода, е бил поканен от полицейските органи,
извършващи проверката да не пие, яде и пуши за интервал между 10-15-20 минути,
след изтичането на който ще му бъде извършена проверка за употребата на
наркотици. Действително няма данни да е получил повторно указание, подкана да
му бъде извършена проба, но поведението на С. – повторното отпиване от същото
шише с течност към края на този времеви период, за който е бил поканен да не консумира нищо, е възприето
от контролните органи като умишлено неизпълнение на тяхно разпореждане,
осуетяващо възможността да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици,
която да даде качествен резултат. Затова и съдът прави извод, че умишленото
неизпълнение на полицейско разпореждане да не отпива от течността в шишето,
което като резултат осуетява даването/вземането на „качествена“ проба за
употреба на наркотици, и след като водачът е бил предупреден, че неприемането
на вода, храна и цигари пред този времеви интервал е с цел да се направи
качествено изследване за употребата на наркотични вещества, се приравнява на
отказ да бъде извършено съответното изследване за наличието на наркотици.
Защото водачът, след като е би предупреден, е имал съзнанието, че отпивайки
повторно от течността ще бъде осуетена възможността за надлежна, по установения
предписан ред, проверка. В този смисъл е
и разпоредбата на чл.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно който текст, при
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице е
длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Законът е въвел една
фикция в ал.2 на същия текст, по силата на която се приема, че неизпълнението
на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката,
се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. Т.е. съзнателното
неизпълнение на полицейското разпореждане за определено поведение на водача, в
случая от въздържане от извършване на конкретни действия-да не яде, пие и пуши,
с цел обезпечаване вземането на качествена проба, има за закономерна последица,
разписана в закона – приема се в този случай по силата на правната норма , че е
налице отказ за даване на проба за установяване употребата на наркотици,
въпреки че изрично водачът не е бил поканен повторно за даване на проба, нито
изрично е отказал това. Но след като с конклудентни действия – наличие на
поведение, последиците от което осуетяват качественото вземане на проба, не само е възпрепятствал, но е демонстрирал
нежелание да му бъде извършена такава, поради което това негово поведение
законът е приравнил на отказ за даване на проба. В този случай поведението на
водача обективира съзнателно отклонение от изискванията на правните норми, при
което като последица неизпълнението на предписано поведение се приравнява на
отказ за даване на проба. Т.е. налице е отказ на водача да бъде изпробван с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и/или
техни аналози.
Видно от съдържанието на АУАН и от
констативно-съобразителната част на процесното НП, водачът е бил привлечен към
отговорност с оглед констатации за допуснато от него нарушение на чл.
174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, свеждащо се до отказ да бъде проверен за
употреба на наркотични вещества и техни аналози. Тази законова норма е
административнонаказателна и материално правна по своя характер. Правилото за
поведение, което се съдържа само в нейната хипотеза, не и в друга материално
правна разпоредба на ЗДвП, е, че водачите са длъжни да бъдат проверени за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Изследването
на употреба на наркотични вещества или техни аналози от своя страна може да
бъде осъществено чрез тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или чрез съответното медицинско изследване. Според настоящия
състав на съда, осъществяването на която и да е от двете алтернативни форми на
изпълнителното деяние, представляващи отказ от извършване на проверка или
изследване, представлява основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП – тук не става въпрос за две отделни нарушения. В случая
органите на МВР са поканили водача да бъде изследван чрез тест за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, като такова изследване
не се установява да е било извършено и причината за това се отдава изцяло на
водача, който е отказал да се подчини на това разпореждане на контролните
органи. Същевременно обаче, са му издали и талон за кръвно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, но нито се
твърди, нито се установява от доказателствата по делото С. да се е явил в съответен медицински пункт, за да му бъде
взета кръв за изследване. А и от приложеното на л.111 от делото писмо
вх.№6083/16.10.2023 год. от ЦСМП-Плевен, към което е приложена справка от
ФСМП-Левски става ясно, че на 26.05.2023 год. С. *** за вземане на кръв за
кръвно изследване. Затова твърдението на жалбоподателя, че е поискал
неколкократно да бъде тестван с дрегер за употреба на наркотици съдът приема за
негова защитна теза, защото е могъл да изпълни това свое задължение и по другия предписан от закона начин- даване
на кръв, за което му е бил издаден талон, приложен на л.54 от делото, надлежно
връчен на С. с отбелязване на часа на връчване и с указание да се яви до 45
минути във ФСМП-Левски за даване на кръвна проба. Затова съдът приема, че е
налице категоричен отказ за изпълнение на задължението за даване на проба за
установяване употребата на наркотици, както чрез техническо средство, така и
посредством даване на кръв за медицинско изследване.
Както вече беше посочено, съобразно
правилото на чл.
2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните
органи по Закона за
движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве,
каквито данни не са налични по делото. Втората алинея на горепосоченото правило
от Наредбата изрично сочи, че неизпълнението на коментираното вече задължение,
с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на
лицето да му бъде извършена такава. Именно такова поведение е демонстрирал и
водачът. В хипотезата на отказ от извършване на проверка с техническо средство
или тест съобразно правилото на чл. 3а от Наредбата употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Следва да се отбележи, че възможните форми на изпълнителното деяние не могат да
бъдат тълкувани като избор на лицето как и дали да бъде проверено за употреба
на наркотични вещества. Смисълът на закона е повече от ясен и по еднозначен
начин регламентира, че водачите са длъжни да се подложат на проверка за
употреба на наркотични вещества, а неизпълнението на указанията на контролните
органи се приема за отказ да следват установения ред на държавно управление,
който се наказва по административен ред с административно наказание.
Законодателя борави с термина "задължение" да бъде проверен, като
начина се избира от контролните органи, според състоянието на водача и
техническите възможности, а не от него самия. Освен това всяко поведение, което
препятства проверка се приема за отказ, тоест квалифицира се правно като деяние
по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка, касационният състав намира, че водачът
действително неправомерно е отказал да бъде проверен със съответното техническо
средство, което представлява достатъчно основание за прилагане на ПАМ по реда
на чл.171, т.1, б.б от ЗДП. Не се е подложил и на кръвно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества.
Затова вписването в оспорената
заповед и на двете възможни форми на отказ за даване на проба за употреба на
наркотици-и с тест, и посредством кръвна проба, не съставлява съществено
нарушение и основание отмяна на заповедта.
Следователно, налице е и
вторият елемент, необходим за прилагане на мярката-установен по надлежния ред
отказ на водача да бъде изпробван за употреба на наркотични или упойващи вещества.
Неоснователно
е оплакването, релевирано от пълномощника на жалбоподателя в хода на устните
прения, че С., отпивайки от шишето, което се твърди, че е вода, а не друга
течност, не е извършил нарушение, предвид посочването в т.3.1 от Методическите
указания, че преди началото на пробата служителят следва да помоли
тестваното лице да изпие 4 глътки вода и
да не поставя нищо друго в устата си в продължение на 10 минути. Ако се приеме,
че жалбоподателят действително е отпил
вода от бутилката с неизследвана
субстанция в момента на слизането си от автомобила, то това е допустимо
съобразно разпоредбата на т.3.1 от приложените по делото Методически указания
на Главния секретар на МВР № Iз-1583/20.07.2010 год., съобразно която следва да се изпият 4 глътки
вода, след което тестваното лице не следва да поставя нищо друго в устата си в
продължение на 10 минути-нито храна, течности, дъвка или тютюневи издалия, и да
събере известно количество слюнка чрез засмукване. След отпиването от бутилката
обаче С. не е изчакал този времеви интервал без храна и вода, за да бъде
тестван, а преди изтичане на указаното от контролните органи време, е отпил
повторно от течността, което е компрометирало изследването. В този смисъл е и
разпоредбата на т.5.1.1. от издадените
от Академията на МВР Указания за работа с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, които, макар и да нямат качеството на нормативен
акт, са задължителни за служителите в структурата на МВР, които по служба
използват и работят с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, по аргумент от чл.6 от Инструкция №
8121з-877 от 6.07.2021 г. А и
същественото в случая е, че доводи за допуснати нарушения при вземане на
пробата за наркотици, свързани с разписаните и приложени по делото правила на
производителя и методическите указания, са неотносими в това конкретно
производство, защото ПАМ е наложена за отказ на водача да бъде тестван, а не за
вземане на проба не по установения в методическите указания ред, която е отчела
положителен резултат. Който отказ е обективиран в действия на водача, осуетяващи качественото
взимане на пробата. В този смисъл се явява недоказано оспорването на верността
на съдържанието на съставения АУАН в частта
относно вписването, че на 26.05.2023 г. в 13,38 часа на процесното място
жалбоподателят „отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARHJ-0005 с тестови комплект Дрегер Дръг тест 5000 STK 7, REF 8323634, LOT
ARRD-0981“… “за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози“.
Недоказано се явява оспорването на верността
на съдържанието на съставения АУАН и в частта относно вписването, че „същият
пътува сам в автомобила“, имайки предвид жалбоподателя. В съставения АУАН е
вписано, че водачът пътува сам в автомобила. При разпита си в съдебно заседание
свидетелят Д. Ц. съобщава „..водачът беше сам. Не съм на 100% сигурен, но
мисля, че беше сам…“. На въпрос на съда дали в автомобила е имало дете,
свидетелят Ц. отговаря, че не може да каже, може би е имало около 10-годишно
момиченце, но съобщава, че не е сигурен. Свидетелят Г. също съобщава, че
водачът е бил сам в автомобила, няма спомен да е имало друг човек в автомобила.
Св.П. С. заявява при разпита си в съдебно заседание, че жалбоподателят е слязъл
от колата със сина си. Съдът не дава вяра обаче на показанията на св.П.С. в
тази част, предвид, че , както той самият твърди, с жалбоподателя са приятели,
не са се карали никога, не са се обиждали и като такъв е заинтересован от
изхода на спора. В противовес на неговите показания са тези на свидетеля Ц.,
който съобщава, че свидетелят П. С. е пристигнал на мястото на проверката към
края на същата, поради което няма как да е възприел дали жалбоподателят е бил
сам в управлявания автомобил или в автомобила е имало и друго лице и кое.Затова
съдът приема, че жалбоподателят не е доказал, че в автомобила в деня на
проверката , преди спирането на водача, е имало и пътник, тъй като нито един от
свидетелите не е категоричен относно това обстоятелство, освен св.С., чиито
показания съдът не кредитира в тази посока, както беше посочено.
Противно на оплакванията в хода на
устните прения, видно е от приложения на л.54 от делото Талон за изследване, че
за начало на проверката е посочен час-13,35 на 26.05.2023 год., а в графата
„извършена предварителна проба“ , е посочен час 13,50, като изрично е
отбелязано в талона, че водачът отказва такава проба, поради и на което
основание е издаден талона с вписване в него водачът да се яви във ФСМП-Левски
до 45 мин. от връчване на талона за медицинско изследване. Талонът е подписан
от провереното лице, подписан от последното е и Протоколът на л.53 от делото, в
който също е отбелязано, че водачът отказва
проверка за употреба на наркотични вещества.
Ето защо Началникът на РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен е доказал по несъмнен начин наличието на
условията, с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването
на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС.
В този смисъл, мярката по чл. 171, ал. 1, б
"б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна
мярка, която няма санкционен характер. Тя се
прилага без оглед на вината; чрез нея
се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален
процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има
превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание
(арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под
прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС”, но за не повече от предвидения в разпоредбата срок и следователно има
временен характер. Целта на прилагане на превантивната принудителната
административна мярка е да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно
развитие на административнонаказателния процес, в който именно ще се реши
въпросът по същество извършил ли е жалбоподателят вмененото му административно
нарушение, при което му се наложи следващата се санкция.
Настоящият състав на съда намира, че е спазена и
процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. В административната преписка липсват доказателства за уведомяване
на С. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане
на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че
спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ. В
случая актът за нарушение е редовно връчен
на водача. Съдът не констатира да са
допуснати нарушения на
административнопроцесуалните правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на
административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено
нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са
оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си
на защита срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален
административен акт се явява законосъобразен и правилен.
Оспореният административен акт съответства и на целта
на закона- осигуряване безопасността на
движението по пътищата и преустановяване
на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране
целта на конкретно приложената мярка-осуетяване на евентуално противоправно
поведение чрез осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението. Ето
защо жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.С. с ЕГН **********,***, чрез
адв.И.М. ***, със съдебен адрес ***, оф.3, против Заповед за прилагане на ПАМ
№23-0293-000071/5.06.2023 год. на Началник РУ-Левски, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ПРИЕМА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването от страна на
жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК вр. чл.144 от АПК, на верността на съдържанието на съставения АУАН
в частта относно вписването, че на
26.05.2023 г. в 13,38 часа на процесното място жалбоподателят „отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен
номер ARHJ-0005 с тестови комплект
Дрегер Дръг тест 5000 STK 7, REF 8323634, LOT ARRD-0981“… “за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“ и в частта
относно вписването, че „същият пътува сам в автомобила“.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от
чл.172, ал.5, изречение второ от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/