РЕШЕНИЕ №58
гр.ВРАЦА, 24.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на 24 февруари 2020 год. в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:
НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №48/ 020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на Ж.Г.А. *** - взискател по изпълнително дело №146/2009 год. на ДСИ
при РС-Враца, против постановление на държавен съдебен изпълнител при Районен
съд-Враца от 21.11.2019 год. , с което на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК производството
по изп.дело №146/2009 год. е прекратено.
Жалбоподателката
поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно и иска отмяната
му. Сочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е посочила
изпълнителен способ - налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника М.К.А., което е получавал в Софийския затвор. Подавала е многократно
молби до ДСИ за извършване на проверка поради какви причини е спряно
изплащането на присъденото й обезщетение, като едва през 2019 год. при справка
по делото е разбрала, че М.А. е освободен предсрочно от Софийския затвор. Тя не
е могла да узнае за това обстоятелство и по тази причина не е посочила друг
способ за изпълнение, а и ДСИ не я е
уведомил за нуждата от такива действия и не я е предупредил за неблагоприятните
последици от евентуалното й бездействие. Разбрала е от съобщението на ДСИ, с
което й е връчено обжалваното постановление, че длъжникът А. се намира във Врачанския
затвор и счита, че ДСИ е следвало служебно да изпрати запорно писмо до Затвора
Враца и така за продължи събирането на дължимите й суми.
Длъжникът М.К.А.
от с.***, Област Монтана не е депозирал възражение.
На основание
чл.436,ал.1, изр.2 от ГПК ДСИ Галя Михайлова е представила мотиви по обжалваното
прекратяване на принудителното изпълнение, в които изразява становище за
неоснователност на жалбата. Навежда доводи, че перемцията е настъпила по силата
на закона, тъй като жалбоподателката е бездействала в продължение на много
повече от 2 години. Единственото искане от нейна страна за извършване на
изпълнителни действия /налагане на запор/ е направено в молбата за образуване
на изпълнително производство от 15.07.2009 год. и в резултат на този запор от
възнагражденията за труд на длъжника в
Затвора София са правени удръжки, като сумите са превеждани по сметка на СИС при
РС-Враца до 16.04.2018 год.. След тази дата няма извършвани преводи, а
взискателката е правила само искания за справки и напомняне на третото
задължено лице за продължаване изплащане на задължението.
След като се
запозна с приложеното заверено копие от изп.дело №146/2009 год. по описа на СИС
при РС-Враца и обсъди изложените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав
приема следното:
Предмет на
жалбата е прекратяването на принудителното изпълнение, което действие на ДСИ
попада сред изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.435 ГПК, подлежащи на
обжалване действия. От приложеното по делото съобщение е видно, че
взискателят е уведомен за прекратяване
на изпълнителното производство на 02.12.2019 год., а жалбата е подадена на 06.12.2019 год., т.е.
подадена е в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК. При това положение и
като отчита наличието на правен интерес у жалбоподателя, настоящият съдебен
състав приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Производството по изп.дело №146/2009 год. по описа на СИС
при РС-Враца е образувано на 15.07.2009 год. по молба на Ж.Г.А. *** въз основа
на изпълнителен лист от 16.06.202009 год., издаден по НОХД №5/2007 год. по
описа на ОС-Монтана. По силата на
изпълнителния лист длъжникът М.К.А. от с.***, Област Монтана е бил осъден да
заплати на взискателя Ж.Г.А. *** сумата от общо 35300.00 лева главница, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 30.06.2006 год. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 300.00 лв. деловодни разноски.
С молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателката е посочила конкретен изпълнителен
способ - запор на трудово възнаграждение на длъжника А., което получава в
Затвора Враца, като е поискала да се извърши и проучване на имущественото му
състояние. При проучване на имущественото състояние на длъжника имущество - недвижимо и движимо,вкл. МПС, и
банкови сметки не са установени. С разпореждането за образуване на
изпълнителното дело ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от длъжника в Затвора Враца. Запорното съобщение е изпратено именно до Затвора Враца,
но с писмо рег.№1084/21.07.2009 год. ДСИ е
уведомен, че М.А. е преведен в Затвора София на 06.03.2008 год. ДСИ е разпоредил Поканата за
доброволно изпълнение и запорното
съобщение да бъдат изпратени до Затвора София / л.25 от изп.дело /.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
на 29.07.2009 год.,но доброволно изпълнение не е последвало. А в изпълнение на наложения запор от Затвора
София в периода 29.12.2009 год.- 25.05.2018 год. по сметка на СИС при РС-Враца са
постъпвали различни суми, по-голямата част от които са изплащани на
взискателката А.. Този факт се установява както от щемпелите върху
изпълнителния лист, така и от приложените по изпълнителното дело преводни документи и извлечения. В
периода 17.08.2017 год. - 29.03.2018 год. преводи от Затвора София не са
постъпвали, поради което с молба от последната дата взискателката е поискала от
ДСИ да извърши справка дали длъжникът работи и да напомни на третото задължено
лице / Затвора София/ да продължи изплащане на задължението. С писмо от
03.04.2018 год. ДСИ е поискал от Затвора София да посочи причините за липсата
на постъпления. С писмо от 16.04.2018 год. ДСИ е уведомен, че е допусната
грешка и на 16.04.2018 год. е преведена сумата от 200.00 лева.
На
25.05.2018 год. са преведени още 15.00 лева и след тази дата преводите са
преустановени. Затова с молба от 10.09.2018 год. взискателката е поискала ДСИ
да извърши нова справка. Върху тази молба е положена резолюция: "Справка е
изискана през месец април 2018 год.". С молба от 05.04.2019 год. взискателката е
поискала ДСИ да направи запитване до Затвора София дали длъжникът М.А.
изтърпява там наказание и колко време остава до освобождаването му. Справката е
изискана с писмо от 08.04.2019 год., но към 04.07.2019 год. отговор не е бил постъпил.
С молба от 04.07.2019 год. взискателката е подновила искането си и с писмо от
08.07.2019 год. ДСИ отново е изискал информация от Затвора София. Получен е
отговор на 16.07.2019 год., с който началникът на Затвора София е уведомил ДСИ,
че М.А. е освободен от Затвора София на 11.04.2018 год. условно предсрочно. След
получаване на този отговор със съобщение от 17.07.2019 год. ДСИ е уведомил
взискателката А., че по делото е постъпила информация за длъжника и тя следва
да се яви / в съдебно-изпълнителна служба/, да се запознае с постъпилите данни
и да посочи изпълнителен способ. Съобщението е връчено на взискателката чрез
съпруга й на 25.07.2019 год., но тя не е посочила друг изпълнителен способ, при
което на 21.11.2019 год. ДСИ е постановил обжалваното в настоящето производство
постановление, с което производството по изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години.
При така установеното от фактическа страна съдебният
състав достига до следните правни изводи:
В изпълнителното производство не е налице служебно начало
и движението по същото става по искане на взискателя. Съгласно разясненията,
дадени в ТР №2 от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год.,
изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. При
изпълнителния процес за разлика от исковия процес, давността се прекъсва
многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
В конкретния
случай се установи,че още при образуване на изпълнителното дело взискателката е посочила изпълнителен способ
- запор на трудовото възнаграждение на лишения от свобода длъжник, което той е получавал
за работата си в затвора. Запорът е наложен и в резултат на този запор до
25.05.2018 год. регулярно / в дълги периоди ежемесечно/ са постъпвали различни
суми за удовлетворяване вземането на взискателката, при което тя не е имала
основание да счита този изпълнителен
способ за неуспешен, съответно задължението да сочи нов изпълнителен способ. Такова
задължение е възникнало за нея след дата 25.07.2019 год., на която е уведомена от ДСИ, че посоченият
първоначално изпълнителен способ вече е невъзможно да бъде реализиран, предвид
освобождаването на длъжника от Затвора София. Но от тази дата до 21.11.2019 год. , на която
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, две
години очевидно не са изтекли.
Перемцията
санкционира бездействието на взискателя, когато той отказва да посочи способ за
принудително изпълнение, когато не желае да посочи друг способ при очевидна
невъзможност да бъде реализиран искания, респективно нежелание да бъде повторен
този способ след като веднъж се е оказал неуспешен, и това негово
бездействие е продължило повече от две години. В случая такива факти и обстоятелства не се
установяват, от което следва извода, че хипотезата на чл.433,ал.1,т.8
от ГПК не е осъществена и перемция не е настъпила.
При тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че в обжалваното постановление от
21.11.2019 год. съдебният изпълнител е извършил неправилна преценка относно
осъществяването на съответния правно релевантен факт по изтичането на срока по
чл.433,ал.1,т.8 ГПК и незаконосъобразно е прекратил изпълнителното
производство. Ето защо жалбата на взискателката следва да бъде уважена.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
постановление на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Враца от 21.11.2019
год., с което на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е прекратено производството
по изпълнително дело №146/2009 год. по описа на СИС при РС-Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.