РЕШЕНИЕ
№ 10
г.Р., 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Административно
наказателно дело № 20211240200357 по описа за 2021 година:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по повод жалба от
„Р.И.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„М.“№1, представлявано от К.К., против НП №453996-
F472607 от 30.07.2019 г. на Н-к О„ОД“-С. в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложена „имуществена санкция“ от
500.00 лв.
В жалбата си въззивникът развива съображения за незаконосъобразност на издаденото
НП. В тази връзка, се сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне и връчване на АУАН. Също така се твърди, че неправилно е възприета
фактическата обстановка от страна на наказващия орган. Изложени са доводи, че издаденото
НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е описано
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В хода на делото в
представена писмена защита, процесуалния представител на жалбоподателя излага
становище за недоказаност на описаното в НП нарушение, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства, че в проверявания обект са били извършени и регистрирани
продажби на 19.01.2019 г., тъй като не е приложен разпечатан КЛЕН от тази дата. На
следващо място е изложено, че дори и да се приеме, че към датата на съставяне на АУАН,
деянието е покривало признаците на нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, считано от 02.07.2019 г., посочената разпоредба е изменена, като лицата по чл.3,
използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, жалбоподателят счита, че по
отношение на него следва да бъде приложен по-благоприятния закон, след изменение на
цитираната разпоредба. Предвид изложеното е изразено становище, че към настоящия
момент, извършеното деяние не осъществява състав на административно нарушение,
съгласно действащата нормативна уредба.
Административно-наказаващият орган - редовно призован, не изпраща представител.
Изразява становище за неоснователност на жалбата в депозирана по делото писмена защита,
като твърди, че изложената в АУАН фактическа обстановка се извежда от показанията на
1
разпитаните свидетели и предвид дадените писмени обяснения от страна на управителя на
дружеството в хода на извършената проверка. Също така са изложени доводи за
материалната законосъобразност на издаденото НП, предвид посочената за нарушена
разпоредба на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, считано от 02.07.2019 г.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 05.02.2019 г. около 18.00 часа, св. И.Б. и св. Д.В., служители на ЦУ на НАП,
извършили проверка на търговски обект: „козметичен салон“, находящ се в г.Р., у.„С.С.“№8.
По време на проверката е установено, че в търговския обект има монтирано, въведено в
експлоатация, с изградена дистанционна връзка с НАП и функциониращо фискално
устройство (ИН на ФУ) ED244850 и фискална памет (ФП) 44244850. Св. И.Б. извършила
контролна покупка на стойност 15.00 лв., за която не й бил издаден фискален касов бон.
Тогава контролните органи се легитимирали като служители на НАП и изискали дневен „Х“
отчет за деня от ФУ, като бил извършен опис и на касовата наличност. Изискали и
проверили и книгата за дневните финансови отчети на фискалното устройство за 2019 г. и
след извършена съпоставка на данните от нея с контролната лента на електронен носител
(КЛЕН), на която се съхранява копие на всяка отпечатана/генерирана в електронен вид
бележка е установено, че на 19.01.2019 г., обекта е работил и са извършени продажби на
клиенти, за които са издавани фискални касови бележки, но не е отпечатан дневен финансов
отчет с нулиране на запис във фискалната памет, документиращи реализирания оборот от
продажбите в края на работния ден.
За резултатите от проверката на 05.02.2019 г. на мястото на проверката бил съставен
Протокол от извършена проверка от страна на служителите на ЦУ на НАП, който бил
връчен на М.К., в качеството й на упълномощено лице на дружеството-жалбоподател.
Въз основа на направените констатации на 16.02.2019 г. бил съставен АУАН № F472607
от 16.02.2019 г., който бил връчен срещу подпис на представляващия дружеството.
В 3-дневен срок от връчване на АУАН, жалбоподателят е упражнил правото си да
депозира възражение, като е подал обяснения, в които е посочил, че на 19.01.2019 г. М.И.К.
е приключила работния ден по-рано, поради внезапно прекъсване на електрозахранването,
поради което не е могла да пусне дневния финансов отчет. Същият е бил отразен в месечния
отчет за януари 2019 г., поради което държавния бюджет не е бил ощетен.
Въз основа на АУАН № F472607 от 16.02.2019 г. е издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите И.Д., К.Н., С.Д.
и Д.В., както и от приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП съдържат
изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно и ясно, с всички съставомерни
признаци от обективна страна, включително са посочени и доказателствата които го
потвърждават. Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН, а така също и
санкционната норма в НП, предвид на което не е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.Д.,
К.Н., С.Д. и Д.В., които потвърждават фактическото извършване на нарушението, изясняват
формата и естеството, датата на осъществяването му. Изнесените от тях данни, са в пълна
корелация с писмените доказателствени източници, показанията им са безпротиворечиви,
логични, поради което съдът ги счита за обективни и достоверни. В настоящото
производство не се установиха данни за заинтересованост, под каквато и да било форма, от
2
изхода на делото.
От представената Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на ИД на НАП, се извлича
информация за компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган
за съставяне на АУАН, респ. НП.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящия случай съдът намира, че приложение следва да намери разпоредбата на
чл.28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. В случая наказващият
орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28
ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай" се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, „маловажен случай" е
този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А
според чл.28, б.„а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за „маловажност" следва да се прави на база
фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването
му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите
на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки
фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице
предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
Действително деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в
наказателното постановление административно нарушение, но в конкретния случай
обстоятелствата, при които е извършено, значително го отличават от типичния случай на
нарушения от този вид. Касае за инцидентен пропуск, който не е довел до ощетяване на
фиска. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни
нарушения. Ето защо съдът приема, че това е негова първа противоправна проява.
Междувременно съгласно новата редакция на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, лицата по чл.3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват
дневен финансов отчет. Но съгласно разпоредбата на §21, ал.2 от ПЗР, към Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба №Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр.9 от 2020 г., в сила от
31.01.2020 г., изм., бр.68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.), до привеждане на въведените в
експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1, но не по-късно от 30.09.2020
г., лицето по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Т. е. отпадането на
задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до
привеждане на ФУ в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1, но не по-късно от
30.09.2020 г. Към настоящия момент е настъпила датата, от която няма да съществува адм.
нарушение, свързано с неотпечатване на дневен финансов отчет.
На следващо място, въпреки указанията на съда, АНО така и не представи КЛЕН от
19.01.2019 г., с които са обосновани фактическите констатации в АУАН и НП, с оглед
установяване на релевантните по делото факти.
Предвид горните доводи извършеното от жалбоподателя деяние не осъществява състав на
3
административно нарушение и НП като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от същия разноски в хода на
съдебното производство, в размер на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, а
именно 300.00 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №453996- F472607 от 30.07.2019 г. на Н-к О„ОД“-С. в ЦУ на НАП, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложена
„имуществена санкция“ от 500.00 лв.
ОСЪЖДА НАП-С. да заплати на „Р.И.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„М.“№1,
представлявано от К.К., сумата от 300.00 лева, представляващи разноски за процесуално
представителство.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
на страните пред БлАС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4