Определение по дело №1014/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Агро Био Инвер България“ ЕООД, против Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 398/07.05.2024г. на кмета на О. С..

Жалбоподателят твърди се, че разпореждането за предварително изпълнение е необосновано и незаконосъобразно. Подчертава, че не е ясно как са застрашени „живота и здравето на граждани, които преминават през имота“, нито се посочва кои са тези граждани. Счита, че цитирането на законова разпоредба без нейната конкретизация не е довод, с който може да се обоснове предварително изпълнение на заповедта. Не е ясно какъв е обхватът на претендирания неучреден сервитут и очевидно липсват конкретни и обосновани доводи, кореспондиращи със законовите разпоредби. По изложените съображения моли да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на Заповед №398/07.05.2024г. и същото да бъде отменено.

При така изложените съображения, и въз основа на писмените доказателства по делото, съдът установи следното от фактическа страна:

С КА № 1/27.03.2024г. е установено от комисия, назначена от кмета на О. С., че достъпът до Ветрогенератор № 23, находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], собственост на “Мет Суворово Уинд Парк” ЕООД, е възпрепятстван посредством бетонно – каменни блокове и клони от дървета, поставени в [ПИ], собственост на жалбоподателя. На основание чл. 68, ал.1 от ЗЕ, кметът на О. С. издал процесната Заповед №398/07.05.2024г., с която е наредено в срок от 7 дни да се премахнат поставените заграждения, възпрепятстващи достъпа до Ветрогенератор № 23, като при липса на доброволно изпълнение в указания срок, поставените заграждения подлежат на принудително премахване. Наредено е до жалбоподателя да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение. С включено в заповедта разпореждане, на осн. чл. 60, ал. 1 от АПК, е допуснато предварително изпълнение на заповедта, поради защита на важни обществени интереси, с оглед осигуряване на животът или здравето на граждани, които преминават през имота.

С писмо вх. № 6837/14.05.2023 г. по делото е постъпила изисканата от съда административна преписка по издаване на процесната заповед. Приложено е становище от зам. – кмета на Община Суворово по искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение. В същото се излагат съображения относно производството по чл.166 АПК, касаещо допуснато по закон или с влязло в сила разпореждане предварително изпълнение.

Съдът намира, че жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение е подадена от лице с правен интерес - адресат на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, в законоустановения преклузивен срок, предвиден в нормата на чл. 60, ал. 5 от АПК (заповедта е постановена на 07.05.2024г., а жалбата срещу заповедта, включваща и разпореждането, е депозирана на 10.05.2024г., поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата срещу допуснатото предварително изпълнение се явява основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури живота или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция. Съгласно чл. 60, ал. 2 от АПК, разпореждането за предварително изпълнение се мотивира.

При оспорване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение доказателствената тежест е на органа и той трябва да посочи в разпореждането фактическите основания за допускане на предварително изпълнение, и да докаже същите. В процесния случай не са изложени каквито и да било мотиви. При липса на посочени фактически основания, нито органът може да извърши релевантно доказване, нито адресатът на акта може ефективно да упражни правото си на защита, нито съдът може да изпълни конституционното си задължение по чл. 120, ал. 1 от Конституцията /в този смисъл Определение № 7674 от 18.06.2020 г. по адм. д. № 5385/2020 г., VІІ отд. на ВАС/. В диспозитива на самото разпореждане е посочена само правната норма на чл. 60, ал. 1 АПК, и съответно са цитирани две от хипотезите на същата разпоредба, при наличието на които е допустимо предварително изпълнение на акта, но без да са посочени каквито и да било факти и обстоятелства, налагащи приложението й. Административният орган следва да посочи обстоятелствата, които обосновават наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК, а преценката следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви. В случая административният орган не е изложил конкретни мотиви, а е преповторил законовите предпоставки за допускане на предварително изпълнение, което е равнозначно на липса на мотиви.

Липсват конкретни твърдения и доводи по какъв начин с допускане на предварителното изпълнение на акта ще се осигурят животът или здравето на гражданите, които преминават през имота, не е посочено кои са тези граждани, с каква честота и при какви обстоятелства преминават оттам, нито е посочено как с предварителното изпълнение ще се защитят особено важни държавни или обществени интереси, и кои са те, нито са представени доказателства, обезпечаващи подобен извод. Органът е следвало не само да разпореди предварително изпълнение, но и да обоснове необходимостта от него, като изложи фактическите обстоятелства, които обосновават този извод, и съответно да представи удостоверяващите го доказателства (така вж. Определение № 11616 от 02.10.2018 г. по адм. д. № 11685/2018 г., VІІІ отд. на ВАС).

Допускането на предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт е изключение, поради което изцяло в тежест на органа, който допуска това изпълнение, е да мотивира, конкретно да обоснове и да установи при условията на пълно доказване наличието на предпоставките за това. В случая това не е направено от кмета на Община Суворово. Разпореждането за допускане на предварително изпълнение е постановено при допуснато нарушение на изискването за форма на акта и в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което следва да се отмени, като незаконосъобразно.

С оглед гореизложените съображения за незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, налагащо неговата отмяна, съдът не дължи нарочно произнасяне и по искането за спиране, на основание чл. 60, ал. 6, изр. второ от АПК.

По изложените съображения, и на основание чл. 60, ал. 6 и ал. 7 от АПК, А. съд – Варна, IX състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ обективираното в Заповед № 398/07.05.2024г. на кмета на Община Суворово разпореждане, с което е допуснато нейното предварително изпълнение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд, чрез А. съд – Варна.