Определение по дело №11514/2020 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

град София, 30.06.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II^-ри въззивен брачен състав,

в закрито заседание на тридесети юни,

през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                     МИЛЕН ЕВТИМОВ

като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гр. дело № 11514 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 577, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 32а от Правилника за вписванията (ПВ).

Образувано е по частна жалба, вх. № 18 – 00 – 160 от 01.10.2020 г. по описа на Агенция по вписванията, подадена от “В.”АД, чрез пълномощник – адвокат И.Г. – САК, срещу Определение от 15.09.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ да разпореди вписване на удостоверение за преобразуване, чрез вливане, по заявление, вх. № 51166 от 15.09.2020 г. на  “В.”АД.

В жалбата са наведени оплаквания, че неправилно е отказано исканото вписване. Оспорват се мотивите на съдията по вписванията, като от жалбоподателя са изложени подробни съображения в тази посока. Позовава се на съдебна практика, включително и задължителна такава – Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Искането е Определението от 15.09.2020 г. да се отмени и вместо това съдът да постанови вписване на удостоверението за преобразуване.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима и основателна.

Настоящият съд не споделя доводите на постановилия отказа съдия по вписванията.

За да откаже вписването на процесното удостоверение за преобразуване, представено от “В.“АД, съдията по вписванията е обосновал, че представеният за вписване договор нямал необходимото съдържание, тъй като не съдържал посочване на имотите, които се прехвърлят, както се изисквало от чл. 6, ал. 3 ПВ. Представеното приложение № 1 следвало да бъде с нотариална заверка на подписите, също и самият договор не бил нотариално заверен. Според констатациите в определението от 15.09.2020 г. не била представена нотариално заверена декларация с описани в нея недвижими имоти от собственика на същите.

От изпратената по компетентност преписка от Агенция по вписванията, която е част от материалите по настоящото дело, се установи, че със заявление № 51166 от 15.09.2020 г. “В.“АД, ЕИК ******, чрез пълномощник А.С.(с редовно учредена представителна власт – пълномощно на л. 21) е поискало да се разпореди вписването на Удостоверение, изх. № 20200304105339/04.03.2020 г., издадено от Агенция по вписванията, за извършеното на 31.10.2018 г. вписване в Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на “В.“АД преобразуване, чрез вливане на “П.К.“ЕАД, ЕИК********, “В.Л.“ЕАД, ЕИК ******5 и “В.И.“ЕАД, ЕИК********. Към заявлението са били представени множество писмени доказателства, описани в т. 1 - т. 9 от същото.

Съдът констатира, че е представен и актът, подлежащ на вписване – самото удостоверение за преобразуване, което е издадено електронно (в горния десен ъгъл е видно, че е подписано с електронен подпис на служител при АВ – ТР). Документът е приложен в заверен за вярност с оригинала препис, рег. № 5569 от 05.05.2020 г. на нотариус В.И., рег. № 271 при НК, с район на действие СРС.

При тези данни правилно жалбоподателят се позовава на постановките на т. 3 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С него са дадени задължителни указания на съдилищата, че вписването на удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ в случай на преобразуване на търговски дружества, притежаващи вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, се извършва по реда на раздел II от ПВ. В посоченото Тълкувателно решение е изяснено, че когато преобразуващото/щите се дружество/а е притежавало вещни права върху недвижими имоти или други права, за които закон изисква отчуждаването им да бъде вписано в книгите по ПВ, чл. 263и, ал. 6 ТЗ предвижда издаване на удостоверение за вписване на преобразуването и задължава управителния орган на новоучреденото/ните или приемащото/щите дружество/а да го представи пред съответния регистър. В процесния случай удостоверението от 04.03.2020 г. за преобразуване е представено за съответното вписване от приемащото дружество – настоящият жалбоподател “В.“АД. Удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ не е акт за прехвърляне на собственост, по смисъла на чл. 4 б.”а” ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл. 4 б.”б” – “з” ПВ. То само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл. 4, б.”и” ПВ. По тази причина неговото вписване следва да се извърши по реда на Раздел ІІ ПВ, като се спазят изискванията на чл. чл. 6 - 9 ПВ. Във връзка с изложеното и конкретиката на случая, следва да се посочи, че съгласно чл. 6, ал. 2, б.“б“ ПВ, “описание на имота не се изисква при: ……..актове за преобразуване на търговски дружества…….. независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район.“

Ето защо изложените от съдията по вписванията мотиви досежно липсата на описание на имотите, които се прехвърлят в договора за преобразуване; липсата на нотариално заверена декларация с описани в нея недвижими имоти от собственика на същите, както и досежно това, че договорът за преобразуване нямал нотариална заверка на подписа, са напълно ирелевантни към дължимата проверка относно искания за вписване акт, а именно – удостоверението за преобразуване от 04.03.2020 г. В съдебната практика отдавна няма спор, че на вписване подлежи самото Удостоверение (по силата на ТЗ), а не каквито и да било други актове, представени допълнително от заявителя и чиято редовност длъжностното лице няма задължение да проверява. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване и относно изискванията за форма и съдържание. Материалноправните предпоставки на акта се проверяват единствено, ако това е изрично предвидено в закон, какъвто не е процесният случай. На практика нито едно от съображенията на съдията по вписванията при постановяване на обжалвания отказ не се отнасят до процесното удостоверение за преобразуване.

На следващо място, както е обосновано и по – горе, актът, който подлежи на вписване, е представен с нотариална заверка за вярност с оригинала. Нотариалното удостоверяване на верността на преписа обосновава извода, че същият съответства на първообразния документ. От своя страна, ПВ (чл. 8, ал. 2), предвижда възможност за вписване на всички други актове извън нотариалните, да се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът. В заявлението е отразено, че удостоверението за преобразуване се представя в три екземпляра нотариално заверени преписи на удостоверение за вписване по чл. 263в, ал. 1 ТЗ. Не са налице доказателства, които да опровергават така отразеното, относно броя на представените документи, доколкото в изпратената преписка от Агенция по вписванията се съдържа само един екземпляр, но същият е с нотариална заверка за вярност с първообраза на оригиналния документ. Предвид изложеното се налага извода, че е спазена предписаната от закона форма.

Съобразно изложените мотиви, частната жалба се явява основателна. Обжалваният отказ на съдия по вписванията, обективиран в Определение от 15.09.2020 г., е незаконосъобразен, и следва да се отмени, а делото – да бъде върнато на съдията по вписванията за вписване на Удостоверение за преобразуване, изх. № 20200304105339/04.03.2020 г., издадено от Агенция по вписванията.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1314 от 15.09.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ да разпореди вписване на Удостоверение за преобразуване, чрез вливане, изх. № 20200304105339/04.03.2020 г., издадено от Агенция по вписванията, по заявление, вх. № 51166 от 15.09.2020 г., подадено от “В.“АД, ЕИК ******.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Софийски районен съд за извършване на исканото вписване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.