РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. *******, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200195 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Н. С. С. с ЕГН ********** от град *******, ул.
„*******” № 3, област Хасково, със съдебен адрес: град *******, ул.
„Александър Стамболийски” № 9, област Хасково, чрез адвокат Г.
Караджонова, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6553429 на
ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя С. за извършено нарушение по
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно и необосновано издаване на ЕФ, сочи се че били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – ЕФ не
съдържал законоустановените реквизити (липсвала дата на издаване, не било
посочено точно и ясно мястото на нарушението и др.), не бил издаден в
предвидените срокове, бил издаден от некомпетентен орган, описаното
1
деяние било несъставомерно, техническото средство не било преминало
първоначална и последваща проверки и не било от одобрения за това тип,
квалификацията на нарушението била неправилна и непълна, жалбоподателят
С. не била запозната със снимковия материал и наложеното наказание било
незаконосъобразно, както и се оспорва верността на изложените в ЕФ
обстоятелства.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Н. С. С., не се
явява. За нея се явява процесуалният й представител - адвокат Г.
Караджонова, която пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на
обжалвания ЕФ на основанията, посочени в Жалбата. Претендират се
разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград ,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 27.08.2022 година в 09.45 часа в град Любимец, област Хасково, на
булевард „Одрин”, до гаража на ГПУ, с автоматизирано техническо средство
или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система
за контрол на скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено
разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и
заснето движещото се в посока центъра на града МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Вито 111 ЦДИ” с държавен регистрационен номер
*******, със скорост 61 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно
превишена стойност на скоростта 11 км/ч. След обработване на
2
информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К №
6553429 на името на жалбоподателя Н. С. в качеството й на собственик на
превозното средство, видно от Справката за собствеността на автомобила към
датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172
от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец
към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена
скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2
от ЗДвП на жалбоподателя С. е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 08.03.2023
година (, видно от Справката за нарушител, Справката относно статуса на
ЕФ, Писмо с рег.№ 315000-2294 от 10.04.2023 година и отметката, направена
в ЕФ, връчен на жалбоподателя С. и приложен към Жалбата) (възражения
относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в
настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят
С. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 27.08.2022 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС – 27.08.2022 година и времето (08.50 часа до 12.30 часа), за общото
ограничение на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване -
стационарен, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца. Протоколът е проверен срещу подпис от
Началника на структурното звено. ЕФ е съставен на основание снимков
3
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи
от системата, като е налична една снимка за конкретния клип, на които е
виден автомобил. От същата се установява, че е заснет автомобил в процес на
приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена
скорост на движение 64 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3
км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч.
От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят С. не се възползва от правото
си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен
съд – Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят С. има наложени множество административни
наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд
– Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което
е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
4
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на
намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в
сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно
и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е бил
засечен да се движи процесният автомобил. В приложения по постъпилата
Административнонаказателна преписка (АНП) снимков материал има снимка и е
посочен номер на АТСС, но регистрационният номер на заснетия автомобил не се
установява, не се вижда. Поради това не може да се направи съпоставка и
извърши проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година.
Изложеното определя снимката като обективно негодно веществено
доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на конкретния
автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния
номер и конкретната възприета от органа скорост. Наличието на Справка за
данните на нарушението не променя горните изводи на Съда предвид факта, че не
снимката не се вижда регистрационният номер на автомобила.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението
е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да
се съдържат други писмени доказателства - Протокол за проверка, Протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година и др., нарушението се явява
недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост на посочения
автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков
материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния,
5
посочен в ЕФ, автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е
изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на Н. С. С.
административно нарушение е безспорно установено и доказано.
В изложения смисъл е Решение № 716 от 31.10.2022 година, постановено по
КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Цветомира Димитрова.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между Н. С. С. и адвокат Г.
Караджонова, изрично е посочено, че договорените правна защита и
съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. като
безплатна за доверителя.
6
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието
на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице Н. С. С., която е била представлявана по
делото от надлежно упълномощения адвокат Г. Караджонова, а оспореният от
нея ЕФ е отменен от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
На основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1, вр.чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, Съдът определя размера на адвокатското
възнаграждение на 400 лв. за въззивната инстанция.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С. би
била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против
нея ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
7
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН).
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР –
Хасково, в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР) (ето
защо наведеното в Жалбата възражение, касаещо некомпетентност на АНО би
било неоснователно). ОДМВР представлява основна структура на МВР по
силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата
на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ, поради което и
това наведено в Жалбата възражение, касаещо датата на издаване на ЕФ, би
било неоснователно.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и Наказателното постановлнеие (НП), но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедури (включително
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани
в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в
светлината на Тълкувателно решение (ТР) № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013
година на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на
чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по
аналогия при липса на изрична разпоредба (в този смисъл са и Решение №
185 от 26.03.2019 година на Административен съд – Хасково по КАНД №
902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева, Решение от 29.12.2020
година на Административен съд – Хасково по КАНД № 965/2020 година,
докладчик Съдията Антоанета Митрушева). Дори и да се приеме обратното,
8
релевантно в случая би било, че към датата на връчване на ЕФ не е бил
изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън
изключенията с предвидена по-дълга давност). Ето защо наведеното в тази
насока възражение в Жалбата би било неоснователно.
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, притежава надлежния Протокол за проверка № 84-
СГ-ИСИС от 29.06.2022 година, издаден от БИМ, констатация на Съда видно
от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП), поради което и наведеното
в тази насока възражение в Жалбата би било неоснователно. Т.е. контролните
органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС,
използвано за измерване на скоростта. В този смисъл не би имало нарушение
на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно
избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било ирелевантно,
тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и
дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би
представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и
категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП, поради което и
наведеното в тази насока възражение в Жалбата би било неоснователно.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното
съдържание от която и да е от страните в процеса (с изключение на ЕФ, чиято
9
доказателствена сила Съдът би приел, че не се опроверга от събраните по
делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя
Съдът би приел, че не бе проведено успешно), като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха
били пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на
участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на
същата норма да се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Представена е снимка на разположението на уреда, с който се извършва
заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимото такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства също би се установило точното място, на което е извършено
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението, поради което не би се споделил доводът в тази
връзка за нарушено право на защита. За пълнота би следвало да се посочи, че
посочването на булевард „Одрин” в град Любимец, област Хасково, до гаража
на ГПУ, би било достатъчно за означаване на мястото на нарушението. Още
повече, че по делото е представена и снимка, на която са отразени локацията,
включително с GPS координати. Ето защо наведеното в Жалбата възражение,
касаещо неточност и неяснота относно мястото на нарушението би било
10
неоснователно. Действително в снимковия материал е посочено като място на
нарушението улица „Одрин” вместо булевард „Одрин”, но това не би било
съществено процесуално нарушение предвид наличната локация с посочени
GPS координати.
Съдът би счел, че е налице осъществен състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът би приел, че е налице
процесуално нарушение в описанието на съставомерните елементи на
деянието и на приложимата санкционна норма. С ЕФ е наложено наказание
„Глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение Глоба в двоен размер. Така за
налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са посочени в
съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с
която се запълва бланкета; описание от фактическа страна, че нарушението е
извършено повторно и описание от фактическа страна защо е прието, че
нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен
акт, който определя тази квалификация, включително с датата на влизането
му в сила. Съдът би приел, че макар и да е описано, че деянието е извършено
повторно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 6081550,
то не се сочи кога е влязъл в сила. При липсата на датата на влизане в сила на
посочения ЕФ, Съдът не би могъл да извърши преценка дали наказанието е
наложено за повторно извършено нарушение по квалифицирания състав,
както се сочи с посочената санкционна разпоредба, или за нарушение,
извършено за първи път, каквото е словесното описание на нарушението.
Това би било така, тъй като съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, „повторно” е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 –
в двегодишен срок, от влизането в сила на НП, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. От Справката за
нарушител би се установило, че посоченият ЕФ, обуславящ съставомерността
на квалифициращия признак „повторност” - ЕФ серия К № 6081550 е
съставен на 28.06.2022 година и е връчен на 12.07.2022 година за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
11
наложена Глоба в размер на 400 лв. и същият е влязъл в сила. В тази връзка,
Съдът би приел, бе липсва дата на влизане в сила на предхождащия
санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на
повторност. Непосочването кога влиза в сила този ЕФ би представлявало
съществено процесуално нарушение, ограничаващо значително правото на
защита на наказания субект да бъде санкциониран по квалифицирания състав
на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Липсата би предпоставила процесуален порок при
описанието на административното нарушение от фактическа страна,
доколкото няма описание на съставомерен белег на административното
нарушение. Същата би довела до невъзможност както за Съда да провери
този факт, така и за жалбоподателя да го оборва. Съгласно т. 1 от ТР №
8/16.09.2021 година по т.д.№ 1/2020 година на ВАС в производството по реда
на раздел пети, глава трета на ЗАНН, Районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая е налице
порок при описанието на санкционната разпоредба, като АНО е наказал
жалбоподателя С. по санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за
нарушение, извършено при условията на повторност. С оглед постановките на
цитираното ТР, не би имало пречка дори и при неправилното описание на
санкционната норма, Съдът да приеме, че квалифициращият признак
„повторност” не е бил осъществен, и да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя С. по основния
състав на извършеното нарушение, за което й е било надлежно предявено
обвинението, и наложи наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в размер на
50 лв. По този начин не биха се нарушили правата на жалбоподателя С., която
се е защитавала по описаните факти на извършеното от нея нарушение в
процесния участък. С оглед на изложеното, процесният ЕФ би следвало да
бъде изменен в частта му за наказанието, като наложеното на жалбоподателя
С. наказание „Глоба” се намали до размер от 50 лв. на основание чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП. В изложения смисъл е Решение № 250 от 03.04.2023 година на
Административен съд – Хасково по КАНД № 29/2023 година, докладчик
Съдията Росица Чиркалева.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят С. е разбирала
12
свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на процесуалния представител
на жалбоподателя биха се дължали разноски в размер на половината от
определената сума при първия вариант на разсъждение, т.е. 200 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т.
1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 6553429 на ОДМВР - Хасково, с който на Н. С.
С. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„*******” № 3, област Хасково,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Т. Караджонова - Писарова от Адвокатска
колегия - Хасково, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА
адвокатска защита и съдействие на Н. С. С. по АНД № 195 по описа на
Свиленградския Районен съд за 2023 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
13
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14