Решение по дело №81/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Пловдив Билд 2016 ЕООД, гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя К. А. З., с пълномощник адв.Св.А. обжалва Решение № 1858 от 17.11.2023г., постановено по АНД № 5601 по описа за 2022г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № НП - 3 от 15.04.2022г. на Министъра на културата за наложено на оспорващото дружество административно наказание : имуществена санкция в размер на 12 000лв. за нарушение на чл.161 ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и Пловдив Билд 2016 ЕООД е осъдено да заплати на Министерството на културата 150лв. юрисконсултско възнаграждение .

Решението се счита за незаконосъобразно по подробни съображения в касационната жалба, ведно с позоваване на решение на АС – Пловдив по КАНД 1991/2023г., за което се твърди, че е постановено по идентичен случай. Поддържа се да е изтекла абсолютната давност за ангажиране административно-наказателната отговорност на дружеството, което е основание за отмяна на НП. Посочено е, че е налице противоречие между обстоятелствената част на НП и диспозитива на същото, вкл. не е спазено изискването на чл.57 ал.1 ЗАНН. Отрича се да е извършено вмененото с НП административно нарушение с арг. от съдържанието на документацията в преписката. Алтернативно се счита, че наложеното наказание е явно несправедливо. Поискана е отмяна на решението на ПРС с присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.А..

Ответникът Министерство на културата оспорва жалбата, представляван от ст.юрисконсулт Цв.Ш.. Счита решението на ПРС за законосъобразно, поради което е поискано да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени съображения по същество излага подробни доводи относно законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за основателна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима.

По същество е основателна при различни от поддържаните съображения.

1. С разпореждане от 17.10.2022г. ПРС е насрочил делото за 16.11.2022г., като е разпоредил да се призоват жалбоподателя, неговия повереник и въззиваемата страна – Министерство на културата /л.56/. В протокола от съдебно заседание, проведено на 16.11.2022г. за въззиваема страна е посочено Министерство на културата. В протокола от следващо съдебно заседание – 11.01.2023г. /с ход по същество/ за въззиваема страна е посочено отново Министерство на културата. Идентично е наименованието на въззиваемата страна и в приложените призовки по делото, вкл. в съдебното решение.

2. След служебна проверка на основание чл. 218 ал. 2 АПК - за валидност, допустимост и съответствие на решението на районния съд с материалния закон, АС – Пловдив приема, че обжалваният съдебен акт е недопустим.

Производството пред районен съд е образувано на 10.10.2022г., след измененията на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. По отношение страните в съдебното производство по ЗАНН на 28.04.2023г. е постановено Тълкувателно постановление № 3 на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС по т. д. № 5/2022г. Обжалваното решение е постановено след тази дата - на 17.11.2023г.

Съгласно чл. 61 ал.1 ЗАНН : „(Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.“. В задължителното за съда Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023г. се прие, че в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Обжалваното съдебно решение е постановено на 17.11.2023г. и преди тази дата са проведени съдебни заседания с наказващ орган, несъответен на възприетото в Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023г. В случая не е отменен ход по същество, а преди произнасяне на 17.11.2023г., на 28.04.2023г. е постановено Тълкувателно постановление № 3 по т. д. № 5/2022г

Като не е конституирал надлежната страна, въззивният съд е провел незаконосъобразно производството и е постановил недопустим съдебен акт. При разглеждания случай е налице издадено наказателно постановление /чл. 58д т. 1 ЗАНН/, поради което надлежната въззиваема страна е органът, а именно “Министър на културата“, който е издал оспореното наказателно постановление, а не учреждението – Министерство на културата, както е посочено в протоколите от съдебни заседания и в решението на ПРС. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023г. по тълкувателно дело № 5/2022г. на ВКС и ВАС. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 вр. с ал. 3 т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218 ал. 2 АПК.

По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221 ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН. Установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимост, е с последица – обезсилване на решението на основание чл. 221 ал. 3 АПК, с връщане на делото за ново разглеждане. Провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение /в случай, че е благоприятно/ - от една страна, а от друга - е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт /в случай на неблагоприятно решение/, а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса, т. е. в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да защити правата си.

При новото разглеждане на делото следва да се конституира административно-наказващият орган като ответник /в случая министърът на културата/.

По исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226 ал. 3 АПК.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 221 ал. 3 АПК вр. чл. 63в ЗАНН , Административен съд - Пловдив, XXIV състав,

Р Е Ш И :

Обезсилва Решение № 1858 от 17.11.2023г., постановено по АНД № 5601 по описа за 2022г. на Районен съд – Пловдив.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: