Определение по дело №2412/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3129
Дата: 5 септември 2019 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20195530102412
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№.........                                  05.09.2019г.                           гр.Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                  ДЕСЕТИ граждански състав

На      05     септември                                                    2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                             Председател:      МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело № 2412 по описа за 2019 година:

 

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото  представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

 

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена автотехническа-оценителна експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба и отговора на исковата молба.

 

На  основание чл.190 от ГПК следва да се задължи ответника да представи по делото застрахователна преписка по заведена щета № 110764/31.12.2018г.

 

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва  да бъде изискано и приложено към настоящото дело НП № 18-0284-004025/27.12.2018г. по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Казанлък срещу А.А.И..

 

          Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

          На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

          Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

          Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

          СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :

                                                                                                                                       

          Предявен е иск по чл.519 ал.1 т.1 във връзка с чл432 ал.1 от КЗ.

 

Ищецът И.С.Ч. твърди в исковата си молба, че на 13.12.2018г., около 14:30ч. на кръстовището на ул. Трети Март и                 ул. Рила в с.Ягода, общ.Мъглиж, обл.Стара Загора, неговия собствен лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара”, с рег. № СТ 8000 НН, който бил управляван от Радослава Станиславова Станчева, с ЕГН: ********** - негова внучка, претърпяла ПТП по вина на водача на следния лек автомобил: марка „Форд”, модел „Мондео”, с рег. № СТ 3601 АВ, управляван от А.А.И., с ЕГН: **********, собственост на Тончо Христов Тонев, с ЕГН: **********.

Причина за възникналото ПТП безспорно била виновното поведение от страна на водача на МПС - то, с рег. № СТ 3601 АВ и се изразявала в движението с несъобразена с пътните условия скорост, като на ляв завой застигнал и ударил странично управлявания от Радослава Станиславова Станчева лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара”, с рег. № СТ 8000 НН, следствие на което настъпило ПТП с материални щети.

С оглед на гореизложеното неговата внучка информирала органите на МВР за случилото се чрез телефонно обаждане. Те от своя страна се отзовали своевременно на сигнала и издали протокол за ПТП с дата 13.12.2018г. и с рег. № 1672313, от който било видно, че виновен за настъпването на горепосоченото застрахователно събитие бил водачът на автомобил с марка „Форд”, модел „Мондео”, с рег. № СТ 3601 АВ - А.А.И., с ЕГН: **********. С въпросния официален писмен документ се доказвало по несъмнен и категоричен начин и описаните в настоящата искова молба факти и обстоятелства. В него били посочени и видимите материални щети по собствения му автомобил, следствие на процесното застрахователно събитие.

Тъй като виновният водач нямал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност”, още на същия ден от настъпването на застрахователното събитие – 13.10.2018г. ищецът позвънил до офис на ответника - Гаранционен фонд, с ЕИК: *********, за да уведомял негов представител за всички обстоятелства и факти, свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка, бил изготвен оглед на собствения му лек автомобил, за да се установели по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, следствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. С оглед на това от представител на ответника - вещо лице Милен Бойчев съставил опис на щети от 15.01.2019г. С това се установили конкретните имуществени вреди по отношение на собствения му лек автомобил, както и тяхната степен на увреда. Неговата щета била заведена под номер 110764/31.12.2018г. и бил уведомен, че в законоустановения срок, ще му бъдело преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на 28.03.2019г., получил отказ от страна на ответника с          рег. номер 07-00-29-222/28.03.2019г., в който бил уведомен, че нямало да получа никакво плащане, тъй като не бил представил данни за връчване и влизане в сила по ЗАНН на НП № 18-0284-004025/27.12.2018г. по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, издадено от Началника на РУ - Казанлък, срещу А.А.И..

Ищецът счита горепосоченият отказ за изцяло незаконосъобразен и неоснователен, тъй като той нямал компетентността и фактическа възможност да предостави горепосочените данни и не разполагал с правото да изиска подобна информация. Нещо повече той предоставил всички документи, които са му поискани от ответника в това число и протокол за ПТП с № 1672313, който се явявал официален писмен документ, съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК и от същия били видни по категоричен и несъмнен начин всички факти и обстоятелства свързани с настъпилото ПТП, в това число вината за неговото настъпване и неговия механизъм. С оглед на това данните за връчване и влизане в сила по ЗАНН на НП № 18-0284­004025/27.12.2018г. по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП били изцяло нерелевантни към настоящия спор и по никакъв начин не били свързани с възможността на ответника да определи дали било налице облигационно правоотношение между тях по силата, на което ответника дължал изплащането на застрахователно обезщетение. Поставянето на подобно изискване било своеобразна злоупотреба с права и се явявало незаконосъобразно основание за постановяването му на отказ, вменявайки му се задължения, които не били нормативно установени и ищецът в качеството си на пострадал не притежавал фактическата възможност да ги осигури.

Ищецът счита, че предоставените от него документи на ответника, относно настъпилото на 13.12.2018г. застрахователно събитие били напълно достатъчни, затова и на 10.04.2019г. подал жалба срещу горепосоченото решение на ответника по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ. За съжаление същият не счел неговите искания за заплащането му на застрахователно обезщетение за основателни и ги оставил без разглеждане.

Видно от изготвения от страна на представител на ответника (вещо лице) опис на щети, срещу който ищецът не възразявал, настъпилите имуществени вреди, по отношение на собствения му лек автомобил били, както следва:

 

 

1.   Облицовка предна броня — първа степен + боя;

2.   Калник преден ляв - смяна + боя;

3.   Мигач в калника ляв - смяна + боя;

4.   Челно стъкло - смяна;

5.   Предна врата лява - смяна + боя;

6.   Стъкло предна лява врата - смяна;

7.   Външна дръжка предна врата лява - смяна;

8.   Стъклен подемник ел. предна врата лява - смяна;

9.   Задна лява врата - смяна + боя;

10.  Външна дръжка задна врата лява-смяна;

11.  Стъклен подемник ел. задна врата лява - смяна - смяна;

12.  Панел заден ляв калник (5 та врата) —боя;

13.  Праг ляв - смяна + боя;

14.  Средна колона лява — трета степен + боя;

15.  Корпус странично огледало ляво – смяна.

 

При определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386,        ал. 2 КЗ, според която обезщетението следвало да било равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не била налице. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 755 (седемстотин петдесет и пет) лева. Това било така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност била реципрочна на тази на делинквента, изисквало обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това било определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност била стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, щяло да се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това била стойността, срещу която можело да се купи друго такова, със същото качество.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД ответното дружество „Гаранционен фонд”, с ЕИК: *********, град София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор Борислав Михайлов, да му заплати сумата в размер на 755 (седемстотин петдесет и пет) лева, представляваща претърпените вреди по отношение на собственото му МПС - лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара”, с рег. № СТ 8000 НН.

Ищецът счита, че сумата представляваща претърпените от него имуществени вреди, определени, съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, били както следва:

 

1.   50,00 /сто/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на труда необходим за ремонта на облицовка предна броня с първа степен на увреда в размер на 40 /четиридесет/ лева и цената на боята в размер на 10 /десет/ лева;

2.   80,00 /осемдесет/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на предния ляв калник, подлежащ на замяна в размер на 50 /петдесет/ лева с нов от същия вид, цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 10 /десет/ лева и цената на боята в размер на 20 /двадесет/ лева;

3.   10,00 /десет/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на мигача в калника ляв, подлежащ на замяна в размер на 5,00 /пет/ лева с нов от същия вид и цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 5 /пет/лева;

4.   150,00 /сто и петдесет/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на челното стъкло, подлежащо на замяна в размер на 130,00 /сто и тридесет/ лева с ново от същия вид и цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 20 /двадесет/ лева;

5.   150,00 /сто и петдесет/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на предната врата лява, подлежаща на замяна в размер на 100 /сто/ лева с нова от същия вид, цената на труда необходим за нейната замяна в размер на 30 /тридесет/ лева и цената на боята в размер на 20 /двадесет/лева;

6.   20,00 /двадесет/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на стъклото на предната лява врата, подлежащо на замяна в размер на 10,00 /десет/ лева с ново от същия вид и цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 10 /десет/ лева;

7.   20,00 /двадесет/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на външната дръжка на предна лява врата, подлежаща на замяна в размер на 10,00 /десет/ лева с ново от същия вид и цената на труда необходим за нейната замяна в размер на 10 /десет/лева;

8.   15,00 /петнадесет/лева, представляващи сбора от сумите на цената на стъклен подемник на предна врата лява ел., подлежащ на замяна в размер на 10,00 /десет/ лева с нов от същия вид и цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 5 /пет/ лева;

9.   100,00 /сто/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на задна врата лява, подлежаща на замяна в размер на 80 /осемдесет/ лева с нова от същия вид, цената на труда необходим за нейната замяна в размер на 10 /десет/ лева и цената на боята в размер на 10 /десет/ лева;

10.   20,00 /двадесет/лева, представляващи сбора от сумите на цената на външната дръжка на задна лява врата, подлежаща на замяна в размер на 10,00 /десет/ лева с ново от същия вид и цената на труда необходим за нейната замяна в размер на 10 /десет/ лева;

11.   15,00 /петнадесет/лева, представляващи сбора от сумите на цената на стъклен подемник на задна врата лява ел., подлежащ на замяна в размер на 10,00 /десет/ лева с нов от същия вид и цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 5 /пет/ лева;

12.   30,00 /тридесет/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на боята необходима за боядисването на панел заден ляв калник (5-та врата) в размер на 20 /двадесет/ лева и цената на боята в размер на 10 /десет/ лева;

13.   30,00 /тридесет/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на левия праг, подлежащ на замяна в размер на 10 /десет/ лева с нов от същия вид, цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 10 /десет/ лева и цената на боята в размер на 10 /десет/лева;

14.   50,00 /сто/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на труда необходим за ремонта на средната лява колона с трета степен на увреда в размер на 40 /четиридесет/ лева и цената на боята в размер на 10 /десет/ лева;

15.   15,00 /петнадесет/лева, представляващи сбора от сумите на цената на корпуса на страничното огледало ляво, подлежащ на замяна в размер на 10,00 /десет/ лева с ново от същия вид и цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 5 /пет/ лева;

Моли съда на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да осъди ответника да му изплати законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на настоящия иск, а именно 23.04.2019г.

Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати направените по делото съдебно - деловодни разноски, включително адвокатски хонорар.

Моли съда, обезщетението за настъпилите имуществени вреди по отношение на собствения му лек автомобил, ведно с законната лихва от датата на завеждането на настоящия иск 06.05.2019г., както и направените от него съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да бъдело преведено по следната банкова сметка: ***: ***К ЕАД, собственост на адв. М.Т..

 

В определения от съда срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Гаранционен фонд”, в който заявява, че оспорва исковата претенция по основание и размер.

Ответното дружество „Гаранционен фонд” към настоящия момент вече бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 110764/31.12.2018г. с писмо изх. № 07-00-29-222/18/17.04.2018г. уведомили ищеца, че следвало да представи данни за връчване и влизане в сила по ЗАНН на НП № 18-0284-004025/27.12.2018г., по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Казанлък срещу А.А.И. във връзка с ПТП, настъпило на 13.12.2018г. или да изчакали служебното постъпване на същата информация, за което щял да бъде надлежно уведомен. Ищцовата страна била уведомена, че не представила достатъчно доказателства за установяване на основанието за определяне на обезщетение в съответствие с разпоредбите на чл. 106, ал. 3, във връзка с чл. 558, ал. 2 и чл. 496, ал. 2, т. 26 „б" от КЗ, които и до ден днешен не били представени в ответното дружество „Гаранционен фонд” по щетата, а и по настоящото дело. На ищецът било разяснено, че можело да предяви нова претенция към тях след представяне на изисканите доказателства.

Ответното дружество „Гаранционен фонд” счита, че в претендирания размер обезщетение, претенцията за имуществени вреди била прекомерно завишена от гледна точка на изисквания, залегнали в действащата към датата на ПТП Методика на ответното дружество „Гаранционен фонд” за определяне на действителните стойности и изплащане на обезщетения при имуществени вреди и в разрез с разпоредбите на „НАРЕДБА № 49 от 16 октомври 2014г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства”.

Моли съда да отхвърли предявения иск.

 

В определения от съда срок не е постъпил писмен отговор от третото лице – помагач на ответника А.А.И..

 

  На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:

По иска по чл.519 ал.1 т.1 във връзка с чл.432, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, претърпените от него вреди /характера им и размера на претендираното обезщетение за тях/, противоправното поведение на водача на МПС - то, причинната връзка между вредите и деянието, както и липсата на валидно застрахователно правоотношение  по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на увреждането, поради което се изисква отговорност на ответника. Що касае до иска за обезщетение за забава (чл.86, ал.1 ЗЗД) – в тежест на ищеца е да докаже настъпването и датата на изискуемостта на главното вземане. В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора.

 

                ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Опис на претенция по щета № 70-05040-007/18/18.12.2018г.; Писмо с изх. № 07-00-29-222/28.03.2019г.; Свидетелство за регистрация Част 1; Протокол за ПТП № 1672313 от 13.10.2018г.; Обратна разписка.

 

          ПРИЛАГА към делото б.б. за платена държавна такса, пълномощно на адв. М.Т. и на ст. юриск. Теодора Миленова.

 

НАЗНАЧАВА автотехническа-оценителна експертиза с вещо лице СЛАВИ НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ, който след като се запознае с материалите по делото и извърши съответните справки, навсякъде, където е необходимо да даде своето заключение, като отговори на въпросите посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

 

         ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 200 лева, който следва да бъде внесен от по равно от страните в тридневен срок от получаване на настоящото определение.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника в съдебно заседание да представи застрахователна преписка по заведена щета 110764/31.12.2018г., като го предупреждава, че при непредставянето им ще бъде приложена разпоредбата на чл.161 от ГПК.

 

ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към настоящото дело НП № 18-0284-004025/27.12.2018г., по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Казанлък срещу А.А.И..

 

          УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

          НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

         УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

         НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 22.10.2019г. от 09.55 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на депозита.

 

        ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се връчи на ищеца.

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: