Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          №                     /23.04.2021г.                                                      гр.Търговище

     в името на народа

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На пети април                                                                           2021 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ        

           ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА                МИЛЕН СТОЙЧЕВ                

                                                               

Секретар: Жоржета Христова

 като разгледа докладваното от съдия Т.Петков  в.гр.д.№ 49 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производството е по чл.258 от ГПК.

Производството по в.гр.д.№49/2021г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по въззивни жалби на ПРОКУРАТУРАТА на РБ, представлявана от Пламен Илиев-прокурор в Районна прокуратура гр.Търговище-ТО гр.Попово и адв.С.М.,***, като пълномощник на Н.М.Я., против Решение №148/ 09.12.2020г. по гражданско дело №393 по описа за 2020г. на PC - Попово, с което съдът е осъдил ПРОКУРАТУРАТА на Република България и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.Търговище СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.М.Я., ЕГН **********,*** СУМАТА  250.00лв., представляваща имуществени вреди- платен адвокатски хонорар по досъдебно производство № 255/2018г.,  на  РУ- Попово, прекратено с постановление от 13.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2020г.  до окончателно изплащане на задължението, И СУМАТА 3000.00лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3  от НК по досъдебно производство № 255/2018г.,  на  РУ-Попово, прекратено с постановление от 13.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2020г.  до окончателно изплащане на задължението, като е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 3000.00 лв.  до пълния предявен размер от 6000.00 лв.  като неоснователен.Присъдил е разноски.

            Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, в осъдителната му част, ПРОКУРАТУРАТА на РБ, представлявана от Пламен Илиев-прокурор в Районна прокуратура гр.Търговище-ТО гр.Попово, моли съда да го отмени, както и да намали размера на присъдените разноски.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК  въззивае-мият, действащ чрез адв.С.М., моли съда да остави без уваже-ние въззивната жалба на ответника, като неоснователна и го осъди да заплати на доверителя му направените разноски по жалбата.

Жалбата на адв.С.М.,***, като пълномощник на Н.М.Я. е против решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска за обезщетение за неимущест-вени вреди до пълния размер от 6 000 лв., като неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да осъди  ПРОКУРАТУРАТА на Република България и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.Търговище СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.М.Я., ЕГН **********,***, на основание чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ още 3000.00лв. /три хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 3000.00лв. до сумата 6000.00лв., ведно със законната лихва, считано от 13.05.20г. до окончателното изплащане, както и 300лв. /триста лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от Районна прокуратура Търговище-ТО гр.Попово не е постъпил.

Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от О.н.М.г. не е постъпил.

 

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с процесуалния му представител адв. С.М.. Поддържат жалбата, оспорват насрещната въззивна жалба. Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер на 1 191.43 лв./886.43 лв. за ппроизводството пред ПРС и 305.00 лв. за настоящата инстанция/, както и писмена защита.

В съдебно заседание за Прокуратурата  на Република България  се явява прокурор Николай Казаков от Окръжна прокуратура гр.Търговище, който поддържа жалбата. Оспорва насрещната жалба.

ОД на МВР Търговище не се изпраща представител.

 

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

 

Видно е от материалите по ДП№255/2018г. по описа на РУ Попово, че на  30.04.2018г., около 21,45 часа, в гр.Попово, управлявайки собствения си лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛК 270" с peг. № Т 1820 ВТ,  ищеца бил спрян за проверка от органите на МВР. Съставен му бил АУАН №613/30.04.2018г., за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Издаден му бил  и талон за медицинско изследване. Не се спори, че след това бил задържан за срок от 24 часа.

На 01.05.2018г. бил съставен и протокол за извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества, както и започнало БП №255/2018г. по описа на РУ Попово, за което бил уведомена и РП-Попово. Във връзка с  взетите от ищеца проби  от кръв и урина била назначена и съдебно-химична експертиза, възложена на ВМА гр.Варна.

На 04.05.2018г. ищецът бил привлечен като обвиняем по БП №255/2018г. по описа на РУ Попово, за това, че: „на 30.04.2018г., около 21.45ч., в гр.Попово, по ул.“Драва“ управлявал МПС„Мерцедес ЦЛК 270" с peг. № Т 1820 ВТ, след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство „Дрегер- Друг Чек 3000", с референтен №8325554 и ЛОТ ARKM-0261, което отчете наличие на канабис“-престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Видно от това постановление спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение. При  привличането му като обвиняеми и предявяване на това постановление, ищецът  се явил лично и с упълномощен защитник- адв.И.Цонев от ТАК, видно от приложеното пълномощно е заплатено възнаграждение на адвоката за осъщественото процесуално представителство в размер на 250.00лв.

На 25.11.2019г., с постановление на разследващия полицай по ДП, съдебно-химическата експертиза е възложена на ВМА-МБАЛ гр.София. От извършената съдебна химикотоксилогична (токсикохимична) експертиза се установява, че  от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от Н.М.  Я. не е установено присъствие на наркотични вещества. След получаване на тази експертиза, с Постановление от 13.05.2020г., ДП №255/2018г. по описа на РУ Попово е прекратено, поради липса на престъпление. От приложената  студентска книжка, се установява, че както към момента на повдигане на обвинението-04.05.2018г., така и към момента на разглеждане на делото, ищецът  е студент в Аграрен университет гр.Пловдив.

От приложените амбулаторни листи, се установява, че Я. на 22.11.2018г. е посетил психиатър-Д-р Е.В..  Същия, видно от анамнезата  бил с оплаквания, че: “След психотравмен момент станал много  напрегнат, тревожен, чувствал се потиснат. С неспокоен сън-трудно заспивал, сънувал кошмар, събуждал се неотпочинал. Нищо не го радвало, напоследък с нарушение в концентрацията. Усамотявал се. Започнал да заеква.“ След извършения преглед и обективното му състояние, му била поставена  диагноза “ Умерено тежък депресивен период“, като му е предписана и терапия с лекарства.  На 03.12.2018г. е извършен контролен преглед, като  както в диагнозата, така и в терапията не настъпили промени. На 22.04.2019г., ищецът отново посетил Д-р Е.В., като в приложения амбулаторен лист, при  снемане на анамнезата е посочено, че  лицето  е: „С леко потиснато настроение, повишена уморяемост, спад на активността. Все още се чувства несигурен, притеснен. С подобрен сън и апетит“. След прегледа му била преписана терапия само с единия от   предходните лекарствени продукти.

От изисканите и приложени  справки от НАП се установява, че  ищеца към момента на привличането му като обвиняем  е работел в  ЕТ „Джуси 2015-Дамян Лазаров“ гр.Попово, което правоотношение  е прекратено на 03.05.2018г., видно и от приложената заповед за прекратяване, на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ. През 2018г. починала баба му, но Н. и за това не говорел  с приятелите си.

 

Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка напълно се споделя от настоящия съдъбен състав, поради което и на основание чл.272 от НПК, съдът препраща към мотивите му.

 

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По отношение на решението, в частта му, в която е бил уважен до размер на 3 000 лв. искът по чл.2, ал.1, т. 3, във вр. с чл.4 от ЗОДОВ против П.н.Р.Б. и О.н.М.г.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата за действия на органите на следствието и прокуратурата, в посочената хипотеза по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е незаконно обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено. За успешното провеждане на осъдителения иск в тежест на ищеца е докаже, че по отношение на него е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда или наказателното производство е било прекратено, както и обстоятелството, че от действията на длъжностните лица на ответника за него са произлезли конкретни вреди, техния вид и размер. Това дава основание на законодателят да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствия със закона и правомощията на съответните органи. В случая са налице всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата и ОД на МВР Търговще- ищецът бил привлечен като обвиняем по БП №255/2018г. по описа на РУ Попово, за това, че: „на 30.04.2018г., около 21.45ч., в гр.Попово, по ул.“Драва“ управлявал МПС„Мерцедес ЦЛК 270" с peг. № Т 1820 ВТ, след употреба на наркотични вещества-престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Не е спорно още, че след проверката с тестов Дрегер ищецът е дал кръв  и урина за медицинско изследване, като  от извършената съдебно-химична експертиза  е установено, че  в нито една от  взетите проби има  наличие на наркотично или друго упойващо вещество. Именно въз основа на тази експертиза, наказателното производство било прекратено с постановление от 13.05.2020г. на РП-Търговище, ТО-Попово, което било връчено на ищеца. Незаконно повдигнатото обвинение е рефлектирало по неблагоприятен начин върху личната, неимуществена сфера на ищеца, поради което следва да се приеме, че същият е претърпял действителни вреди, пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение.

 

По иска за обезщетяване за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението, което следва да се присъди, първоинстанционният съд отчитайки спецификите на конкрет-ния случай по изложените в мотивите му критерии – продължителност на делото, интензитет на проведени процесуални действия, взета мярка за неотклонение, тежест на обвинението и възможното наказание при осъдителна присъда, съдебното минало на ищеца, както и с оглед данните за емоционалното и психическото състояние на ищеца, причинено от воденото наказателно производство, е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че размера на справедливото обез-щетение за претърпени неимуществени вреди е сумата от 3 000 лева, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния размер от 6 000 лв.. Изложените подробни мотиви напълно се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл.272 от НПК, съдът препраща към тях.   

 

Предвид горното, оплакванията по въззивните жалби за размера на присъденото обезщетение са неоснователни. Обжалваното решение на първоинстанционния съд, в тази му част, е постановено в съответствие със закона и съдебната практика, поради което и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

 

По иска за обезщетяване за имуществени вреди:

По делото са представени доказателства, че  в ДП, ищецът е упълномощил защитник, който го е защитавал и представлявал, като видно от договора за правна защита и съдействие, същия е заплатил на адвоката сумата от 250.00 лв.

С Тълкувателно решение по т.д. 1/2017 г. ОСГК, в мотивите си посочва, че в Наказателно-процесуалния кодекс не е уредена отговор-ността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграж-дение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. 

При изложените по-горе съображения съдът намира,  че тази претенция  е напълно основателна и доказана, и следва ответниците да заплатят на ищеца сумата 250.00 лв. представляваща имуществени вреди - платен адвокатски хонорар по досъдебно производство № 255/2018г.,  на  РУ  - Попово, прекратено с постановление от 13.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2020г.  до окончателно изплащане на задължението.

 

От изложеното е видно, че решението на ПРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, съобразено с посочената в мотивите практика на ВКС.

С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, разноските следва да останат за направилата ги страна.

 

         Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 148/09.12.2020 г. на Районен съд Попово, постановено по гр.д. № 393/2020 г, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на основанията по чл. 280, ал.1 и 2 от ГПК.

                                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:  1.             2.