Присъда по дело №7710/2015 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И

 

към Присъда  по НОХД № 7710  по описа на ПРС за 2015 година

 

Втори наказателен състав

 

 

           Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу М.Н.Г. ***, ЕГН ********** и същия е предаден на съд за това, че на 12.08.2012г. в с.Марково, обл.Пловдив, се е заканил другиго – Н.Д.З. ЕГН ********** с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

           След приключено досъдебно производство - дознание № 815/2012г. по описа  на Първо  РУ- Пловдив, на основание внесен обвинителен акт е било образувано и проведено наказателно производство по НОХД № 4396/2013г. по описа на ПРС, ХХI н.с. с подсъдим М.Н.Г. за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Делото е приключило с Присъда № 93/2015г., от 06.03.2015г. с която подсъдимия Г. е бил признат за виновен за извършено  престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и му е било наложено наказание две години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

           С Решение № 278 от 19.11.2015г. по ВНОХД № 1346/2015г. по описа на ПОС, в сила от 19.11.2015г., е отменена Присъда № 93/06.03.2015г. по НОХД № 4396/2013г. по описа на ПРС, ХХI н.с. и делото е върнато за ново разглеждане пред друг съдебен състав на ПРС.

           В съдебно заседание по новообразуваното наказателно производство по НОХД № 7710/2015г. по описа на ПРС, II н.с. по негова молба бе конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител пострадалия Н.Д.З. с ЕГН **********.  Беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от него срещу  подсъдимия М.Н.Г. граждански иск в размер на 2000  лева, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от деянието по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на присъдената сума, както и направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

          В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия М.Н.Г. със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия М.Г. да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим. Поиска се от представителят на прокуратурата да се възложи на подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски.

            Гражданският ищец и частен обвинител Н.Д.З., чрез своя повереник адв.К.Б. намира обвинението за доказано, като пледира за наказание лишаване от свобода, в размер около три години. Намира предявеният граждански иск за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен в пълен размер, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Подсъдимият М.Н.Г. се явява и лично участва в наказателното производство. Не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения относно факти които счита за  релевантни за делото, а именно, че не е управлявал  МПС на инкриминираната дата и за неизвършителство на престъплението за което е предаден на съд. Поиска да бъде оправдан изцяло.

            Неговият защитник адв.К.Е. в пледоарията си представи доводи основаващи искането му към съда подзащитния му да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.Н.Г. е роден на *** година в Е.Б., Л., живущ ***, ***, **** гражданин, със статут на чужденец постоянно пребиваващ в Република България, със средно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.

         От приетата по делото справка съдимост на подсъдимия М.Н.Г. съдът намира като установено, че същия е осъждан два пъти с влезли в сила съдебни актове както следва:

           1. С определение № 59/23.01.2012г., в сила от 23.01.2012г. по НОХД № 453/2012г. по описа на ПРС е одобрено споразумение и признат М.Н.Г. за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК чу е определено и наложено наказание Пробация с изпълнение на пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година. На основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК , вр. чл.343б, ал.1 от НК е лишен и от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

          2.  С определение № 6/30.01.2012г., в сила от 30.01.2012г. по НОХД № 2189/2011г. на Окръжен съд гр. Пловдив е одобрено споразумение и признат М.Н.Г. за виновен за извършено престъпление по чл.342, ал.3, пр.второ, б.”б” пр.първо, вр. ал.1 от НК и му е определено и наложено наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е  отложено с изпитателен срок от 4 години. Със същото определение е признат за виновен и за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му е определено и наложено наказание шест месеца  лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години.

           На основание чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от четири години и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

           С протоколно определение № 231 от 04.04.2012г., в сила от 20.04.2012г., по ЧНД № 296/2012г. по описа на ПОС са групирани  двете наказания и на подсъдимия Г. е наложено едно общо най-тежко наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 4 години и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години.

           Посочените осъждания не са определящи за правната квалификация на деянието предмет на разглеждане по настоящето дело.

 

           Подсъдимият М.Н.Г. е *** гражданин и от 1992 година живее в Република Българя със статут на постоянно пребиваващ чужд гражданин. Подсъдимият Г. ***. Женен е и се занимава със ***.

          След придобиване на недвижим имот в с.Марково, свидетелката М.Д.Д. ангажирала подсъдимия м.Г. по изграждането на жилищна постройка, в парцела собственост на М.Д. и нейната майка  Б.К., находящ се в с.М., обл.Пловдив, в местността „***”. През 2010 година ангажимента на подсъдимият Г. бил приключен, но същия продължил да държи в гаражна клетка находяща се в посочения имот, която била без външна врата личния си лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ****червен на цвят, тип комби, с четири врати. Към инкриминиранатадата посоченият автомобил дълго време не бил ползван по предназначението му от подсъдимия. Подсъдимият ползвал автомобила за  съхранение на необходимите му за работата инструменти. Подсъдимият Г. поддържал добри отношения със свидетелката М.Д. и нейната майка Б.К..

          Имота на свидетелката М.Д. и Б.К. е съседен на имот собственост на семейство З.. Поради спор за имотни граници, преди инкриминираната дата, отношенията между свидетелката Д. и свидетел Д.З. били влошени.

          На 12.08.2012 г. подсъдимият Г. бил на работа в с.Марково, в гробищния парк на селото където изграждал ограда.  На същата дата около обед той се обадил на свидетел А.И.С. с предложение да се срещнат в с.Марково, обл.Пловдивска. Повода за срещата им било желанието от страна на подсъдимия Г. да върне на свидетел С. сума в размер на 105 лв. която дължал на фирмата му, за взети от него строителни материали във връзка с работата му.  Двамата се срещнали около 13 ч. до магазин за хранителни стоки в селото, в който по това време като **** работела свидетелката Д.В.Р.. Подсъдимият Г. дал дължимата сума и почерпил свидетел С. с една бира, след което се разделили.

           На 12.08.2012г. във времето от 14:30 часа до 15:00 часа свидетел Н.З., син на свидетел Д.З. управлявал чрез дистанционно устройство радиоуправляем автомобил тип”бъги” по пътното платно на пътя свързващ с.Марково със с.Първенец.

           От имота на свидетелката Д. излязъл  подсъдимият Г., който бил във видимо нетрезво състояние. Без видима причина подсъдимият Г. се развикал на свидетел Н.З. да се маха и да не управлява на това място радиоуправляемото си автомобилче. Свидетел Н.З. отвърнал на подсъдимия Г., че той не може да му каже къде да си кара бъгито, както и че това е общински път.  В отговор подсъдимият Г. казал на свидетел Н.З., че него интересува какъв е пътя и ако продължава да кара автомобилчето по пътя, ще го сгази с колата си и се отправил към гаража къде се намирала в този момент. Казаното от подсъдимия породило страх у свидетел Н.З. от осъществяването му, тъй като знаел че автомобила е собственост на Г.. За това той взел радиоуправляемия автомобил и тръгнал по черен път за да се прибере към дома на баща му. Черния път е с възходящ наклон, към имота на сем.З. и е разположен перпендикулярно на пътя от с.Първенец към с.Марково.  При изкачването си по пътя свидетел Н.З. чул че подсъдимият Г. е запалил двигателя на автомобила и го привежда в движение. Свидетел Н.З. чул движение на автомобил зад гърба си, затова се обърнал и видял, че подсъдимия Г. управлява посоченото МПС и със засилване се насочва право към него.  Поради наклона автомобилът управляван от подсъдимия забуксувал и двигателя му загаснал. Автомобилът спрял непосредствено до свидетел Н.З., без да го удари, но което спиране принудило Н.З. да се подпре с ръка на капака на автомобила. След като автомобилът спрял подсъдимият Г. започнал да вика към свидетел Н.З. „Ще те убия! Ще те убия!”. Тези закани той повторил неколкократно. Случилото се и отправените закани били възприети от свидетелите Д.З. и Д.П., който били в дворното място на имота който притежават. Двамата свидетели веднага отишли до свидетел Н.З., при което свидетел Д.З. издърпал сина си Н.З. и тримата се отправили към имота си. Свидетелите Д.З. и Д.П. достигнали до входа към имота на сем.З. и влезли в него, а свидетел Н.З. продължил към имота на свидетел П., където бил оставил свои инструменти и искал да ги прибере, когато се чул звук от наново стартирания двигател на автомобила управляван от подсъдимия. И тримата видели, че лекия автомобил „Опел Астра” управляван от подсъдимия Г., който след като преодолял височината се насочил отново към свидетел Н.З.. Виждайки приближаващия към него лек автомобил, свидетел Н.З. се прикрил зад паркирания на пътя автомобил на свидетел Д.П., а управлявания от подсъдимия Г. автомобил се блъснал в съседна ограда от бетонни колове и бутнал няколко от тях. След това подсъдимият Г. продължил движението с автомобила си и напуснал местопроизшествието.

          Чрез телефон 112  свидетел Д.З. подал сигнал за случилото се до органите на МВР. На място бил изпратен полицейски автопатрул в състав С.Т. и И.Д., полицейски служители при Първо РУ Пловдив. При придвижването им към с.Марково полицейските служители се разминали с лек автомобил, при което възприели че същия се управлява от подсъдимия Г.. Виждайки полицейските служители подсъдимия Г. спрял управлявания от него автомобил, извършил маневра движение назад на автомобила и го паркирал в гаража, находящ се в дворно място, за което в последствие полицейските служители установили че е собственост на свидетелката М.Д. и Б.К.. Подсъдимият Г. излязъл от автомобила след паркирането му и през двора на Д. и К. избягал, въпреки предприетите опити от свидетел Д. да бъде спрян. При проведените разговори със свидетелите Д.З., М.Д. и Б.К. била установена самоличността на подсъдимия, както и участието му в инцидента със свидетел Н.З.. Полицейските служители Т. и Д. установили и бутнатите оградни колове. За установеното полицейските служители уведомили дежурния по управление. На мястото пристигнал и  дежурния по управление И.С., който възприел бутнатите оградни колове, както и паркирания в гаражната клетка автомобил, собственост на подсъдимия, който бил с увреждания по левия калник, счупен ляв фар и спукана лява предна гума. За нуждите на проверката свидетелката М.Д. предоставила на полицейските служители мобилен номер ползван от подсъдимия Г.. В проведен телефонен разговор свидетел И.С. разпоредил на подсъдимия да се яви на местопроизшествието, но получил отказ от негова страна.

         В последствие, на 16.08.2012г. подсъдимият Г. се явил в Първо полицейско управление Пловдив след призоваването му, където дал обяснения, че не е управлявал автомобила, както и че в това време е бил в центъра на с.Марково със свидетел А.С. с когото пили бира. Свидетел С. потвърдил наличието на такава среща, но по време предхождащо времето на инцидента, предмет на проверката.

         За това на 16.08.2012г. свидетел С. съставил против подсъдимия Г. като нарушител акт за установяване на административно нарушение серия Р бл. № 726461 за нарушения по Закона за движение по пътищата, в който саморъчно вписал че не е управлявал лекия автомобил и не е допускал ПТП.   

           Привлечен като обвиняем по образуваното ДП М.Г. не се признава за виновен.

          Така изложената фактическа обстановка съдът намира като установено по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия М.Г., дадени в съдебно заседание, в кредитираната им от съда част, от показанията на свидетелите Н.Д.З., Д.Н.З., Д.К.П., С. С. Т., И.Н.С., И.К.Д., М.Д.Д., Д.В.Р., А.И.С. дадени в съдебното следствие, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – справка за собственост на ПС от М.Г. / лист 29 от досъдебното/, протокол  № 231 по ЧНД № 296/2012г. по описа на ПОС / лист 31 – 34 от досъдебното/, копия е превод на лични документи на М.Г. – шофьорска книжка / лист 37 – 37 от досъдебното /, наказателно постановление № 853/2012г. от 20.07.2012г. и справка за нарушител / лист 38 и 39 от досъдебното /, справка съдимост за подсъдимия / лист 71 – 72 от досъдебното /, справка за лице по АИС „БДС” за М.Г. / лист 76- 81 от досъдебното /,  характеристична справка / лист 82 от досъдебното /, копие на разрешение за пребиваване / лист 91 от досъдебното/, и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – заключение на вещото лице инж.Л.Ш. по назначената съдебно – техническа експертиза.

         За постановяване на своя съдебен акт съдът кредитира изцяло достоверност на приетите по делото писмени доказателства. Същите не се оспориха от страните,  включително и заключението на вещото лице инж.Ш., което съдът кредитира като обективно, изготвено от лице с нужните познания и опит.

           Обясненията на подсъдимия са освен следство за защита, са и  следство за събиране на доказателства. За да бъдат обясненията на подсъдимия преценени като достоверни, законът не изисква те да се подкрепят от останалите доказателства по делото, а единствено да не се опровергават от тях.

          В хода на съдебното следствие подсъдимият М.Г. не се призна за виновен, като посочи, че цялата тази постановка е измислица,  че не е управлявал автомобила, който е с три спукани гуми, както и че автомобила е бил управляван от друго лице – свидетелката М.Д. която ударила фара и го счупила, в колона на нейния гараж. В обясненията си подсъдимият излага факти за проведени разговори със свидетелката Д., както и знание за подадената против него жалба от Н.З.. Подсъдимият посочи, че няма право да кара колата, и че държи само инструменти в нея.

           След подробен и критичен анализ на обясненията на подсъдимия Г. на плоскостта на собствената им логическа последователност и на съотносимостта им към останалите доказателства съдът ги възприе частично като достоверни само в частта им в която той излага факти относно пребиваването му в с.Марково на инкриминираната дата – 12.08.2012г. и проведения разговор със свидетелката М.Д.. В тази си част обясненията на подсъдимия Г. се явяват достоверни и обективни, и не се опровергават от другите приети по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката М.Д. и А.И.С.. В останалата им част обясненията на подсъдимия се опровергават от другите приети по делото гласни доказателства а именно от показанията на свидетелите Н. и Д. З., на свидетел Д.П., на свидетелите С. С.Т. и И.К.Д.. Свидетелите Т. и Д. при изпълнение на служебните им задължения са били изпратени в с.Марково по подаден сигнал чрез системата 112 и лично възприели местонахождението на подсъдимия, управлението на МПС от негова страна, паркирането на този автомобил в гаражна клетка в двора на свидетелката Д., както и напускането на това дворно място въпреки отправените полицейски разпореждания за оставане на място за изясняване на случая.

         Съдът намира обясненията на подсъдимия Г. в частта им която не се кредитира, като такива дадени в подкрепа на неговата защитна позиция по отношение на обвинението с което е предаден на съд и с цел да се избегне наказателната отговорност. Тези обяснения съдът намира като изолирани и опровергавани от другите приети по делото писмени и гласни доказателства по делото.

          На основание приетите по делото гласни и писмени доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетел Н.З. – пострадал от престъплението предмет на разглеждане по настоящето дело, както и на свидетелите Д.З., Д.П., С.Т., И.Д., И.С., Д.Р. и А.С. дадени в съдебното следствие. Същите са обективни, последователни и отразяват факти от значение за делото, които тези свидетели са лично възприели и възпроизведени в съдебното следствие.

          От показанията на свидетелите Р. и С. се установи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е в село Марково на инкриминираната дата, че е посетил магазин за хранителни стоки в селото, в който е била продавач консултант свидетелката Р., както и че там предал парично задължение към свидетел С., както и че са се черпел със свидетел С. с бира. Часът на срещата е бил преди деянието предмет на разглеждане по настоящето дело. По отношение на  изложените от свидетелите Р. и С. факти, липсват основания за тяхната критика. Приетите по делото други доказателства ги потвърждават поради което е съдът кредитира показанията на свидетелите Р. и С. като обективни, логични и ползва при постановяването на своя съдебен акт.

        Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.З., Д.П., С.Т., И.Д., И.С., както и на пострадалия Н.З., тъй като същите се явяват обективни, последователни, логични и взаимодопълващи се по основните факти включени в предмета на доказване. С показанията на посочените свидетели, по един несъмнен и категоричен начин се изяснява поведението на подсъдимия Г. и неговата протиправност. Свидетел Н.З. е непосредствен очевидец на случилото се, спрямо когото са насочени предприетите от подсъдимия Г. действия и неговите показания обективизират всички онези факти, касаещи привеждането в движение на автомобила от подсъдимия, тръгването му към свидетел Н.З., предприетите действия за достигането му и осъществяване на физически контакт/блъскане/ с автомобила, последващото спиране на автомобила със загасването на двигателя му, които се явяват обстоятелства неподвластни на волята на подсъдимия, за последващото привеждане отново в движение на автомобила от подсъдимия, новото му насочване към свидетел Н.З., както и предприетите от свидетел Н.З. по запазване на неговата физическа цялост и здраве, прикривайки се зад автомобила на свидетел Д.П., паркиран по това време на улицата. Свидетел Н. З. няма никакви предварителни отношения с подсъдимия, поради което и неговите показания съдът счита за обективни и непредубедени. В показанията на свидетел Н.З. се установяват факти само от обективната действителност, мястото и времето на настъпването на тези факти, които факти се допълват от показанията на свидетелите Д.З. и Д.П., които с оглед местонахождението си в този момент се явяват очевидци на произшествието. С показанията си свидетелите Д.З. и Д.П. потвърждават обективно управлението на МПС от подсъдимия, както и опитите му да достигне с автомобила свидетел Н.З., както и отправените от него реплики към свидетел Н.З. „Ще те убия! Ще те убия!”. Показанията на свидетелите Д.З. и Д.П. разкриват по достоверен и логичен начин обективно случилото се. Двамата свидетели излагат в показанията си фактите от значение по делото по идентичен начин, потвърждаващ обективността на възприетото от тях. Още повече, че свидетел Д.П. се явява лице което не е имало каквито и да е взаимоотношения с подсъдимия или свидетелката М.Д. и нейната майка Б.К.. Свидетел П. е очевидец на случилото се, и че с неговите показания се разкрива обективността на случилото се, без да има правно основание за поставяне под съмнение на тази обективност.  Показанията  на свидетел П. се допълват от показанията на свидетел С.Т., И.Д. и И.С., които в изпълнение на своите служебни задължения са пристигнали на мястото на произшествието, при което свидетели Т. и Д. са непосредствено възприели управлението на МПС от подсъдимия, същия ден, след инцидента със свидетел Н.З., реакциите на подсъдимия по промяна посоката на движение на МПС, неговото паркиране в гараж в имота на свидетелката М.Д., неговото бягство и неизпълнение на разпореждане на полицейските органи за оставане на място за изясняване на случая. Свидетелите Т., Д. и С. лично и непосредствено са били очевидци на пораженията които е имало МПС управлявано от подсъдимия в този ден, както и щетите нанесени по ограда на имот съседен с имота на свидетелите З. и П.. Показанията на свидетелите Т., Д. и С. относно местопроизшествието, настъпилите увреждания по оградата и МПС управлява от подсъдимия потвърждават посоченото от свидетелите Д.З. и Д.П. относно случващото се при подаване на сигнал по телефон 112, както и в последващата проверка от полицейските служители.

         От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

          При така установено от фактическа страна съдът обоснова и следните прави изводи:

          Подсъдимият М.Г. към инкриминираната дата е бил пълнолетно лице, в състояние на вменяемост, без данни за психични заболявания или други такива, които да са пречка да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

          При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  Съдът зае  становище, че с деянието си подсъдимият М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. От обективна страна предприетите от него действия на 12.08.2012г. са съставомерни за това, че на 12.08.2012г. в с.Марково обл.Пловдив се е заканил другиго – Н.Д.З. ЕГН ********** с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Подсъдимият, след първоначално употребените спрямо Н.  З. изрази „ще те прегазя с колата”, е предприел действия по привеждане в движение на личния му автомобил, както и се опитал да достигне до свидетел Н.З., което не е станало по независещи от подсъдимия причини. Спирането на автомобила не прекратило действията на подсъдимия спрямо свидетел Н.З., чието ново начало било изразите „Ще те убия” и новото привеждане в движение на МПС.  Отправените от подсъдимия закани безспорно е предизвикало основателен страх от осъществяването му у свидетел Н.З., защото е било налице и проявление на обективното му намерение да застраши неговата физическа цялост и живот. Налице е обективизиране на думи с действия, насочени към конкретно физическо лице, възприети от него и които са породили основателен страх от осъществяването им.

          От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия М.Г. при форма на вина пряк умисъл като форма на вина. Подсъдимият е съзнавал  общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.  Предприетите от подсъдимия действия представляват обективизиране на неговите намерения, и те са били насочени пряко към пострадалия Н.З. за промяна на неговото поведение, противно на волята му, като с действията си и отправените изрази е възбудил основателен страх у Н.З. от осъществяването на заканата с убийство.

          На основание приетите по делото доказателства и изложеното съдът призна подсъдимия М.Г. за виновен за извършено на 12.08.2012г. в с.Марково, обл.Пловдив престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

          При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Г. с така посечената правна квалификация съдът отчете, че предвиденото от законодателя наказание е до шест години лишаване от свобода, както и че производство по ВНОХД № 1346/2015г. по описа на ПОС против  Присъда № 93/06.03.2015г. по НОХД № 4396/2013г. по описа на ПРС, ХХI н.с.е инициирано от жалба на подсъдимия М.Г. срещу тази присъда, както и с практиката на ВКС, съобразена с тази на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКПЧ. 

          При определянето на наказанието наложено на подсъдимия Г.  съдът се съобрази със разпоредбата на чл.6 от ЕКПЧ и съдебната практика на съдилищата в страната и го определи при условията на чл.55 от НК. Деянието предмет на настоящето дело е извършено на 12.08.2012г.  ДП е започнато през 2012 година. До датата на произнасянето на присъдата и подсъдимият Г. не е възпрепятствал  провеждането на нужните действия по наказателните производства. Ето защо, с оглед изминалото време от започване на наказателните производство против подсъдимия М.Г. и съгласно съдебната практика у нас, съобразена с разпоредбите на ЕКПЧ съдът определи наказанието наложено на подсъдимия Г. при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и  му  наложи наказание ТРИ ГОДИНИ  пробация при изпълнение на следната съвкупност от пробационни мерки:  - на основание чл.42А, ал.2, т.1 вр. чл.42Б, ал.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес”*** за срок от три години при периодичност два пъти седмично; - на основание чл.42А, ал.2, т.2 вр. чл.42Б, ал.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години. Според преценката на Съда именно това наказание се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, процесуалното поведение на подсъдимия и изминалото време от деянието до постановяването на съдебния акт поради което и  е справедливо.   

 

По отношение на предявения срещу подсъдимия М.Г.  граждански иск за сумата от 2000 /две хиляди / лева  от пострадалия Н.З. представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК  ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението – 12.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 1700 /хиляди и седемстотин / лева  представляващи направени разноски да адвокатско възнаграждение съдът намери като доказан по основание и размер и го уважи изцяло.

 На основание размера на уважения граждански иск съдът осъди подсъдимия М.Г.  да заплати по сметка на Районен съд гр.Пловдив сумата от по 80 /осемдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия М.Г. да заплати направените по делото разноски в размер на 421 лева по сметка на Районен съд гр.Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт.

 

В предвид на изложеното съдът постанови своята присъда.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала!

В.И.