№ 58
Гр.Дулово,17.04.2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДУЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в открито заседание, на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
При секретаря В.И.като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 700 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД.
Пред РС-Дулово е постъпила ИМ от А.К. гражданин на *****, роден на *** ***, чрез процесуалния си представител адв. Е.Ф. от САК, против ЕТ“С.- Б.А.“ с ЕИК***, в която се твърди, че доверителят и притежава в качеството си на наследник 2/9 идеални части от наследството на Х.Х.Х.бивш жител на с.В.притежаващ общо 147 декара земеделска земя в землището на с.В.и ответникът е обработвал част от едната нива представляваща имот с идентификатор ***равняваща се на 27 декара, като идеалните части на ищеца отговарят на 6 дка и той желае да получи ползите от тях равняващи се на 6х80=480 лева или по 80 лева на декар рента за селскостопанската 2015/2016 година.Твърди ,че ответникът е обработвал през последните три селскостопански години негова лична собственост нива от 3.197 дка съставляваща имот с идентификатор ***и претендира дължимата рента за тях по 80 лева на декар или 3х3.197х80=767.28 лева. Подал е заявление за тези свои вземания до РС- Дулово и той със заповед №345 от 08.10.2018 година е осъдил ответника да му ги заплати. В срока за възражения ответника е подал такова, че не дължи и за него е възникнало задължението да подаде настоящата искова молба. Претендира за законната лихва върху двете задължения считано от датата на подаване на заявлението 02.10.2018 година до окончателното и изплащане ,както и направените разноски по заповедното производство и исковото производство.
Ответникът ЕТ „С.- Б.А.“ с ЕИК***, чрез собственика Б.Б.А. ***, надлежно уведомен в срока по чл.131 от ГПК не представи отговор по исковата молба, редовно призован яви се в първото по делото заседание лично и с процесуалния си представител адв.Н. от АК- Варна, заяви че оспорва основателността на исковата претенция, тъй като, за претендирания период от време е заплатил на новия собственик на земята дължимия размер от договорената рента. Представи н.а. № 72, том първи, рег.№589, дело №64 от 2016 година по описа на нотариус Костов от който е видно, че А.К. е дарил на Мехмед М.Д. своите 2/9 идеални части от имотите попадащи в наследството на Хасан хаджи Салиев. Представи и заверен препис от нотариално заверено пълномощно в превод на български под №03516 от 20.06.2016 година от което е видно, че М.Д. е упълномощен да се разпорежда с неговите имоти в Република България придобити по наследство. Твърди, че въз основа на тези документи е сключил договор за наем върху имотите за които се търси обезщетение за пропуснати ползи, с упълномощеното лице и на него е заплатил дължимата рента. Заяви, че всички тези неща са известни на процесуалния представител на ищеца, тъй като са им били изпратени по електронната поща. Заема становището, че след като М.Д. е притежавал правото да се разпорежда с имотите на ищеца, то той е притежавал и правото да ги управлява, като сключва договори за аренда относно тях.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, прецени ги по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр. д.№ 700/2018 г. по описа на РС-Дулово е, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като длъжникът е осъден да заплати на ищеца:
- 480.00 лв., представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на собствеността върху 6 дка в идеални части от ползваните от длъжника 27 дка от имот с идентификатор ***в землището на с.Вокил. за стопанската 2015/2016 година по 80 лева на декар.
-767.28 лева- обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на собствения на кредитора имот- нива с площ от 3.197 дка в землището на с.В.за стопанските 2016/2017; 2017/2018 и 2018/2019 години на имот с идентификатор ***.
-законната лихва върху двете суми считано от 02.10.2018 година до окончателното и изплащане.
-сумата от 325 лева – разноски по делото- 25 лева ДТ и 300 лева адвокатски хонорар.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника и той в срок е подал възражение че не дължи сумите и съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е предявен иск с правно основание чл.415 във вр. чл. 59от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца.
Страните не спорят ,че ищеца притежава качеството на наследник на Х.Х.Х.С.бивш жител на с.В.в чието наследство попада имот с идентификатор ***. Не спорят ,че през селскостопанската 2015/2016 година 27 декара от този имот е обработван от ответника ЕТ“ С.- Б.А.“. Не спорят, че имот с идентификатор ***с площ от 3.197 дка е собственост на ищеца и че през селскостопанските 2016/2017; 2017/2018 и 2018/2019 години е обработвана от ответника.
Спорът възниква относно дължимата рента върху имотите предмет на настоящиото дело и по специално на кого се дължи, на представителя на собственика за втория имот или лично на собственика ищец , както дали тя се дължи относно първия имот на новия собственик на идеалните части на ищеца. Ответникът твърди ,че претендираните суми са изплатени на М.Д./М./ с когото е имал сключен договор за наем върху тях. В съдебно заседание представи документ за собственост на името на М. за имота с идентификатор ***от който е видно,че А.К. е прехвърлил своите идеални части от този имот на него на 22.07.2016 година. Този писмен документ беше приет от съда като доказателство, след като ищцовата страна беше задължена да представи история на този документ за установяване правото си на собственост с определението за насрочване и в доклада за разпределяне на доказателствената тежест в процеса и такава не беше представена. Прие като доказателство и представеното нотариално заверено пълномощно от 20.06.2016 година с което А.К. е упълномощил М.Д.да се разпореди като отчужди придобитите по наследство от него недвижими имоти в Р България и представената история на имотите от които е видно, че в регистрите е отбелязано смяната на собствеността върху имот с идентификатор ***.
След анализ на така представените доказателства съда стигна до следните изводи: С пълномощно пред турски нотариус на 20.06.2016 година ищеца е упълномощил лицето М.Д./М./ да реализира негови вещни права от категорията на абсолютните, а именно да се разпореди ,като прехвърли правото на собственост върху притежавани от него недвижими имоти , включително да договаря и сам със себе си. На 22.07.2016 година е прехвърлил собствеността върху 2/9 идеални части над недвижимите имоти останали в наследство от неговия дядо Х.Х.С.в което попада и имот с идентификатор ***. В съдебно заседание ответникът заяви, че не познава ищеца лично и че договорите през годините за неговите имоти е сключвал с М.М., на когото е и плащал рентата. В този смисъл съда споделя становището на процесуалния представител на ответника, че притежаващия правото да се разпорежда с имота притежава и правото да го управлява, в случая да сключва договори за отдаване под наем на земеделски земи, т.е. заплатената рента за тези имоти на М.Д. представляващ по пълномощие А.К. през 2016 година са точно платени и ако ищеца има претенции за рентата за търсения период то той следва да я търси от упълномощения от него. В същия смисъл следва да се тълкува и за дължимата рента за последните три селскостопански години за имот с идентификатор ***.
Предвид на изложеното, съдът приема, че е исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на производството и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането за признаване за установено по отношение на ЕТ“С.- Б.А.“ с ЕИК*** представляван от Б.Б.А. с ЕГН********** *** ,че дължи изискуемо вземане към кредитора А.К., роден в Р България на ***година, **** с персонален идентификационен код в Т.***, лична карта серия ***, издадена на ***година, с постоянен адрес ***, махала У.,ул.Р.№** по иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД за сумите представляващи:
- 480.00 лв., представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на собствеността върху 6 дка в идеални части от ползваните от длъжника 27 дка от имот с идентификатор ***в землището на с.Вокил. за стопанската 2015/2016 година по 80 лева на декар.
-767.28 лева- обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на собствения на кредитора имот- нива с площ от 3.197 дка в землището на с.В.за стопанските 2016/2017; 2017/2018 и 2018/2019 години на имот с идентификатор ***.
-законната лихва върху двете суми считано от 02.10.2018 година до окончателното и изплащане.
-сумата от 325 лева – разноски по делото- 25 лева ДТ и 300 лева адвокатски хонорар.
за които е издадена заповед №345 от 08.10.2018 година по ч.гр.д.№607/2018г по описа на РС-Дулово, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК А.К., роден в Р Б.на ***година, ***** с персонален идентификационен код в Т.***, лична карта серия ***, издадена на ***година, с постоянен адрес ***, махала У.,ул.Р.№**, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ“С.- Б.А.“ с ЕИК*** представляван от Б.Б.А. с ЕГН********** ***, направените разноски по делото в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: