№ 20168
гр. София, 07.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110111152 по описа за 2025 година
Ищецът „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ......, твърди, че въз основа на Договор № 182/2024 от 21.12.2023 г., сключен с
ответника „ЖП Строй“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес гр. София, ........, извършил
следните видове превози – директен транзит, превоз на стоки за износ и от внос през
гранични гари и пристанища и превози във вътрешно съобщение, срещу което ответникът се
задължил да заплаща на ищеца превозните разноски, включващи основните цени,
добавъчните такси и цените за допълнителни услуги, съгласно договора и анекса към него и
спрямо действащите тарифи на превозвача. В договора били предвидени кодове за плащане,
които трябвало да се вписват във всяка от товарителниците, като вписването предоставяло
право на клиента да заплаща превозните разноски след осъществяване на превоза, а не преди
това. Твърди, че за периода 28.03.2024 г. – 30.04.2024 г., извършил железопътни превози на
товари, за които издал две фактури – фактура № ........./28.03.2024 г. на стойност 12 822.56
лв., заедно с опис-сметка, представляваща неразделна част от нея: превози по опис № 27
182/24 11426 от 28.03.2024 г. и товарителница № ...../19.03.2024 г., за извършен превоз от
отправна гара Каспичан до получаваща гара – Гурково; тъй като в чл. 29, ал. 3 от договора
било уговорено, че превозвачът има право да усвои гаранцията, внесена от клиента в случай
че не е заплатил стойността на издадената фактура в срока по чл. 23, ал. 5 от договора,
ищецът усвоил гаранцията в размер на 10 000 лв., за което уведомил ответника с писмо рег.
№ 02.02-22/21.01.25 г., при което след извършеното прихващане, неизплатената сума по тази
фактура останалa в размер на 2 822.56 лв.; - фактура № .........../30.04.2024 г. на стойност 2
574.18 лв., заедно с опис сметка, представляваща неразделна част от нея: превози по опис №
27 182/24 12232 от 29.04.2024 г. и товарителница № ......25.04.2024 г., за извършен превоз от
отправна гара Волуяк до получаваща гара Пловдив – разпределителна. Документите били
изпращани на посочена от клиента електронна поща. Съгласно чл. 23, ал. 5 от договора,
страните уговорили срок за плащане – 10 календарни дни, който срок започвал да тече от
деня, в който съответната фактура бъде изпратена на електронната поща на клиента. В чл.
32, ал. 1 и ал. 2 от договора била уговорена и лихва за забава върху незаплатената главница,
1
считано от момента на възникване на изискуемостта до окончателното изплащане.
Доколкото плащане не постъпило, ищецът претендира мораторна лихва в размер на 1431,33
лв., изчислена върху главницата от 12 822.56 лв. по фактура ........./28.03.2024 г. с падеж
08.04.2024 г., за периода от 09.04.2024 г. до 21.01.2025 г. /датата на прихващането/ и лихва за
забава върху остатъка от 2 822.56 лв. за периода 22.01.2025 г. – 23.02.2025 г., както и сумата
от 279,61 лв. мораторна лихва за забава, начислена върху главницата от 2 574.18 лв. по
фактура № .........../30.04.2024 г., с падеж 10.05.2024 г., за периода от 11.05.2024 г. до
23.02.2025 г. На следващо място ищецът твърди, че по искане на ответника, изразено в
писмо № 35-......./30.05.2024 г., одобрено от ищеца с телеграма № 28/03.01.2024 г., между
страните бил сключен договор за наем на товарни вагони №№ ........., ...., ....., ........., .......... и
......... за период от 30 дни срещу заплащане на сумата от 8 449.14 лв. без ДДС, за което била
издадена фактура № ...........07.05.2024 г. на стойност 10 139.03 лв. В телеграма №
28/03.01.2024 г. било уговорено, че плащането на цената следва да се извърши 100 %
авансово, т.е. след датата на издаване на фактурата /07.05.2024 г./, която била получена от
изпълнителния директор на „ЖП Строй“ ЕАД. Тъй като плащане на наемната цена не
постъпило, ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 996,48 лв. за периода
07.06.2024 г. – 23.02.2025 г. Ищецът твърди, че между страните бил сключен и Договор №
............30.05.2024 г. с предмет изпълнение на функции на структура, отговорна за поддръжка
на вагони от страна на „БДЖ – товарни превози“ ЕООД по отношение на описаните в
договора вагони на възложителя „ЖП Строй“ ЕАД. Ищецът изпълнил задълженията си,
съответно била издадена фактура № ....../31.05.2024 г. на стойност 1584 лв. В чл. 14, ал. 2 от
посочения договор било уговорено, че цената се заплаща в 15-дневен срок от сключването
на договора. Плащане на сумата не постъпило, поради което се претендира мораторна лихва
в размер на 141,11 лв. за периода 01.07.2024 г. – 23.02.2025 г. По искане на „ЖП Строй“
ЕАД, изразено в писмо изх. № 27/31.10.2024 г., одобрено от ищеца с телеграма №
1873/05.11.2024 г., ищецът извършил железопътен превоз на три броя вагони с изтекли
ревизии от отправна гара Дъбово до получаваща гара Стара Загора, за което била издадена
фактура № **********/07.11.2024 г., на стойност 2 063.29 лв. В телеграма №
1873/05.11.2024 г. било указано превозната цена в размер на 1 719,41 лв. да се плати в 10-
дневен срок от получаване на фактурата съгласно чл. 23, ал. 5 от Договор № 182/2024 г. от
21.12.2023 г. Тъй като плащане не постъпило, ищецът претендира мораторна лихва в размер
на 74.45 лв., върху главницата от 1 719.41 лв., за периода 18.11.2024 г. – 23.02.2025 г. С
писмо рег. № 02-02-240/28.11.2024 г. ищецът поканил ответника да погаси задълженията си в
14-дневен срок от получаване на поканата, но плащане не постъпило. Ето защо ищецът
моли да се осъди ответникът да му плати сумата от 2822,56 лв. остатък от възнаграждение за
превоз след извършено прихващане по Договор № 182/2024 от 21.12.2023 г., както и
мораторна лихва в размер на 1431,33 лв. за периода от 09.04.2024 г. до 23.02.2025 г.; 2 574.18
лв. за извършен превоз от отправна гара Волуяк до получаваща гара Пловдив –
разпределителна и 279.61 лв. мораторна лихва за периода от 11.05.2024 г. до 23.02.2025 г.; 10
139.03 лв. по договор за наем и 996.48 лв. мораторна лихва за периода 07.06.2024 г. –
23.02.2025 г.; 1 584 лв. по Договор № ............30.05.2024 г. и 141,11 лв. мораторна лихва за
2
периода 01.07.2024 г. – 23.02.2025 г.; 2 063.29 лв. за железопътен превоз на три броя вагони с
изтекли ревизии от отправна гара Дъбово до получаваща гара Стара Загора и 74.45 лв.
мораторна лихва за периода 18.11.2024 г. – 23.02.2025 г. Претендират се законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и
разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по размер.
Не отрича, че между страните са налице договорни правоотношения, по които е налице
забава в плащанията от страна на ответника. Изразява желание и готовност за извънсъдебно
разрешаване на спора.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна,
исковете допустими, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което и на основание
чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК следва да се насрочи делото в открито съдебно заседание,
като се уведомят страните за изготвения проект за доклад.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства. По
искането за допускане на счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
Поради това и на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:
ПРЕДМЕТ на делото са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 79
ЗЖП за изпълнение на договорното задължение на ответника да заплати възнаграждение за
извършени от ищеца железопътни превози; иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
79 ЗЗД за изпълнение на договорното задължение на ответника да заплати наемна цена за
ползване на вагони; чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за изпълнение на договорното задължение
на ответника да заплати възнаграждение за извършена от ищеца работа; и по чл. 86 ЗЗД.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА:
- по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 367 ТЗ, вр. с чл. 372 ТЗ,
вр. чл. 79 ЗЖП е да установи наличието на твърдените правоотношения с ответника по
договори за превоз на товари, по силата на които за ответника е възникнало задължение да
заплати на ищеца процесните суми, а ищецът е превозил товарите до крайния им получател;
- по иска с правно основание чл. 232, ал. 2, ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, е да докаже: валидно
сключен договор за наем и че е изпълнил задължението си да предаде вещите в състояние, в
което са годни за ползването, за което са наети; - по иска с правно основание чл. 79, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД е да докаже валидно сключен договор за услуга, точно изпълнение от негова
страна по вид и обем - престиране на услугата, получаването и приемането й от
възложителя; по исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД – наличие на изискуемо
задължение с изтичане на уговорен срок.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже плащане.
3
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по допускане на ССчЕ за първото открито заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 04.06.2025 г. от 09.50 ч., за когато да се призоват
страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва да
вземат становище по проекта за доклад и по дадените с него указания.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора
помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4