Мотиви към Присъда № 260040/19.03.2021 год. постановена по НОХД № 958/2020 год. по описа на ЯРС:
Районна
прокуратура - Ямбол е предявила обвинение срещу подсъдимата М.П.Д. *** за извършено
престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, а именно за това, че в гр.С. обл.Я.през
периода от месец декември 2014
г. до месец март 2018 г., включително, след като е била осъдена
с Решение № *** постановено по гр.д. № 544/2008 г. по описа на ЯРС, влязло в
сила на 22.11.2008 г. да издържа свой низходящ - *** си М.П.П.,
роден на *** г., като заплаща на П.М.П. ***, в качеството му на баща и законен
представител на детето, месечна издръжка в размер 60 лв. съзнателно не е
изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно
- 40 месечни вноски по 60 лв. всяка, в общ размер на 2400 лв., като деянието е
извършено в условията на повторност.
Съдебното производство
се разгледа при условията на
гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 във
вр. с
чл.372, ал.4 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие.
В
съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимата, като изразява
становище, че по отношение на подсъдимата следва да се приложи разпоредбата на
чл.183, ал.3 от НК, като не й се наложи наказание, тъй като е изпълнила
задължението си за заплащане на издръжка на детето си и не са настъпили други
вредни последици за пострадалия.
Подсъдимата
М.П.Д. участва лично в съдебно заседание и с назначения й от съда служебен
защитник – адвокат от АК – гр.Ямбол. Същата по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви
пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът й моли съда на подсъдимата да не се налага наказание.
Съдът, на основание чл.373, ал.2
от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.П.Д. *** имала
сключен граждански брак със свид. П.М.П. ***, като по
време на съвместното им съжителство се родило дете - М. П. П., роден на *** г.
С Решение № *** постановено по
гр. д. № ***по описа на Ямболски районен съд, влязло в сила на 22.11.2008 г. подсъдимата
Д. е била осъдена да издържа свой низходящ - детето си М. П. П., като заплаща
на П.М.П. ***, в качеството му на баща и законен представител на детето,
месечна издръжка в размер 60 лв.
Въпреки това свое задължение, в
гр.Ямбол, подсъдимата Д. през периода от месец декември 2014 г. до месец март
2018 г., включително, след като е била осъден с Решение № *** г. постановено по
гр. д. № *** по описа на Ямболски районен съд, влязло в сила на 22.11.2008 г. ,
не изпълнила същото по отношение на детето си М. П. П., за повече от две
месечни вноски, а именно: а именно - 40 месечни вноски по 60 лв. всяка, в общ
размер на 2400 лв.
През този период от време
подсъдимата Д. е имала възможност да изпълнява задължението си.
От
приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимата М.П.Д. е
осъден с присъда № ***. по НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила на 11.12.2012 г.
на основание чл.183, ал.1 и чл.54 от НК на наказание пробация,
изразяваща се в следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца за деяние, извършено за периода от месец
ноември 2008 г. до месец януари 2012 г. Предвид изложеното и предвид
обстоятелството, че от изтърпяване на наказанието, наложено с присъдата по НОХД
№ *** на ЯРС до осъществяване на инкриминираното деяние не са изтекли пет
години, то деянието – предмет на настоящото обвинение се явява извършено от
подсъдимата Д. повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
От изявлението на повереника на пострадалия свидетел П.М.П. – баща на детето
се установява, че подсъдимата М.Д. е заплатила
задължението си за издръжка и няма други претенции спрямо нея.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от самопризнанието, направено от подсъдимата Д. в хода на съдебното
следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и показанията на свид. П., дадени в хода на досъдебното производство, както
и от приложените по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимата М.П.Д. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183,
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28,
ал.1 от НК, тъй като в гр.*** през
периода от месец декември 2014
г. до месец март 2018 г., включително, след като е била осъдена
с Решение *** постановено по гр.д. № *** по описа на ЯРС, влязло в сила на
22.11.2008 г. да издържа свой низходящ - детето си М. П. П., роден на *** г.,
като заплаща на П.М.П. ***, в качеството му на баща и законен представител на
детето, месечна издръжка в размер 60 лв. съзнателно не е изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 40 месечни
вноски по 60 лв. всяка, в общ размер на 2400 лв.
От
обективна страна е налице влязло в сила решение на Районен съд – гр.Ямбол, с
което подсъдимата Д. е осъдена да заплаща издръжка на детето си М. П. П..
Изпълнителното деяние се изразява в престъпно бездействие - съзнателно
неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка в размер на повече от две
месечни вноски – 40 месечни вноски, всяка от тях в размер на 60 лв., с общ
размер 2400 лв. Поради това, че същността на издръжката е да задоволява
ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат
от личните си имущества тя е изискуема през течение на целия месец, за който се
отнася. Издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на
което е присъдена. По тези съображения съдебната практика приема, че тя е изискуема
от началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото
изтичане.
От
субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл, тъй като е предвиждала
неизбежното неплащане на дължимата издръжка, съзнавала е общественоопасния
характер на извършеното, предвиждала е и искала настъпването на общественоопасните последици.
Съдът
не наложи наказание на подсъдимата Д., тъй като в съдебно заседание се
установи, че подсъдимата е изпълнила задължението си преди постановяване на
присъдата и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, респ. за
лицето, на което се дължи издръжка, поради което и на основание чл.183, ал.3 от НК, съдът не наказа подсъдимата Д..
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: