РЕШЕНИЕ
гр.София,
03.11.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Е.Гигова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10114 по описа за 2019
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М.Л.С. против против П.НА Р.Б. иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Ищецът твърди, че с постановление от 10.01.2014 г
по ДП № 8/2014. г. по описа на СДВР, прокурорска преписка № 2541/2014 по описа
на Софийска районна прокуратура, бил привлечен като обиняем за престъпление по
чл.129, ал.2, вр. ал. 1 от НК, за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК. На 09.05.2014 г., след
прецизиране на обвинението, на ищеца било връчено ново постановление по същото
досъдебно производство за привличането му като обвиняем за престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК и престъпление по чл. 325,
ал. 2, вр. ал.1 от НК. Досъдебното производство било прекратено с постановление
от 01.08.2014 г. на СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, вр.чл.12,
ал.1 от НК. Постановлението било обжалвано
от С. с искане да бъде изменено основанието за прекратяване, но неговата жалба
била оставена без уважение. Във връзка с образуваното досъдебно производство
ищецът бил задържан на 09.01.2014 г.
пред входа на 73 - то СОУ „В.Г.“, находящо се в София, ж.к. „Гоце Делчев“,
следобед, на публично място, в присъствието на десетки очевидци, в това число и
негови съседи до 13.01.2014г., когато се явил пред съда и с определение от 13.01.2014
г. по НЧД № 456/2014г. на СРС му била определена мярка за неотклонение „домашен
арест“, изменена с определение от 21.01.2014 г. по ВНЧД № 221/2014г. на СГС в
„парична гаранция“ в размер на 1 500 лева. Твърди, че при първоначалното му
задържане бил извършен и обиск. С определените мерки за неотклонение била засегната
имуществената му сфера, както и негови неимуществени права. Изпитвал страх, че ще
бъде ограничено правото му на свободно придвижване, че няма да може да осигури
средства за паричната гаранция, че може да бъде осъден за престъпление на „лишаване
от свобода“ до шест години. Изпитвал страх и несигурност за бъдещето си. Накърнен
бил неговият авторитет в обществото. Той бил уважаван човек, не бил осъждан,
нямал противообществени прояви, нито криминални регистрации. Тъй като
обвинението станало достояние на широк кръг от негови близки, познати и роднини, той изпитвал силно
неудобство и притеснение от тях. Започнал да усеща пренебрежение от страна на
околните, те имали отрицателно мнение към него, което се отразило на социалните
му контакти. Изпитал силно унижение при публичното му задържане пред познати и
съседи. Тази сцена така силно се запечатала в съзнанието му, че и понастящем му
причинявала безсъние. В периода на воденото срещу него наказателно производство
ищецът се грижел за болната си
седемдесет и седем годишна майка, която към момента на задържането му била
неподвижна със счупена тазобедрена става (от близо месец), на която той бил
единственият близък. Повдигнатото обвинение срещу него предизвикало неочаквана
и изключително неблагоприятна промяна в неговия
и на семейството му житейски ритъм. Обвинението повлияло негативно на
неговите близки, поради което изпитвал притеснение и вина. Прекараните в следствения
арест 96 часа го разтърсили и довели до сериозна промяна в поведението му – затворил се в себе
си и силно ограничил социалните си контакти. Вътрешното напрежение, което
изпитвал, генерирало междуличностни конфликти с близките му. Твърди, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди
възлизал на 30 000 лв. Наред с това ответникът му дължал и обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в разходи за адвокатско възнаграждение, в размер
на 720 лв. Тъй като ответникът бил в забава за заплащане на дължимите
обезщетения през периода 24.08.2015 г. до 30.07.2019г. му дължал и обезщетения
за забава в размер на 11 979.55 лв. върху обезщетението за неимуществени вреди
и в размер на 287.51 лв. върху обезщетението за имуществени вреди/ уточняваща
молба от 30.07.2020 г./. С оглед на изложените доводи, моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 30 000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди/, 11 979.55 лв./обезщетение за забава за периода 24.08.2015 г. до
30.07.2019 г. върху сумата от 30 000
лв./, 720 лв./обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за
адвокатско възнаграждение за защита по досъдебното производство/, 287.51лв./обезщетение
за забава за периода 24.08.2015 г. до 30.07.2019 г. върху сумата от 720 лв./,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 30.07.2019 г.
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. По иска за
неимуществени вреди оспорва твърденията, че ищецът е претърпял описаните в ИМ
вреди, както и оспорва наличието на причинно-следствена връзка между досъдебното
производство и вредите. Твърди, че спрямо ищеца е имало и друго наказателно
производство, като по делото следва да бъде установено кои конкретни по вид и
размер вреди са пряка последица от процесното наказателно дело и кои от другото
наказателно дело. Поддържа становището, че наказателното производство е
приключило в разумен срок. Твърди, че мярката за неотклонение на С. в хода на
производството е била изменена в по-лека и през по-голямата част е била
„парична гаранция“. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди. По иска за
имуществени вреди оспорва да са налице доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по досъдебното
производство. Твърди, че представеният от ищеца договор за правна помощ не е
приложен към досъдебното производство. Поддържа, че липсват доказателства за
обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат.
Оспорва претенциите за законна лихва. Поддържа възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на лихвата за периода 24.08.2015 г. - 30.07.2016 г. Моли
съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С постановление от
10.01.2014 г. по ДП № 8/2014 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 2541/2014 г. на СРП ищецът
е привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 129, ал.2, вр.
ал.1 от НК; по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
С постановление от
09.05.2014 г. по ДП № 8/2014г. на СДВР, пр.пр. № 2541/2014 г. на СРП, след
прецизиране на обвиненията, ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, пр.2, вр. чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК и престъпление по
чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК.
С постановление от 01.08.2014г.
на СРП по ДП № 8/2014г. на СДВР, пр.пр. № 2541/2014 г. досъдебното производство
е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК,
вр чл.12, ал.1 от НК и чл.243, ал.2 от НПК.
Постановлението е влязло в сила на 24.08.2015 г., когато е
отхвърлена жалба на обвиняемия С. за промяна на правната квалификация, посочена
от наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство. От
мотивите към определение от 20.11.2014 г. по НЧД № 15792/2014г. на СРС, НО, 99
състав, и определение от 24.08.2015г. по ВНЧД № 3145/2015 г. на СГС е видно, че
съдебните състави не са били съгласни с мотивите на наблюдаващия прокурор за
прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, но поради липса
на жалба от пострадалите не са могли да отменят постановлението. Жалба е била
подадена единствено от обвиняемия С. за промяна на правната квалификация за
прекратяване на производството, но съдебните състави не са намерили основание
да приемат посочената от него правна квалификация, макар да не са били съгласни
и с правната квалификация, посочена от наблюдаващия прокурор. Изложени са
мотиви, според които наказателното производство не е трябвало да бъде
прекратявано.
Спрямо ищеца първоначално е
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от СРП през периода
09.01.2014 г. - 13.01.2014 г. С определение от 13.01.2014 г. по НЧД №
456/2014г. Софийският районен съд е взел мярка за неотклонение „домашен арест“,
а с определение от 21.01.2014г. по ВНЧД № 221/2014г. на СГС мярката за
неотклонение е променена на „парична гаранция“ в размер на 1500 лв.
По делото е разпитана св.М.
– адвокат по професия. Същата заявява, че се запознала с ищеца, докато била в
отпуск по майчинство, поради което не могла да поеме защитата му по
наказателното дело. Свидетелката търсела съдействие от ищеца по повод на
документи, които искала да получи от УНСС, където той работел. Когато говорел за процеса С. заеквал,
бил нещастен и притеснен от това, което се е случило. От него научила, че по
време на задържането му майка му била на легло със счупна тазобедрена
става и той бил ужасен, че тя е останала
сама. Споделил със свидетелката безпомощността си, чувството си за нещастие и
безсилието си.
По делото се установява, че
на 26.04.2014 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем по друго досъдебно производство № 881/2014 г.на СДВР за извършено на 24.04.2014 г. престъпление по чл.325,
ал.1 от НК, по което обвинение е бил оправдан с решение от 12.06.2015 г. по
НАХД № 19739/2014г. на СРС, но е бил признат за виновен в извършване на дребно
хулиганство по смисъла на чл.1 от УБДХ и му е било наложено административно
наказание „глоба“ от 300 лв.
Решението не е влязло в сила
в частта на наложеното наказание, тъй като е обжалвано от С. и с решение №
311/08.03.2016г. по ВНОХД № 5139/2015 г.
е било отменено в частта, в която е бил признат за виновен за извършване на
дребно хулиганство по смисъла на чл.1 от УБДХ. Въззивният съд е отменил
решението на СРС, като се е позовал на новоприето Тълкувателно решение №
3/22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, според което е недопустимо съдът,
разглеждащ обвинение за престъпление по НК, да наложи административно наказание
на подсъдимия, ако е приел, че не е налице основание за постановяване на
осъдителна присъда. Въззивният съд се е позовал
на принципа „ne bis in idem“, който осигурява закрила след оправдателна
присъда в наказателно производство от повторно преследване за същото деяние в
административнонаказателно производство, което има характер на наказателно
производство по смисъла на Конвенцията. В обобщение в мотивите е посочено, че
когато подсъдимият е оправдан по обвинение по чл.325 от НК, той не може да бъде
съден за дребно хулиганство, независимо от обстоятелството, че в материалноправен
аспект поведението му се субсумира под признаците на състава на
административното нарушение по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следите правни изводи:
Предявените искове за
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За да бъдат уважени трябва да бъдат ангажирани
доказателства за следните юридически факти:1/срещу ищеца да е повдигнато
обвинение за извършено престъпление; 2/ наказателно производство да е прекратено, поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3/да е
настъпила вреда за ищеца; 4/да е доказана причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредата; 5/да е установен размерът на дължимото
обезщетение.
Събраните по делото
доказателства установяват, че е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Спрямо ищеца е било образувано досъдебно производство, което е
прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 01.08.2014 г., влязло в
сила на 24.08.2015 г. Според показанията на св.М., С. е претърпял неимуществени
вреди, изразили се в притеснения за майка му, която е била болна/на легло след смяна
на тазобедрена става/, докато е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража“.
Настоящият казус се отличава със специфика, в сравнение с други
подобни дела по ЗОДОВ. При съдебния контрол на постановлението от 01.08.2014 г.
за прекратяване на досъдебното производство, съдебните състави са приели, че това постановление е незаконосъобразно,
но не са могли да го отменят, поради липса на жалба от пострадалите лица. Жалба
е подал единствено обвиняемият, която е била отхвърлена. При съдебния контрол е
прието, че обвиняемият
е извършил престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК
и по чл.325,ал.2, вр. ал.1 от НК, за които е повдигнато обвинение, както и че
липсват доказателства да е действал при неизбежна отбрана, т.е съдебните
състави са приели, че деянията са общественоопасни.
Независимо
от данните по делото, според които досъдебното производство не е трябвало да
бъде прекратено, при наличие на постановление за прекратяване и липса на
активни действия от страна на прокуратурата за възобновяване на делото, ищецът
има право да получи обезщетение за претърпените вреди. Съдът не би могъл да
приложи чл.5 от ЗОДОВ, тъй като възражението на прокуратурата, че
увреждането е причинено, поради изключителна вина на пострадалия, е
несвоевременно направено с писмено становище от 27.04.2021 г., след
изтичане на срока за отговор.
Относно обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази практиката на ВКС, според която трябва да се
отчитат конкретни обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в
каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния
индивид. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението,
за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното
производство, наложените мерки на принуда, какво е било отражението на
незаконното обвинение върху личния, обществения и професионалния живот,
разгласяване и публичност на незаконното обвинение, дали са причинени
здравословни увреждания./т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013
г., III г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и
съдебни решения на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011
г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III
г.о. на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на
IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о./.
При определяне размера на обезщетението по настоящото
дело съдът отчете възрастта на ищеца към датата на
започване на наказателното производство спрямо него- 45 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – първоначално са повдигнати обвинения за престъпления по чл.129,
ал.2, вр. ал.1 от НК, по чл.144, ал.З, вр. ал.1 от НК и по чл.325, ал.2, вр.
ал.1 от НК, като две от обвиненията са за тежки престъпления по смисъла на чл.
93, т.7 от НК. След
прецизиране на обвиненията ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по
чл.131, ал.1, т.12, пр.2, вр. чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.325, ал.2, пр.2,
вр. ал.1 от НК, като едно от обвиненията е за тежко престъпление по смисъла на
чл. 93, т.7 от НК, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години. При определяне
на обезщетението съдът отчете продължителността на наказателното производство
през периода 09.01.2014 г. – 24.08.2015 г./датата на влизане в сила на
постановлението на СРП за прекратяване на производството/, както и взетите
спрямо ищеца мерки за неотклонение: „задържане под стража“ за 5 дни през периода 09.01.2014 г.-13.01.2014
г., „домашен арест“ за 8 дни през периода 13.01.2014 г.-21.01.2014 г., а от
21.01.2014 г. до края на наказателното производство – „парична гаранция“ в
размер на 1500 лв. По делото са събрани доказателства, че С. не е осъждан,
майка му е била на легло след операция на тазобедрената става и се е
притеснявал кой ще полага грижи за нея.
От друга страна, по делото
се установи, че докато се е провеждало процесното досъдебно производство, срещу
ищеца е повдигнато обвинение и за друго престъпление по друго досъдебно
производство/ ДП № 881/2014 г. на СДВР/, а именно: за това, че на 24.04.2014 г.
, около 11.45 часа, в гр.София , ул. *********, пред входа на 73 СОУ „В.Г.“ е
извършил непристойна проява, с която е нарушил обществения ред и спокойствие –
вървял е след ученичките Н.И., М.М.и С.Н., и е извикал заплашително на
непълнолетната ученичка Н.И. - „Ако те видя още веднъж тук, следващ път няма да
има“, което деяние първоначално е квалифицирано по чл. 144, ал.3 от НК, а
впоследствие по чл.325, ал.1 от НК. По това обвинение с решение от 12.06.2015 г. по НАХД №
19739/2014 г. ищецът е оправдан да е извършил престъпление по чл.325, ал.1 от НК, но е признат за виновен в извършване на дребно хулиганство по чл.1 от УБДХ.
С решение № 311/08.03.2016г. по ВНОХД № 5139/2015 г. на СГС решението на СРС е
отменено в частта, в която е признат за виновен в извършване на дребно
хулиганство по чл.1 от УБДХ, като въззивният съд се е позовал на принципа „ne bis in idem“, който осигурява закрила след оправдателна присъда в наказателно
производство от повторно преследване за същото деяние в административно-наказателно
производство, имащо характер на наказателно производство по смисъла на
Конвенцията. В мотивите на решението е посочено, че когато подсъдимият е
оправдан по обвинение по чл.325 от НК, той не може да бъде съден за дребно
хулиганство, независимо от обстоятелството, че в материалноправен аспект
поведението му се субсумира под признаците на състава на административното
нарушение по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ.В рамките на това наказателно производство
спрямо ищеца също е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
26.04.2014 г., на 27.04.2014г. районният съд е определил мярка за неотклонение“
домашен арест“, а с определение от 09.05.2014г. по ВНЧД № 1911/2014г. мярката
за неотклонение е заменена с „парична гаранция“ в размер на 300 лв.
Следователно, ищецът е
търпял неимуществени вреди и от друго
наказателно производство, което обстоятелство следва да бъде съобразено при
разграничаване на вредите по настоящото дело.
При определяне на
обезщетението съдът отчете обстоятелството, че макар деянията, за които е
повдигнато обвинение срещу ищеца по ДП №
8/2014 г. на СРП, да не са признати за
престъпления с влязъл в сила съдебен акт, същите са морално и обществено
укорими. От обясненията по досъдебното производство на самия обвиняем, които
съдържат неизгодни за него факти, и от определения от 20.11.2014г. по НЧД №
15792/2014 г. на СРС, НО, 99 състав, и определение от 24.08.2015 г. по ВНЧД №
3145/2015г. на СГС се установява, че на
09.01.2014 г., около 13.15 маса, в гр.София, кв.“**********, в района на 73 СОУ
ищецът е нанесъл удар с ръка в областта на дланта на дясната ръка на
непълнолетния ученик Х.П.Д./на 15 г./ и го е изблъскал върху капак на паркирана
кола, при което е била причинена средна
телесна повреда на Д., изразяваща се в счупване на първа предкиткова /дланна
кост/ на дясна ръка, довела до трайно затруднение на движението на горния десен
крайник на пострадалия, без да е бил провокиран от Д., като деянието е извършено
на публично място/до учебно заведение/, през деня, спрямо непълнолетно лице в
присъствието на други непълнолетни лица, с което ищецът е показал явно
неуважение и незачитане на установените порядки и морални норми за нормално и
спокойно съжителставне на индивидите, незачитане на телесната неприкосновеност,
честта и достойнството на личността. Установява се, че на същото място и по
същото време, е нанесъл удари с ръце и е блъскал не само непълнолетния
Х.П.Д., но и непълнолетния Е.Р.Б./на 15 г./, както и е насочвал и е гонил с нож
в ръка непълнолетния Р.В.Б./на 15 г./, които действия грубо нарушават
обществения ред и изразват явно неуважение към обществото.
Поради
моралната укоримост на поведението на ищеца, съдът не приема да е налице причинно-следствена
връзка между досъдебното производство и накърняването на неговия авторитет в
обществото.
Следва
да се посочи, че, макар С. да не е бил осъждан, не се установява да е преживял
тежко образуваното срещу него наказателно производство. В тази насока съдът не
кредитира показанията на св.М., че се е притеснявал от образуваното
производство. Действително, ищецът се е тревожел за майка си, докато е бил с
мярка за неотклонение “задържане под стража“ и „домашен арест“, но и след като съдът му е
определил „парична гаранция“, за да има възможност да се грижи за нея, няколко
месеца по-късно - на 24.04.2014 г. , около 11.45 часа, в гр.София , ул. *********,
пред входа на 73 СОУ „В.Г.“, отново е
извършил действия, които са неприемливи от гледна точка на обществото - вървял
е след ученичките Н.И., М.М.и С.Н., и е извикал заплашително на непълнолетната
ученичка Н.И. - „Ако те видя още веднъж тук, следващ път няма да има“. Макар и това деяние да не е признато за престъпление,
то също е морално и обществено укоримо и е извършено в периода, за който ищецът твърди, че е бил силно притеснен
от предходното наказателно производство. Последващото поведение на С., който е
продължил да се държи враждебно и заплашително с ученици от близкото училище
опровергава показанията на св.М. да е бил силно обезпокоен от досъдебното
производство, да е изпитвал безпомощност и безсилие, каквито обичайно би изпитвал
човек, който е несправедливо обвинен в извършване на престъпление.
Като съобрази посочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през периода 2014 г. - 2015 г., съдът определи обезщетението по справедливост
на 150 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска за обезщетение за забава за периода 24.08.2015
г. - 30.07.2019 г. в размер на 11 979.55 лв:
Съдът намира за основателно възражението на ответника, че
искът е частично погасен по давност. Обезщетението за неимуществени вреди е
било изискуемо от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване
на досъдебното производство - 24.08.2015
г. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за лихва се погасяват с изтичане
на тригодишна давност. Исковата молба е подадена на 30.07.2019 г. и едва с нея е прекъсната давността, поради
което за периода 30.07.2016 г. до 30.07.2019 г.
вземането не е погасено по давност, не и за периода преди това от
24.08.2015 г. до 29.07.2016 г., за който
искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Съдът, чрез счетоводната програма на „Апис“ изчисли
размера на обезщетението за забава за периода 30.07.2016 г. – 30.07.2019г.
върху главница от 150 лв. на 59.90 лв., до който размер искът е основателен, а
в останалата част, до пълния предявен размер от 11 979.55 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По иска за имуществени вреди:
Предявеният иск е
неоснователен.
Ищецът се позовава на
договор № 2528/20.05.2014 г., сключен с адвокатско дружество, за защита по ДП №
8/2014г. на СДВР /л.162/ и на фактура № 3508/20.05.2014г. /л.6/.
Видно от договора от
20.05.2014 г. с него е договорено заплащане на адвокатско възнаграждение за
защита по ДП № 8/2014г. на СДВР в размер на 600 лв., което с ДДС възлиза на 720
лв. От фактурата от 20.05.2014г. се установява, че тази сума е платена на
адвокатското дружество.
Цитираният договор и фактура
от 20.05.2014 г. обаче не се съдържат в кориците на самото ДП № 8/2014г. на
СДВР, нито има други доказателства по досъдебното производство, от които да
може да се направи извод да е било договорено адвокатско възнаграждение в
посочения размер и да е било заплатено. Ищецът първоначално е защитаван от
служебен адвокат – адв.Х. /л.16 от досъдебното производство/, а впоследствие е
упълномощил лично адв.А., за което са представени пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 13.01.2014 г. /л.113 от досъдебното производство/.
В договора за правна защита и съдействие от 13.01.2014г. не е посочен размер на
договорено възнаграждение, нито е отразено такова да е платено. Вместо това в
раздел „Договорено възнаграждение“ е вписан текст „договор“, т.е договореното
възнаграждение се е съдържало в друг договор, който не е представен по
досъдебното производство и няма данни за неговото съдържание. Представеният едва по настоящото дело договор
от 20.05.2014 г. е съставен след 13.01.2014 г., т.е касае се за различен
договор от договора, споменат в раздел „Договорено възнаграждение“ на договора
от 13.01.2014 г.
За да бъдат присъдени
разноски по досъдебното производство, доказателства за техния размер и за факта
на плащането им е следвало да бъдат представени по самото досъдебно
производство, а такива доказателства липсват, поради което възражението на
прокуратурата за недоказаност на този
иск е основателно и същият следва да бъде отхвърлен.
По иска за обезщетение за забава върху обезщетението
за имуществени вреди:
Поради неоснователност на
главния иск за обезщетение за имуществени вреди, неоснователен е и искът за
обезщетение за забава, който също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по
делото разноски за държавни такси в
размер на 20 лв. и разноски за адвокат в размер на 9.27 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
При определяне размера на
адвокатското възнаграждение съдът уважи възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението, тъй като договореното възнаграждение от 3000
лв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Настоящият
казус се отличава със специфика/постановлението на СРП за прекратяване на
досъдебното производство е незаконосъобразно, но не е отменено, поради
липса на жалба от пострадалите лица, което се установява от мотивите към
съебните актове, с които е осъществен съдебен контрол на постановлението/. Това
обстоятелство доведе до възражение от страна на прокуратурата за приложение на
чл.5 от ЗОДОВ, което обаче бе направено след срока за отговор. Адвокатът на
ищеца е провел защита и срещу това възражение, поради което съдът определи
размера на разноските за адвокатско възнаграждение, с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, над минималния размер от 1819.61 лв., а именно - на 1900 лв. и при този размер
определи размера на разноските за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес за призоваване: гр.София, бул.“********да заплати на М.Л.С.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, партер – за адв. И.Я., на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 150 лв. /обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от образувано срещу М.Л.С. досъдебно
производство № 8/2014 г. на СДВР, пр.пр. № 2541/2014г. на СРП, което е прекратено
с постановление от 01.08.2014 г. на Софийска районна прокуратура, влязло в сила
на 24.08.2015 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2019
г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес за призоваване: гр.София, бул.“********да заплати на М.Л.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД, вр. параграф 1 от
Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, сумата от 59.90 лв./обезщетение за забава за
периода 30.07.2016 г. – 30.07.2019 г. върху сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди/, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 11 979.55 лв. и в частта, в
която се претендира обезщетение за забава за периода 24.08.2015 г. до 29.07.2016 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.С., ЕГН **********, против П.НА Р.Б. иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ за сумата от 720 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразили се в разходи за
адвокатско възнаграждение за защита по ДП № 8/2014г. на СДВР, прекратено с постановление
от 01.08.2014 г. на Софийска районна прокуратура, влязло в сила на 24.08.2015
г., дължими по договор № 2528/20.05.2014 г. и фактура №
3508/20.05.2014 г./, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2019 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.С., ЕГН **********, против П.НА Р.Б. иск с правно основание чл.84, ал.3
от ЗЗД, вр. параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, за заплащане на
сумата от 287.51лв. -
обезщетение за забава за периода 24.08.2015 г. до 30.07.2019 г. върху сумата от
720 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи
за адвокатско възнаграждение за защита по досъдебно производство № 8/2014г. на
СДВР, пр.пр. № 2541/2014 г. на СРП, прекратено с постановление от 01.08.2014 г. на
Софийска районна прокуратура, влязло в сила на 24.08.2015 г.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на М.Л.С., на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
направените по делото разноски за държавни такси в размер на 20 лв., както и разноски за
адвокат в размер на 9.27 лв., като разноските за адвокат са определени, съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: