М О Т
И В И към
Присъда № 17/17.02.2020г., постановена по НОХД № 2265/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд
ОП Пловдив е повдигнала
обвинение срещу П.А.Б. – роден на ***г***, българин, български гражданин,
неженен, с висше образование, неосъждан, работещ, ЕГН ********** за това, че на
09.07.2018г. на път II 86
км. 5 /околовръстен път/, област Пловдив при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
Чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП - На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: „когато платното за
движение има две ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне“;
Чл.20 ал.1 от ЗДП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“
и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице - на С.З.Е.,
ЕГН **********, починал на 10.08.2018г., и телесни повреди на повече от едно
лице, а именно:
средни телесни повреди на З.С.Е., ЕГН **********,
изразяващи се в контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло с пълна
загуба на съзнание до степен на комоционна кома,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; в счупване на
лявата ключица, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник за 2-3 месеца; в счупване на горната челюст в дясно на ниво 2-3 алвеола
и счупване на два максиларни синуса с кръвоизливи
всред тях и счупване на две орбити, наложили оперативно лечение, довели до
счупване на горна челюст, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за
около 2.5 месеца от датата на травмата; в счупване на долната челюст в областта
на двата процесуса кондиларис,
наложило оперативно лечение, довело до счупване на долна челюст, което довело
до затрудняване на дъвченето и говоренето за около 2 месеца от датата на
травмата; и в избиване на 11, 12, 13 зъби и 14 зъб счупен под венеца -
представляващо избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето във фазата
на отхапването и говоренето за около 2 месеца от датата на травмата;
и средна телесна повреда на М.С.Г., ЕГН **********, изразяваща
се в счупване на денс аксис
/втори шиен прешлен/, продължаваща в дясно по хода на тялото на прешлена до процесус трансверзус с
дислокация, наложило оперативно лечение и фиксация с последваща имобилизация, което
довело до трайно затрудняване на движенията на врата за около 5-6 месеца от
датата на травмата – престъпление по чл.343
ал.4 вр. ал.3 пр.4 б.„б“, пр.1-во вр.
ал.1 б.„в“ и б.„б“, пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Производството е по реда на
чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото срещу подс. Б. обвинение, като моли съда да го признае за виновен
в извършване на престъплението и му наложи наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства, което съобразно чл.58а от НК да бъде редуцирано с 1/3 и на подсъдимия се наложи наказание не по-малко от
три години лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66 от НК, се отложи с изпитателен срок от пет години. Наред с горното представителят
на държавното обвинение моли съда да лиши подс. Б. от право да управлява МПС за
срок от пет години. Прокурорът предлага вещественото доказателство да остане по
делото, както и подсъдимият, на основание чл.189 ал.3 от НПК, да бъде осъден да
заплати направените разноски.
По делото като частни
обвинители срещу подс. Б. във връзка с повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3
пр.4 б.„б“, пр.1-во вр. ал.1 б.„в“ и б.„б“, пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК са конституирани З.С.Е., Е.А.Е., лично и в качеството й на майка и законен
представител на Д. С.Е., А.Х.М. и С.З.Е..
Частните обвинители З.Е. и Е.Е., като майка и законен представител на Д. Е., лично и чрез
повереника си адв. Я.С., а А.М. и С.Е., чрез
повереника си адв. С., молят съда да признае подс. Б.
за виновен в извършване на престъплението, във връзка с което му е повдигнато
обвинение, и да му наложи наказание лишаване от свобода в предложения от
прокурора размер от три години, след редукцията по чл.58а от НК, което да бъде
изтърпяно ефективно. Наред с горното се поддържа и искането на прокурора относно
срока, за който подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС, а
именно 5 години. Претендира се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Защитникът на подс. Б. – адв. Г.П. излага съображения за неоснователно преследване
на подсъдимия във връзка с причинената средна телесна повреда на М.Г., поради
което и същото е следвало да бъде прекратено от органите на досъдебното
производство на основание чл.343 ал.2 от НК. Моли съда да наложи на подзащитния
му наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК в размер на три
години, изпълнението на което, на основание чл.66 от НК, да бъде отложено.
Относно приобщеното веществено доказателство, адв. П.
предлага същото да остане по делото.
Подс. Б. признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се признава
за виновен с изключение на обвинението за причинена средна телесна повреда на
пострадалата М.Г. с оглед депозираната от същата молба, че не желае да се води
наказателно преследване срещу него.
На основание чл.373 ал.3
от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт,
фактическа обстановка:
Подс. П.А.Б. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с висше образование,
неосъждан, работещ, ЕГН **********.
Подс. Б.
притежавал свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на **., с придобити
категории В М АМ. В качеството си на шофьор в периода 2008г. – 2018г.
подсъдимият имал издадени три наказателни постановления за извършени нарушения
по ЗДП.
Подс. Б. ***
заедно с приятелката си – св. М.Г., с която имали дете на три години.
Подсъдимият притежавал л. а. „Ауди А4“ с рег. ***, който управлявал за личните
и на семейството нужди.
На 06.07.2018г. св. Г. и подс. Б.
заминали с техни приятели за Р Гърция на почивка с личния автомобил на
последния. До гр. София двамата пътували с автомобила, който оставили в града,
а после се качили в МПС на свой приятел, с когото отишли в Гърция. На
08.07.2018г. двамата се върнали в България, като първо пристигнали в гр. София
в ранните часове след полунощ на 09.07.2018г., след което се качили в МПС-то на
подсъдимия и тръгнали да се прибират за гр. Пловдив. Подс.
Б. поел управлението на автомобила, а св. Г. седнала на задната седалка.
Подсъдимият управлявал МПС-то, движейки се по автомагистрала „Тракия“, като по
време на пътуването св. Г. заспала на задната седалка. Около 2.20-2.30ч. подс. Б.
достигнал отклонението за гр. Пловдив, където напуснал автомагистралата и
продължил управлението на автомобила, като се включил в движението по
околовръстното шосе на гр. Пловдив, републикански път II-86 /I-8/
Асеновград – Смолян /посока към гр. Асеновград/.
Същата нощ, на 09.07.2018г.,
около 00.30ч. св. З.Е. и баща му С.Е. *** с л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***,
където трябвало да качат св. Ш.Ш.– приятел на
пострадалия С.Е. и после да се отправят за Аерогара София, тъй като на св. З.Е.
се налагало да пътува за Англия. Автомобилът, собственост на Х.Ш., управлявал С.Е.,
който бил правоспособен водач на МПС с придобити категории В М АМ. Около
2.20-2.30ч. на 09.07.2018г. пострадалият С.Е. и св. З.Е. пристигнали в гр.
Пловдив, откъдето взели св. Ш., който седнал на предна дясна седалка до С.Е., а
св. З.Е. се настанил на задната седалка, зад баща си. След това пострадалият С.Е.
потеглил с автомобила, като излязъл от гр. Пловдив на околовръстния път на гр.
Пловдив, републикански път II-86 /I-8/ Асеновград – Смолян /посока
към автомагистрала „Тракия“/, като се движел от изток на запад, в северната
лента за движение, управлявайки автомобила със скорост от около 73 км/ч.
Пътното платно било двупосочно, с асфалтова настилка, с прекъсната пътна
маркировка, мокра, без неравности. По същото време, около 2.40ч., подс. Б. се
движел по същия път, в южната лента за движение, в посока от запад на изток,
като управлявал автомобила със скорост от около 96 км/ч. Пред подсъдимия нямало
движещи се други пътни превозни средства, респ. други препятствия в неговата
лента за движение. Достигайки участък от пътя, обозначен II-86, км.5, обл. Пловдив, изведнъж подс. Б. загубил контрол върху
МПС-то и навлязъл в лявата за него /северна/, насрещна лента на платното за
движение. В този момент пострадалият С.Е., който се движел в своята северна
лента за движение, се намирал на около 10.96 м. от автомобила на подс. Б..
Виждайки възникналата внезапна опасност, пострадалият С.Е. нямал техническа
възможност да спре и след около 0.5 сек. настъпил неизбежен удар в предната
лява част на л. а. „Фолксваген Пасат“ и в предната лява част на л. а. „Ауди
А4“. След удара автомобилът на подс. Б. се установил напречно в средната част
на платното за движение, с предната си част, ориентирана към северния банкет на
пътя така, както бил намерен и отразен в протокола за оглед. Л. а. „Фолксваген
Пасат“, управляван от пострадалия, се установил извън платното за движение, в
северния банкет на пътя, където също бил намерен и описан в протокола за оглед
на местопроизшествие.
По същото това време св. К.Д.пътувал
от с. Брестовица към гр. Пловдив, управлявайки ползвания от него л. а. „Сеат Кордоба“, като се движел по републикански път II-86 /I-8/ Асеновград
– Смолян. На около един километър преди кръстовището на кв. „Коматево“ със с. Първенец забелязал в средната част на
пътното платно да светят аварийни светлини на автомобил. Веднага отбил, спрял
автомобила и слязъл от него, за да огледа и окаже при необходимост помощ. След
като се приближил към спрелия по средата на пътното платно автомобил,
установил, че същият е претърпял катастрофа и е марка „Ауди“. После видял, че в
северната част на банкета на пътя има друг автомобил, който също бил
катастрофирал и е марка „Фолксваген“, модел „Пасат“. В л. а. „Ауди“ свидетелят видял,
че има мъж на шофьорското място и жена на задната седалка, които били в
съзнание, но казвали, че не знаят какво е станало. В л. а. „Фолксваген Пасат“
св. Д.установил, че пътниците са трима, като шофьорът бил затиснат от
ламарините на колата и не можел да излезе. Същият бил в съзнание, но пъшкал. На
задната седалка пасажерът не говорел и не мърдал. До автомобила имало трети
мъж, който бил в изправено положение и който св. Д.не видял от коя част на
автомобила е излязъл. След като установил положението, св. Д.веднага се обадил
на тел.112 и съобщил за пътния инцидент. След пристигане на екип на бърза помощ
всички пътници в двата автомобила били откарани в болнично заведение за
оказване на спешна медицинска помощ. Пострадалият С.Е. бил откаран в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД и приет в Клиника по анестезиология и
интензивно лечение, където въпреки оказаната медицинска помощ починал на
10.08.2018г. На останалите участници в ПТП-то била
оказана съответната медицинска помощ и лечение, съобразно получените травми.
Съгласно заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза на трупа на С.З.Е. са установени
следните травматични увреждания: тежкостепенни гнойни
възпалителни изменения в белите дробове /двустранна хипостатична
пневмония с формиране на абцеси/ и тежкостепенни фиброзни сраствания
на белите дробове към гръдната стена /адхезивен
плеврит/; тежкостепенни фиброзни
сраствания в коремната кухина /адхезивна болест на
перитонеума/; счупвания на ребра двустранно в процес на заздравяване; счупвания
на лявата бедрена и раменна кости в процес на заздравяване; счупване на лява
лопатка в процес на заздравяване; състояние след фиксация
на счупвания на левите бедрена и раменна кости; състояние след оперативно
отваряне на корема; състояние след двустранна торакоцентеза;
състояние след извършване на трахеостома; белег от
рана по главата.
Основната причина за смъртта на
С.Е. е гнойно абсцедиращата хипостатична
пневмония на белите дробове с фиброзни сраствания на
белите дробове към гръдната стена /наличие на адхезивен
плеврит/. Хипостатичната пневмония е обичайно срещано
усложнение при пациенти с наличие на гръдна травма, в конкретния случай
представена от кръв и въздух в гръдната кухина, както и със счупвания на кости
– на двата леви крайника, на лява лопатка и на множество ребра, които
увреждания поради естеството си са довели до продължително залежало състояние
на пострадалия. Това води до застой на кръвта и влошена вентилационна способност
на белите дробове, което е предпоставка за развитие на възпалителни изменения в
тях. Обичайно при такива пациенти с наличие на множество травми се наблюдава и
намаление на съпротивителните сили на организма, което е също предпоставка за
развитие на възпалителни усложнения. Предвид гореизложеното е налице
причинно-следствена връзка между причинените травми на пострадалия, развилата
се гнойно абсцедираща хипостатична
пневмония с адхезивен плеврит и настъпилата му
впоследствие смърт. Най-общият механизъм на причинените травматични увреждания
на С.Е. е удар или притискане с или върху твърд тъп предмет. Установените
травматични увреждания по трупа са с прижизнен
характер.
Видно от заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза на пострадалия З.С.Е. са установени
следните травматични увреждания: множествени счупвания на костите на черепа и
лицевите кости; счупване на първо дясно ребро; счупване на лявата ключица;
счупване на стените на двата максиларни синуса; хемосинус максиларис и етмоидалис; счупване на двата долни орбитални ръба и
медиалните и долните стени на двете орбити; счупване на носните костици; счупване на горната челюст в дясно на ниво 2-3
алвеола; счупване на долната челюст в областта на двата процесуса
кандиларис; избити 11,12,13 зъби и 14 зъб е фрактуриран под венеца.
Така описаните травматични
увреждания на З.Е. са причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет
чрез удар с или върху такъв като най-общ механизъм и добре отговарят да са
получени при ПТП – автомобилна травма – пострадал
пасажер на задна седалка в лек автомобил при сблъсък с друг лек автомобил към
момента на инкриминираната дата.
Контузията на главата с мозъчното
сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, е причинило на З.Е. разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.
Счупването на лява ключица е довело
до трайно затрудняване на движенията на левия крайник по смисъла на чл.129 от НК за около 2-3 месеца от датата на травмата.
Счупването на горната челюст в
дясно на ниво 2-3 алвеола и счупването на двата максиларни
синуса с кръвоизливи всред тях и счупване на двете орбити, наложили оперативно
лечение, са причинили на З.Е. счупване на горна челюст, с което се нарушава
дъвченето и говоренето по смисъла на чл.129 от НК за около 2.5 месеца от датата
на травмата.
Счупването на долната челюст в
областта на двата процесуса кондиларис,
наложило оперативно лечение, е причинило на З.Е. счупване на долна челюст, с
което се нарушава дъвченето и говоренето по смисъла на чл.129 от НК за около 2
месеца от датата на травмата.
Избитите 11,12,13 зъби и 14
зъб, който е счупен под венеца, представлява избиване на зъби, без които се
нарушава дъвченето във фазата на отхапването и говоренето по смисъла на чл.129
от НК за около 2 месеца от датата на травмата.
Съгласно заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза на пострадалата М.С.Г. са установени
следните травматични увреждания: контузия на главата, шията и тялото; счупване
на гръбначния прешлен С2; фрактура на денс аксис /втори шиен прешлен/, продължаваща в дясно по хода на
тялото на прешлена до процесус трансверзус;
дислокация напред на 4,8 мм.
Така описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез
удар с или върху такъв като най-общ механизъм и добре отговарят да са получени
при ПТП – автомобилна травма – пострадал пасажер на
задна седалка в лек автомобил при сблъскване с друг лек автомобил към момента
на инкриминираната дата. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
нанесените травми по шията и сблъскването между двете МПС.
Счупването на на денс аксис
/втори шиен прешлен/, продължаващо в дясно по хода на тялото на прешлена до процесус трансверзус с
дислокация, наложило оперативно лечение и фиксация с последваща имобилизация, е причинило
на пострадалата М.Г. трайно затрудняване на движенията на врата по смисъла на
чл.129 от НК за около 5-6 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно
развиващ се оздравителен процес.
Съгласно заключенията на
изготвените по делото химически експертизи на кръвта на водачите С.Е. и П.Б.,
не е установено наличие на алкохол.
За установяване механизма на ПТП-то и причините за неговото настъпване, е изготвена автотехническа експертиза, съгласно заключението на която скоростта
на движение на л. а. „Ауди А4“ в момента на удара е била около 96 км/ч. Скоростта
на движение на л. а. „Фолксваген Пасат“ в момента на удара е била около 73
км/ч. При липса на обективни данни за намаляване на скоростта преди момента на
удара следва се приеме, че това са били скоростите на движение и преди произшествието.
От момента, в който л. а. „Ауди А4“ е навлязъл в лявата лента, водачът на л. а.
„Фолксваген Пасат“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Водачът на л. а. „Фолксваген Пасат“ би имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, ако се е движел със скорост по-малка от 19 км/ч. Тъй като л.
а. „Ауди А4“ се е движел насрещно на л. а. „Фолксваген Пасат“, то дори и
водачът на последния да спре, удар пак би настъпил. Най-вероятен, от техническа
гледна точка, е следният механизъм на анализираното ПТП:
водачът П.А.Б. е управлявал л. а. „Ауди А4“ по южната лента на платното за
движение на път II-86 /обходен на гр. Пловдив/ в посока от запад на изток. През това време
водачът С.З.Е. е управлявал л. а. „Фолксваген Пасат“ по северната лента на
платното за движение на същия път, в посока от изток на запад, срещу л. а.
„Ауди А4“. В един момент по субективни причини, водачът на л. а. „Ауди А4“ е допуснал
автомобилът му да навлезе в лявата /северна/ лента. Така след около 0.5 сек. е
настъпил неизбежен удар в предната лява част и на двата автомобила.
Основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че л. а. „Ауди А4“,
управляван от водача П.Б., е навлязъл в лявата /северна/ лента на платното за
движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т. е.
когато там насрещно се е движел л. а. „Фолксваген Пасат“.
Описаната фактическа
обстановка, съдът приема за установена на основание направеното от страна на
подс. Б. самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство. В подкрепа на фактическата обстановка са показанията на
свидетелите – Ш.Д. Ш., К.Х.Д., Г.К.Б., Л.М.А., П. Л.Д., З.С.Е., С.З.Е., Е.А.Е., А.Х.М. и М.С.Г., разпитани в хода на досъдебното
производство, които съдът кредитира като обективни, логични, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото. Както самопризнанието на подсъдимия, така и показанията
на свидетелите са в подкрепа на приетите за установени от съда факти и
обстоятелства.
В подкрепа на фактическата
обстановка са показанията на свидетелите З.Е. и Ш.Ш.,
които са пътували заедно с пострадалия С.Е.. Така от показанията на св. З.Е. се
установява, че заедно с баща му С.Е. в деня, когато се е случило ПТП-то, са пътували за гр. Пловдив, придвижвайки се с
автомобил, собственост на брата на св. Ш., откъдето е трябвало да вземат
последния, след което да пътуват до Аерогара София. От показанията на този
свидетел се установява и начинът, по който всеки един от тях е бил разположен в
автомобила, управляван от пострадалия С.Е., като на предна дясна седалка седял
св. Ш., а св. З.Е. - на задната седалка зад баща си. Установява се и това, че
ударът между двата автомобила е станал на околовръстното шосе на гр. Пловдив,
преди автомагистрала „Тракия“. Въпреки че св. З.Е. не е видял какво точно се е
ударило в управлявания от баща му автомобил, тъй като по време на движението е
бил ангажиран с мобилния си телефон, е усетил удар в предната лява страна.
Наред с горното от показанията на св. З.Е. се установява и това, че същият е
пострадал при произшествието, като са му били причинени травматични увреждания.
Показанията на св. Ш.са в подкрепа
на заявеното от св. З.Е. относно пътуването им заедно с пострадалия С.Е. от гр.
Пловдив до гр. София. И св. Ш.твърди, че не е видял удара, тъй като в този
момент е бил със затворени очи, но така или иначе е чул шума от същия няколко
минути след като управляваният от С.Е. автомобил се е включил в околовръстното
шосе на гр. Пловдив.
Фактическата обстановка по
делото се установява и от показанията на св. Д., който по това време пътувал от
с. Брестовица към гр. Пловдив, като на около един километър преди кръстовището
на кв. „Коматево“ със с. Първенец забелязал аварийни
светлини на автомобил. Установява се от показанията на свидетеля настъпилото ПТП, автомобилите между които е станало, тяхното
разположение на пътя, състоянието на намиращите се в тях лица, както и това, че
е сигнализирал на тел.112, в резултат на което на мястото на инцидента е бил
изпратен екип на бърза помощ.
В подкрепа на показанията на
св. Д.са и тези на св. Б., който също е възприел катастрофиралите на пътя
автомобили, както и тези на полицейските служители от Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Пловдив – свидетелите А. и Д., които във
връзка с получен сигнал за ПТП били изпратени на мястото на инцидента. Там
полицаите установили, че катастрофата е станала между л. а. Фолксваген Пасат“ с
рег. № ***, управляван от С.З., и л. а. „Ауди А4“ се рег. № ***, управляван от П.Б.,
както и лицата, намиращи се във всеки един от автомобилите, които били
пострадали, поради което и откарани от дошлия екип на бърза помощ в болнично
заведение.
По делото в качеството на
свидетел е разпитана и пострадалата М.Г., която е пътувала заедно с подс. Б. в
управлявания от него автомобил. От нейните показания се установява, че на
06.07.2018г. заедно с подсъдимия, с когото тогава живеели на семейни начала, пътували
за Гърция, като до гр. София се придвижили с автомобила на последния, който
оставили в града, след което се качили в МПС-то на техен приятел. На
08.07.2018г. се върнали в България, като първо пристигнали в гр. София, след
което тръгнали за гр. Пловдив. Св. Г. обаче твърди, че не си спомня за
претърпяното ПТП, тъй като по време на пътуването
заспала на задната седалка на автомобила.
Фактическата обстановка се
подкрепя и от направеното от подс. Б. самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Подсъдимият не е дал обяснения в
хода на досъдебното производство, като неговото самопризнание се подкрепя от
останалите доказателства по делото. Фактите, признати от подс. Б., се извеждат
от непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи по отношение на
фактите и обстоятелствата от значение за съставомерността
на деянието, източници. Преценката на гласните доказателствени средства и
заключенията на съдебномедицинските, химическите и автотехническата
експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с
нужните знания и опит в съответната област, както и доказателствената стойност
на приложените по делото писмени доказателства, налагат извод, че изнесената в
обвинителния акт фактическа обстановка е обоснована, като самопризнанието на
подсъдимия е подкрепено от доказателствените средства.
От обективна страна, фактите по
делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства: от досъдебното
производство – протокол за оглед на местопроизшествие от 09.07.2018г.
/л.29-л.30/, албум за посетено местопроизшествие, станало на 09.07.2018г.
/л.33-л.40/, справка за съдимост /л.72/, характеристична справка /л.75/, писмо
рег. № 10585р-1649/16.07.2018г. от Началник РЦ 112 –
Кърджали /л.170/, писмо изх. № 1632/31.10.2018г. от и.д. Директор на ОП „ОКТ“ Община Пловдив с приложено към него писмо изх. №
24-00-507/14.11.2018г. от Директор ОПУ-Пловдив /л.174,
л.175/, писмо изх. № 24-00-1456-И/31.10.2018г. от Секретар на Община Кърджали с
приложено към него удостоверение за наследници на С.З.Е. изх. № ***г. /л.179,
л.180/, писмо изх. № ГР-392/01.11.2018г. от Зам. Кмет ЕСОЗГР
Район „Западен“ – Община Пловдив с приложен към него препис-извлечение от акт
за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № *** /л.185, л.186/, протокол за
доброволно предаване от 26.07.2018г. /л.187/, протокол за доброволно предаване
от 21.08.2018г. /л.188/, писмо УРИ ****. от Изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Г.“*** с приложени към него заверени копия на
медицинските документи на лицата З.С.Е., ЕГН **********, М.С.Г., ЕГН **********,
Ш.Д. Ш., ЕГН ********** и П.А.Б., ЕГН ********** /л.190, л.194-л.275/,
съдебномедицинско удостоверение № ***. /л.277-л.280/, епикризи на М.С.Г., П.А.Б.,
Ш.Д. Ш./л.281, л.282-л.283, л.284-л.285справка за нарушител на П.А.Б. /л.28/,
справка за нарушител на С.З.Е. /л.283/, констативен протокол от 09.07.2018г.
/л.290/, свидетелство за управление на МПС на П.А.Б. /л.291-л.292/,
свидетелство за регистрация част I /л.293/, удостоверение за техническа изправност
на ППС /л.294/, застраховатлена
полица /л.295/, квитанция за платена застрахователна премия № ***. /л.296/,
квитанция за платена застрахователна премия № ***. /л.297/, свидетелство за
управление на МПС на М.С.Г. /л.298/, контролен талон /л.299/, справки за
автомобил /л.303, л.304/, удостоверение за раждане серия ВР
№ *** от**. /л.305/, молба от М.С.Г. /л.313/, справка АИС
„Български документи за самоличност“ /л.314-л.316/; от НОХД
№ 2265/2019г. по описа на ОС – Пловдив – справка за съдимост /л.15/, справка от
Сектор „Български документи за самоличност“ /л.16/, справки за предоставяне на
данни по реда на Наредба 14/18.11.2009г. по искане рег. № 1047/19.12.2019г.
/л.20, л.24, л.26, л.40/.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.4 б.„б“, пр.1-во вр. ал.1 б.„в“
и б.„б“, пр.2 вр. чл.342 ал.1 от
НК за
това, че на
09.07.2018г. на
път II 86 км. 5 /околовръстен път/, област Пловдив при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
Чл.16 ал.1
т.1 от ЗДП - На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: „когато платното за движение има две ленти - да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“;
Чл.20 ал.1
от ЗДП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“
и по
непредпазливост е причинил смърт на едно лице - на С.З.Е., ЕГН **********,
починал на 10.08.2018г., и телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
средни
телесни повреди на З.С.Е., ЕГН **********, изразяващи се в контузия на главата
с мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; в счупване на лявата ключица, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за 2-3 месеца; в счупване на
горната челюст в дясно на ниво 2-3 алвеола и счупване на два максиларни синуса с кръвоизливи всред тях и счупване на две
орбити, наложили оперативно лечение, довели до счупване на горна челюст, довело
до затрудняване на дъвченето и говоренето за около 2.5 месеца от датата на
травмата; в счупване на долната челюст в областта на двата процесуса
кондиларис, наложило оперативно лечение, довело до
счупване на долна челюст, което довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето за около 2 месеца от датата на травмата; и в избиване на 11, 12, 13
зъби и 14 зъб счупен под венеца - представляващо избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говоренето за около 2 месеца
от датата на травмата;
и средна
телесна повреда на М.С.Г., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на денс аксис /втори шиен прешлен/,
продължаваща в дясно по хода на тялото на прешлена до процесус
трансверзус с дислокация, наложило оперативно лечение
и фиксация с последваща имобилизация, което довело до трайно затрудняване на
движенията на врата за около 5-6 месеца от датата на травмата.
От обективна страна, подс. Б. е
осъществил състава на посоченото престъпление, тъй като при управление на МПС е
нарушил правилата за движение, в резултат на което е причинил смърт на едно
лице и телесни повреди на повече от едно лице.
Подс. Б. е
правоспособен водач, притежаващ свидетелство за управление на МПС № ***,
издадено на ***., с придобити категории В М АМ. На 09.07.2018г. на път II-86 км.5
/околовръстен път/ обл. Пловдив управлявал МПС – л.
а. „АудиА4“ с peг. № ***, движейки се в южната лента за
движение, в посока от запад на изток, при което нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани
в чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП /На пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено: „когато платното за движение
има две ленти
- да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне/ и в чл.20 ал.1 от ЗДП /Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като загубил контрол върху МПС-то и навлязъл в
лявата за него /северна/ насрещна лента на платното за движение, където в този
момент пострадалият С.Е. се движил с л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** в
посока от изток на запад, при което настъпил удар между автомобилите, в
резултат на което била причинена смъртта на С.Е. и средни телесни повреди на З.Е. и М.Г..
Разпоредбата на чл.20 ал.1 от
ЗДП възлага на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, което включва в своето съдържание не само боравене с уредите
на автомобила, но и внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната
обстановка, респ. нейното изменение, разположението на другите участници, както
и поведението им по време на движение и задължението на водача да бъде
концентриран в максимална степен върху управлението и движението на автомобила
по пътя, като не отклонява вниманието си. Подс. Б. не
бил концентриран върху управлението и движението на автомобила, при което
загубил контрол и навлязъл в насрещната лента на платното за движение, където в
този момент автомобилът на пострадалия се намирал на около 10.96 м. и след
около 0.5 сек. настъпил неизбежен удар между двете МПС. Подсъдимият е имал
техническа възможност да избегне произшествието, ако се е движел в своята
лента. Не е имало обективни причини, които са налагали нейното напускане.
Навлизането и движението в насрещната лента не е било свързано с извършване на
маневра изпреварване или заобикаляне, като по този начин подс. Б. нарушил
разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от НК.
В резултат на нарушението на
посочените разпоредби от ЗДП настъпило ПТП-то и се
стигнало до противоправния резултат – причиняването
на смърт на С.Е. и средни телесни повреди на З.Е. и М.Г..
Подс. Б. следва
да бъде признат за виновен за престъпление именно по смисъла на ал.4 на
посочената разпоредба от закона, с която законодателят е извършил едно
приравняване между наказуемостта за повече от един смъртен случай, от една
страна, и, от друга – наказуемостта само за един смъртен случай, но придружен с
причиняването на поне още една средна или тежка телесни повреди. В резултат противоправното поведение на подсъдимия е била причинена
смъртта на едно лице и средни телесни повреди на повече от едно лице.
Съгласно разпоредбата на
чл.348б от НК, когато имуществените вреди и телесната повреда по чл.343 от НК
са причинени на съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, наказателното
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия и съгласно практиката на ВКС в
тези случаи транспортните престъпления са от т. нар. частен характер и зависят
от волята на пострадалия. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с
т.4 б.“ж“ от Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н. д. № 8/82г., Пленум на ВС,
защото в противен случай би се изключило даденото право на посочените в текста
близки на виновното лице да възбуждат или не наказателно преследване, а
виновният би се оказал в положение да не може да се ползва от едно право,
предоставено му от закона, т. е. по волята на увредения негов близък да не носи
наказателна отговорност.
Съгласно дадените от св. М.Г. в
досъдебното производство показания, към момента на инкриминираното деяния
двамата с подсъдимия са живели на семейни начала, като тя в качеството й на
пострадало от деянието лице не е подала тъжба за наказателно преследване срещу
подсъдимия и наред с това е поискала, на първо място в показанията си, да бъде
прекратено воденото срещу него наказателно производство, а след това с изрична
молба до органите на досъдебното производство отново е заявила това свое
желание. Съдът обаче намира, че в настоящия случай правилно подс. Б. е
привлечен към наказателна отговорност за причинени средни телесни повреди на
две лица, вместо само на едно, поради което и не следва производството в частта
му относно причинената на св. Г. средна телесна повреда да се прекратява частично
на основание чл.24 ал.5 т.1 от НПК поради липса на тъжба. И това е така, тъй
като в разпоредбата на чл.348б от НК са изрично посочени близките на виновното
лице, на които е дадено право да възбуждат или не наказателно преследване срещу
виновния и сред тях не са лицата, с които същият се е намирал във фактическо
съжителство. Ето защо не може да се приеме, че с правото по смисъла на чл.348б
от НК разполагат и тези лица. Във всички случаи, когато разпоредбите се отнасят
и до лицата, намиращи се във фактическо съжителство помежду си, това изрично е
предвидено, включително и в наказателноправните норми
/така чл.119, чл.121 ал.1 от НПК/. В подкрепа на горното следва да се отбележи
и това, че съжителстващите на съпружески начала с починалия са получили право
на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт, едва след като това е
било изрично предвидено с Постановление № 5 от 24.ХI.1969г., Пленум на ВС, като до
този момент това право са имали само съпрузите, наред с низходящите и възходящите.
В Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по тълк.
Д. № 1/2016г., ОСНГТК при определяне кръга на лицата
с право на обезщетение са взети предвид дадените в чл.2 §1 б.а, респ. в чл.2 §1
б.б от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г.,
дефиниции на „жертва“, респ. „членове на семейството“, като второто понятие
включва съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и
сестрите и издържаните от жертвата лица. Т.е. и в този случай изрично лицето,
което живее с жертвата, е посочено като член на семейството, което може да
претърпи вреда в резултат на смъртта.
Що се отнася до предвидената в
разпоредбата на чл.343 ал.2 от НК възможност за прекратяване на наказателното
производство, ако пострадалият поиска това, следва на първо място да се
отбележи, че същата касае само престъпленията по ал.1 б.“а“ и по ал.1 б.“б“ на
посочената разпоредба, а на подс. Б. е повдигнато обвинение за престъпление по смисъла
на ал.4. Това за разлика от чл.348б от НК, съгласно който във всички случаи на
причинени имуществени вреди и телесна повреда по чл.343 на съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия. Това са две различни възможности за прекратяване на наказателното
производство, като в случаите на чл.348б от НК, същото се прекратява на
основание чл.24 ал.5 т.1 от НПК поради липса на тъжба, доколкото транспортните
престъпления са от т. нар. частен характер, а когато пострадалият се възползва
от правото си по чл.343 ал.2 от НК, наказателното производство се прекратява на
основание чл.24 ал.1 т.9 от НПК. Наред с горното следва да се отбележи и това,
че когато пострадалите от едно престъпление са няколко, наказателното
производство се прекратява по реда на чл.24 ал.1 т.9 от НПК само след изричното
искане на всички пострадали, а не само на някои от тях /в този смисъл Решение №
204 от 13.05.2013г. на ВКС по н. д. № 645/2013г., II н. о.,
НК/.
От субективна страна,
престъплението е извършено по непредпазливост под формата на небрежност. Подс. Б. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Непредпазлива ще е вината на дееца и тогава, когато е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е
мислил да ги предотврати, в който случай ще е налице самонадеяност. При
управление на автомобила подсъдимият е бил длъжен да спазва правилата за
движение, регламентирани в чл.16 ал.1 т.1 и в чл.20 ал.1 от ЗДП. Същият
обаче ги е нарушил и така се е отклонил от дължимото поведение, като не е
проявил дължимата грижа, в резултат на което за него възниква задължение да
предвиди и предотврати общественоопасните последици
от своето деяние. При небрежността не се изискват конкретни представи за
престъпния резултат, а деецът да има някакви най–общи представи за това, което
върши, за обстановката и за възможните опасности. На следващо място, за да е
налице небрежност, трябва деецът да е могъл да предвиди и предотврати общественоопасните последици. Възможността за предвиждане и
предотвратяване на резултата зависи от конкретните обективни условия за
извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността на дееца. В
случая са съществували всички обективни условия, за да се предвиди и
предотврати настъпването на престъпния резултат. Подс.
Б. е могъл да предвиди, че нарушавайки посочените правила за движение, е
възможно настъпването на ПТП и причиняването на общественоопасни последици, като в подкрепа на това е
обстоятелството, че същият притежава свидетелство за управление на МПС от дълги
години с придобити от него категории В М АМ. В случая става въпрос за
непредпазливост под формата на небрежност, а не на самонадеяност, тъй като, за
да е налице такава трябва у деецът да е формирана една субективна увереност, че
общественоопасните последици въобще няма да настъпят,
която увереност обаче е обективно необоснована. За наличието на такава
субективна увереност се съди по това, че деецът е взел известни мерки за
предотвратяване на престъпния резултат, а не разчита само на случайността. В
случая не се установява предприемането на каквито и да било мерки от страна на
подсъдимия за предотвратяване на общественоопасните
последици.
С оглед на посочената и приета
по–горе правна квалификация за извършеното от подс. Б. престъпление, като се
съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената
опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да
бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма
основания за определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй
като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства.
При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички
обстоятелства по делото, както смекчаващите - съжалението за стореното, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност на
подсъдимия. С ъгласно ППВС
№ 1 от 17.01.1983г. по н. д. № 8/82г. престъплението се осъществява по
непредпазливост – несъзнавана или съзнавана, а умишленото или непредпазливо нарушение
на правилата за движение не се отразява върху формата на вината, а върху
степента на същата и размера на наказанието. В този смисъл от значение за
санкционирането на водача в случая се явява и формата на вината му –
небрежност, която също следва да се цени като смекчаващо обстоятелство.
Отегчаващите такива са това, че подсъдимият в качеството си на водач на МПС има
издадени три наказателни постановления за извършени от него нарушения на ЗДП,
което обстоятелство се установява от справката за нарушител/водач от региона, както и това, че като водач е нарушил както регламентираното
в чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП, така и в чл.20 ал.1 от ЗДП правило за движение.
Не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание по реда на
чл.371 т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.04.2009г. по т. д. №
1/2008г. на ВКС – н. к. при определяне на наказанието съгласно правилата на
чл.373 ал.2 от НПК, признанието по чл.371 т.2 от НПК не следва да се третира
като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
В случая самопризнанието на подс. Б. не е негово изначално процесуално
поведение, а е направено само при искането за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Предвид горното съдът намира,
че на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода,
което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната
превенция на наказанието. Така определеното наказание следва да бъде намалено с
една трета съгласно чл.58а ал.1 от НК и на подс. Б. да бъде наложено наказание
три години лишаване от свобода.
На основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.4 б.„б“, пр.1-во вр. ал.1 б.„в“
и б.„б“, пр.2 вр. чл.342 ал.1 вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК подс. Б.
следва да бъде лишен от право да управлява МПС. При определяне размера на това
наказание съдът отчита посочените по–горе обстоятелства, взети предвид при
определяне наказанието лишаване от свобода - както смекчаващите, така и
отегчаващите такива и с оглед характера и обществената опасност на извършеното
престъпление и данните за личността на подсъдимия намира, че същият следва да
бъде лишен от това право за срок от пет години, считано от влизане в сила на
присъдата. В случая следва да се акцентира върху извършените от подсъдимия предходни
нарушения на правилата за движение, регламентирани в ЗДП, за които е наказан с
влезли в сила по отношение на него наказателни постановления, поради което и
именно лишаването от право за такъв срок се явява справедливо и би постигнало
целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36
от НК.
Така определените кумулативни
санкции съответстват на разпоредбата на чл.57 ал.2 от НК – съдът едновременно
прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства като
определя санкция, която най-пълно отговаря на характера и обществената опасност
на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия, като в своето
единство наложените кумулативни санкции са достатъчни по своя размер да
изпълнят целите, предвидени в чл.36 от НК да поправят и превъзпитат подсъдимия
към спазване законите и добрите нрави, да въздействат предупредително, както и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът намира, че за постигане
целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на подс. Б. не е наложително същият да изтърпи така
наложеното му наказание три години лишаване от свобода, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с
изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът не споделя виждането на
частните обвинители и техния повереник, че наложеното на подс. Б. наказание
лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно, доколкото в такъв
случай би се стигнало до излишна репресия, извън необходимата. В тази връзка
следва да се посочи, че при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието
приоритет има поправянето на осъдения, данните за личността на когото са изцяло
положителни, именно върху което обстоятелство е акцентирал законодателят. Тази
цел надделява над останалите индивидуални и общи цели на наказанието. Това, че
извършеното от подсъдимия престъпление е намерило отзвук в медиите, не променя
горните изводи и особено тези, свързани с личността на дееца, именно
поправянето на който както беше посочено в случая надделява.
Следва да се отбележи и това,
че наказанието е установена от закона мяра за държавна принуда, налагана от
съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на
определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на
държавата относно това лице и неговото деяние и има за цел да предотврати
извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като
въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Наказанието не е
обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл.36 от НК.
Тези цели в настоящия случай, с оглед личността на подсъдимия и всички други
обстоятелства по делото, изложени по-горе, според съда биха могли да бъдат
постигнати именно с наложеното наказание и отлагане на неговото изпълнение.
Вещественото доказателство по
делото – компакт диск от РЦ 112 – Кърджали следва да
остане по делото след влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подс. Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР
- Пловдив сумата от 1 108.22 лв., представляваща разноски по делото, направени
в хода на досъдебното производство.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подс. Б. следва да бъде осъден да заплати: на З.С.Е., ЕГН ********** сумата от
600 лв.; Е.А.Е., ЕГН **********, лично и като законен представител на Д. С.Е.,
ЕГН ********** сумата от 950 лв.; А.Х.М., ЕГН ********* сумата от 850 лв. и С.З.Е.,
ЕГН ********** сумата от 650 лв., представляващи направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: