Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 19.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в
открито заседание на втори март две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д. №
1893 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 предл. първо ЗЗД и чл. 79, ал. 1
предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД, както и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Е.“ ООД, твърди в
исковата си молба, уточнена с молба от 29.05.2013 г. и впоследствие уточнена с
молба от 24.01.2017
г., че с договор за покупко-продажба от 30.01.2006 г. закупил от ответника „Н.П.Н
КО 02“ ООД, (неправилно изписван от ищеца като „Н.П.Н КО“ ООД), мобилен бетонов
възел тип „Моби тех“ на цена 80 730 щ.д. без ДДС, инфраред оборудване на
цена 20 071 щ.д. без ДДС и асфалтополагач на цена 54 688 щ.д. без ДДС.
Сочи, че ответникът трябвало да достави посочените машини в срок до 12 седмици
след получаване на 20% авансово плащане, а останалата част от продажната цена
следвало да бъде изплатена при заявена от продавача готовност да достави
оборудването.
Твърди,
че е изплатил следните суми на продавача
както
следва:
1.
По отношение на мобилен бетонов възел била фактурирана сума в размер на 142 501.14
лева (91 863.16 щ.д.) и заплатена сума в размер на 154 129.07 лева,
равняващи се на 102 672.01 щ.д.,
както следва – 49 000 лева (30 236.83 щ.д.) и 50 000 лева (30 853.91
щ.д.) по курса за 22.03.2006 г., 10 000 лева (6 539.41 щ.д.) по курса
за 03.07.2006 г., 4 750.19 лева (3 080.60 щ.д.) по курса за 27.09.2006
г. и 40 378.88 лева ( 31 961.25 щ.д.) по курса за 09.06.2006 г.,
представляваща компенсация между присъдената с влязло в сила решение по т.д.
№693/2008 г. на СГС, ТО, VI
– 3
състав в негова полза дължима от ответника неустойка за забава и сумата,
дължима за доплащане по процесния договор.
2.
По отношение на асфалтополагача била фактурирана сума в размер на
104 666.86 лева (67 094.14 щ.д. към датата на фактуриране – 28.04.2006
г.) и заплатена сума в размер на 104 666.86 лева, равняващи се на 67 094.14 щ.д., както следва – 87 222.38
лева (53 154.23 щ.д. по курса за 10.03.2006 г.), 15 000.00 лева (9 615.08
щ.д. по курса за 28.04.2006 г.) и 2 444.48 лева (1 605.68 щ.д. по
курса за 06.06.2006 г.).
3.
По отношение на инфраред оборудването била фактурирана сума в размер на 38 535.98
лева (23 877.55 щ.д. към датата на фактуриране – 31.01.2006г.) и заплатена
сума в размер на 38 535.98 лева, равняващи се на 23 624.71 щ.д., както следва – 6 422.66
лева (3 997.10 щ.д. по курса за 27.01.2006 г.) и 32 113.32 лева (19 627.61 щ.д. по
курса за 01.03.2006 г.) и 2 444.48 лева (1 605.68 щ.д. по курса за 06.06.2006
г.).
Обобщава,
че общата цена по договора за посочените машини била в размер на 186 587
щ.д. с ДДС, от ответника били издадени фактури за 182 834.85 щ.д., като са
заплатени 190 671.79 щ.д.
Ответникът
доставил на ищеца само асфалтополагача и към 14.04.2008 г. -почти две години
след изтичане срока на доставка, ищецът намерил, че вече няма интерес от
изпълнението, тъй като приключил работа на строителния обект, за който му били
необходими купуваните машини и завел дело за връщане на платеното относно
бетоновия възел и инфраред оборудването - т.д. № 693/2008
г. на СГС, ТО, VI – 3 състав, но искът му бил отхвърлен. Уважен бил иск за
заплащане на неустойка за забавена доставка на бетоновия възел. По същото дело
били частично уважени насрещни искове на продавача за доплащане цената на
бетоновия възел и неустойка за забавено плащане на авансово дължима сума.
Ищецът
поддържа, че е изправна страна по договора и е изплатил изцяло дължимата цена,
като сумата от 31 000 щ.д., които по предходното дело било признато, че
дължи на ответника, следвало да се прихванат от сумата, присъдена на ищеца за
неустойка в размер на 71 447.33 лева.
Сочи,
че предвид изправността си и приетото с решението по т.д. № 693/2008 г. на СГС, ТО, VI – 3
състав, че договорната връзка между страните не е прекратена, има интерес да
предяви иск за реално изпълнение, а евентуално – за обезщетение вместо
изпълнение на задължението за доставка на бетоновия възел и инфраред устройство
в размер на 192 665.05 лева.
С
оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да му достави и предаде мобилен бетонов възел тип „Мобил тех“ и инфраред
оборудване, предмет на договора от 30.01.2006 г., а в условията на евентуалност
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неизпълнение на задължението
за доставка на бетоновия възел и инфраред устройство в размер на
192 665.05 лева и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответникът
„Н.П.Н КО 02“ ООД не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от представения с исковата молба договор за покупко продажба от 30.01.2006
г. (Договора), че същият е сключен между ищеца „Е.“ ООД и ответника „Н. П. Н.
КО. 02“ ООД, като
първият е „Възложител за доставка на три броя машини – мобилен бетонов възел
тип „Мобил тех“, инфраред оборудване и асфалтополагач, а вторият е Доставчик на
същите. Съгласно т. 2 от Договора,
страните са договорили цени „франко“ София с платени митнически данъци и такси
без ДДС, както следва: 80 730 щ.д. за мобилен бетонов възел, 20 071 щ.д. за инфраред
оборудване и 54 688 щ.д. за асфалтополагач или в общ размер на 155 489
щ.д. без ДДС, като плащането е следвало да се извърши в лева по фиксинга на БНБ
за съответния ден. Съгласно т. 2.2 от Договора - 20% от цената е следвало да бъдат
авансово платени по посочена в Договора банкова сметка, *** - при готовност за
експедиране на стоката. В т. 3.1 от Договора ответникът се е задължил да
достави машините в срок от 10-12 седмици от датата на авансовото плащане, като
е предвидена и неустойка при забава на ответника да достави, респективно,
дължима и от ищеца при забава в плащането. Възложителят се е задължил да
преведе сумата в срок от три работни дни от подписване на договора, а при
забава се е задължил да заплаща неустойка в размер на 0.1% на ден. Според т.
4.1 от Договора, предаването на машините се извършава с приемо-предавателен
протокол.
Представени
са фактури, издадени от ответника, с получател ищеца с № 158/30.06.2006 г. на
стойност 60 000 лева с ДДС с основание „Авансово плащане по договор за
доставка на мобилен бетонов възел“, получена и подписана от Г.Й.; фактура №
118/28.04.2006 г. на стойност 104 666.86 лева с посочена доставка –
асфалтополагач, която не е подписана за получател; фактура № 111/31.01.2006 г.
на стойност 38 535.98 лева с посочена доставка – инфраред оборудване, неподписана
от получател и фактура № 140/29.06.2006 г. на стойност 82 501.14 лева с
посочена доставка – мобилен бетонов възел, също неподписана от получателя.
Представени
са платежни нареждания за преведени от ищеца суми в полза на ответника
По
делото е изслушано и прието заключение по ССЕ, изготвено от вещото лице В.П., което
съдът кредитира като обосновано и безпротиворечиво. Вещото лице, след проверка
на приложените към делото платежни и счетоводни документи, както и тези,
представени от ищеца и ответника в техните счетоводства, е констатирало, че ответникът
е издал фактури с № 118/28.04.2006 г. на стойност 104 666.86 лева с
посочена доставка – асфалтополагач, № 111/31.01.2006 г. на стойност 38 535.98
лева с посочена доставка – инфраред оборудване, № 140/29.06.2006 г. на стойност
82 501.14 лева и № 158/30.06.2006 г. на стойност 60 000 лева, които са с
посочена доставка – мобилен бетонов възел.
В
заключението е посочено, че сумата по фактура № 118/28.04.2006 г. за асфалтополагач е изцяло заплатена и същият
е доставен.
За
доставката на бетонов възел са издадени от ответника фактура № 140/29.06.2006
г. на стойност 82 501.14 лева и фактура 158/30.06.2006 г. на стойност
60 000 лева, като по първата фактура са заплатени 49 000 главница и 4 750.95 лева ДДС, но не е заплатено ДДС в размер на 9000 лева и главница в размер
на 19 750.95 лева (общо 28 750.95 лева). Сумата по втората фактура е
платена изцяло.
Вещото
лице е установило още, че ответникът е осчетоводил посочените фактури, същите са включени е дневниците
за продажбите, подадени са със справка декларациите на ТД на НАП и е заплатено
полагаемото се ДДС. В заключението е посочено още, че съгласно воденото от
ответника счетоводство, същият е придобил инфраред оборудване, освободил го е
от митница, като същото е заведено като дълготраен актив на отговорно пазене, поради
неизплатени задължения на ищеца, като машината е регистрирана в КАТ. Ответникът
не е доставил мобилен бетонов възел на ищеца, тъй като мобилният бетонов възел
не е доставен на ответника от основния доставчик от САЩ.
Вещото
лице е изчислило, че общия сбор на сумите, заплатени по договора за
покупко-продажба от 30.01.2006 г. е в размер на 256 953.03 лева.
Установява още, че в счетоводството на ищеца са осчетоводени като финансови
разходи за бъдещи периоди сумите 40 378.88 лева и 387.52 лева по влязло в
сила решение и на 10.03.2014 г. при ищеца е получена покана за доброволно
изпълнение. Същият е осчетоводил и финансов приход за бъдещи периоди в размер
на 4534.16 лева и 1248.71 лева през 2013 г. и 70 198.62 лева през 2014 г.
В
съдебно заседание вещото лице П. е пояснила, че констатацията за неплатена част
от задължение в размер на 28 750.95 лева е направила от осчетоводеното при
ответника такова неплатено задължение. В счетоводството на ищеца цялата сума по
издадените фактури е осчетоводена като платена.
По
делото е приложено решение по т.д. № 693/2008 г. на СГС, ТО, VI – 3 състав, постановено
по искове на „Е.“ ООД против „Н.П.Н.КО 92“ ЕООД за връщане на отпаднало
основание на платени суми за доставка на мобилен бетонов възел и инфраред
оборудване по процесния договор и
неустойка за забава относно доставката на това оборудване в размер на
71 447.33 лева.Предявени са насрещни искове на „Н.П.Н.КО 92“ ЕООД за
доплащане цена на бетоновия възел и неустойка. Това решение е изменено с решение
от 09.08.2011 г. и решение за поправка на ОФГ от 23.12.2011 г., постановени по
т.д. 314/2011 г. по описа на САС, т.о., трети състав. С него са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, но са
уважени исковете за заплащане на неустойка за забава за доставка на мобилен
бетонов възел в размер на 1248.71 лева.
Уважен
е и насрещен иск за заплащане на остатък от цената на бетоновия възел, (за коя
от машините е присъдената сума се установява от мотивите на решението) в размер
на 40 378.88 лева, както и за заплащане на неустойка за забава в плащането
на авансови вноски в размер на 1570.29 лева (размерът на тази сума е такъв
съобразно постановено решение по чл. 247 ГПК) и 387.52 лева. Същото е влязло в сила на 18.02.2013 г., на
която дата е постановено определение № 139 на ВКС по т. д. №175/2012 г., с
което решението на САС не е допуснато до касационно обжалване. Съгласно
диспозитива на решението на САС, в полза на ищеца в настоящото производство е
присъдена сума в размер на 71 447.33 лева, а на ответника 42 336.69
лева.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Ищецът
е предявил искове за реално изпълнение (доставка и предаване) на два броя родово
определени вещи - мобилен бетонов възел тип „Мобил тех“ и инфраред оборудване
по договор за доставка от 30.01.2006 г., а в условията на евентуалност такива
за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължението за доставката им.
За
да бъде уважена исковата претенция по главния иск, ищецът трябва да докаже, че
между него и ответника е налице валидна облигационна връзка, чието съдържание
включва доставка на мобилен бетонов възел тип „Мобил тех“ и инфраред оборудване
и че е изпълнил своето задължение точно - че е заплатил дължимата за тези
машини продажна цена в уговорените срокове и по уговорения начин. Доколкото
ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата молба, негови възражения
по предявения иск не са предмет на делото.
Установи
се от представения договор между страните от 30.01.2006 г., че ответникът се е
задължил да достави на ищеца мобилен бетонов възел тип „Мобил тех“ и инфраред
оборудване при цена съответно 80 739 щ.д. и 20 071 щ.д. без включен
ДДС или с ДДС – 96 876 щ.д. и 24 085.20 щ.д., което е следвало да стане до
12 седмици след плащане на 20% аванс от уговорената цена. Авансът пък е бил
платим до три дни от сключване на договора (чл. 3.2. от договора очевидно се
отнася за авансово дължимата сума, тъй като за остатъкът е уговорено той да
плати при готовност на продавача за експедиция (предаване) на машините,
съответно – предаването на машините е следвало да стане след пълно плащане на
цената.
Установи
се още, че ищецът е заплатил на ответника по процесния договор общо
256 953.03 лева, от които 104 666.86 лева за асфалтополагача, който
не се спори между страните, че е изплатен изцяло и доставен на ищеца. Или, за
другите две машини ищецът е платил общо 152 286.17 лева. След извършените
плащания с влязло в сила решение по т.д. № 314/2011 г. по описа на САС е
установено, че ищецът дължи на ответника още 40 378.88 лева, като предвид
изявлението на ищеца, направено с исковата молба, че прихваща това задължение
със свое вземане към ответника по същото дело в размер на 71 447.33 лева,
също следва да се смята погасено, но чрез прихващане. Налице са предпоставките
за настъпване на материалноправното прихващане по чл. 103 ЗЗД – налице са две
насрещни изискуеми и ликвидни (безспорни) парични вземания на страните.
Доколкото
обаче страните са уговорили цената на двете машини в щатски долари, но цената е
платима в левова равностойност в деня на плащането, то следва да се проследи
кога ищецът е плащал задълженията си и дали така направените няколко левови
плащания са равни на уговорената цена в щатски долари. Както бе посочено,
ищецът е дължал да плати аванс в размер на 20% от цената до три дни от
сключване на договора, или до 02.02.2006 г., за да възникне задължение на
ответника да предприеме доставка на машините. Или, това са били 19 375.20
щ.д. за бетоновия възел и 4 817.04 щ.д. за инфраред оборудването по курса
на БНБ към посочената дата. Първото плащане на ищеца за бетоновия възел се
установи, че е извършено на 22.03.2006 г. в размер на 49 000 лева, равни
на 30 236.83 щ.д., т.е., повече от дължимото авансово плащане. От
22.03.2006 г. за ответника е започнал да тече 12 – седмичния срок за доставка
на бетоновия възел и е изтекъл на 14.06.2006 г. Тъй като по делото не са
събрани доказателства ответникът да е доставил
и да е бил готов да предаде бетонов възел от уговорения вид на ищеца към
тази дата, нито към настоящия момент, то за ищеца въобще не е възниквало
задължение да доплати останалата част от цената. Въпреки това, той е извършил
второ плащане на 27.09.2006 г. в размер на 4 750.19 лева, равни на 3 080.60
щ.д. Няма данни за други плащания, но следва да се вземе предвид извършеното
прихващане с безспорни вземания, което е могло да стане на датата, на която е
влязло в сила решението на САС по т.д. -18.02.2013 г., а на тази дата сумата
40 378.88 лева е равна на 27 565.77 щ.д.. На 22.03.2006 г. са платени
и 50 000 лева, равни на 30 853.91 щ.д, а на 03.07.2006 г. още
10 000 лева, равни на 6 539.41 щ.д. Или, общо погасено задължение за
цена на бетоновия възел са 98 276.52 щ.д. при дължими 96 276.52 щ.д.
Следователно, към настоящия момент ищецът е изплатил изцяло уговорената продажна цена за бетоновия възел.
По
отношение на инфраред оборудването се установи, че ищецът е заплатил на
27.01.2006 г. 6 422.66 лева, равни на 3 997.10 щ.д., а на 02.03.2006
г. – 32 113.32 лева, равни на 19 573.42 щ.д. Общо платени са
23 570.52 щ.д. при дължими 24 085.20 щ.д. Не може да се приеме, че
дължимият остатък от около 500 щ.д. е погасен чрез направеното с исковата молба
прихващане, защото то е извършено между съдебно признати насрещни вземания,
между които не е никаква част от цената за инфрачервеното оборудване. Въпреки
това обаче, доколкото задължението на ищеца да плати 80% от цената става
изискуемо едва при готовност за предаване на доставените машини, т.е.,
непосредствено преди предаването, а такава готовност не е заявена от ответника,
то към момента този остатък от цената все още не е изискуем и не е пречка за
уважаване на иска за реално изпълнение. Тази сума ще бъде изискуема едва след
като ищецът достави инфраред оборудването и уведоми ищеца, че конкретно такова
оборудване (вече индивидуализирано в склад на ответника) може да му бъде
предадено. Освен това, както бе посочено по-горе, за бетоновия възел е
надплатена по-голяма от дължимата за доплащане сума за инфраред оборудването,
поради което може да се приеме, че при общо разглеждане задължението на ищеца
към ответника по процесния договор, същото е изцяло погасено.
Макар
задължението за авансови вноски да е изпълнено с известна забава, тази забава
не е освободила ответника от задължението му да достави и предаде на ищеца
уговорените машини, а само е отложило във времето, и то с по-малко от два
месеца, изпълнението на неговото задължение. Ето защо и на основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, продавачът дължи доставка и предаване на купувача на
мобилен бетонов възел тип „Мобил тех“ и инфраред оборудване.
По
делото не се установи (липсват и твърдения в тази насока) ответникът да е
изпълнил основното си задължение,
произтичащо
от Договора - да достави мобилен бетонов възел и инфраред оборудване, съответно
– да ги предаде на ищеца. В конкретният случай въпросът относно възможността за
доставката им и/или наличието на уговорените машини не стои, защото по отношение
на родово определените вещи възможност за изпълнение винаги съществува, тъй
като винаги продължават да съществуват вещи от същия род.
Предвид
изложеното, предявените от ищеца искове за доставката и предаването на мобилен бетонов
възел тип „Мобил тех“ и инфраред оборудване са основателни и следва да бъдат
уважени.
Евентуално
съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение второ ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат оставен без разглеждане поради ненастъпване
на процесуалното условие, при което са предявени – отхвърляне на главния иск. Поради
основателността на главните искове, евентуалните искове, следва да бъдат
оставени без разглеждане.
По разноските:
При този изход от спора, ищецът има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Той претендира такива в размер на 5 384 лева за адвокатски хонорар,
7 706.60 лева за държавна такса и 700 лева за възнаграждение на вещо лице.
Същевременно се установи, че ищецът не е представил доказателство за заплащане
на посоченото адвокатско възнаграждение в пълен размер. По делото приложени три
броя договори за правна помощ като първият от тях (л. 13) е посочено, че от
уговорено възнаграждение в размер на 3 853 лева е изплатено 1 560 лева,
съгласно вторият (л. 158) са изплатени 500 лева за отговор на молба за
възстановяване на срок и в третият (л. 322) е посочено, че от уговорено
възнаграждение в размер на 5 384 лева са изплатени 1 324 лева. При
съобразяване т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК и ищецът следва да бъдат присъдени
реално доказаните разноски за правна защита в размер на 3 384 лева.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Н. П. Н. КО 02“ ООД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление *** да
достави и предаде на „Е.“ ООД, с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление *** мобилен бетонов възел тип
„Мобил тех“ и инфраред оборудване, съобразно сключения между страните договор
от 30.01.2006 г., на основание чл. 79, ал. 1 предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Н. П. Н. КО 02“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „Е.“ ООД, с
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 11 790.60
лева (единадесет хиляди седемстотин и деветдесет лева и шестдесет стотинки)
- съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
евентуалния иск на „Е.“ ООД, с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление *** предявен срещу „Н. П. Н. КО 02“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление *** за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължението за
доставка на бетоновия възел и инфраред устройство по договор от 30.01.2006 г., в
размер на 192 665.05 лева (сто деветдесет и две хиляди шестстотин
шестдесет и пет лева и пет стотинки), на основание чл. 79, ал. 1 предл. второ
вр. чл. 82 ЗЗД, както и за заплащане на законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба (15.04.2013 г.) до окончателното плащане, с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните, а в частта, в която е оставен без разглеждане на евентуалния
иск - в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: