Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 19.12.2018 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7540/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба, с която е предявени срещу З.Л.И. АД искове за вреди от произшествие, осъществено на 25.07.2016 г., както следва:

от ищеца С.Г.Г. частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 26000 лв., част от 150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди и за сумата от 3440 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди;

от ищеца А.Г.А. частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 10000 лв., част от 20000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди и за сумата от 3440 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди;

от ищеца В.Д.Г. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 10000 лв., част от 20000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди.

Ищците претендират законната лихва от 26.02.2017 г., както и разноските.

           

Ищците твърдят, че са пострадали при произшествие, осъществило се на 25.07.2016 г. По силата на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена от собственика на автомобила на виновния водач, за вредите отговаря ответникът. Ищците претендират обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

            Ответникът оспорва иска, оспорва и механизма на настъпитлото ПТП, посочен в исковата молба, позовава се на съпричиняване.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По исковете по чл.432, ал.1 КЗ:

Установява се от представените писмени доказателства (протокол за оглед – л.87-99, Фотоалбум – л.98-100) и авто-техническата експертиза, че на 25.07.2016 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие при следния механизъм: на пътя Бургас – Слънчев бряг лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ******, управляван от В.И.П.навлязъл в пътната лента за насрещно движение и ударил движещия се срещуположно микробус „Тойота“, в който като пътници се намирали ищците – С.Г. на мястото зад водача, а А.А. и В.Г. – на други неустановени пътнически места. Микробусът на пострадалите се е движил със скорост от 53 км/ч, а лекия автомобил Мерцедес – с 85 км/ч. Според заключението на вещото лице, водачът на микробуса „Тойота“ не е имал техническа възможност да предотврати удара, а водачът на автомобила „Мерцедес“ е имал възможност да вижда движещият се в лентата за насрещно движение микробус и при движение без отклонение – в неговата пътна лента, двата автомобила са щели да се разминат. От изложеното съдът намира, че В.И.П., при управление на „Мерцедес“, с рег.№ ******, е нарушил правилата за  движение по пътищата – чл.42 ЗДвП, с което причинил настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.

Установява се от комплексната медицинската експертиза – травматологична част и от медицинските документи, че от произшествието ищците са получили следните травматични увреждания:

-- За ищеца С.Г.: контузия на главата, контузия на гърдите, счупване на 8-мо и 9-тп ребра, контузия на корема, спукване на черния дроб, разкъсване на опоръка на червата и вътрекоремен кръвоизлив, открито счупване на лявата бедрена кост, счупване на костите на дясната подбедрица. След произшествието е настанен на болнично лечение, претърпял е коремна операция и две костни операции: извършено е открито наместване на лявата бедрена кост и стабилизиране с метална плака и винтове, както и открито наместване на десния голям пищял и фиксация с метална плака и винтове. След двуседмично болнично лечение бил изписан, а в периода 02.02 – 09.02.2017 г. провел рехабилитационно лечение. Общо лечебният и възстановителен период продължил една година, през който срок изпитвал болки и страдания, най-интензивни в първите 3-4 месеца непосредствено след злополуката и 2 месеца по време на провежданата рехабилитация. През първите 4 месеца ищецът бил обездвижен на легло, а в следващите 4 месеца се придвижвал трудно, с помощта на патерици, което му е донесло значителни затруднения в ежедневието. Към момента гръдната и коремната травми са отзвучали. Не е настъпило възстановяване на долните крайници: металните синтези не са извадени, има остатъчна хипотрофия на мускулатурата на двата крака, има намаление в движението на дясната колянна става. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че лявата бедрена кост не е зараснала, лявото коляно е обездвижено, а кракът е скъсен със 7 см. Определена му е 80% трайно намалена работоспособност. На ищеца предстоят тежки операции и не могат да се правят прогнози за възможността за възможността за възстановяването му.

-- За А.А.: охлузвания на челото и веждата, охлузвания по двете колена, драскотини по левия крак под коляното, посиняване на нокътя на безименния пръст на лявата ръка (установяват се от удостоверението на л.18). При преглед на ищеца А. шест дни след произшествието е установено (л.16), че е налице възстановяване от травмите след произшествието, както и движенията на крайниците, но поради епизодични болки в дясната ръка е необходимо щадене от тежко физическо натоварване за около две седмици. Ищецът А. е бил 10 дни в отпуск по болест – в домашен режим.

-- За В. ***, охлузване на десния лакът и на левия предлакът, оток на лявото коляно, контузия на гръдния кош (л.21),

От показанията на свидетеля Р.Г., в съпружеско съжителство с ищеца Г., се установява, че последният е бил изключително тежко състояние в болницата, непосредствено след произшествието, бил е контактен едва след 4 дни след катастрофата, семейството е наело апартамент в Бургас за два месеца след изписването му от болница, тъй като не е могъл да бъде транспортиран до дома му в Чирпан. В първите месеци то възстановяването си не е спял от болки, продължително време е бил обездвижен, на легло. Пенсионирал се е по болест, чувства се непълноценен.

Свидетелката установява още, че А.А. и В. Г. са били много уплашени след катастрофата, били са с ожулени лица, наранени ръце и подвързани, имали са затруднена походка, но са се придвижвали самостоятелно.

Не е спорно, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ******, валидна към 25.07.2016 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Мерцедес“, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.42 ЗДвП. Причинната връзка между произшествието и уврежданията на ищците се установява от писмените доказателства и медицинската експертиза. Ето защо в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им вреди, представляващи физически болки и страдания и разходи за лечение.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличието или липсата на пълно възстановяване, възрастта, начина на живот и средата на пострадалия. При съблюдаване на тези критерии съдът приема, че обезщетенията следва да бъдат в следните размери:

-- за С.Г. искът следва да се уважи в предявения частичен размер – множеството травматични увреждания, продължителното лечение, липсата на възстановяване и трайната неработоспособност на ищеца, причинена от травмите от произшествието и предтоящите операции обуславят извод, че размерът на обезщетението превишава предявения частичен размер от 26000 лв.

-- за А.А. – 3000 лв., обусловени от леките травматични увреждания по тялото, наложили двуседмична неработоспособност, както и стресът, причинен от произшествието и предизвикал психическа реакция на силен страх и притеснение. Съдът отчита пълното възстановяването на ищеца и липсата на интензивни физически болки от повърхностните му наранявания.

-- за В. Г. – 3000 лв., обусловени от леките травматични увреждания по тялото, както и стресът, причинен от произшествието и предизвикал психическа реакция на силен страх и притеснение. Съдът отчита пълното възстановяването на ищеца и липсата на интензивни физически болки, както и че състоянието му не е наложило болнично лечение.

Основателен е искът за имуществени вреди, предявен от ищеца Г. - съгласно представените писмени доказателства и заключението на медицинската експертиза – разходите в размер на 3440 лв. са за консумативи за извършените му операции.  , както следва:

Основателен е искът за имуществени вреди, предявен от ищеца А. - съгласно представените писмени доказателства разходите в размер на 30 лв. са за консумативи за лечението му.

Възражението на ответника за съпричиняване поради неизползване на обезопасителен колан е неоснователно. От комплексната експертизата и разпита на вещите лица в съдебното заседание се установява, че травматичните увреждания на ищеца Г. са причинени от навлизане на предната седалка към тялото му – по механизма на притискане, поради което наличието на колан не би довело на намаляване на травматичните увреждания. Относно ищците А. и Г., поради липсата на данни за местата, на които са пътували, не би могло да се даде заключение дали са пътували с предпазни колани.

 

По лихвата:

Ищците имат право на законната лихва от 25.11.2016 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от представения с исковата молба отговор на претенция до застрахователя, претенцията е постъпила и щетата е образувана на 25.11.2016 г. Съдът приема, че това е най-ранната дата на уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното събитие, поради което от тази дата застрахователят дължи лихва за забава. С оглед диспозитивното начало обаче лихвата следва да се присъди от претендирания по-късен момент – 26.02.2017 г.

 

По разноските:

На ищците следва да се присъдят разноските за експертиза, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 143,40 лв.

На ищеца следва да се В.Г. следва да се присъдят разноските за държавна такса до уважената част от иска – за сумата от 120 лв.

На процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 1732,93 лв.

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертизи, съразмерно с отхвърлената част от исковете за сумата от 141,50 лв. (юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер на 300 лв.).

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 1286 лв. и направените разноски – в размер на 200 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:********, да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ, за вредите от пътнотранспортно произшествие, осъществено на 25.07.2016 г., както следва:

на С.Г.Г., ЕГН:**********, сумата от 26000 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, заедно със законната лихва от 26.02.2017 г. до окончателното плащане и сумата от 3440 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва от 26.02.2017 г. до окончателното плащане.

на А.Г.А., ЕГН:**********, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, заедно със законната лихва от 26.02.2017 г. до окончателното плащане, и сумата от 30 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва от деня от 26.02.2017 г. до окончателното плащане.

на В.Д.Г., ЕГН:**********, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, заедно със законната лихва от26.02.2017 г. до окончателното плащане,

като ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди, предявени от А.Г.А. и В.Д.Г. за разликата до пълния предявен размер от 10000 лв.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:********, да заплати на да заплати на адв.П.К., с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1732,93 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включен ДДС.

ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН:**********, А.Г.А., ЕГН:**********, В.Д.Г., ЕГН:**********, да заплатят на З.Л.И. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 141,50 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1286 лв., представляваща дължимата държавна такса и 200 лв., представляваща разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: