№ 361
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500317 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на „Алианц банк България“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, общ.
Столична, обл. София, юрисконсулт А.П.Г.-Н., срещу разпореждане, инкорпорирано в
Заповед № 10035 от 26.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, постановено по ч. гр. д. № 15005 по описа на Районен съд
Пловдив за 2021г., с което е отхвърлено заявление на банката вх. № 54086 от 23.09.2021г., в
частта му, с която се претендира главница по Договор за потребителски кредит № 43560 от
14.05.2015 г. в размер над уважения размер от 3387,61 лв. до пълния предявен размер от
21 545,74 лв., както и за обезщетение за забава за горницата над уважения размер от 153,76
лв. до пълния предявен размер от 1560,56 лв.
В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно и
необосновано, като се търси неговата отмяна и постановяване на съдебен акт, с който да
бъде уважено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с
допускане на незабавното и изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника
В. ИЛ. В., ЕГН: **********, от с. ......................, ул. „........................, общ. М. обл. Пловдив, за
всички суми, удостоверени в приложеното към заявлението извлечение от счетоводните
книги на банката.
Излагат се съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на
обжалваното разпореждане, на първо място поради това, че многократно са били полагани
усилия от страна на банката да се свърже с длъжника, но без резултат, след което поканата
за настъпилата предсрочна изискуемост е била дадена на ЧСИ за връчване. Счита извода на
съда, че не е посочено качеството на лицето, извършило връчването, неправилен, тъй като в
протокола е записано, че е призовкар при ЧСИ. Неправилен намира и извода, че адреса не е
1
посетен в неприсъствен ден, като твърди, че лицето е търсено на адреса, който е единствено
известния на банката и този, на който лицето се е осигурявало, като връчването е съобразено
с нормата на чл. 74, ал. 1 от ГПК – минимален брой посещения и интервал между тях, като
поне едното е в неприсъствен ден. Твърди, че е направено всичко възможно от страна на
банката за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, поканата за
настъпила предсрочна изискуемост е оформена от ЧСИ по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
като не е правилно и справедливо длъжникът да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. Излага съображения, че са изпълнени дадените от съда
указания с направени обяснения и разяснения на посочените суми, като претенцията на
банката е доказана както по основание, така и по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, с правен интерес, при спазване на срока
по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 54086 от
23.09.2021г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Алианц
банк България” АД срещу длъжника В. ИЛ. В., за вземания по Договор за потребителски
кредит № 43560 от 14.05.2015 г., удостоверени в извлечения от счетоводните книги на
банката. В обстоятелствената част на заявлението е уточнено, че банката е обявила
предсрочна изискуемост на кредита, съгласно решение на банката, считано от 06.04.2021 г.,
поради необслужване на кредитния лимит по предоставения потребителски кредит, на осн.
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и т. 9.1.1 от ОУ към договора. Посочено е, че поканата за настъпилата
предсрочна изискуемост е връчена на длъжника на 14.06.2021 г. чрез ЧСИ Д.М., на осн. чл.
47, ал. 5 от ГПК, приложена към заявлението.
В изпълнение на дадени от съда разпореждания банката е посочила размера на
падежиралите вноски към датата на подаване на заявлението от общия размер на
неизплатената сума, за която се твърди да е обявена предсрочна изискуемост, съгласно
изискванията на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗКИ.
РС Пловдив е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
следните суми: 3387.61, представляваща просрочена главница по Договор за потребителски
кредит № 43560 от 14.05.2015 г., включваща вноски с настъпи падеж от 25.10.2020 г. до
25.08.2021 г., 657.14 лева - просрочена възнаградителна лихва за периода 26.10.2020 г. до
09.04.2021 г., 564.17 лева - просрочени преструктурирани лихва за периода 25.11.2020 г. до
09.04.2021 г., 41.80 лева - неустойки върху просрочени лихви и 153.76 лева – обезщетение за
забава върху просрочена главница за периода 26.10.2020 г. до 07.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху вземанията от датата на постъпване на заявлението в съда -
23.09.2021 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото, съразмерно с
уважената част от претенцията. Отхвърлено е заявлението в частта му, с която се претендира
главница в размер над уважения размер от 3387.61 до пълния предявен размер от 21 545.74
лева, както и за обезщетение за забава за горницата над уважения размер от 153.76 лева до
2
пълния предявен размер от 1560.56 лева, в която част се обжалва разпореждането за
отхвърляне на заявлението, инкорпорирано в заповедта за изпълнение.
С обжалваното разпореждане РС Пловдив е приел, че не е удостоверено упражненото
право от заявителя да направи кредита предсрочно изискуем, за доказване на което следва
да се представи по делото официален или изходящ от длъжника документ, в какъвто смисъл
е разпоредбата на чл. 418, ал. 3 от ГПК. Посочено е, че от представения протокол за
невръчено уведомление не се удостоверява редовно връчване по реда на чл. 47 от ГПК, на
първо място, защото не е удостоверено възлагане от ЧСИ на служител, съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 5, във вр. с чл. 43 от ЗЧСИ, длъжникът не е бил търсен на
адресите, съобразно последователността на чл. 38 от ГПК, а само на постоянния си адрес,
няма данни да е извършвана справка за наличие на трудов договор, за да се прецени дали
може да бъде връчена чрез работодател, не е отбелязано уведомлението по чл. 47 да е било
пуснато в пощенската кутия на адреса, или липса на такава. Предвид изложеното е направен
извода, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника и е отхвърлил
заявлението за предсрочно изискуемата главница.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
За да приеме за изискуемо паричното вземане по договора за кредит, следва
заявителят да представи доказателства, че е осъществил правото си да обяви предсрочна
изискуемост на кредита, като това негово изявление да е достигнало до длъжника, както е
разяснено в ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Заявителят е избрал да съобщи на длъжника изявлението си посредством изпращане на
покана-уведомление, чрез ЧСИ. Чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ дава възможност на частния съдебен
изпълнител да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по
граждански дела, като съгласно чл. 43 от ЗЧСИ, ЧСИ може да възложи на определен
служител в неговата кантора да връчва призовки,съобщения и книжа при условията и по
реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Съдът е длъжен да прецени дали
изявлението на банката е достигнало до знанието на длъжника, включително, когато се
твърди наличие на фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК, дали са били налице всички
предпоставки на закона за приемане на редовно проведена процедура по реда на чл. 47 от
ГПК. В конкретния случай, за да се приложи фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, следва освен
залепване на уведомление на посочения по делото адрес по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, ако
адресатът не се е явил да получи книжата, да бъде изпълнена и процедурата по чл. 47, ал. 3
от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба следва, след служебна проверка на адресната
регистрация на адресата, при положение, че посоченият адрес не съвпада с постоянния и
настоящия му адрес, да се разпореди връчване и по настоящия или постоянния адрес по реда
на ал. 1 и 2 на чл. 47 от ГПК, като бъде проверена служебно и местоработата на длъжника и
3
разпоредено връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за
осъществяване на стопанска дейност. Едва след изпълнение на така посочените задължения
при връчването, може поканата да се приеме за връчена с изтичането на срока за
получаването и от канцеларията на ЧСИ, съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК. Тъй като нито се
твърди, нито се удостоверява от приложените към заявлението доказателства за изпълнение
на изискванията на закона, то не е налице редовно изпълнена процедура за връчване на
Покана-уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. До същият извод е стигнал и районния съд,
като е приел, че не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на длъжника по договора
за кредит, за което е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение на сумите по
кредита, за които се твърди предсрочна изискуемост.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
10035 от 26.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, постановено по ч. гр. д. № 15005 по описа на Районен съд Пловдив за 2021г., е
правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 10035 от 26.11.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
постановено по ч. гр. д. № 15005 по описа на Районен съд Пловдив за 2021г., с което е
отхвърлено заявление вх. № 54086 от 23.09.2021г., подадено от „Алианц банк България“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, общ.
Столична, обл. София, чрез юрисконсулт А.П.Г.-Н., срещу В. ИЛ. В., ЕГН: **********, от с.
......................, ул. „........................, общ. М. обл. Пловдив, в частта му, с която се претендира
главница по Договор за потребителски кредит № 43560 от 14.05.2015 г. в размер над
уважения за сумата от 3387,61 лв. до пълния предявен размер от 21 545,74 лв., както и за
обезщетение за забава за горницата над уважения размер от 153,76 лв. до пълния предявен
размер от 1560,56 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4