Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ,
като разгледа докладваното от съдия АГУШ
к.а.н.д. № 227 по описа
на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава
XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.М.К.
***, чрез процесуалния му представител адв. П.П., против Решение № 296/24.03.2020 г., постановено по АНД № 2253/2019 г. по описа на РРС, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0001024/01.08.2019 г. на
началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление,
на основание чл. 93, ал. 2 и чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, за нарушения по чл. 40,
ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, на касатора са
наложени две административни наказания „глоба“ съответно в размер на 500 и на
2000 лева. Като касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка със събирането и оценката на доказателствата и
нарушение на материалния закон, както и необоснованост на оспорваното решение. Твърди
се, че неправилно въззивната инстанция е приела, че процесните административни
нарушения са безспорно установени, въпреки че по делото липсват доказателства
за извършват от наказаното лице обществен превоз на пътници по градски основни
автобусни линии, както е прието от АНО. Поддържа се тезата, развита и пред
въззивната инстанция, че към момента на настъпване на ПТП К. не е извършвал
превоз на пътници, а е отивал към базата на фирмата за зареждане с гориво. В
същото време се посочва, че дори и да се приеме, че е налице обществен превоз
на пътници, то той е във вид на специализиран превоз, а не такъв по градски
автобусни линии, при което посочените от АНО като нарушени правни норми не
намират приложение.
Иска се отмяната на обжалваното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – Регионална
дирекция „Автомобилна администрация – Русе (правоприемник на закрития ОО
„Автомобилна администрация“ – Русе) не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция споделя напълно изложените
от районния съд съображения за безспорна установеност на санкционираните
административни нарушения.
Административнонаказателната отговорност на
касатора е ангажирана за това, че 12.07.2019 г. е управлявал автобус, с който е
извършвал обществен превоз на пътници, изпълнявайки курс по маршрутна
разписание от градските основни автобусни линии от общинската транспортна схема
без удоставерение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Р
България или заверено копие от лиценз на Общността, без пътен лист и без
оригинал или копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от
Община Русе по образец – Приложение № 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на
МТИТС. Посочените деяния са квалифицирани като нарушения на чл. 40, ал. 1, съответно
т. 1, т. 4 и т. 5 от последната наредба, като на касатора са наложени
административни наказания глоба в размер на 500 и на 2000 лева само за първите
две от тях, съответно на основание чл. 93, ал. 2 и ал. 1, т.1 от ЗАвтП, а по
отношение нарушението на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/2002 г.
административно-наказателното производство е прекратено от АНО. В тази връзка
предмет на оспорване пред районния съд е било именно наказателното
постановление в частта му по т. 1 и т. 2.
От събраните пред въззивния съд доказателства се
установява, че на посочената в АУАН и НП дата касационният жалбоподател е
управлявал автобус, с който е станал участник в ПТП, след което му е извършена
проверка и от органите на РД АА – Русе, която установила, че водачът извършва
обществен превоз на пътници, за който е налице маршрутно разписание,
представено от водача. При проверката не било представено удостоверение на ППС
за обществен превоз на пътници на територията на Р България или заверено копие
от лиценз на Общността, както и пътен лист. Заверено копие от лиценз на
Общността бил представен непосредствено след съставянето на АУАН. Именно по
тази причина нарушението на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2002 г. е
санкционирано на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП, за непредставяне при
проверката на изискуемия документ, а не за неговата липса.
Спорният по делото въпрос е бил дали към момента на
настъпилото ПТП и извършената от РД ОО – Русе проверка, непосредствено след
това наказаното лице е извършвало обществен превоз на пътници. В тази посока
изводите на районния съд са напълно обосновани и правилни. Разпитаните по
делото свидетели, макар и да не са били свидетели на настъпилото ПТП, пресъздават
в показанията си преките си впечатления от обяснения, които касаторът е дал
непосредствено след ПТП-то, а именно, че е превозвал хора, които отиват на
работа и по тази причина е напуснал местопроизшествието. Тези данни
кореспондират и с представеното маршрутно разписание, сочещо на осъществяван
обществен превоз на пътници по маршрут в гр. Русе, но с начало с. Щръклево. В
същото време от данните получени от Община Русе с фирмата собственик на
автобуса са сключени договори с общината за изпълнение на обществен превоз на
пътници по междуселищни автобусни линии от Общинската, Областната и
Републиканската транспортни схеми.
Изложеното безспорно доказва, че в конкретния
случай касаторът е извършвал обществен превоз на пътници. Следва да се посочи,
че действително липсват данни този превоз да е по маршрутно разписание от
градските основни автобусни линии. Както се посочи по-горе, очевидно се касае
за междуселищен транспорт, като представеното от водача маршрутно разписание
касае само тази част от маршрута, която е на територията на гр. Русе. Това
обстоятелство обаче не води до несъставомерност на установените административни
нарушения, доколкото задължението по чл. 40, ал. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси е водачът при всяко положение по време на работа (при
извършване на превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми) да може да
представи изброените в нормата документи, като в случая е без значение по какъв
точно вид транспортна схема се извършва превозът. Неоснователни в тази връзка
са твърденията на касационния жалбоподател, че в случая евентуално извършваният
превоз може да бъде квалифициран по-скоро като специализиран превоз, а не като обществен
превоз на пътници по маршрутно разписание. Доколкото нормата на §1 от ДР на
ЗАвтП определя като специализирани автобусни превози превозите на работници,
служители и учащи по договор с определени от клиента маршрут и разписание, а
според чл. 61, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България специализирания превоз се
извършва въз основа на сключен договор между превозвача и предприятие или
учебно заведение, то в случая липсват каквито и да е данни за наличие на
сключен такъв договор от превозвача – собственик на процесния автобус за
извършване на специализиран превоз въобще.
С оглед на изложеното до тук и безспорно
установената липса на пътен лист, както и представяне на копие от лиценз на
Общността след съставяне на АУАН, настоящия съд намира, че правилно въззивната
инстанция е приела за бебезспорно установени и двете административни нарушения,
за които касационният жалбоподател е санкциониран с оспореното пред районния
съд наказателно постановление. В този смисъл жалбата на касатора е
неоснователна.
Междувременно обаче, с ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила
от 07.07.2020 г., нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП, в санкционната й част, е
изменена като предвиденото за нарушението административно наказание „глоба“ е
намалено от 500 лева на 100 лева. Посоченото изменение, доколкото с него е
въведена по-нисък размер санкция, съставлява по-благоприятен за касатора закон,
поради което и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН именно той следва да намери приложение.
По изложените съображения, макар районният съд да
не е допуснал процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон, постановеното от него решение следва да бъде
отменено, в частта по т. 1 от наказателното постановление, доколкото в закона липсва
възможност за неговото изменение с цел съобразяване на последващия
по-благоприятен за дееца закон – чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, като делото
бъде решено по същество чрез изменението на наказателното постановление в тази
част по отношение на размера на наложеното административно наказание „глоба“ в
размер на 500 лева като той бъде намален на 100 лева.
Така мотивиран и
на основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, пр. ІI-ро вр. чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 296/24.03.2020 г., постановено по АНД № 2253/2019г. по описа на РРС, в частта, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 38-0001024/01.08.2019 г. на началника на ОО „АА“ –
Русе, за наложено на И.М.К. административно наказание „глоба“ в размер на 500
лева, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП, за извършено нарушение на чл. 40,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, като
вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
38-0001024/01.08.2019 г. на началника на ОО „АА“ – Русе, с което на основание
чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП, за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, на И.М.К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева, като НАМАЛЯВА размера на наказанието от 500 лева на 100 лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 296/24.03.2020 г., постановено по АНД № 2253/2019 г. по описа на РРС, в
останалата му част, с която е потвърдено Наказателно постановление №
38-0001024/01.08.2019 г. на началника на ОО „АА“ – Русе, за наложено на И.М.К.
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 2 от 15.03.2002 г. на МТС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: