МОТИВИ към Присъда № 260010 от 14.10.2020г. по НОХД № 143/2020 година
по описа на РС-Харманли
28.10.2020г., гр.Харманли
Срещу подсъдимия А.Я.С., ЕГН:**********,
роден на ***г***, българин, българско гражданство, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан /реабилитиран/, е
повдиганото обвинение за това, че на 07.02.2020г. в гр.Харманли, ул."Марин Велев" № ., отнел чужди
движими вещи - 1 брой преносим компютър (лаптоп) марка „НР” /Ейч Пи/, модел
„dv7-2220eq”, със сериен номер CNF9401VFT в комплект с 1 брой зарядно
устройство (адаптер) със сериен номер F1-09090662580В, на стойност 640.00 лева,
1 брой мишка за компютър марка „Саnуоn, optical mouse” (Канион оптикал моус),
модел CNR-FMSO 01, със сериен номер 110151308810, на стойност 5.50 лева, 1 брой
компютърен кабел тип „ПАЧ” - 2
метра, на стойност 1,50 лева, или всичко на обща
стойност 647.00 лева от владението на А.Г.М. *** без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия, като моли
съдът да го признае за виновен за
извършеното престъпление и да му наложи наказание „лишаване
от свобода”,
което да изпълни целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК.
Подсъдимият
А.С.
в съдебно заседание заявява, че не се смята за виновен
за инкриминираното престъпление, но признава, че е извършил отнемането на
процесните вещи.
Защитникът на подсъдимия адв.З.
пледира за оневиняване на неговия подзащитен, като излага подробни аргументи,
че не е налице кражба, предвид липсата на субективния елемент на това деяние. Счита,
че е налице самоуправство по чл.323 ал.1 от НК. От друга страна сочи, че дори и
да се приеме, че е налице кражба, то същата съставлявала маловажен случай, като
отделно от това и вещите били върнати, което налагало приложението на чл.197 от НК. Също така счита, че в случая приложима била разпоредбата на чл.218б от НК,
имайки предвид стойността на предмета на престъплението и спазването на другите
изисквания на този текст.
В производството по делото няма предявен
граждански иск, нито пък е конституиран частен обвинител.
От събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Свид.А.Г.М. е управител и собственик на „Евро такси”
ЕООД- гр.Харманли, видно от справка от Търговски регистър. Св.А.М. и подс. А.С. се познавали по между си, като според
свидетелите Я.Я. и Ф.Ж. първоначално отношенията им били приятелски, но
впоследствие се влошили по повод на лек автомобил, закупен и ползван от
подсъдимия С. от св.М., което МПС впоследтсвие обаче му било отнето, поради
незаплащането му от страна на св.М. на автокъщата,
от която бил взет същия.
Свид.А.Г.М. *** притежавал 1 брой преносим компютър
(лаптоп) марка „НР” /Ейч Пи/, модел „dv7-2220eq” със сериен номер CNF9401VFT в комплект с 1 брой зарядно устройство (адаптер), със сериен номер F1-09090662580В,
1 брой мишка за компютър марка „Сапуоп, optical mouse”, модел CNR-FMSO 01 със сериен номер 110151308810, и 1 брой компютърен кабел тип „ПАЧ” с
дължина 2 метра,
закупен на 17.05.2011г., видно от приложената по ДП гаранционна карта.
На 07.02.2020г. в гр.Харманли,
на ул. „Марин Велев” №1, в офиса на „Евро такси” ЕООД - гр.Харманли влязъл подс.
А. С. и пред свид.Пламена Илиева Иванова, която работела на граждански договор,
замахнал с ръка и съборил книжата, които се намирали на бюрото й, след което
взел гореописания преносим компютър (лаптоп) марка „НР” /Ейч Пи/, модел „dv7-2220eq”, със сериен номер CNF9401VFT в комплект с 1 брой зарядно
устройство (адаптер) със сериен номер F1-09090662580В, с 1 брой мишка
за компютър марка „Сапуоп, optical mouse”, модел CNR-FMSO 01 със сериен номер 110151308810 и 1 брой компютърен кабел тип „ПАЧ” с
дължина 2 метра,
без съгласието на собственика А.М. ***. Подс.С. оставил отнетия лаптоп с
другите вещи в гараж на пл."Съединение" № 3, видно от протокола за оглед
от 07.02.2020г. За случилото се свид. Пламена Илиева Иванова уведомила
собственика - свид.А.М., както и свид.Я.Д.Я. - диспечер в „Евро такси” ЕООД, която по
това време била извън офиса.
Същият ден - 07.02.2020г. подс.С. *** и предал
доброволно 1 брой преносим компютър (лаптоп) марка „НР”, модел „dv7-2220eq”, със сериен номер CNF9401VFT, в комплект с 1 брой зарядно устройство (адаптер), със
сериен номер F1-09090662580В, с 1 брой мишка
за компютър марка „Сапуоп, optical mouse”, модел CNR-FMSO 01, със сериен номер 110151308810 и 1 брой компютърен кабел тип „ПАЧ” с
дължина 2 метра,
видно от протокол за доброволно предаване от 07.02.2020г.
Отнетите вещи са върнати на собственика - А.М. ***, видно
от приемо-предавателен протокол от 12.02.2020г.
Съгл. от заключението на назначената стоково-оценъчна
експертиза, средната пазарната стойност на 1 брой преносим компютър (лаптоп)
марка „НР”/Ейч Пи/ модел „dv7-2220eq”, със сериен номер CNF9401VFT, в комплект с 1 брой зарядно устройство (адаптер), със
сериен номер F1-09090662580B е 640,00 лева, 1 брой мишка за
компютър марка „Сапуоп, optical mouse", модел
CNR-FMSO 01, със сериен номер 110151308810
е 5,50лева, 1 брой компютърен кабел тип „ПАЧ - 2 метра е 1,50 лева”,
или всичко на обща стойност 647,00 лева
Съгласно
справката за съдимост на Бюро за съдимост гр.Харманли, подсъдимият
С. е осъждан,
но същият е реабилитиран на основание чл.88а ал.4, вр. ал.2 и ал.1, вр. чл.82
от НК по съображения, изложени по-долу в настоящите мотиви.
От
съдържащата се в ДП характеристична справка на подсъдимия С. се
установява, че същият е от активния криминален контингент, както и че има
криминални регистрации и съдебни дела.
Съгласно приложената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, подсъдимият не реализира доходи, не притежава
никакво имущество и няма непълнолетни деца. В
съдебно заседание подсъдимият заяви, че работи като автомонтьор.
Видно от писмо на Община Харманли с
вх.№5675 от 07.07.2020г., по отношение на подс.С. няма административни
наказания, наложени по реда на чл.218б от НК.
Съгласно писмо от РУ-Харманли с
рег.№271000-3693/03.07.2020г., спрямо подс.А.С. няма наложени административни
наказания по реда на чл.218б от НК.
Съгл. писмо от РП-Стара Загора от
13.07.2020г., подс.С. е изтърпял наказанието лишаване от свобода за срок от 3 месеца
по НОХД №244/2010г. по описа на РС-Харманли на 15.11.2012г., а наказанието
лишаване от свобода за срок от 7 месеца по НОХД №188/2012г. по описа на
РС-Стара Загора е изтърпяно на 10.12.2012г.
Видно от писмо на РП-Харманли от
15.07.2020г., наказанието лишаване от свобода за срок от 3 месеца по НОХД №140/2014г.
по описа на РС-Харманли, наложено на подс.С., не е било приведено в изпълнение,
поради прилагне на чл.59 ал.1, т.1, пр.1 и чл.59 ал.1, т.2, пр.1 от НК с
приспадане на МН „задържане под стража” и МН „Домашен арест”.
Съгласно писмо на РП-Свиленград от
28.07.2020г., подс.С. е изтърпял наказанието пробация по НОХД №733/2015г. по
описа на РС-Свиленград на 14.12.2016г.
Така
установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства: стоково-оценъчна експертиза,
заключението по която се възприема от съда като обективно и компетентно
изготвено, писмените доказателства - протоколи за оглед и за доброволно
предаване, гаранционна карта, справка от
търговски регистър, граждански договор №2 от
02.01.2020г.,
приемо-предавателен протокол от 12.02.2020г., справка за
съдимост, характеристика, ДСМПИС, писма от РП-Стара Загора,
РП-Харманли, РП-Свиленград, Община Харманли, РУ-Харманли и др., които
са изцяло в синхрон със събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите П. И., Я.Я., Е. Ц., А.М., Ф.Ж.. Съдът
кредитира гласните доказателства по делото досежно относимите към процесното
деяние факти като вътрешно убедителни, логични, последователни и кореспондиращи
с останалите доказателства по делото. Не се кредитират показанията на св.А.М.
единствено в частта досежно неуредените облигациони и финансови взаимоотношения
на същия с подс.С., доколкото същите противоречат на съотвестващите по между си
показания на свидетелите Я.Анкова и Ф.Ж., както и на наличните по делото
писмени доказателства в тази насока.
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
От обективна
страна се доказа, че подс.А.С. ***, отнел чужди движими вещи - 1 брой
преносим компютър (лаптоп) марка „НР” /Ейч Пи/, модел „dv7-2220eq”, със сериен
номер CNF9401VFT в комплект с 1 брой зарядно устройство (адаптер) със сериен
номер F1-09090662580В, на стойност 640.00 лева, 1 брой мишка за компютър марка
„Саnуоn, optical mouse” (Канион оптикал моус),
модел CNR-FMSO 01, със сериен номер 110151308810, на стойност 5.50 лева, 1 брой
компютърен кабел тип „ПАЧ” - 2
метра, на стойност 1,50 лева, или всичко на обща
стойност 647.00 лева от владението на А.Г.М. *** без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като според
настоящият съдебен състав деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 194 ал.3, вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият А.С. е осъществил
изпълнителното деяние на кражбата, като е взел гореописаните вещи от офиса на „Евро такси” ЕООД, находящ се в гр.Харманли на ул.„Марин
Велев” № 1, т.е. отнел е владението им от св.А.М., прекъсвайки неговата фактическа власт и
съответно установявайки своя такава чрез напускането на офиса
на фирмата и последвалото укриване
на предмета на престъплението в ползван от него гараж, находящ се в
гр.Харманли, пл.„Съединение” №3. По този начин той е довършил
извършеното от него резултатно престъпление – кражба, предвид
така установеното настъпване на престъпния му резултат чрез отнемането
на фактическата власт на собственика и установяването на свое държане върху
вещите.
Намерението на подсъдимия С. за противозаконно присвояване на отнетите вещи, като допълнителен субективен
елемент от състава на престъплението кражба, се доказа по делото, до които
изводи съдът достигна, изхождайки от целенасочените действия на подсъдимия по
отнемане и укриване на предмета на престъплението и отчитайки събраните по
делото писмени и гласни доказателства, потвърждаващи липсата на дадено съгласие
от собственика на вещите за предаването им във владение на подсъдимия. Отнемането на
възможността пострадалия да упражнява своя власт на разпореждане с
вещите, предмет на престъплението, превозването им на разстояние,
достатъчно далечно от територията, върху която има фактическа власт
пострадалия,
закарването им на място, което би могло и да не бъде установено от съответните
длъжностни лица, са все обективирани действия на подсъдимия по разпореждане с
вещите като със свои, което е признак за тяхното „своене” от подсъдимия.
Безспорно
установена по делото е и стойността на отнетото, което съгл. заключението по стоково-оценъчна експертиза
възлиза на сумата от общо 647.00 лв.
Като се вземат предвид всички обстоятелства,
характеризиращи цялостната престъпна дейност, съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.93, т.9 НК за квалифициране на деянието като маловажен
случай. В този смисъл съдът отчита стойността на предмета на престъплението,
която е малко над размера на 1 минимална за страната работна заплата към
момента на деянието, т.е. настъпилите вредни последици са незначителни, имайки
предвид и възстановяване на отнетото на пострадалия. Следва да се вземе предвид
и наличието на смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства,
които безспорно разкриват една по-ниска степен на обществена опасност, както на
извършеното деяние, така и на дееца. Такива са оказаното на досъдебното
производство съдействие за разкриване на обективната истина, вкл. чрез отиването
на подс.С. още същия ден по своя воля и инициатива при органите на реда и
съобщаване за стореното от него и последващото им отвеждане до мястото, където е
укрил отнетите вещи и съответно възстановяването им на пострадалия чрез предаването
им с протокол за доброволно предаване от 07.02.2020г. и съответно
връщането им на собственика с приемо-предавателен протокол от 12.02.2020г.,
както и мотивите на подсъдимия за извършване на деянието, а
именно същият несъмнено е бил провокиран вследствие на неуредените финансови и
облигационни взаимоотношения със св.А.М..
Наред с това следва
да се вземе предвид и обстоятелството, че подсъдимият се счита за неосъждан,
видно от справката му за съдимост и постъпилите писма от
РП-Стара Загора, РП-Свиленград и РП-Харманли. Съдът счита, че същият е
реабилитиран на основание чл.88а ал.4, вр. ал.1, вр. чл.82 ал.1 от НК. Съгл.
чл.88а ал.1 от НК, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен
на този по чл.82 ал.1 от НК, и осъденият не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода, осъждането и последниците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или
указ. А съгл. ал.4 на същата разпоредба, когато лицето е извършило две или
повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му
се заличават след източането на предвидените в предходните алинеи срокове за
всички осъждания.
В случая съгл. приложената справка
за съдимост подс.С. е осъждан няколко пъти, като се счита за реабилитиран по
следните съображения: по НОХД №8/1992г. по описа
на РС-Хасково, по НОХД №376/1998г. по описа на ВС-Пловдив и по НОХД №367/1995г.
по описа на ВС-Пловдив подс.С. е реабилитиран на основание чл.87 ал.1 от НК с
Определение №8/19.02.2002ф. по ЧНД №8/2002г. по описа на ВС-Пловдив, влязло в
сила на 19.02.2002г.; по НОХД
№244/2010г. по описа на РС-Харманли, по което е осъден с влязло в сила
Определение №217 от 25.08.2010г. на наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок
от три години, но което наказание впоследствие на основание чл.68 ал.1 от НК е
било приведено в изпълнение с Определение №196/15.03.2010г. по НОХД №188/2012г.
по описа на РС-Стара Загора и съответно е изтърпяно на 15.11.2012г. (съгл.
писмо от РП-Стара Загора от 13.07.2020г.), реабилитацията настъпва с изтичане
на 5-годишен срок от изтърпяване на наказанието съгл. чл.88а ал.1, вр. чл.82
ал.1, т.4 от НК, т.е. на 15.11.2017г.; по
НОХД №188/2012г. по описа на РС-Стара Загора, по което е осъден с влязло в сила
Определение №117/15.03.2012г. на ефективно наказание лишаване от свобода за
срок от 7 месеца и което наказание е изтърпял на 10.12.2012г. (съгл. писмо от
РП-Стара Загора от 13.07.2020г. и отразеното в справката за съдимост),
реабилитацията на основание чл.88а ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК е настъпила
на 10.12.2017г.; по НОХД №140/2014г. по описа на РС-Харманли, по което подс.С.
е осъден с влязло в сила Определение №53/09.06.2014г. на ефективно наказание
лишаване от свобода за срок от 3 месеца и 12 дни, подсъдимият се счита за
реабилитиран на 27.09.2018г. съгл. чл.88а ал.1, вр. чл.82 ал.1, т.4 от НК,
доколкото наложеното му наказание се счита за изтърпяно след приспадане на
взетите спрямо него мерки за неотклонение „задържане под стража” за периода от
19.03.2013г. до 28.03.2013г. и „домашен арест” за периода от 29.03.2013г. до
27.09.2013г. (съгл. отразеното в справката за съдимост и писмо на РП-Харманли
от 15.07.2020г.); по НОХД №733/2015г. по описа на РС-Свиленград, по което подс.С.
е осъден с влязло в сила Определение №403/07.08.2015г. на наказание пробация,
реабилитацията на основание чл.88а ал.1, вр. чл.82 ал.1, т.5 от НК е настъпила
на 16.12.2018г., доколкото съгласно данните в справката за съдимост и писмо на
РП-Свиленград от 28.07.2020г. наказанието е изтърпяно на 16.12.2016г. Следователно
към тази най-късна дата 16.12.2018г., т.е. преди извършване на настоящото
деяние на 07.02.2020г., подсъдимият С. се счита за реабилитиран на основание
чл.88а ал.4, вр. ал.1, вр. чл.82 ал.1, т.4 и т.5 от НК. От този момент насетне
същият се счита за неосъждан по смисъла на чл.85 ал.1 от НК.
Всичко изложено
до тук
дава основание на съда да приеме, че извършеното от подсъдимия на инкриминираната
дата, макар и неправилна и укорима постъпка, се явява
маловажен случай, преценен на фона на извършеното, неговата личност,
стойността на отнетите вещи и съответно възстановяването
им
на пострадалия. С оглед на това съдът преквалифицира деянието като такова
по чл.194 ал.3, вр. ал.1 от НК – представляващо маловажен случай на кражба.
От субективна страна подсъдимият
С. е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че отнема
вещи, чужда собственост, с намерението да ги присвои,
което се потвърди от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
анализирани по-горе в настоящите мотиви.
Така извършеното от
подс. С. съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен
начин, до които изводи съдът достигна, изхождайки от изявленията на подсъдимия, както и от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, експертно
заключение и т.н. Т.е. действията
на подс.С. са обективно и субективно съставомерни по чл.
194 ал.3, вр. ал.1 от НК.
Тук следва да се отбележи още, че
съдът намери за неоснователни възраженията на защитата за осъществен
състав на самоуправство по чл.323 ал.1
от НК, а не на кражба, тъй като съдебната практика е
категорична, че отнемането на чужди движими вещи от владението на лице, заради
имуществени претенции на дееца към пострадалия, представлява кражба или
съответно грабеж - при използвана принуда, не и самоуправство по чл. 323 от НК.
Следователно
кражба е налице и тогава, когато отнемането на вещ се извършва с цел
пострадалият да бъде принуден да изпълни свое задължение, или заради непогасено
парично задължение на пострадалия към дееца. В този смисъл са и Решение №
603/1999 г. по н. д. № 546/1999 г. на II н. о. на ВКС, Решение №51 от
04.05.2015г. по н.д. №1977/2014г. на ВКС, III н.о.
Предвид така изложените
съображения, съдът призна подс. С. за
виновен в извършването на престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, като го
оправда и го призна за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.194 ал.1 от НК.
По
наказанието:
Съгласно
разпоредбата на чл.218а ал.1 от НК за деяния по чл. 194, ал. 3 от
НК,
когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за
страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба
от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на
престъплението е възстановен или заместен. В случая съдът следва и е
длъжен да приложи именно тази разпоредба, доколкото са налице всички
кумулативни предпоставки за това, а именно деянието е такова по чл.194 ал.3,
вр. ал.1 от НК, стойността на предмета е общо 647.00 лв., т.е. до размера на
две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване
на деянието (минимална работна заплата за 2020г. – 610 лв.) и предметът на
престъплението е възстановен, доколкото процесните вещи са предадени
с протокол за доброволно предаване от 07.02.2020г. и впоследствие върнати на
собственика им с приемо-предавателен протокол от 12.02.2020г. Същевременно с
това не са налице някои от пречките, регламентирани в ал.2 на чл.218б от НК, а
именно няма данни по делото деецът в продължение на една година да е извършил
две или повече деяния, общата стойност на предмета на които да е над сто и
петдесет лева, доколкото според справката за съдимост последното му
деяние е от 2015г. (НОХД №733/2015г. по описа на РС-Свиленград), за което вече
се счита за неосъждан-реабилитиран и то считано от 16.12.2018г., като от тогова
до настоящия момент не е извършвал други престъпления, които да попадат в
рамките на една година и общата стойност на предмета на които да е над сто и
петдесет лева. Също така деецът не е осъждан за
такова престъпление, тъй като същият, както вече се посочи, е реабилитиран
към датата на деянието, т.е. счита се за неосъждан, както и не му е налагано
административно наказание за такова деяние съгласно постъпилите писма
от РУ-Харманли и от Община Харманли. Отделно от това и предметът на
деянието не е оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие,
взривни, отровни или наркотични вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга
специална техника съгл. чл.218б, ал.2, т.3 от НК.
С оглед на изложеното налице са предпоставките
за прилагане на чл.218б ал.1 от НК, предвид което съдът приложи тази разпоредба,
като призна подс.С. за виновен за престъплението по чл.194 ал.3, вр. ал.1 от НК,
оправда го по обвинението по чл.194 ал.1 от НК и на основание чл.218б ал.1 от НК му наложи административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. При
определяне размера на това наказание съдът отчете наличните по делото
смекчаващи отгворността обстоятелства - чистото съдебно минало
на подсъдимия, който е реабилитан на основание чл.88а, вр. чл.82 от НК и се счита за неосъждан съгл. чл.85 ал.1 от НК, както
и съдействието
му
за разкриване на обективната истина. Съдът установи като
оттегчаващи
отговорността обстоятелства лошите му характеристични данни и
липсата на критично отношение у подсъдимия относно така извършеното. Така,
вземайки предвид изложеното, вкл. стойността на отнетите вещи, и съобразявайки
материалното положение на подс.С., който заяви пред съда, че работи като
автомонтьор, съдът намери за подходящо налагане на наказание глоба в размер на 300
лв., определена в границите на това наказание, предвидени в закона. Тази
санкция
според съда е подходяща с оглед тежестта на деянието и степента на
обществена опосност на дееца и неговата личност. Съдът счита,
че така
наложеното наказание ще способства да се превъзпита и поправи дееца да спазва
законите в страната, както и ще въздейства върху него и
останалите членове на обществото предупредително и превъзпитателно.
Предвид признаването на подсъдимият
С. за виновен, и на основание чл.189,
ал.3 от НПК, съдът осъди същият да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от 73.20 лв.,
представляваща разноски за вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: