Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2152 от 12.12.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети
състав, на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря И. Л. и
прокурор Д.Х. като разгледа
докладваното от съдия Ганева касационно
наказателно административен характер дело номер 2512 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, чрез старши
юрисконсулт В.И.против Решение №86/30.08.2019 г., постановено по НАХД №205/2019 г. по описа на Районен съд
- Айтос, с което е отменено Наказателно постановление №02-0002403/04.06.2019г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, с което за нарушение
на чл. 63, ал. 2
от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, във
вр. с чл. 415, ал. 3 от КТ
на „Старт 2-2017“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Брацигово“ №16А, представлявано от управителя Д.А.Д.,
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. От касационната инстанция
се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в несъответствие с материалния закон и в нарушение на процесуалните
правила по подробно изложени доводи и аргументи. Формулирано е искане за отмяна
на оспорения съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК
– неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на
твърденията не са посочени нови доказателства.
Касаторът,
редовно уведомен, в съдебно заседание не се представлява.
Ответникът по
касация – „Старт 2-2017“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Брацигово“ №16А, представлявано от управителя Д.А.Д.,
не изпраща представител. Представя писмено становище по касационната жалба, в
което оспорва същата като неоснователна и недоказана. Формулира искане за
отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспорения съдебен акт. В
условията на евентуалност формулира искане, при преценка за законосъобразност
на наказателното постановление и отмяна на първоинстанционното съдебно решение,
да се измени размера на наложената имуществена санкция, като се определи такава
в предвидения от закона минимум от 1 500 лева.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен
съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от
надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Производството
пред Районен съд – Айтос е образувано по
жалба на „Старт 2-2017“ ООД против Наказателно постановление №
02-0002403/04.06.2019г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2
от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, във
вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ
на „Старт 2-2017“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Брацигово“ №16А, представлявано от управителя Д.А.Д.,
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Със завършващия
първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд –Айтос е
отменил атакуваното постановление като е приел, че наложеното административно
наказание не е съобразено с разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, както и че
наложеното наказание –имуществена санкция в размер на 3000 лв. не кореспондира
с нито една от разпоредбите на чл.414, ал.3 от КТ.
Решението на
Районен съд – Айтос е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Съгласно
посочената като нарушена разпоредба на чл. 63, ал. 2
от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, сред които е и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция
за работодателя, която е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ
- имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева.
В конкретния
случай, от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че на
15.04.2019 г., контролни органи от Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас са
извършили проверка на обект –заведение за бързо хранене, находящ се територията
на завод за кабелни инсталации „Нурсан“ с.Люляково, община Руен. В хода на
проверката е било установено, че лицето М.А.И.полага
труд в обекта, като в саморъчно попълнената от лицето декларация, последната е
вписала, че работи като помощник готвач за фирма „Старт 2-2017“ ООД с посочено
работно време, с трудово възнаграждение "20 лв". Въз основа на тези
констатации, контролния орган е връчил на управителя призовка (л.20-21 от
първоинстанционото дело), в която е указано в посочен срок представляващ
дружеството да се яви на указано място и да представи изискани в призовката
документи, в т. ч. трудови досиета на работещите. По данни на актосъставителя,
след извършената проверка на място в търговския обект е извършил справка в
информационната система на НАП, при което е установил, че липсва регистриран
трудов договор между работодателя „Старт 2-2017“ ООД и работника М.А.И.. В
посочения срок се е явило упълномощено лице, което е представило поисканите
документи, включително и трудов договор, който е бил регистриран в НАП на 03.04.2019г. в 16.27 часа, като с
този час е и уведомлението т.е. след часа на проверката, която е била на 03.04.2019г.
в 11.15 часа. Констатирано е нарушение на чл. 63, ал. 2
от КТ, като така посочената
правна квалификация е възприета в съставените АУАН и НП.
Съдът споделя
доводите на РС –Айтос, че по делото е
безспорно установено, че към момента на проверката на 03.04.2019г., в 11.15
часа , М.И.е допусната до работа без да и бъде предоставено копие от подписан
трудов договор и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ.
В мотивите на
първоинстанционния съдебен акт е прието, че наложеното административно
наказание не е съобразено с разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, наложеното наказание –имуществена санкция в
размер на 3000 лв. не кореспондира с нито една от разпоредбите на чл.414, ал.3
от КТ, както и че не е приложен състав
за повторност за нарушения по КТ. Настоящият
касационен състав не споделя така развитите от Районен съд – Айтос мотиви.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно
ал.2 на цитираната разпоредба работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Член 414, ал.3 от
КТ предвижда работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.
Наложеното
наказание е съобразено с разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, която е приложима
и за нарушения по чл.63, ал.2 от КТ, какъвто е и настоящия случай. Налице е
съответствие между описаното нарушение и санкционната норма.
Нито в АУАН, нито
в НП, касаторът е посочил, че нарушението е извършено при условията на
повторност. В съответствие с вменената му доказателствена тежест
административнонаказващия орган е доказал наличието на всички обстоятелства,
описани в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя
и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.
По изложените
съображения, настоящия съдебен състав приема, че приетата от
административнонаказващия орган правна квалификация изцяло съответства на
установената фактическа обстановка, наложеното наказание е съобразено с
разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, поради което изводите на Районен съд –
Айтос се явяват неправилни и незаконосъобразни.
По отношение на
заявеното в становището на „Старт -2-2017“ ООД искане, а именно в условията на евентуалност да бъде изменено оспореното
наказателно постановление в частта относно имуществената санкция и определяне
на такава в предвидения минимум, съда съобрази следното:
В случая, административнонаказващия орган е
определил имуществена санкция в размер на 3000 лева, т. е. над предвидения
минимум от 1500 лева. Едновременно с това, в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление липсват данни за
възприети от административнонаказващия орган смегчаващи или отегчаващи
обстоятелства, които налагат определяне на санкция над предвидения минимум.
Предвид това, съда приема, че определения размер на имуществената санкция от
3000 лева е необосновано завишен, поради което, наказателното постановление
следва да се измени, като за допуснатото административно нарушение следва да се
определи имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд Бургас, ХV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 86/30.08.2019г., постановено по НАХД № 205/2019 г. по описа
на Районен съд – Айтос
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002403/04.06.2019г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас , в частта за наложената
санкция, като намаля същата от 3000 лева на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.