№ 1408
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20231100900577 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативни обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Н.М.Р.“ ЕООД твърди, че с ответника „Т.Б. Д“ АД е бил в
облигационни отношения по два договора за банков кредит, които погасил
предсрочно. Твърди, че между страните е уговорена неустойка за предсрочно
погасяване в размер на 5 %, но банката начислила такава и върху извършени
по договорите плащания, съобразно погасителния план, която твърди да е
недължима - по договор за кредит от 05.07.2011 г. на сумата от 83850,45 евро
и по договор от 13.06.2012 г. – в размер на 9339,50 евро. Ищецът твърди, че
тези суми са платени от него на 17.03.2017 г. Сочи, че е предявил частични
искове за част от горните суми - за сумата от 41 924,51 евро – недължимо
платена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за кредит от
05.07.2011 г. и сумата от 4226,58 евро недължимо платена неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за кредит от 13.06.2012 г., по които
искове е образувано т.д. № 616/2020 г. на СГС, ТО, VI – 2 състав и които са
уважени изцяло с влязло в сила решение № 261149/19.07.2021 г. Претендира и
лихва за забава върху първата главница в размер на 13555,67 евро за забава за
периода 29.01.2020 г. до 25.03.2023 г. и върху втората главница в размер на
1366,66 евро за забава за периода 29.01.2020 г. до 25.03.2023 г. Претендира
законната лихва и разноски.
Ответникът „Т.Б. Д“ АД оспорва исковете с възражение за
погасителна давност.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението за
погасителна давност, като твърди, че давността започва да тече от отправяне
на поканата за връщане на платеното без основание – от дата 29.01.2020 г.,
1
респ. от датата на подаване на исковата молба по предявения частичен иск –
27.03.2020 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 55,
ал.1, пр първо ЗЗД предпоставя настъпило разместване на имуществени блага,
чрез престиране между страните, без да е имало основание за това.
С влязло в сила решение № 261149/19.07.2021. постановено по т.д. №
616/2020 г. на СГС, ТО, VI – 2 състав са уважени предявените от „Н.М.Р.“
ЕООД срещу „Т.Б. Д“ АД частични осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 82 000,00 лева, съставляваща част от общо
вземане в размер от 83 850,45 евро /с левова равностойност от 163 997,23
лева/, представляваща заплатена без да е налице основание сума за
неправомерно начислена и събрана такса за предсрочно погасяване на
остатък от отпуснат кредит с договор от 05.07.2011 г., както и сумата от
10 000,00 лева, съставляваща част от общо вземане в размер от 9339,50 евро
/с левова равностойност от 18266,47 лева/, представляваща заплатена без да е
налице основание сума за неправомерно начислена и събрана такса за
предсрочно погасяване на остатък от отпуснат кредит с договор от 13.06.2012
г.
На основание чл. 298, ал.1 и ал. 4 и чл. 299, ал.1 от ГПК решението
влиза в сила между същите страни, на същото основание и по отношение на
разрешените с него искания и възражения, като спор разрешен с влязло в сила
решение не може да бъде пререшаван.
В т. 2 на тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. о т.д. № 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че „Решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков
процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право.“ В мотивите по тази точна на
тълкувателното решение е посочено, че предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането, както и че е недопустимо да се разглеждат
правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответника. В
последващия процес е допустимо да се разглеждат единствено
правопогасяващите и правоотлагащи възражения на ответника, касаещи
останалата част от вземането.
Предвид изложеното, в настоящия процес следва да се съобрази силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по частичните искове, като се
приеме за установено със сила на пресъдено нещо между страните, че
заплатената от „Н.М.Р.“ ЕООД в полза на „Т.Б. Д“ АД на 17.03.2017 г. сума
в размер на 83 850,45 евро като такса в размер на 5 % за предсрочно
погасяване на задълженията по договор за кредит от 05.07.2011 г. е платена
без основание, както и че заплатената от „Н.М.Р.“ ЕООД в полза на „Т.Б. Д“
АД на 17.03.2017 г. сума в размер на 9339,50 евро като такса в размер на 5 %
за предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит от 13.06.2012
г. е платена без основание.
Предвид изложеното в полза на ищеца срещу ответника са възникнали
2
вземания с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД за разликата над
първоначално предявените частични искове - за сумата в размер на 81 997,21
лева, левова равностойност на 41 924,51 евро – недължимо платена неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за кредит от 05.07.2011 г. и сумата в
размер на 8266,47 лева, левова равностойност на 4226,58 евро - недължимо
платена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за кредит от
13.06.2012 г.
По възражението на ответника за погасителна давност.
Съгласно чл. 115, б „ж“ ЗЗД давностния срок спира да тече докато трае
съдебния процес относно вземането, а според разпоредбата на чл. 116, б „б“
ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, в случай че той бъде
уважен. Според чл. 116а ЗЗД /ДВ бр. 42/2018 г./ когато вземането е предявено
частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част.
Въпросът относно това дали предявяването на частичния иск спира,
респ. прекъсва давността по отношение на непредявената част от вземането е
разрешен и в т. 1 от тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. о т.д. № 3/2016 г.
на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че при предявен частичен иск
прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е
предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен.
Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея
давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече.
По отношение на процесните вземания за главница приложима е
общата 5-годишна погасителна давност.
Давността в процесния случай започва да тече по аргумент от чл. 114,
ал. 2 ЗЗД от момента, в който вземането е възникнало. С предявяване на
исковете на 27.03.2023 г. давността се спира. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 7 ППВС № 1/1979 г., началният момент
на погасителната давност по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД е
моментът на получаването на престацията, извършена без основание.
Процесната искова претенция е за плащане, направено на 17.03.2017 г., а
исковата молба е депозирана на 27.03.2023г., към който момент 5-
годишният давностен срок е изтекъл. Този начален момент на давността, по
отношение на вземания за връщане на дадено при начална липса на
основание, се приема и в практиката на ВКС – Решение № 165 от 02.12.2016
г. по т. д. № 1777/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Решение № 92 от 10.05.2010 г.
по гр. д. № 4353/2008 г., Г. К., І Г. О. на ВКС и др.
Предвид изложеното възражението на ответника за погасителна
давност се явява основателно, а предявените искове за главните вземания
следва да бъдат отхвърлени.
Според чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не
е изтекла. Ето защо следва да бъдат отхвърлени и исковете за акцесорните
вземания за лихва за забава.
По разноските.
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
Ответникът не претендира разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н.М.Р.“ ЕООД , ЕИК: ******* срещу
„Т.Б. „Д“ АД , ЕИК: ******* обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата в
размер на 41 924,51 евро – недължимо платена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за кредит от 05.07.2011 г. и сумата в размер на
13555,67 евро лихва за забава за периода 29.01.2020 г. до 25.03.2023 г.; както
и за сумата от 4226,58 евро - недължимо платена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за кредит от 13.06.2012 г. и сумата в размер на
1366,66 евро лихва за забава за периода 29.01.2020 г. до 25.03.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4