№ 183
гр. Горна Оряховица, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-Караиванова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско
дело № 20244120102279 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Ц. Д. Н., в която се твърди, че през
2024 г. прехвърлила на ответницата В. Г. С. недвижим имот в с. ***, община
***, представляващ имот с кадастрален номер 215, за който е отреден
урегулиран поземлен имот XIV-215, в кв.28 по плана на селото, с площ от 978
кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда и стопански постройки,
срещу задължение да полага в бъдеще спрямо нея грижи, издръжка и лечение
до смъртта й, изразяващо се в осигуряване на нормални битови условия за
живот (като осигуряване на храна, ток, вода, отопление), осигуряване при
нужда на медицинско обслужване и закупуване на необходимите лекарства и
медикаменти, като след смъртта й да я погребе според обичая. Твърди, че
скоро след сключване на договора, ответницата се дистанцирала от нея и не е
изпълнявала задълженията си, поради което се наложило да й помагат нейни
познати. Твърди, че е с определена 94 % намалена трудоспособност
пожизнено с диагноза „Стенокардия. Хибс ангина Пекторис, хипертония,
лумбална спондилоза“. Твърди, че сама си осигурява прехрана, лекарства и
организира сама посещения при лекар. Моли за постановяване на решение, с
което договорът за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за
гледане и издръжка да бъде развален.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата
молба, в който посочва, че „се отказва доброволно от имота“. В проведеното
открито съдебно заседание ответницата заявява, че от месец октомври 2024 г.
1
не е полагала грижи за ищцата и желае да прекрати отношенията си с нея,
като й върне имота. Пояснява, че тя, както и ищцата, желае отношенията им
по повод имота да приключат като й върне същия. Съдържанието на
посоченото изявление го определя като признание на предявения иск,
доколкото е явно, че между страните липсва правен спор и двете страни
желаят едни разваляне на сключения между тях договор и последицата от това
– преустановяване на дължимостта на грижите и издръжката и връщане на
имота в патримониума на ищцата. В същото съдебно заседание ищцата е
направила искане за постановяване на решение съобразно признанието.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл.237
ГПК за постановяване на решение, основано на признание на иска. Налице е
ясно и недвусмислено признание на иска, направено лично от ответницата В.
Г. С.. Налице е искане от ищеца за постановяване на решение при признание
на иска. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и
страната има право да се разпорежда с него. Искът не попада в изключенията,
по отношение на които по силата на закона или с оглед предмета на спора, не
може да бъде постановено решение, основано на признанието на иска.
С оглед посоченото и доколкото са налице предпоставките по чл.237,
ал.1 ГПК и не са налице пречките по чл.237, ал.3 ГПК, предявеният от Ц. Д. Н.
иск следва да бъде уважен изцяло въз основа на признанието, като съдът не
следва да мотивира решението си по същество съгласно чл.237, ал.2 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право да й се присъдят
сторените разноски. Липсва основание за приложение на чл.78, ал.2 ГПК,
защото макар и ответницата да е признала иска, именно нейното поведение е
дало повод за водене на делото. Двете предпоставки следва да са налице
кумулативно, поради което липсата на една от тях изключва приложение на
правилото. Ищцата е направила искане за присъждане на разноски и са
представени доказателства да са сторени такива в общ размер 850 лв. (50 лв. –
за заплащане на дължимата държавна такса и 800 лв. – за заплатен адвокатски
хонорар), поради което тази сума й се следва от ответницата.
На общо основание – чл.258, ал.1 ГПК, решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 22.07.2024 г., обективиран в Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 249, том II, рег. № 2997/22.07.2024 г., дело № 218/2024 г. на
Нотариус № 743- НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица,
вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.№
3225/22.07.2024 г., акт № 183, том X, дело № 1431/2024 г., по силата на който
2
Ц. Д. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ***, община ***,
ул. **** № *** прехвърля на В. Г. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: с. ***, община ***, ул. ***, № ***, правото на собственост върху
недвижим имот в с. ***, община ***, ул. **** № *** /шест/, представляващ
ИМОТ с кадастрален номер 215 /двеста и петнадесет/, за който е отреден
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XIV-215 /четиринадесети за имот с
планоснимачен номер двеста и петнадесет/, в кв.28 /двадесет и осем/ по плана
на селото, с площ от 978 кв.м. /деветстотин седемдесет и осем квадратни
метра/, с неприложена регулация откъм имот № 217 /двеста и седемнадесет/,
при граници на имота: от север – имот № 214, от изток – имот № 217, от юг –
имот № 216, от запад – улица, заедно с построените в имота ЖИЛИЩНА
СГРАДА И СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ срещу задължение за полагане в
бъдеще на необходимите грижи, издръжка и лекуване на Ц. Д. Н. до нейната
смърт, изразяващо се в подсигуряване на нормални битови условия за живот
(като осигуряване на храна, ток, вода, отопление), подсигуряване при нужда
на медицинско обслужване и закупуване на необходимите лекарства и
медикаменти, като след смъртта й да я погребе според обичая.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
***, община ***, ул. ***, № *** да заплати на Ц. Д. Н., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: с. ***, община ***, ул. **** № *** сумата от 850
лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща сторени разноски за
заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
3