Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 770/8.6.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На четвърти юни Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя наказателно
административен характер дело номер 854 по описа за две хиляди и двадесета
година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП
№03-010849/06.03.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, с което на ЕТ „М.А.Р.А.” е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от
5000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано по жалба на представляващ санкционираното
лице против НП №03-010849/06.03.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция
по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи
на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита се, че лицето не е
полагало труд за санкционираното дружество, а е било наемател, извършващ
дейност в своя собствена полза. Изразява се и позиция за неправилно определен
размер на наказанието.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат основанията за отмяна, наведени
с жалбата.
Процесуален
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.02.2019 г.
служители на ДИТ – Варна- св. Е. и св. Б. извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство на територията на
търговски обект – сервиз за ремонт на електроуреди, находящ
се в гр. Варна, жк.
«Чайка», бл.68, стопанисван от ЕТ „М.А.Р.А.”.
В обекта се намирали лица, сред които св. Мартин Нивянов Недков, който ремонтирал стока.
На св. Недков била предоставена за попълване декларация,
в която той посочил, че работи за ЕТ „М.А.Р.А.”, с работно време от 16.00 ч. до 20.00 ч., при
два почивни дни – събота и неделя. Посочил още, че работи за този работодател
повече от една година, като е договорено месечно трудово възнаграждение от 300
лева, последно заплатено му в размер на 300 лева на 31.01.2019г. от собственик.
Лицето декларирало още, че има сключен
трудов договор, както и че е получило заверено копие от уведомление и екземпляр
от сключения трудов договор.
На 28.02.2019г. св. Е.
съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за
това, че като работодател е допуснал до работа
лицето Мартин Нивянов Недков като „елтехник” ,
при определено работно място, определено работно време и договорено трудово
възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните
по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на представляващ търговеца, който вписал, че в момента лицето е на граждански
договор, а от 05.02.2019г. ще бъде на втори трудов договор.
По преписката постъпили допълнително възражения, но били преценени
като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП №03-010849/06.03.2019г.,
възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и
давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание
чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – декларация от
заетото лице; идентификационна карта; протоколи от извършена проверка и др. ,
както и гласните такива- показанията на св. Е. и св.Б..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се допълват.
В показанията си св. Е. и св. Б. изясняват действията на св. Недков,
който е извършвал дейност по ремонт на стока, като същата безспорно може да
бъде охарактеризирана като такава по изпълнение на трудовите му задължения.
Сам св. Недков в попълнената декларация сочи на установените
параметри на трудово правоотношение, които факти няма как да са му били
известни ако не работи за този работодател.
Пред съда депозира св. Недков, който
сочи, че се намирал в обекта, тъй като извършвал работа за себе си, но
не е работил за дружеството.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел.
На първо място соченото от него категорично противоречи
на отразеното в декларацията, в която той е конкретизирал, че работи за този
работодател от два дена, както и , че към момента се запознава със стоката.
Съдът не кредитира заявеното, че данните в декларацията
са попълнени под диктовка на проверяващите, тъй като тези данни съдържат
специфична конкретика, която би могла да бъде
известна само на страните по трудовото правоотношение, при липсата на конкретно
съставен писмен трудов договор относно такава конкретика.
Съдът отчете и, че се касае за лице, което се намира в
положение на работник спрямо въззивното дружество.
Предвид горното,
както и предвид установената материална обвързаност на св. Недков, съдът
намери, че показанията на този свидетел са заинтересовани от изхода на делото и
целят да обслужат защитна версия, изградена впоследствие. Още повече, че към
съставяне на АУАН са депозирани коренно различни възражения- че лицето е
работило на граждански договор и предстои сключване на трудов договор.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира
следното :
Административно наказателното производство по установяване на
нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване
на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата
обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; попълнена
декларация от работещото лице и др. В акта за установяване на административно
нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното
административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на
събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се
наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил
извършването на нарушение за първи път и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което санкция в
минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в
бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е
неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в
закона минимум.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното
постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното
постановление. Счита се, че лицето не е полагало труд за санкционираното
дружество, а е било наемател, извършващ дейност в своя собствена полза.
Съдът не кредитира подобна позиция, като мотивите за това са
изложени по- горе, при анализа на доказателствения
материал, поради което не е нужно да бъдат преповтаряни.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното
административно наказание.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: