№ 193
гр. гр.Н., 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Диана Ив. Каравасилева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150201018 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.59-63 от
ЗАНН. Образувано е по жалба на Х. М. Г. с ЕГН **********, от град Б., ж.к.И., бл.**, вх.**,
ет.*, ап.**, против Наказателно постановление № 21-0304-001540 от 17.09.2021г., издадено
от И.Г.Т.а длъжност Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, с което на основание чл.174,
ал.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2 000 лева,
както и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, и необосновано.
Фактическите констатации в постановлението не се подкрепят от събраните доказателства и
не кореспондират помежду си. Поради последвало между него и единия от полицейските
служители напрежение пред сградата на РУ-Н., където той е отишъл с автомобила си за да
му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, жалбоподателят признава, че е отказал да бъде изпробван. Твърди, ча талон
за медицинско изследване не е съставян в негово присъствие и не му е бил предоставян, по
който начин той е бил лишен от възможността да даде биологична проба за изследване, като
дори не е бил уведомен, че има право на медицинско изследване. Тези обстоятелства
посочва като процесуални нарушения, поради което моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен адвокат,
който заявява, че поддържа жалбата с искането за отмяна на постановлението, като
1
отбелязва, че действителното място на нарушението е пред сградата на РУ-Н., а не в град
С.В.. Изразява становище, че по делото не са установени по категоричен начин
обстоятелствата, свързани с издаването и връчването на талона за медицинско изследване.
Претендира разноски.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител. От упълномощен от ОДМВР Бургас юристконсулт е постъпило писмено
становище, според което жалбата е неоснователна, тъй като вмененото на жалбоподателя
нарушение е установено и доказано от събраните по делото доказателства, а в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:
За времето от 07:30 часа до 19:30 часа на 09.09.2021г. свидетелите М. Н. М. и Д. Г.
Д., двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ при ОДМВР Бургас, РУ Н., са изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул по КАТ, като при обход на град С.В., на улица
Р. са спрели за проверка товарен автомобил „Ш.К.“ с рег.№ А **** МР, движещ се в посока
улица С.В.ий. При проверката на документите на автомобила и на водача, установили
самоличността на последния, а именно Х. М. Г. – жалбоподателя, който се е движел сам в
автомобила. Същият е бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като
пробата е била отрицателна, след което водачът е бил поканен до сградата на РУ-Н. за да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, където се е
намирало техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ № ARJJ 5000. Жалбоподателят е
отпътувал до сградата на РУ Н. според разпорежданията на контролните органи, а
служебният автомобил се е движел след него, като при пристигането да сградата на РУ-Н.,
Х. Г. е провел телефонен разговор, след който и по съвет на своя събеседник е отказал да
бъде изпробван с техническото средство за употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Този негов отказ е бил отразен в съставения от свид. М. М. талон за изследване №
131433, който талон жалбоподателят е отказал да подпише, както и е отказал да получи. В
талона е отразено, че талонът е предоставен за връчване на Х. Г. в 18:10 часа на 09.09.2021г.
и че в срок до 120 минути той следва да се яви във ФЦСМП – Н. за медицинско и химико-
токсично лабораторно изследване, а отказът на Х. Г. да му бъде връчен талона за изследване
е удостоверен с подписа на един свидетел – свид. Д. Г. Д..
Свид. М. Н. М. е съставил и акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 1540 от 09.09.2021г. Серия АА, бл.№ 993313, за това, че на 09.09.2021г. около
17:40 часа в град С.В. по улица Р. с посока към улица С.В.ий, Х. М. Г. е управлявал товарен
автомобил „Ш.К. с рег.№ А **** МР, собственост на „Победа“ АД, ЕИК ********* град
Бургас, като при проверката отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с дрегер Drug Test
2
5000 № ARJJ0041; издаден е талон за изследване № 131433, отказва да подпише и получи
талон за изследване № 131433. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, а при съставянето на акта е иззето Свидетелство за управление на МПС №
*********. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля
по акта и нарушението и от жалбоподателя Х. Г. като нарушител, на когото е връчен препис
от акта срещу разписка.
Нито при съставянето и връчваненто на акта, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят е направил възражения срещу връчения му АУАН.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят М. М. потвърждава
описаните в акта констатации, като уточнява, че преди съставянето на талона за изследване,
а след това и на АУАН, проверяваният водач е заявил, че не желае да даде кръв и урина за
изследване, по който повод е бил съставен акта, потвърждава и отказа му да получи талона
за изследване, както и че тези събития са се случили във и/или пред сградата на Районното
управление – Н., до един от входовете му. На водача е бил прочетен талона за изследване,
който той е отказал да подпише и получи, както и съдържанието на акта преди да му бъде
връчен екземпляр от него.
По делото е разпитан и свидетеля по акта – Д. Д., който твърди, че пред него е
бил заявен отказът на водача да получи талона за изследване именно с аргумента, че не
желае да дава кръв за анализ, както и че е присъствал, когато колегата му е прочел
съдържанието на съставения акт и екземпляр от него е бил връчен.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите, и в което
нарушението също е квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП, което е и основанието за
наложените глоба и лишаване от право да управлява МПС.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН (в редакцията до изм. ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), от лице
имащо правен интерес да оспорва наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима – НП е връчено на 12.10.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 15.10.2021г.
Актът е сътавен съобразно изискванията на чл.42 от ЗАНН, в него се съдържат
всички законоустановени реквизити и същият не страда от пороци, обосноваващи извод за
допуснати съществени процесуални нарушения при неговото съставяне. Актосъставителят е
посочил правната квалификация на извършеното нарушение, прилагайки правилно
материалния закон. Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП жалбоподателят е реализирал
както със заявения от него отказ да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, така и с отказа си да изпълни
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване като даде кръвна проба и
урина за анализ въз основа на издадения му талон за медицинско изследване с цел
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съставомерността на
3
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП се състои именно в неизпълнението на двете или на
едно от двете посочени по-горе задължения, а не за упражненото от него право, какъвто е
отказът му да получи издадения талон за медицинско изследване.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на
инперативните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в кръга на
предоставените му от закона правомощия. В него е посочено нарушението. Фактическата
обстановка съответства на дадената правна квалификация, която фактическа обстановка
съдът приема за доказана въз основа на събраните по делото доказателства.
Така констатациите, описани в АУАН и впоследствие възпроизведени в атакуваното
НП, а именно, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил и че при проверката е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и е отказал да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване като даде кръвна проба и урина за анализ, се потвърждават от показанията на
актосъставителя и на свидетеля по акта и нарушението, разпитани в качеството им на
свидетели.
Съдът не приема тезата на жалбоподателя и на неговия процесуален представител,
че талонът не е бил съставен в негово присъствие и че въобще не е бил уведомен за
издаването на такъв талон, съответно не му е бил предоставян за връчване, и не му е било
разяснено правото му да даде кръв и урина за анализ. Първо, самият талон за изследване е
издаден преди съставянето на АУАН, с което се обяснява вписването на талона за
изследване с неговия номер в акта, и второ, жалбоподателят е получил препис от акта, който
преди това му е бил и прочетен, и от който би могъл, в обсъжданата от него хипотеза, в
същия момент да разбере за издаването на такъв талон и че му е вменен отказ за
получаването му, като направи съответните възражения и оспорвания.
По отношение на въведения довод, че мястото на нарушението е в или пред сградата
на РУ-Н., където е направен действителния отказ на жалбоподателя за бъде изпробван с
техническото средство, съдът не констатира да е налице процесуално нарушение, респ. то да
е съществено, по който начин да се нарушава правото му на защита. От една страна, нито в
акта, нито в НП не е посочено, че жалбоподателят, като водач на МПС, е извършил
нарушението, т.е. заявил е отказа си да бъде изпробван с техническото средство, в сградата
на РУ-Н.. Същевременно обаче, както актосъставителят, така и наказващият орган не са
посочили изрично в съставените от тях официални документи, че този отказ е заявен в град
С.В., а това (населено) място е посочено като мястото, където Х. Г. е управлявал
автомобила, когато е бил спрян за проверка, т.е. мястото където е започнала проверката.
Затова, независимо, че проверката е продължила в сградата на РУ Н., което се е наложило
по обективни причини, след като още на мястото, където е бил спрян за проверка, му е било
разяснено че следва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, и независимо, че отказът му да бъде изпробван жалбоподателят
е заявил за първи път в/пред сградата на РУ Н., след като не е изрично посочено, че мястото
на нарушението е в град С.В., но което място е посочено като начало на проверката, не е
4
било необходимо да се посочва, че тази проверка е продължила в сградата на на РУ-Н.,
където е бил заявен действителния отказ да бъде изпробван.
Деянието, което Х. М. Г. е извършил на 09.09.2021г., безспорно съставлява
нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата и е основание за реализиране на
административно наказателната му отговорност, а издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, включително и в частта относно вида и размерите на
наложените му наказания по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като се има предвид, че срокът на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, както и глобата са с фиксирани от
законодателя размери и не могат да бъдат намалявани предвид забраната на чл.27, ал.5 от
ЗАНН, поради което следва да бъде потвърдено в тази му част.
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.
Правилно и законосъобразно са извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на
жалбоподателя са отнети 12 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба Iз –
2539 от 17.12.2012г.
Ето защо обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.9, във връзка с ал.2, т.5 от ЗАНН,
Н.ският райнонен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0304-001540 от 17.09.2021г., издадено
от И.Г.Т.а длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Н., с което на Х. М. Г. с
ЕГН **********, от град Б., ж.к.И., бл.**, вх.**, ет.*, ап.**, на основание чл.174, ал.3 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, а на основание чл.6, ал.1, т.3 от
Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012г. са му отнети 12 (дванадесет) контролни точки, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5