П Р
О Т О К
О Л
Гр.
София, 05 март 2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение, 23 състав в публично съдебно заседание на пети март на две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
Секретар: ДАНИЕЛА ГЕНЧЕВА
Прокурор: ЮЛИАНА ХРИСТОВА
Сложи за разглеждане докладвано от съдия
АНГЕЛОВ
Наказателно
частно дело № 660 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13,00 часа се
явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
Я.В. се явява лично, доведен от затвора гр. София и със служебно назначеният си
в предходното съдебно заседание защитник адв. Е.Я..
ЗА
НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА гр. София се явява инсп. Г., с представено в
предходното съдебно заседание пълномощно (заповед).
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и постъпила от осъдения В.
чрез адв. Я. молба от 04.03.2021 г. с приложено към нея Решение на
Старозагорския административен съд от 16.9.2020 г.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСП. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намери, че са налице предпоставките
за разглеждане на делото и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ИНСП. Г.: Представям актуална към
днешна дата справка за изтърпяното от осъдения В. наказание лишаване от
свобода.
СЪДЪТ ПРИКАНИ прокурора и представителя
на затворническата администрация към становище относно депозираните от адв. Я.
документи в предходното съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
ИНСП. Г.: Считам, че нямат отношение
към условното предсрочно освобождаване, да не се приемат.
АДВ. Я.: Да се приеме справката.
СЪДЪТ по представените от адв. Я. документи
в предходното съдебно заседание, а така също и от представените с молбата за условното
предсрочно освобождаване от самия В. документи намира следното:
Представените жалби, декларации,
заявления от осъдения В. и от адв. Я. в предходното съдебно заседание не
съдържат информация относима към предмета на настоящото производство, свързани
с условното предсрочно освобождаване на В..
Представеното
Решение на СГС по фирмено дело № 841/2012 г. е налично в затворническото досие
на осъдения В., поради неговото дублиране не следва да бъде допуснато в
качеството на писмено доказателство.
Относимо се явява заявлението за
вписване на обстоятелства, съдържащо избор на нов председател, поради което
следва да бъде допуснато в качеството на писмено доказателство.
Представеното от адв. Я. с допълнителна
писмена молба Решение от Старозагорски административен съд е налично по делото
и поради дублирането му също не следва да бъде допуснато в качеството на
писмено доказателство.
Представената справка от МП ГДИН
затвора София, касаеща остатъка от изтърпяното до днешна дата изтърпяно се
явява относимо към предмета на
делото доказателство. Ето защо и
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА
в качеството на писмени доказателства по делото актуална справка за съдимост на
осъдения В., Справка от МП ГДИН затвора гр. София и заявление за вписване на обстоятелства,
относно Национално сдружение „Съвършена България“.
НЕ
ДОПУСКА в качеството на писмени доказателства представените с молбата от
осъдения В. в предходното съдебно заседание жалби, декларации, заявления,
писма, сигнали, включително до Главния прокурор на Република България,
епикризи, Решения по ф.д 841/2012 г.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по
доказателствата.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО с молбата от
осъдения В. за неговото условно предсрочно освобождаване.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Поддържам молбата си.
Съжалявам за извършените ми деяния Старая се да упражнявам социална дейност,
помагам на тежко болните лишени от свобода, намирам се 6 година в болницата на
софийския затвор и ако може да бъда пуснат предсрочно освободен.
СТРАНИТЕ (поотделно): Няма да сочим
доказателства.
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА материалите по делото и днес допуснатите в качеството на писмени
доказателства документи.
Считайки делото за изяснено от фактическа
страна
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА
ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ИНСП.
Г.: Становището на началника на затвора по повод условното предсрочно
освобождаване на лишения от свобода В. е отрицателно. Налице е първата
изискуема от закона предпоставка, визирана в разпоредбите на чл. 70,ал.1 т.2 от НК лишения от свобода В. е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание.
Същевременно
не са налице достатъчно данни за поправянето му в рамките на пенитенциарното
заведение.
Оценката на риска от вреди към обществото
е все още във високи стойности. Оценката на риска от рецидив не е намалена.Прогресивната
система не е изпълнена. Има наложени дисциплинарни наказания, което говори за
непоследователно и колебливо поведение.
Има и значителен остатък за изтърпяване
на наказанието.
ПРОКУРОРЪТ:
Намирам, че не са налице законовите условия за условното предсрочно
освобождаване по отношение на лишения от свобода Я.К.В..
Действително е налице първата
предпоставка, а именно същият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му
наказание лишаване от свобода.
От друга страна, не е налице другата кумулативно
дадена от закона предпоставка за постановяване на УПО. По делото не са налице доказателства,
от които да е видна положителна промяна в поведението на осъденото лице. Това е
видно в доклада на затворническата администрация, т.е. налице е отрицателно
становище. Посочено е, че осъденото лице е наказвано 8 пъти, във връзка с притежание
на непозволени вещи, като са изброени последните 4 заповеди за наказания.
Ето защо намирам, че не са налице
условията за предсрочно освобождаване на осъдения В., поради което следва
молбата да се остави без уважение.
АДВ. Я.:
Моля подзащитният ми да бъде освободен предсрочно условно. Считам че са налице
и двете изискуеми от закона предпоставки за това.
Я.В. е изтърпял 2/3 от наложеното му
наказание лишаване от свобода, а видно от поведението му е дал достатъчно
доказателства за поправянето му и превъзпитание, поради което считам, че целите
на наказанието по чл. 36 от НК са постигнати и престоят му в затвора би бил
неоправдан.
На първо място срещу В. няма на този
етап образувани наказателни производства, няма извършени престъпления Действително
той е наказван дисциплинарно за притежание на телефони, но през последната 1 год.
и 6 месеца той няма наложени дисциплинарни наказания. Тези телефони са намирани
в стаята, която той обитава, нито един
път в него не е намерен телефон. Защо администрацията на затвора е счела, че
тези телефони са негови и защо е наказван именно той. Заповедите, с които е
наказван дисциплинарно не се обжалват пред съда, а пред ГДИН, която винаги
потвърждава становището на началника на затвора. От 1 година и 6 месеца В. е сам в стая и телефони в неговата стая не са
откривани, това е така, защото при него няма други хора. Той никога не е притежавал
телефон, но е наказван по предположения от началника на затвора.
Когато В. беше изпратен в затвора Стара
Загора за срок от 2 месеца той там няма дисциплинарни наказания. По делото му в
Административния съд за връщане му в затвора София е представено писмо от началника
на затвора София, което дава положителна характеристика, т.е. от ръководството
на затвора София има тенденциозно отношение и това е така във връзка с неговата
работа с правозащитните организации. Бяха издадени две заповеди, една по чл.
120 от ЗИНЗС, с която Я.В. беше приведен в изолация за срок от 2 месеца, без
каквито и да е основания и доказателства. Заповедта беше отменена от СГС, като
незаконосъобразна
Заповедта, с която Я.В. беше преместен
в затвора Стара Загора е отменена също от Административния съд Стара Загора
също поради липса на каквито и да е основания и доказателства, за конфликтно
поведение за бунтове в затвора и всякакви други измислици, които се тиражират
от администрацията на затвора.
Действително В. не е награждаван, но
през изминалия 5 годишен период извършва обществено полезен труд без да получава
възнаграждение за това. Той беше инициатор за създаване на правозащитна
организация Национално движение „Съвършена България“. По негова инициатива са
подавани жалби, сигнали до държавни органи и институции за нередности в
затворите на страната, за нарушение на ЗИНЗС и на НК. Това законосъобразно
поведение не само не се отчита от затворническата администрация, а напротив,
предизвиканите от сигналите проверки нарушават комфорта на определение
служители, които интерпретират това ,като конфликтно с тях поведение.
Няма
нито една жалба или докладна записка, от която да е видно, че В. е влизал в
конфликт, както със затворници така и със служители от охранителния състав.
Като пример ще дам един от последните сигнали до омбудсман защо В. е неудобен и
защо служители от затворническата администрация са си въобразили, че те са
държавата и всяка жалба подадена срещу тях е противодържавна, а не се отчита
като положително поведение, което е достойно за награда. На 5 етаж, където В.
обитава, през зимата липсваше отопление. Когато
В. се обръща към инспектор Социална дейност, който е представил доклад
за Я.В., че няма отопление и затворниците мръзнат, инсп. М. се обръща към Я.В.
с думите: „А искаш ли да ти поставя 5 циганина, които да те топлят“. В. е сам в
стая. След което В. сигнализира омбудсмана. От там извършват проверка и дава
нареждане на затвора да се поставят отоплителни уреди във всяка стая. Това е
дейността му, която се интерпретира като конфликтно поведение.
Ще коментирам доклада написан. В него
се посочва, че В. се харакеризира с прояви на вербално, арогантно,
демонстративно поведение при засягане на лични интереси, неправомерни
конфронтация със служители на НОС – както казах, такива няма. Ако имаше такива
доказателства щяха да бъдат представени в Административния съд Стара Загора и
пред СГС, когато В. беше настанен в изолатор за срок от 2 месеца, но такива не
бяха представени и пред двете съдилища и заповедите бяха отменени , като
незаконосъобразни.
Посочва се следното в доклада: „за
своите проблеми същият постоянно прехвърля и обвинява околните, без да е налице
адекватно мнение да решава личните си и житейските си проблеми. При неудовлетворени
на претенции и желания същият предявява изблици на гняв и агресия, позволявайки
си да отправя обиди и закани, но такива няма“. Единственото, което В. си
позволява това е да предупреди, че ще подаде жалба или сигнал или ще заведе
дело, което е дейност законосъобразна. За всяко свое действие той се съветва с
адвоката, той никога не предприема нищо, без да се посъветва. Така че всяко
едно негово действия – жалба, сигнал са обсъдени с адвокат, взето е решение и
тогава се действа. Той никога не е отишъл да влиза в конфликт с някой, да го
нападне, да го нагруби, той не решава проблемите по този начин, въпреки че така
е посочено в доклада.
Ще дам за пример и Плана за корекция,
който е подписан на 14.12. Там се посочва, че В. не искал да го подпише и след
убеждение от страна на инсп. социална дейност
след време той го подписал. Не. Такъв план му се предлага едва, когато В.
придобива право на условно предсрочно освобождаване, т.е. 5 години с него не е работено
от страна на администрацията на затвора. Той моли за отсрочка да се посъветва с
адвокат, какво да прави с този план, тъй като не е нормално 5 години по-късно
да му се предлага такъв план. След съвет от моя страна В. подписа този план,
като аз изрично му дадох указания да го датира, 14.12., за да се отчете кога
администрацията на затвора е решила да изпълнява своите служебни задължения,
т.е. да работи с В. за неговото поправяне и превъзпитаване. Това е видно от
документа, който е представен от затворническата администрация.
Както казах, голословни са твърденията,
че Я.В. влиза в конфликти с когото и да било. Подават се жалби, сигнали до
държавни органи, до институции, всичко е съгласувано с адвокат, ако аз съм
допуснала грешка, ще допусне и той. Както казах, няма изблици на гняв, вербална
агресия, цинични изблици, обиди, закани. Той не е наказван, ако имаше такива
той щеше да има наложени дисциплинарни наказания и няма как да се измислят.
Както казах спорни са предходните дисциплинарни наказанията за притежаване на
телефони, тъй като той не е бил сам в стая, в него телефон не е открит, има още
4-5 човека, защо се наказва В. и защо след като той вече е сам в стая,
извършват се вътрешни и рутинни проверки, извършват се претърсвания в стаята, телефон
там не е открит. Той не е наказван за нищо, за никакви забранени вещи, не знам
защо така се пише в доклада.
Твърдя, че има тенденциозно отношение
към В.. Достатъчни са тези 2 заповеди, които бяха издадени през 2020 г., с
които я.В. беше настанен в изолатор за срок от 2 месеца, в 1 отряд, където са
доживотните и беше преместен в затвора Стара Загора? Защо? Именно защото той
работи с тази организация НДСБ, защото
ние знаем всичко какво се случва в затвора, защото подаваме жалби и сигнали до
държавни органи и институции, защото се нарушава комфорта на определени служители, които са си въобразили,
че те са държавата, и че всяка жалба срещу тях е действие насочено срещу
държавата, а закона който ние считаме, че трябва да се изпълнява от тези
служители, те считат че исканията са
някакви претенции, някакви необосновани искания, като примера, който дадох с
отоплението - в чл.3 от ЗИНЗС се
посочва, че липсата на отопление се приравнява към изтезание, към нечовешко отношение
т.е. едно справедливо искане се интерпретира, като конфликтно поведение
Не
се отчита социалната дейност. В затвора има много неграмотни затворници, които
инспектор „социална дейност“ е този, който трябва да им съдейства, ако те искат
да напишат жалба, молба и да се реши някакъв
техен проблем, никой не им обръща внимание. И когато Я.В. им помага те да напишат своя
жалба или молба за съдействие до държавен орган или институция това се
интерпретира, като много конфликтно поведение, вместо да бъде награждаван за
това че той върши работата на инспектор „социална дейност“.
На
следващо място се посочва, че Я.В. се самоувреждал по тази причина той бил настанен в болницата на
затвора и пребивавал там 5 години- нищо подобно. Я.В. е настанен в болницата на
затвора с Определение на ВКС след 5 СМЕ, той е в тежко здравословно състояние. През
тези 5 годинив болницата на затвора не се е намерил нито един лекар, който да
се подпише, че Я.В. е с подобрено здравословно състояние и може да бъде изписан
от болницата. Това е причината той да бъде там 5 години. Когато лекарите бяха
подписали заповедите за настаняване в изолатор и за изпращане в затвора Стара
Загора, те са написали изрично, че те не дават съгласие за това, че В. е в
добро здравословно състояние, а поради това че им е наредено от ГДИН.
На стр. 6 в доклада пише, че нивото на риск
от вреди бил среден и имало сериозни дефицити за адекватно и законосъобразно
поведение. Както казах той не предприема никакви действия без да се посъветва с
адвокат и действията са му абсолютно законосъобразни.
Както казах в доклада пише, че Я.В.
приема законоустановените действия от страна на администрацията спрямо него,
като форма на психически тормоз. А не е ли форма на психически тормоз да те
накажат без основания, без доказателства 2 месеца в изолатор и да те изпратят в
друг затвор далеч от семейството ти? Нима това не е форма на психически тормоз към
него, за да може той да реагира по някакъв неадекватен начин. В. обаче нито
влиза в конфликти, нито е нападнал някой, нито е обидил, той просто води дела в
съда и си търси правата по законен път.
И двете заповеди са отменени, като незаконосъобразни.
Твърди се, че не е проведена успешно и приключила корекционна
работа. Такава работа изобщо не е извършвана с него от страна на администрацията на затвора. Както
казах индивидуалния план е подписан на 14.12., късно предложен, подписан след
съвет с адвокат, датиран изрично от В., аз го посъветвах да сложи датата, за да
се вижда, че те не са работили с него.
Твърди се,че няма личностна промяна в
поведението му. До тук, всякаква дейност която В. извършва е съобразно ЗИН и
НК.
Считам,
че доклада на инсп. „Социална дейност“ М. е
неадекватен, не отразява реалното положение на нещата, той не познава Я.В.,
5 години не е работил с него.
Относно
становището на началника на затвора - твърди се, че се дават становища на
основата на резултати от корекционна дейност, каквато аз твърдя че няма, с
оглед на цялостното поведение на Я.В. и че нямал лични отношение – това не е
така. Корекционна дейност не е извършена,а лични отношения има. я.В. е завел
дело от частен характер срещу началника на затвора.
По
тези съображения считам, че с поведението си
в тези 5 години В. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и
превъзпитание. Докладът и становището на началника на затвора са абсолютно
голословни твърдения, неподкрепени с никакви доказателства и считам, че са
изпълнени целите на наказанието и че на този етап В. може да бъде освободен
предсрочно.
Считам,
че трябва да се отчита и неговото тежко здравословно състояние, да му се даде
възможност да се лекува в домашни условия и в по-добри лечебни заведения, където няма стрес, защото в затвора той е
подложен на постоянен стрес и психически тормоз, той е с тежка форма на диабет.
Считам,
че целите на наказанието са постигнати и следва да бъде освободен предсрочно.
Ето защо моля за определение в този смисъл.
ОСЪДЕНИЯТ В.:
Моля да бъда пуснат предсрочно.
СЪДЪТ
СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
Съдът
след съвещание, като обсъди доводите на страните намира за установено следното:
Производството
е по реда на Глава 35, раздел 1 от НПК и е образувано по подадена от осъдения Я.К.В.
молба за условното му предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
За
да бъде осъденият условно предсрочно освободен от остатъка на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ следва да бъдат налични в своята кумулативна
даденост две предпоставки. Първата, свързана
с формалното изтичане на фактически изтърпян срок от наказанието „лишаване от
свобода“ и материална предпоставка, изразена в наличието на доказателства за
поправянето на осъдения при пребиваването му в пенитенциарното заведение
От
доказателствата по делото се установява, че към настоящият момент е налична
формалната такава, свързана с периода на вече изтърпяното наказание лишаване от
свобода от страна на В.. Същият понастоящем търпи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 години, наложено му като общо такова с определение на
Специализиран наказателен съд по НЧД 855/2019 год., влязло в сила на 18.04.2019 г., с което на
основание чл. 25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му по НОХД 1099/2015 г. на Специализиран наказателен
съд, НОХД 3128/16 г. на Специализиран наказателен съд и НОХД 22150/2015 г. на
СРС.
Към
настоящият момент от така определеното му общо най-тежко наказание фактически В.
е изтърпял 5 години, 7 месеца и 1 ден, от работа са приспаднати 2 дни; всичко 5
години, 7 месеца и 3 дни и му остават да изтърпи 2 години, 4 месеца и 27 дни. От
така изложеното е видно, че Я.В. е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
Материалната
предпоставка, свързана с наличието на доказателства за поправянето на осъдения В.
според настоящият съдебен състав обаче не е налична. В тази насока следва да
бъде изрично отбелязано, че съдът не е орган, който се занимава с изпълнението
на наказанието лишаване от свобода и в този смисъл за изграждане на изводите си
по фактите, свързани с тази предпоставка се доверява на данните, съдържащи се в
затворническото досие, които данни в случая не сочат на поправянето на В. по
време на престоя му в пенитенциарното заведение.
Установява
се от материалите по делото, че здравословното състояние на осъдения не е
добро, /влошено е/ и същият от 11.05.2017 г. е настанен в болницата към затвора
гр. София. В този смисъл упреци, че същият не полага труд не могат да бъдат
отправени, доколкото здравословното му състояние не позволява това.
По
делото обаче са налични заповеди от 2019 г. - 4 на брой, свързани с дисциплинарното
наказване на В., а именно от 02.07.2019г., 08.08.2019г., 17.8.2019г. и
20.09.2019г., касаещи притежаване на непозволени вещи, с които на В. са наложени
съответно дисциплинарни наказания. В рамките на настоящото производство съдът
не може да ревизира административните актове на началника на затвора гр. София,
с които е наложено съответното дисциплинарно наказание, респективно да обсъжда
дали е правилно или не е наложено подобно дисциплинарно наказание. В този
смисъл следва да се има предвид фактът, че освен, че не е награждаван В. понастоящем
се явява лице с дисциплинарни наказания съгласно разпоредбата на чл. 109, ал.2
от ЗИНЗС изискваща заличаването им изминаването на 2 годишен срок от
изтърпяване на последното наложено наказание.
На
следващо място, следва да бъде отчетен фактът, че В. е осъждан 13 пъти
понастоящем, като сблъсъците му с правосъдната система датират от 1982 г. и
това не е първият му престой в местата за лишаване от свобода. В този смисъл
съдът намира, че се базира на данните по делото, направената оценка от
администрацията на затвора, свързана с риска от рецидив, която предвид дългия
престой на В. е снижена едва от 79 на 70 точки.
Като
дефицити са отразени наличието на криминално минало, отношение към
правонарушение, междуличностни проблеми и умение за мислене, които данни не
могат да бъдат оборени с твърденията за наличие на тенденциозност по отношение
на В. свързана със сдружението Национално движение „Съвършена България“.От материалите
по делото не се установява формално юридически В. да има каквото и да е отношение
към това сдружение. Напротив, единствено адв.Е.Я. е вписана като член на
управителния орган на сдружението Действително възможно е неформално В. да
съдейства за осъществяване целите на сдружението, но такива данни по делото не
са налични. Единствено и само са налични твърдения в тази насока.
На
следващо място се твърди тенденциозно отношение от затворническата администрация
на затвора гр. София към осъдения В.. Такива данни освен, че липсват в
затворническото досие противостоят на обективираното поведение на осъдения В. при
наличната заповед за преместването му от затвора гр.София в затвора гр. Стара
Загора, която заповед е отменена именно по негова инициатива с решение на Административен
съд Стара Загора от 16.09.2020 г. В този смисъл съдът не констатира явно
тенденциозно отношение на затворническата администрация гр. София към В..
Съвкупната
преценка на посочените обстоятелства, а именно многократните осъждания и
съответно пребивавания на В. в местата за лишаване от свобода, липсата на
награждаване, наличието на дисциплинарни наказания, липсата на данни за
тенденциозно отношение от страна на затворническата администрация, мотивират
настоящия съдебен състав да приеме, че доказателства за поправянето на В. не са
налични. Ето защо и материалната предпоставка за неговото условно предсрочно
освобождаване от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ също
не е налице.
В
този смисъл молбата не се явява основателна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, като настоящият съдебен състав намира, че корекционната работа
с В. следва да продължи.
Воден
от горните мотиви
СОФ
ИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 23 състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на осъдения Я.К.В. с ЕГН ********** за условното му предсрочно
освобождаване от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ с
определение на Специализиран наказателен съд по НЧД 855/2019 г. по описа на
Специализиран наказателен съд, 10 състав.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7 дневен срок от днес по реда на
Глава 22 от НПК
Препис
от определението да се издаде на адв. Я. за послужване пред НБПП, без изрично
разпореждане на председателя на съдебния състав.
Протоколът
изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: