Решение по дело №324/2024 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 1705
Дата: 3 октомври 2024 г. (в сила от 3 октомври 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247110700324
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1705

Кюстендил, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - III състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20247110700324 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.40, ал.1 от ЗДОИ.

Н. Г. С. от [населено място], [улица]обжалва мълчалив отказ на директора на Национален център по радиобиология и радиационна защита /НЦРРЗ/ по заявление от 13.05.2024 г. за достъп до обществена информация. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Противоречието с материалния закон свързва с право на достъп до поисканата информация по см. на чл.4, ал.1 от ЗДОИ. Моли за отмяна на отказа.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

В писмен отговор и заявление адв.И. Д. като пълномощник на ответния директор на НЦРРЗ оспорва жалбата като неоснователна. Твърди за отсъствие на мълчалив отказ по чл.58, ал.1 от АПК поради ненадлежно сезиране във връзка с липса на подписано заявление. Отделно от това счита, че поисканата информация не представлява обществена по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Твърди и че информацията е налична и свободно достъпна на интернет страницата на НЦРРЗ. Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Със заявление за достъп до обществена информация жалбоподателката е поискала от ответния директор на НЦРРЗ на основание чл.4 и чл.24 от ЗДОИ следната информация: „Колко е броя на работниците и служителите от „АЕЦ [община]“ ЕАД за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., на които НЦРРЗ е издал експертни заключения за медицинска пригодност за работа в среда на йонизиращи лъчения?“. Поисканата форма на достъп до информацията е копие на хартиен носител. Заявлението е подадено по пощата чрез „Български пощи“ ЕАД на 13.05.2024 г. и получено в администрацията на органа на 14.05.2024 г. Заявлението не е подписано от жалбоподателката.

Видно от приложената по делото снимка от интернет страницата на НЦРРЗ, органът е публикувал Отчет за дейността на НЦРРЗ за 2023 г. Съгласно приложените по делото страници 1-2, 22 и 95 /последна/ от отчета, в частта „Наблюдение и контрол на здравословното състояние на професионално облъчваните лица“ е поместена таблица 6: Разпределение на персонала работещ с ИЙЛ на територията контролирана от РЗИ и персонал на АЕЦ. В таблица 6 са посочени 1728 обслужени пациенти от персонала на „АЕЦ [община]“, за които лица са издадени експертни заключения за медицинска годност за работа в среда на йонизиращи лъчения от лекари с призната специалност по радиобиология или радиационна защита от отдел „Радиационна безопасност и медицинско осигуряване“ към НЦРРЗ.

Със заповед № РД-02-14-49/ 15.03.2019 г. на директора на НЦРРЗ са одобрени Вътрешни правила на НЦРРЗ за предоставяне на обществена информация. Съгласно раздел II, т.1 от правилата, заявленията за достъп до обществена информация са в писмена форма и съдържат имената на заявителя, адреса за кореспонденция, описание на исканата информация, предпочитаната форма за предоставяне на достъпа до информацията, дата и подпис. Получените заявления се оставят без разглеждане като не съдържат данните /вж. т.5 от раздела/. Заявленията се разглеждат от директора на НЦРРЗ в срока по чл.28 от ЗДОИ /вж. раздел III, т.1/.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК, т.к. жалбоподателката е подала заявление за достъп до обществена информация. Компетентността на съда се извежда от правилото на чл.133, ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.40, ал.1 от ЗДОИ. Обжалването е в срока по чл.149, ал.2 от АПК. Съгласно раздел II, т.4 от приетите в НЦРРЗ Вътрешни правила за предоставяне на обществена информация, полученото по пощата заявление подлежи на регистрация. Регистрацията е дължима в деня на неговото получаване, т.е. на 14.05.2024 г. Срокът за произнасяне по чл.28, ал.1 от ЗДОИ изтича на 28.05.2024 г., а срокът за съдебно оспорване по чл.149, ал.2 от АПК изтича на 28.06.2024 г. /присъствен ден/. Жалбата по делото е подадена по пощата на 03.06.2024 г., т.е. в рамките на срока за съдебно оспорване.

Неоснователно ответникът възразява за липса на надлежно сезиране поради отсъствие на подпис на заявителката в заявлението до органа. Вярно е, че съгласно раздел II, т.5 във вр. с т.1 от Вътрешните правила на НЦРРЗ за предоставяне на обществена информация, липсата на подпис на подателя на заявлението го прави недопустимо. Посоченото правило обаче противоречи на правната уредба в ЗДОИ. Съгласно чл.15а, ал.2 от ЗДОИ органът е длъжен да публикува на интернет страницата си вътрешните правила относно достъпа до обществена информация. Тези правила са вътрешнослужебни актове и като такива не могат да съдържат уредба, различа от нормативната такава в ЗДОИ. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗДОИ, достъпът до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. В чл.25, ал.1 от ЗДОИ са уредени задължителните реквизити на писменото заявление и измежду тях липсва задължение за подписване на заявлението. Нормата е специална спрямо общата такава по чл.30, ал.1 от АПК. Съгласно правилото на чл.29, ал.1 от АПК в специален закон, какъвто е ЗДОИ, може да се предвиди различно правило. Именно такова различно правило е посоченото такова по чл.25, ал.1 от ЗДОИ, поради което липсата на подпис не е задължителен реквизит на заявлението. Това налага задължение за органа да регистрира заявлението, т.е. да образува административна преписка и в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ да разгледа искането.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.

Ответният директор на НЦРРЗ е компетентен орган за разглеждане на заявлението на жалбоподателката. Съгласно чл.12, ал.1 от Закона за здравето, НЦРРЗ е орган на държавния здравен контрол поради което отговаря на изискването за държавен орган по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, а неговият ръководител в лицето на директора е задължен субект за предоставяне на достъп до обществена информация.

Поисканата от заявителката информация е обществена такава по дефиницията на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Информацията е свързана с обществения живот в страната и в частност с дейността на НЦРРЗ. Дейността на НЦРРЗ включва задължение за издаване на експертни заключения за медицинска пригодност на лицата за работа в среда на йонизиращи лъчения по см. на чл.27, т.1, б.“б“ от Правилника за устройството и дейността на НЦРРЗ. По см. на чл.64, ал.1 от Закона за здравето, защитата на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява при спазване на принципите и изискванията за радиационна защита, която включва медицинско наблюдение на лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения, включително оценка на медицинската пригодност да изпълняват конкретни професионални задължения /вж. чл.64, ал.2, т.2 от Закона за здравето/. Конкретните правила за осъществяване на медицинското наблюдение са част от здравните норми и изискванията при работа в среда на йонизиращи лъчения, уредени в едноименната Наредба № 11/ 22.10.2018г., издадена по делегация от чл.65, ал.1, т.4 от Закона за здравето. Съгласно чл.2 от Наредбата, лицата, които работят в среда на йонизиращи лъчения, подлежат на задължително медицинско наблюдение с оглед предотвратяване на детерминистични ефекти и намаляване вероятността от възникване на стохастични ефекти до ниво, което е практически възможно и приемливо от гледна точка на радиационната защита. Съгласно чл.5, ал.1 от Наредбата, медицинското наблюдение се извършва от лекари от НЦРРЗ и приключва със заключение на лекар от НЦРРЗ, с което се определя медицинската пригодност на лицето да изпълнява конкретни професионални задължения в среда с йонизиращи лъчения /вж. чл.6, ал.1 и ал.2 от Наредбата/. Изложеното определя еднозначно търсената от жалбоподателката информация като обществена такава, тъй като е свързана с дейността на задължения субект и дава възможност на лицето да си състави собствено мнение относно тази дейност. С оглед на изложеното, твърдението на ответника за обратното е неоснователно.

Търсената информация е служебна по см. на чл.11 от ЗДОИ, т.к. е създадена от НЦРРЗ по повод дейността на центъра. Съгласно правилото на чл.13, ал.1 от ЗДОИ обаче достъпът до заявената от жалбоподателката служебна информация е свободен. В случая по делото, ответникът доказа посредством годни писмени доказателства, че информацията се намира в изготвения от центъра отчет за дейността през 2023 г. В таблица 6 на стр.22 от отчета е записан броят на работниците и служителите от „АЕЦ [община]“ ЕАД за цялата 2023 г. с издадени от НЦРРЗ експертни заключения за медицинска пригодност за работа в среда с йонизиращи лъчения, който е 1728. Отчетът е публикуван на интернет страницата на НЦРРЗ в изпълнение на правилото по чл.15а във вр. с чл.15, ал.1, т.6 от ЗДОИ. Достъпът до интернет страницата е свободен. След като достъпа до поисканата информация е свободен и доказано наличен, ответникът няма задължение да се произнася с изричен позитивен за заявителката индивидуален административен акт. Поради липса на задължение за органа да се произнесе с решение по чл.34 от ЗДОИ и отсъствие на предпоставките за отказ по чл.37 от ЗДОИ, индивидуалното търсене по реда на чл.24 и сл. от ЗОДОИ е безпредметно. Законът не задължава органа да посочи и местонахождението на търсената информация, т.к. тази информация не представлява официална обществена информация по см. на чл.12, ал.4 от ЗДОИ, а служебна такава по чл.13 от ЗДОИ.

На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще отхвърли оспорването като неоснователно.

На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателката дължи заплащане на НЦРРЗ на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв. Разноските са доказани посредством представеното пълномощно с договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в присъдения размер, което е заплатено изцяло по приложеното платежно нареждане за кредитен превод. Адвокатското възнаграждение е в минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съответно на фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа /депозиран писмен отговор с доказателства към него и заявление за насроченото откритото съдебно заседание/.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Н. Г. С. срещу мълчалив отказ на директора на Национален център по радиобиология и радиационна защита по заявление от 13.05.2024 г. за достъп до обществена информация по ЗДОИ, получено при органа на 14.05.2024 г.

ОСЪЖДА Н. Г. С. да заплати на НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО РАДИОБИОЛОГИЯ И РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА деловодни разноски в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ решението не подлежи на касационно оспорване.

Решението да се съобщи на страните.

Съдия: