Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година
2020 Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На
шести август Година две хиляди и
двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Станчо Савов
ЧЛЕНОВЕ: Светла
Даскалова
Румяна Патрова
Секретар
Десислава Вълчева
Прокурор
–Виолета Радева
като
разгледа докладваното от съдия Савов ВНОХД №33 по описа на съда за 2020 г.,за
да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното
производство е присъдата №207 по НОХД №1730/2019г. по описа на РС-Варна,
постановена на 16.09.2019г., с която подсъдимия С.К.В.
ЕГН ********** *** е признат за
виновен в това, че на 05.07.2018 г. в гр. Варна, м-т „Ален мак", къща за
гости „Кубрат" извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а
именно А.Ф.Н., род. на ***г., паради което и на осн.
чл.
149, ал. 1, вр.чл.
54 , ал. 1 от НК му е наложено наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С
придсъдата си на осн. чл.67 ал.3 от НК съдът е постановил подсъдимият да
изтърпи през изпитателния срок пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.4 от НК –
„включване в програма за обществено въздействие” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
С присъдата си на основание чл. 304 пр. 1 от НПК съдът е оправдал подсъдимия в частта, с която му е вменено обвинение за извършено деяние по чл. 149, ал. 4, т. 2, вр. ал. 1 от НК за
осъществяване на престъплението по отношение на лице, което не е разбирало
свойството и значението на извършеното
С присъдъта си на осн. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД съдът е осъдил подс.С.К.В. да заплати на гражданския ищец А.Ф.Н. чрез нейната майка и законен представител С.Т.Ж. сумата
от 5000,00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от деянието по чл. 149, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието -
05.07.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като е оставил без уважение като неоснователен предявеният гр. иск срещу подс.
С.К.В. до пълния
му размер от 6500,00 /шест хиляди и петстотин/ лв.
В жалбата на подсъдимия
чрез неговия защитник адв.А.А. инициирала
настоящето въззивно производство се
излагат съждения, че постановената
присъда е неправилна и незаконосъобразна, като са налице основания за нейната
отмяна. Излагат се подробни съображения защо така постановения съдебен акт е
неправилен и незакосъобразен, като се иска връщане на делото предвид допуснати
процесални нарущения, както на досъдебното производство, така и в съдебната
фаза на процеса. В условията на
алтернативност се иска отмяна на постановения
съдебен акт и постановяване на оправдателна присъда по отношение на
подсъдимия. Моли се и за отмяна на присъдата в часта относно уважения
граждански иск.
В писмен отговор довереника на граждаският
ищец моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде оставена в сила.
В съдебно заседание подсъдимия чрез адв.А.
подробно аргументира защитната си теза, като се акцентира на това, че
подсъдимия не е осъществил престъплението за което е предаден на съд. Моли за
отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимия излога, че не е осъществил престъплението
за което е предаден на съд и излага своята версия за станалото.
Адв. Д. в качеството на доверител на
гражданския ищец и частен обвинител моли присъдата като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимия излага, че
иска справедливот и моли да бъде оправдан.
Представителя на варненска окръжна
прокуратура - прокурор Виолета Радева
излага, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна, като
съществуват съмнения за виновността на подсъдимия, поради което и същия следва
да бъде оправдан.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, както и при извършената
на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка, намери за
установено следното:
В
съответнствие с всички събрани по делото доказателства относими към предмета на
доказване, първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
През
2018г. подсъдимият В. и св. И. А.В.
живеели при условията на фактическо съжителство, като през месец юни 2018 г. В.
била бременна в осми месец.
На
01.06.2018г. св.В. и подсъдимия се
настанили в къща за гости „Кубрат",
находяща се в гр. Варна, местност
"Ален мак", тъй като подсъдимият започнол работа в кк „Златни пясъци“.
Понеже св. В. имала нужда от помощ и компания
решила да предложи на леля си – св. Ж., дъщеря й А-М.Н., родена на *** г. /първа братовчедка на В./ да дойде при нея и
подсъдимия по време на лятната й ваканция, до приключване на ангажиментите на
подсъдимия, респ. до раждане на детето.
Подсъдимият бил съгласен св. Н. да пребивава в жилището им, като той познавал
детето по повод на роднински срещи между него и В. и семейството на св. Н..
На 21.06.2018 г. св.С.Т.Ж., завела св. Н., в
наетата от подсъдимия и В. ***. Жилището, в което били отседнали се състояло от три помещения – кухня, хол и
трапезария. Спалнята била обзаведена с едно единично легло и едно легло -
персон и половина. До пристигането на св. Н., св. В. и подсъдимия спели в
спалнята на по-голямото легло, като след като св. Н. пристигнала, същата била
настанена да спи на единичното легло в същото помещение. Няколко дни по-късно
св. В. преценила, че леглото, на което спи с подсъдимия е тясно и създава
неудобство за двамата, затова се преместила да спи в хола, на разтегателния
диван в това помещение.
На
04.07.2018 г. вечерта подсъдимият, св. В. и св. Н. се намирали в хола, където
почивали, легнали на дивана. След полунощ, на 05.07.2018 г. св. Н. отишла в
спалнята, а малко по-късно в спалнята отишъл и подсъдимия. Св.Н. била облечена
с долно бельо и потник /блузка/ и лежала завита с одеяло в леглото си. Подс. В. поискал св. Н. да му помогне с
функциите на мобилния телефон, който бил закупил за баща си. За целта той
седнал на единичното легло, на което била легнала Н., а последната му оказала
исканото съдействие. В следващия момент двамата се закачали - ,,подъдимия
гъделичкал св.Н.,,. След това тя лежейки
в леглото се обърнала с гръб към подсъдимия за да спи. В следващия момент подсъдимият легнал в
леглото зад Н., пъхнал ръката си под завивката, бръкнал под потника
/блузката/ на момичето и започнал да я
опипва по цялото тяло, като св.Н. първоначално се правела на заспала, но той
продължил да я опипва, като в един момент започнал да и надига долното бельо /
Св.Н. - ,,гащите,,/ и да се опитва да бръкне под тях. В този момент, св. Н. се
притеснила, че подсъдимият иска да прави нещо нередно с нея и му казала : „С.,
разкарай се /махни се от мен/. Подсъдимият В. преустановил извършваните от него
действия, станал от леглото на Н. и
отишъл на другото легло в стаята, като
малко след това подс. В. попитал св.Н.
дали ще остане при тях до края на ваканцията, като тя му отговорила че не знае, след което той я питал дали ще
каже за случилото се на св. В., като Н. заявила, че няма да й каже.
След
това подсъдимият отишъл да спи в хола
при св. В., а Н. останала в същата стая, като била силно притеснена от
случилото. Когато се събудила на 05.07.2018г. св.Н. била разстроена и
притеснена и решила, че ще каже на майка
си за поведението на подс. В. и за желанието си да се прибере у дома. По това
време в квартирата се намирала единствено св. В..
Св. Н.
излязла от квартирата без да каже нищо на св.В. и тръгнала по пътя
за кк “Златни пясъци“, когато се обадила на майка си - св. Ж. и й казала, че
иска да се прибере. Майка й я попитала защо не желае да остане, като Н. й
обяснила какво се било случило вечерта с подсъдимия и какво той и бил направил.
Св. Ж.
попитала дъщеря си дали е сигурна в това, което твърди, а А. отговорила: „Да!
Бръкна ми под блузата и долу“, като уточнила на майка си, че подсъдимият й е бръкнал в долното бельо. Заявила на майка
си, че след случилото се е изгонила С. от стаята и той е отишъл да спи в
другата стая, при братовчедка й. Впоследствие св. Ж. позвънила на сестра си –
майката на св. В., която се обадила на дъщеря си и й казала за твърденията на А..
По-късно в проведен разговор между св. В. и св. Ж., последната я уведомила, че А.
твърди, че В. „я е опипвал“ вечерта и я помолила да потърси дъщеря й, защото се
притеснява за нея. След разговора със
св. Ж., св. В. се свързала с братовчедка си
по телефона, като по време на проведения разговор А. била разстроена и
плачела, като обяснила, че върви по пътя кк „Златни пясъци“. Св.В. я
успокоила, казала й да не се притеснява и да се прибере в
квартирата. След това А.-М.се върнала в
жилището, където междувременно се прибрал и подсъдимият. В присъствието на св. Н.,
св.И. В. попитала подсъдимия дали е вярно това, което твърди братовчедка й за
сучилото се между тях през нощта в спалнята, като подс. В. не отрекъл
истинността на твърденията на А..
Междувременно
св. Ж. подала сигнал до компетентните органи за инцидента и тръгнала от с.Н.,
обл. София , където живеела със семейството си към гр. Варна. Тя се обадила на св. В. и я
уведомила, че полицейските служители ще вземат необходимите мерки по случая. От
своя страна, св. В. информирала подс. В., че полицията е ангажирана по случая.
След като разбрал, че е възможно да бъде задържан, подс.В. напуснал квартирата
и отишъл при баща си – св. К.В., който пребивавал в нает апартамент, находяща
се в гр.Варна в близост до Двореца на културата и спорта. К.В. убедил сина си да отиде в полицията, като му разяснил, че в противен
случай ще бъде обявен за издирване. Впоследствие подсъдимият отишъл в Пето РУ
при ОД на МВР – Варна, където бил задържан, а по случая е образувано ДП №
3060/2018 г.
Видно
от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
св.А.Ф.Н. назначена и извършена по време на ДП:
1.
Същата не страда от психично
заболяване. По времена изследването не са налице анамнестични или кринични
данни за наличие в миналото или на сегашно психично разстройство, както и за
употреба на алкохол и психоактивни вещества.
2.
Към момента та извършване на
деянието спрямо нея на 05.07.2018 г. тя е била малолетна и поради това не е
била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, т.нар. възрастова вменяемост.
3.
Физическото и психическото
състояние на Осв. й позволява да дава годни свидетелски показания. При преценка
на достоверността им следва да се има предвид, че от „Методика на недовършените
изречения“, Асоциациите – проекции на Осв. акцентират повече върху желанието за
отмъщение, отколкото от истински страхове и безпокойство. Приятелят на „кака
ми“ момичето възприема не само като близък човек, но и като предизвикателство,
като изкушение за бушуващите хормони. Вероятно тя е създала условия, опитвала
се е да привлече вниманието му, но не е очаквала толкова близък контакт.
4.
Паметта й е в рамките на нормата за възрастта.
Няма индикации за понижаването й или за амнезиране на факти или събития.
5.
А.Н. е в т.нар. тинейджърска
или кризисна възраст. В ежедневните ситуации тя е активна, с все още
неустойчива и емоционална нестабилност. Себезащитен тип, като в експериментални
ситуации изгражда социално приемливо поведение /вербално изразено/
6.
Степента на зрялост е в
границите на нормата за възрастта, но предвид последната /кризисна/ ситуация и
депривационните условия, в които живее, то все още зрелостта е настабилна. Не
са изведени признаци на повишена внушаемост, но е възможно да действа под
влияние на ситуативните емоцииу от неудовлетворени значими потребности, като
потребността за внимание и любов.
От
заключението на изготвената допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза се установява, че
предвид индивидуалното развитие, характерови, психологически и
интелектуални особености към датата на извършените спрямо нея блудствени
действия А.Н. не е осъзнавала естеството, значението и насочеността на
последните.
Видно от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на С.К.В. извършена по време на ДП, същият не страда от
психично разстройство. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни
вещества. Тъй като не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието" и не страда от умствено недоразвитие към момента на извършване
на деянието, на 05.07.2018 г. той е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното
състояние му позволява да възприема фактите, които имат значение по делото и
може да дава достоверни обяснения за тях. Той може да участва пълноценно в
наказателния процес и да се защитава сам. Същият е в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното, да възприема фактите по делото и да
дава достоверни обяснения по тях. Не са налице данни за отклонения в
сексуалното влечение и поведение, и влечение към извършване на сексуални контакти
с малолетни и непълнолетни лица.
Състава на
въззивния съд възобнови съдебното следствие , като извърши разпит на
пострадалата Н. в условията на синя стая в гр.Варна в присъстваето на вещи лица
–психолог и психиатър, психолог, както и в присъствието на подсъдимия и
защитника му, като при разпита си Н.
препотвърди в цялост разказаното от нея по време на ДП, като отново обясни
станалото между нея и подсъдимия през 2018г. Разказа подробно действията които
е извършил подсъдимия спрямо нея, а именно –лягането в леглото при нея,
опипването от негова страна по цялото й тяло, както и ,,бъркането,, с ръка под
долното й бельо.
Назначената от
въззивния съдебен състав комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза извършена от вещите лица д-р Т.А. и Арександър Целчовски , която
съдът кредитира изцяло дава заключение, че :
1.
При
Я.МН. липсват анемнестични и клинични данни за минали и настоящи психични
заболявания и фамилна обремененост с такива.
2.
Я.Мкъм
момента на изваршванве на деянието е била 13годишна , малолетна, състояние
определяно от психологична гледна точка ,, възрастова невменяемост,, поради
което не е могла да разбира свойството и значението на извършеното спряма нея
деяние и да ръководи постъпките си.
3.
Преди
и към датата на деянието 05.07.2018г. Н. е била 13г. малолетна, състояние
определяно от психо-физиологична гледна точка като ,,възрастова невменяемост,,.
4.
При
неполнолетната Н. липсват данни за психично разстройство в частност психоза
и/или умествена изостаналост. Психическото състояние на Н. позволява правилно
да възприема , запаметява и възпроизвежда факти от действителостта, кактои да
дава покзания, които вярно да отразяват обективната действителност, въпреки
малолетната й възраст. Тя е способна да дава годни свидетелстки покзания.
5.
Н.
е с нормално лазвит за възрастта интелеск и съответстваща стерен на
психолотгическа зрялост. Няма данни по делото за прекарана състояния на
амнезия.
6.
Интелектуалното
развитие отговаря на нормите за интелектуално развиние на дете на посочената
възраст. Притежава степен на осъзнатост характерна за възрастта му. Разбира по
сложни чонешки отношения и тяхната причинни –следствена връзка. Поъказва
паметови възможности, които дават възможност да възпоизвежда събития и факти по
начин по който се чувства. Психичните процеси у дете на тази възраст могат да
са динамични, което е характерно за пубертетния период, в който се намира Н..
7.
Психологичното
изследване на личностовия страеж на Н. не очертава значителни отклонения
/акцентуации/ от средната норма. След
проведените тестови методики, може да се каже, че отговорите са достоверни.
Като по собена емоционална черта се явява флустрацията спряма преживяното
събитие, като Н. показва по високи нива на ярост, гняв и обида, не се
наблюдават признаци на повишена внушаемост и склонност към лъжа. Мъзможно е
обаче емоционалната нестабилност характерна за възрастта, да повлияе нейното
мислене и съответно поведение.
8.
Локисът
на контрол е все още външен, зависим от мнението на авторитети. Има изградена
добра самооценка. Умее да различава доброто от лошото в рамките на познатите му
оценъчни съждения /хубаво, добро, лошо/ конфликтите между хора от различни
възрасти, възприема като естествени, реалистични. Резултатите от изследването
ве установяват чувство за социална изолация или дистанция от връстникова среда.
9.
Към
момента на изследването Н. не преживява процесното събитие като психична
травма, установените ситуативни повишени нива на ярост, гняв и обида биха могли
за в бъдеще да бъдат актуализирани ситуации на фрустрация.
Първоинстанционният съд е приел за
установена гореизложената фактическа обстановка на база обективен анализ на
всички събрани по делото доказателства и е направил законосъобразен извод, че
осъществяването на престъплението
от подсъдимия е доказано по безспорен начин по мотиви, които въззивната инстанция споделя
изцяло, поради което и счита, че не следва да
ги преповтаря.
Настоящия
въззивен състав счита, че първоинстанционния съд е оценил
детайлите по повдигнатото обвинение, като е направил законосъобразен
извод, че извършеното от
подсъдимия престъпление осъществява признаците на чл.149 ал.1 от НК.
От
събраните по делото доказателства ценени в своята съвкупност и
взаимовръзка по категоричен начин се
установява, че съставът на това
престъпление е осъществен от подсъдимия както от обективна, така и от
субективна страна.
Правилно
първоинстанционния съд при формиране на фактическите и правни си
изводи е съобразил показанията на св. Н. и св. Ж., както и показанията на св. В., депозирани в хода на
досъдебното производство, които правилно ги е
кредитирал като непротиворечиви, обективни и безпристрастни, както и
кореспондиращи помежду си и с останалия ценен доказателствен материал. Правилно
са ценени и показанията на св. В.,
депозирани в хода на съдебното производство в частта, в която същите
кореспондират на ценените от съда доказателства, както и показанията на св. К.В.
в частта относно поведението на подсъдимия, непосредствено след извършване на
деянието. Правилно не са ценени в частта
им относно поведението на А. по отношение на подсъдимия, предвид близките
родствени отношения на свидетеля с подсъдимия и противоречието им с
кредитираните доказателства. Също така
правилно показанията на св. Я.Ан.не са били ценени като достоверни предвид
родствените й връзки с подсъдимия и
факта, че тази свидетелката е изложила предположения, а не
непосредствени впечатления.
От
друга страна правилно районния съдия е преценил и приел правилно единствено и само като защитна позиция
обясненията на подсъдимия относно поведението на пострадалата Н. и събитията
които са се случили през
нощта на извършване на престъплението, предвид противоречията им с
ценените доказателства по делото.
При
формиране на решението си за постановяване на осъдителна присъда спрямо
подсъдимия правилно съдията от първоинстанционния съд е формирал фактическите
си и правни изводи съобразявайки
събраните по делото писмени доказателства, а именно: изготвените в хода
на досъдебното производство основна и допълнителна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза по отношение на Я.МН. и съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза по отношение на подсъдимия, копие от удостоверение за
раждане на св. Н., характеристични данни от РУ- Костинброд за подсъдимия, както
и характеристика и справката за съдимост
на подсъдимия.
Изводите
на първоинстанционния съд относно виновността на подсъдимия се потвърждават и
от доказателствата събрани и от възивния съдебен състав, а именно от
показанията на пострадалата от престъплението Н., дадени в условията на ,,синя
стая,, , която подробно обясни извършените от подсъдимия блудствени действия
спрямо нея. Тези нейни показания съдът
цени като обективни и достоверни, предвид и на изготвената по време на
въззивното съдебно следствие и приета от съда комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, както и от
отговорите на вещите лица в съдебно заседание, които недвусмислено дават заключение, че психичното
състояние на Я.МН. и позволява правилно
да възприема, запаметява и възпроизвежда
фактите от действителността, както и да
дава показания, които вярно да отразяват обективната действителност , въпреки
малолетната й възраст. Вещите лица са котегорични, че тя е способна да
дава годни свидетелски показания, както
и че след проведените тестови методики може да се каже, че отговорите й са
достоверни.
На практика основния по делото спорен въпрос е
дали докато са били сами в стаята подсъдимия е осъществил
блудствени действия с малолетната Н..
В това
отношение съдът изцяло кредитира показанията на частния обвинител и граждански
ищец Навачка за начина и конкретните действия
на подсъдимия, чрез които същият е извършил блудствени действия
спрямо нея. В тази им част показанията на Н. са изключително последователни,
подробни и логични-непроменени във времето и подкрепени от останалите
събрани в хода на наказателното производство доказателства и в частност извършените съдебно психиатрични и
психологични експертизи, както и
показанията на св. Ж. и св.
В., депозирани в хода на досъдебното производство, които се допълват помежду си и водят до единствения и
категоричен извод за осъществено от страна на подсъдимия деяние наказуемо по
чл.149 ал.1 от НК.
Св. Н. изключително подробно изложи пред съда /и в условията на синя стая/ как са се развили събитията на
инкриминираната дата, като действително освен нейните покайзания не
са налице други преки
доказателства, които да потвърждават показанията й, но са налице многобройни косвени доказателства, които
подкрепят нейните показания –посочени по
горе.
Деянието
е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено опасните последици от
извършеното от него престъпление и ги
е желаел. Същият е имал съзнанието, че
извършва блудствени действия и то с дете което не е навършило 14 годишна
възраст.
Относно
авторството на деянието - по делото са
налице достатъчно убедителни
доказателства. За тяхното безспорно
наличие първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно и от настоящия
състав, поради което и не е нужно да бъдат преповтаряни.
С оглед
всичко изложено до момента, настоящият състав на съда намира, че по безспорен
начин се установява както извършването на престъплението, така и авторството му
и този направен извод от страна на първоинстанционния съд е правилен и
законосъобразен.
По
отношение на размера и вида на
наложеното наказание:
Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства- какъвто е факта, че подсъдимия
е
семеен и има малко дете за което полага грижи.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и първоинстанционния съд, така и
настоящият съдебен състав приема
високата степен на обществена
опасност на деянието, което е засегнало
телесната неприкосновеност на дете, като и негативните последици които ще останат в
съзнанието на детето в резултат на извършеното посегателство срещу него,
предишно осъждане на подсъдимия, както и лоши характеристични данни по
местоживеене и криминалните му регистрации.
Като причини за извършване на деянието съдът приема –
ниска правна култура, както и незачитане на отношенията касаещи половата
неприкосновеност на личността и в частност на малолетното дете.
Предвид
на изложеното съдът намира, че наложеното
наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е адекватно и справедливо, поради което и
присъдата на РС следва да бъде оставена в сила.
Настоящия
състав намира, че наложеното в
посочения вид и размер наказание, а
именно една година и шест месеца
лишаване от свобода, отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от
три години ще изпълни целите на
специалната и генералната превенция визирана в НК, като в такъв размер ще е
достатъчно да превъзпита подсъдимия в спазване на правовия ред в страната
и в частност на установените морални ценности приети в обществото.
Счита,
че дори и отложено по реда на чл.66 ал.1
от НК наложеното наказание ще постигне целите предвидени в закона, като
по този начин подсъдимия ще бъде превъзпитан да спазва установените в страната
правила и норми и в частност половата неприкосновеност на личността, като ще бъдат
постигнати и целите на личната превенция по отношение на него, а и
генералната по отношение останалите членове на обществото.
Правилно
с присъдата си районния съдия е преценил, че по отношение на подсъдимия следва
да бъде постановено изтърпяването на пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.4 от НК , а именно ,,включване
в програма за обществено въздействие,, за срок от осем месеца., като счита, че
така постановената пробационна мярка в допълнение към наложеното наказание
лишаване от свобода ще изиграе своята превантивна роля по отношение на подсъдимия.
По
отношение на наведените от защитника на подсъдимия твърдения за неосъществен
състав на престъпление от страна на подсъдимия , настоящия съдебен състав
намира за нужно да отбележи, че както и районния съд така и настоящия съдебен
състав не споделя това твърдение по мотиви изложени по горе и в частност, че от
събраните по делото доказателства се установява авторството и извършването на
престъплението от страна на подсъдимия наказуемо по чл.149 ал.1 от НК.
По
отношение на твърдението на представителя на Окръжна прокуратура Варна , че
делото не е изяснено от фактическа и правна стрна, настоящия съдебен състав не
споделя това твърдение, като счита, че както първоинтанционния , така и
въззивния съдебни състави са сторили необходимото и възможносто за изясняване
на всички факти и обстоятелства по делото и достигане до разкриване на
обективната истина - каквото е и изскването на закона.
По
отношение предявения граждански иск.
Както
и първоинстанционни съд , така и настоящият съдебен състав намира, че с оглед
на факта, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на
престъплението по чл.149 ал.1 от НК то и
граждански иск за обезщетение на претърпените от деянието неимуществени вреди
правилно е приет за основателен
По
отношение на уважения размер настоящия
съдебен състав намира че с оглед събраните по делото гласни доказателства, както и предвид заключението на съдебно –
психиатричните и психологични експертизи се установява, че извършеното посегателство срещу половата неприкосновеност на св.Н. и е причинило сериозно смущение в психическото
състояние и се е отразило на начина и на мислене и живот.
Преценявайки обстоятелството, че извършеното престъпление е оставило негативен отпечатък в цялото съзнание на пострадалата,
настоящия съдебен състав намира, че именно определното от първоинстанционния
съд обезщетение в размер на 5 000 лева е
справедливо да компенсира причинените
от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от
момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Както
и първоинстанционния съд, така и настоящия съдебен състав намира, че при
определяне размера на обезщетението за причинените вреди следва да се намери
точния баланс между извършеното деяние и
действително претърпените болки и страдания и размера на паричното обезщетение,
което в конкретния случай правилно е оценено
на 5 хиляди лева.
Счита,
че правилно за горницата над тази сума гр. иск е отхварлен като неоснователен.
По отношение на наведените от
защитника на подсъдимия твърдения за непълнота и формализъм на мотивите на
първоинстанционния съд, настоящия съдебен състав намира тези възражения за
неоснователни, като счита, че мотивите на съдията от РС Варна отговарят на
изискванията на закона и в достатъчна и пълна степен дават отговори на всички
въпроси които са били поставени по делото.
По отношение на присъдата в нейната
оправдателна част, настоящия съдебен състав намира, че и в тази част същата е
правилна и законосъобразна, тъй като св.Н. е била в състояние правилно да
ръзбира фактите по делото и в частност съставомерните факти на процесното
деяние.
При извършената служебна проверка
въззивният съд не констатира нарушения , допуснати от първоинстанционният съд,
които да водят до отмяна на присъдата.
Водим от горното и на осн. чл. 338 от НПК ,
съставът на Варненския окръжен съд ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №207 по НОХД №1730/2019г. по описа на РС-Варна, постановена на 16.09.2019г.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.