МОТИВИ към Присъда № 118, постановена на 10.10.2013
г. по НОХД № 789/2012 г. по описа на Районен съд гр. Дупница
Районна прокуратура гр.Дупница е предявила обвинение
срещу Н.Д.Д., роден на *** ***,
живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, не женен,
безработен, осъждан – реабилитиран, ЕГН **********, за престъпление по чл.129,
ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.
В обвинителния акт се сочи, че на 16.03.2012 г. в
двора на къща,
намираща се в гр. Дупница, ул. Княз Ал. Батенберг” № 133 чрез нанасяне на удар
с чук в лявата част на лицето, причинил на Р.В.Й., ЕГН ********** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст /фрактури в областта на
предна стена на ляв максиларен синус на горна челюст
и на лява зигоматична /ябълчна/
кост/.
Предявен е и
граждански иск от пострадалия от престъплението Р.В.Й. за причинените
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. – претърпени болки и страдания,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането –
16.03.2012 г. до окончателното й изплащане, както и за присъждане на
направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане и Р.Й. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител. В
съдебно заседание повереникът на гражданския ищец и частен обвинител поддържа
изцяло повдигнатото и поддържано обвинение и пледира за постановяване на
осъдителна присъда и за уважаване на гражданския иск.
Представителят на ДРП в съдебно заседание поддържа
обвинението по обвинителния акт. Предлага подсъдимия да бъде наложено наказание,
което би позволило спрямо същия да бъде приложена разпоредбата на чл. 66 ал. 1 НК.
Подсъдимият Д. не се
признава за виновен. Не дава обяснения по обвинението, като моли да бъде
оправдан.
Защитата на същия излага
доводи за невиновност на подсъдимия и предлага да
бъде оправдан по повдигнатото обвинения. Застъпва тезата, че е налице случайно
или непредпазливо деяние, като се твърди, че не е доказана и причинната връзка
между деянието и причиненото увреждане.
От събраните по делото доказателства - показанията на
разпитаните свидетели, заключението на медицинската експертиза и от писмените
такива, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа и от правна страна:
Подсъдимият Н.Д.Д. е роден
на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование,
не женен, безработен, осъждан – реабилитиран, ЕГН **********.
На 16.03.2012 г. след обяд около 16.30 ч. свидетелят Р.Й.
заедно с братовчед си св. И.Й. отишли до дома на дядо му И.К. ***,,Ал.
Батенберг” № 133 в гр. Дупница. Р.Й. искал да види дядо си и баба си и да
ремонтира лекия си автомобил ,,БМВ”, който се намирал в гаража на дядо му.
Когато отишъл пред гаража Р.Й. установил, че пред същия е паркиран лек
автомобил, собственост на подсъдимия. Свидетелят К. и пострадалия Й.
коментирали помежду си, че не могат да отворят вратата на гаража, тъй като
паркирания пред него автомобил пречи. По това време в двора на своята къща били
подсъдимия и баща му – св. Д.Д.. Те чули разговора между К. и Й. и Д. излязъл
на улицата, за да премести автомобила. Когато се качвал в него, Д. започнал да
обижда и псува свидетеля К.. Пострадалият Й. влязъл в гаража, а свидетеля К. се
върнал в двора на къщата си. Когато видял отново подсъдимия Д., К. го попитал
защо го псува и обижда, а подсъдимият отново започнал да отправя закани и
псувни към К.. В този момент Д. взел чук
– вария от двора си, покатерил се по гаража и скочил в двора на свидетеля К..
Свидетелят Й. чул от гаража викове и излязъл да види какво се случва. Видял
подсъдимия да се насочва към неговия дядо, държейки чука в ръката си.
Свидетелят Й. изтичал да го спре и застанал пред него. В този момент подсъдимия
нанесъл удар с чука в областта на лявата част на лицето на пострадалия, който
паднал на земята от силната болка, а подсъдимият побързал да се прибере в
къщата си. Свидетелят И.Й. транспортирал пострадалия Й. до спешна помощ в гр.
Дупница, от където бил насочен към хирургично отделение на ,,МБАЛ Св. Ив.
Рилски” гр. Дупница, в което постъпил на лечение на 16.03.2012 г. с диагноза ,,Комоцио церебри. Контузио капитис, фрактура синус максиларис синистрал. Хемосинус” и на 19.03.2012 г. бил изписан. На 25.03.2012 г.
бил приет в МБАЛСМ ,,Н. И. Пирогов” – Клиника по спешна неврохирургия,
Отделение по лицево-челюстна хирургия, с диагноза ,,Фрактура осис зигоматици син”, където била
извършена оперативна интервенция - ,,Елевацио” и на
27.03.2012 г. бил изписан с дадени указания за контролен преглед и с препоръки
да осъществява контрол по спазване на хигиенно-охранителния режим.
От изготвената на досъдебното
производство медицинска експертиза, приета от съда и неоспорена
от страните, се установява, че Р.Й. е получил фрактури на горна челюст /в
областта на предна стена на ляв максиларен синус, импресионна/ и на лява зигоматична
/ябълчна/ кост с кръвоизливи в синуса и в лява
орбита. Описаните увреждания са причинени по механизма на удар с по-голяма сила
с или върху твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност. Възможно е да са
получени по времето на процесния инцидент, предвид
вида и разположението и по начина съобщен от пострадалия – от удар с по-голям
чук в областта на лява половина на лицето /в горна половина на лява буза/. Експертът сочи, че тези увреждания биха могли
да се получат и при падане от разместила
се купчина дърва и удар в неравна земна повърхност или дърва/, но в този случай
биха били налице и други увреждания – кръвонасядания
и/или охлузвания и по други изпъкнали части на лицето /чело, нос, брада/, а
най-вероятно и по крайниците и гърдите, каквито в случая не са установени. При
благоприятно протичащ възстановителен процес, установените увреждания подлежат
на пълно възстановяване за срок от около 2 – 3 месеца.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка
като даде вяра на показанията на пострадалия Й., С.Й., И.Й., К.Т. /прочетени по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 НПК в с.з.
на 19.11.2012 г./ и П.С.. Свидетелите И.Й. и К.Т. имат непосредствени
впечатления и са видяли как подсъдимият е ударил с
чук Р.Й. по лявата страна на лицето.
Техните показания са последователни и кореспондират с показанията на
пострадалия.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д.Д. и Д.Д.,
тъй като са пряко заинтересовани от изхода на делото като родители на
подсъдимия, а от друга страна с показанията си поддържат защитна версия целяща
да оневини сина им, като същата се опровергава и от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза. Същата безспорно установява, че установените увреждания биха могли
да се получат и при падане от разместила
се купчина дърва и удар в неравна земна повърхност или дърва, но в този случай
биха били налице и други увреждания – кръвонасядания
и/или охлузвания и по други изпъкнали части на лицето /чело, нос, брада/, а
най-вероятно и по крайниците и гърдите, каквито в случая не са установени.
По същите съображения съдът не кредитира и показанията на
св. Й.В. – съсед на подсъдимия, който в показанията си твърди, че Р.Й. е паднал
сам, след като се засилил да хване подсъдимия, дървата се свлекли и това довело
до падането на Й..
Съдът не дава вяра и на показанията на свидетеля И.К., в
частта в която твърди, че не е видял подсъдимия да удря някой, тъй като
неговите твърдения не кореспондират с останалите гласни и писмени
доказателства, както и на медицинската документация и експертиза, доколкото
същите установяват, че пострадалият е ударен
с твърд и тъп предмет с по-голяма сила с ограничена удряща повърхност.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите В.П. и Я.Н.
– които като дежурни полицаи са посетили адреса, в частта в която твърдят, че
възрастния човек /дядо на пострадалия/, който ги чакал на входа на къщата им
казал, че бил ударен с чук в областта на главата от подсъдимия, като други
пострадали нямало при инцидента. Тези показания се опровергават от показанията
на останалите свидетели, които са очевидци на случилото се и са възприели удара
с чук, нанесен от подсъдимия на
пострадалия Й..
С оглед на така установеното, съдът прие, че подсъдимият Н.Д.Д.
е осъществил от обективна и субективна
страна следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Непосредствен обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост
на личността. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие - нанасяне на удар с чук в лявата част на лицето на Р.Й.,
като по този начин подсъдимият е
осъществил въздействие, предизвикало описаното по-горе увреждане – счупване на челюст /фрактури в областта на предна стена на ляв максиларен синус на горна челюст и на лява зигоматична /ябълчна/ кост/. Налице
е причинната връзка между действията на подсъдимия и причинения противоправен резултат. Така
установените фрактури /импресионна на предна стена на
левия максиларен синус на горна челюст и на лява зигоматична кост – анатомично и функционално свързана с
горната челюст/, изискващи оперативно лечение, се отнасят към медико-биологичния
признак – счупване на челюст и
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
Субект на престъплението е подсъдимият. Деянието е
извършено умишлено при пряк умисъл. Механизма на причиняване на увреждането - директен
удар с чук в лявата част на лицето, обективират
съзнанието на подсъдимия да причини именно такова увреждане. Същият е
предвиждал настъпването на общетвеноопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът не възприема становището на защитата, че деянието е
извършено по непредпазливост. В практиката на ВС и ВКС, а и в правната доктрина
трайно и безпротиворечиво е изяснено, че за умисъла
може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и
силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се
посяга на жертвата и други обстоятелства. В настоящия случай, деянието е
извършено с пряк умисъл, който съдът извежда от механизма на причиняване на
увреждането – удар с по-голяма сила с твърд тъп предмет, какъвто е чук – вария,
с който е нанесен удара, мястото на нараняването – в областта на лява половина
на лицето и от близкото разстояние, от което е посегнато
на пострадалия.
Неоснователна е и тезата на защитника на подсъдимия, че
извършеното представлява ,,случайно деяние”, тъй като всички действия на
подсъдимия проследени в хронологичен ред – взимане на чука, прескачане в двора
на дядото на пострадалия и последвалото нападение говорят за целенасоченост на
същите тези действие, а именно нанасяне на удар с чука и причиняване на телесни
повреди. Би било налице ,,случайно деяние” ако деецът е целял нещо различно от
постигнатото, като напр. да разруши стена и неволно удари близкостоящ
човек. В конкретния случай подсъдимият е имал за цел именно да нанесе удар по
човек и съответно го е нанесъл. От друга страна обсъждайки възражението на
защитата, че подсъдимият е искал да нанесе удар по свидетеля И.К., но е нанесъл такъв в лицето на
пострадалия, съдът стига до извода, че това е невъзможно с оглед механизма на
нанасяне на удар с чук, а именно наложително е сечивото да се държи с ръце и да
бъде извършен замах към конкретна цел. Такава цел се явява лицето на
пострадалия. Извършеното деяние е виновно, то не носи характеристиките на
,,случайно деяние”, което да изключва неговата отговорност. Случайното деяние
изисква деецът да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал.2 във вр.
с ал. 1 от НК от обективна и субективна страна, призна го за виновен и на
основание чл. 54 НК му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две
години и на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изтърпяването му за срок от три
години. Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би
го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно
поведение. Определеното наказание съдът намира за справедливо и съобразено с
личната и генерална превенция по чл. 36 НК.
Видът
на наказанието съдът определи, като взе предвид: степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянието е висока.
Този извод съдът направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените
отношения, времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Смекчаващи
вината обстоятелства – чисто съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства – начина и жестокостта на
нанасяне на удара, довели до значително засягане на здравето на пострадалия и
продължителния възстановителен период, липсата на критичност относно
извършеното, липсата на съдействие за разкриване на обективната истина и
склонността към предизвикване на скандали /видно от справка характеристика,
приета по делото/.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Съдът прие, че предявения граждански иск за причинени
неимуществени вреди е частично основателен по размер, тъй като пострадалият е
претърпял болки и страдания вследствие на причиненото му увреждане, но е
завишен по размер, поради което го уважи за сумата от 5 000 лв. Настоящата
инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение на личността на гражданския ищец.
Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На
гражданския ищец Р.Й. са причинени неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Установи се по делото, че в резултата на
приетото от съда виновно противоправно поведение, на
пострадалия Й. са причинени болки и неудобства за един продължителен период от
време – 2-3 месеца. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът взе
предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост.
Претърпените болки и страдания от пострадалия вследствие на причиненото му
телесно увреждане мотивират съда да приеме, че определеното обезщетение в
размер на 5 000 лв. е съответно на критерия за справедливост. При
определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид претърпените от
пострадалия болки и затруднения в личното му обслужване. Върху присъдената сума
се дължи и законната лихва от деня на деликта –
16.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът за разликата над
уважения размер от 5 000 лв. до претендирания от 20 000 лв., съдът
отхвърли като неоснователен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати сторените деловодни разноски в размер на 110 лв., сумата от 200 лв.,
представляваща държавна такса по сметка на ДРС върху уважения размер на
гражданския иск и сумата от 300 лв., представляваща разноски, направени от
частния обвинител и граждански ищец.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: