НОХД № 1852/2018 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. З.Р.И. ***, ЕГН ********** за
престъпление по чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 и с чл.28 ал.1 от НК, а именно за
това, че в гр.Пазарджик, при условията на повторност, след като е осъдена да
изплаща издръжка на свои низходящи - Н.К.С., ЕГН **********, Х.К.С. ЕГН **********
и Ф.К.С. ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 16 месечни вноски от по 560 лева /общо
за трите деца месечно/ за периода м.юни 2017г. до м.септември 2018г. - общо в
размер на 8960 лева.
Производството пред първоинстанционния съд е по реда
на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2
от НПК.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик не
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, а поддържа такова за по-къс период
на неплащане на издръжка. Излага съображения. Пледира за осъдителна присъда с
налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.
Подсъдимата
се явява лично в съдебно заседание и със служебен защитник. Признава се за
виновна по повдигнатото обвинение. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА и се отказва от събиране на доказателства за тези
факти. Лично и чрез защитника си плредира за налагане на наказание пробаци.
Районният съд обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено следното:
Подсъдимата З.И. и св.К.С. са бивши съпрузи, чийто
брак бил прекратен окончателно с Решение № 258 от 05.06.2014г. на Окръжен съд -
Пазарджик по въззивно гр. д. № 330/14г. По време на брака се родили децата Н.С.
– род. на ***г., Хирстина С. – род. на ***г. и Ф.С. – род. на *** година. По
силата на бракоразводното решение, упражняването на родителските права било
предоставено на св. К.С., а подс. З.И. била осъдена да заплаща месечна издръжка
в размер на по 85.00 лева за всяко от трите деца, чрез техния баща и законен
представител. Решението влязло в сила на 22.07.2014г.
С Решение № 330/2017г. по гр.д.№ 3551/2016г. на ОС-Пазарджик,
влязло в сила на 27.07.2017г., размерът на месечната издръжка бил променен в
размер на по 200 лева за Н. и Х= С= и 160 лева за Ф.С..
Понеже подс. И. не изпълнявала
задължението си за заплащане на издръжка, с присъда № 29/18.02.2015г. по НОХД
№ 2302/14г. на Районен съд Пазарджик била осъдена за извършено престъпление по
чл.183 ал.1 от НК. Наложено й било наказание 3 месеца ЛС, чието изтърпяване
било отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата влязла в сила на
06.03.2015г. и обхващала период на неизпълнение на задължението за издръжка от
м. август 2014г. до м. декември 2014г.
След това осъждане подс. И. продължила
да не изпълнява задължението си за издръжка. По тази причина, с Присъда № 50/07.03.2016г.
по НОХД № 2534/15г. на Районен съд Пазарджик, подсъдимата била осъдена за
извършено престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК. Присъдата
влязла в сила на 16.05.2016г. С нея й било наложено наказание пробация и
обхващала период на неизпълнение на задължението за издръжка от м. януари
2015г. до м. октомври 2015г.
С присъда № 218/14.12.2017г. по НОХД № 1326/17г.
на Районен съд Пазарджик, влязла в сила на 13.04.2018г, подс. И. била осъдена
за извършено престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, като й
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да се
търпи при общ първоначален режим. Осъждането й било за период на неизпълнение на
задължението за издръжка от м. ноември 2015г. до м. май 2017г.
Със същата присъда, на основание чл.68
ал.1 от НК било постановено подс.И. да изтърпи ефективно и наказанието то 3
месеца ЛС, наложено й по НОХД № 2302/14 година.
Във връзка с изпълнението на тази
присъда от страна на прокуратурата била издадена Европейска заповед за арест на
З.И..***.05.2018г. във Франция, след което конвоирана до България, като на
14.06.2018г. била приведена в Затвора гр.Сливен, където се намира и
понастоящем. Времето на задържането й по ЕЗА било приспаднато от наложеното й
по-горе наказание ЛС с постановление на РП-Велинград, която изпълнявала
горепосочената присъда.
Въпреки трите си осъждания, подс. И.
продължила да не изпълнява задължението си дължимата издръжка на трите си деца.
Затова през месец май 2018г. св. С. отново сезирал прокуратурата, поради което
било отпочнато настоящото наказателно производство.
Тази фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на самопризнанията на подсъдимата за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА и събраните в ДП доказателства, които подкрепят
самопризнанията– показанията на св.С., както и от писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
При тези данни съдът прие, че подс. З.И. е осъществила
от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.183 ал.4
във вр. с ал.1 и с чл.28 ал.1 от НК, тъй като в гр.Пазарджик, при условията на
повторност, след като е била осъдена с влязло в сила съдебно решение /подробно
посочено по-горе/ да издържа свои низходящи – малолетните си дъщери - Н.К.С.,
ЕГН **********, Х.К.С. ЕГН ********** и Ф.К.С.
ЕГН **********, чрез техния баща и законен
представител К.Я.С. съзнателно не е
изпълнила задължението в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10
месечни вноски от по 560 лева /общо за трите деца месечно/ за периода м. август
2017 г. до м. май 2018 година, общо в размер на 5600 лева.
Тук е мястото да се посочи, че според повдигнатото с
ОА обвинение, подс.И. не била изпълнила задължението си за общо 16 месечни
вноски в период м. юни 2017г. – м. септември 2018г.
Съдът обаче констатира, че за м. юни и м. юли 2017г.
подс.И. не е имала задължение въз основа на влязло в сила решение да заплаща
издръжка на трите си деца в общ размер на 560 лева, т.к. съдебното решение, с
което издръжката е била определена в този размер е влязло в сила в края на мес.
юли 2017г., а именно на 27.07.2017г. Няма спор, че престъплението по чл.183 от НК може да се извърши само след неплащане на издръжки за период, след влизане в
сила на съответното съдебно решение, а ако с него са присъдени и издръжки за
период, предшестващ влизането му в сила, то тяхното неплащане не може да бъде
инкриминирано като престъпление. Вярно е, че за посочените два месеца подс.И. е
имала задължение за заплащане на издръжка на трите си деца в по-нисък размер и
съобразно предходното съдебно решение за издръжка, но настоящият съдебен състав
не би могъл да я признае за виновна в неплащане на издръжка за тези два месеца
в по-нисък размер и по силата на друго съдебно решение, т.к. ще е налице
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което предполага
процесуалната намеса на прокурора по реда на чл.287 ал.1 от НПК, но такава не
бе осъществена.
Съдът констатира и това, че считано от
31.05.2018г. подс.И. е била задържана във Франция по издадена ЕЗА във връзка с
изпълнение на последната влязла в сила присъда спрямо нея, подробно описана
по-горе. Казано с други думи, считано от горепосочената дата подс. И. е била
лишена от право на свободно придвижване, както и от право да полага труд.
В същото време, престъплението по чл.183 от НК, засягащо обществените отношения в семейството, в
инкриминираната от прокурора в настоящото дело форма на изпълнителното деяние,
се осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на
влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече
месечни вноски. За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за
визираното продължено престъпно посегателство е изискуемо обаче инкриминираното
неизпълнение на алименти /неплащане на издръжка на низходящи/ да е съзнателно.
Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на
съответното задължение за плащане на издръжка и за това - за какъв период от
време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на
общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат
/изпадането в забава/. Последното корелира на субективните проявления на
инкриминираното поведение по чл.183 от НК, за
доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за
изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи
заплащането на издръжка. Задържането на подсъдимата на 31.05.2018г. обаче,
както и последващото й превеждане в Затвора гр.Сливен съставлява именно
обективна пречка от непреодолим характер тя да реализира доходи и да изпълнява
задължението си за издръжка.
По изложените до тук съображения съдът призна подс.И.
за невиновна и я оправда по първоначално повдигнатото й обвинение, а именно за
неплащане на издръжка за периода м. юни – м. юли 2017 година и периода м. юни -
м. септември 2018 година.
Авторството на деянието и другите обстоятелства по
време и място на извършване на престъплението, за което подсъдимата бе призната
за виновна, се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимата е имала представа
за всички обективни елементи на състава на престъплението, включително и
квалифициращите. Съзнавала е, че е осъдена с влязло в сила съдебно решение
/подробно посочено по-горе/, да заплаща ежемесечна издръжка на трите си
малолетни деца. Няма данни да е била финансово затруднена през посочения по-горе
период, още повече, че е пребивавала във Франция, където до 31.05.2018г. несъмнено
е реализирала доходи, т.к. в противен случай не би могла да се издържа там. С
оглед това е несъмнено, че тя е имал възможност за трудова заетост и съзнание
за дължимата парична престация под формата на издръжка и като не я е плащала, набавяйки
средства по какъвто и да е правомерен начин, е предвиждала конкретно
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, т.е.
действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Престъплението е извършено от подсъдимата при
условията на повторност по смисъла на разпоредбата на чл.28 ал.1 от НК, тъй
като вече е била осъждана, с подробно описаните по-горе три влезли в сила
присъди по НОХД за същото по вид престъпление. Настоящото деяние е извършено
от подсъдимата в петгодишния срок, предвиден в разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК. Факт е, че последната присъда е влязла в сила на 13.04.2018г., а периода на
извършване на престъплението по настоящото дело е с начало преди влизането в
сила на присъдата, т.к. започва от м. август 2017 година. Доколкото обаче
настоящото престъпление е продължено и е довършено през мес. май 2018г., т.е.
след влизане в сила на последната присъда, то значи, че и тя обуславя
квалифициращия признак повторност.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимата за извършеното от нея престъпно деяние, съдът се ръководи от
разпоредбите на чл.36 от НК, относно целите на наказанието и изискванията на
чл.54 и сл. от НК - относно неговата индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на деянието, която
е изключително висока предвид това, че е насочено против интересите на рождени деца,
които в случай са три и за които до момента подсъдимата не е платила нито една
дължима месечна издръжка.
Обществената опасност на подсъдимата също е висока,
т.к. е осъждана неколкократно за неплащане на издръжка, като са й налагани
наказания пробация и ЛС, а отделно от това е негативно охарактеризирана по
местоживеене.
Причината за извършеното престъпление следва да се
търси в личността на подсъдимата, в незачитането на установения правов ред,
както в демонстрираната от нея родителска незаинтересованост.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прие недоброто материално положение и имотно състояние на подсъдимата,
доколкото в противния смисъл не са събрани данни. Направеното самопризнание не
се отчете като смекчаващо обстоятелство, т. к. то е предпоставка за
провеждането на дифиренцираната процедура по Глава ХХVІІ от НПК, а от друга
страна същото не се откроява с някаква относителна тежест във връзка с
разкриване на извършеното престъпление. Отегчаващи отговорността обстоятелство –
миналите осъждания, негативните характеристични данни по местоживеене,
обстоятелството, че не е заплащана издръжка за три деца, както и високият
размер на общо дължимата сума на неплатената издръжка.
С оглед на горното и
като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест, съдът даде превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, след което наложи на подс.И. наказание по първата алтернатива на
осъществения престъпен състав, като определи наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода.
Веднага след това
съдът приложи разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК във вр. с чл.58А ал.1 от Нк
съдът намали така определеното наказание ЛС с една трета и осъди подс.И. на
една година лишаване от свобода.
Съобразявайки
разпоредбата на чл.57 ал.2 от НК съдът осъди подс.И. и на кумулативно
предвиденото наказание, наред с наказанието ЛС, а именно обществено порицание,
което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на видно място в сградата на
Община гр. Пазарджик за срок от един месец.
На основание чл. 57, ал. 1 т.3 от ЗИНЗС съдът определи
общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, т.к.
не са налице материалноправните предпоставки за приложението на института на
условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, доколкото както вече се
посочи и по-горе, подс.И. преди настоящото деяние е била осъждана на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: