Решение по дело №332/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 200

гр.Пловдив, 06.11.2019г.

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

     

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав                      

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ  ГАТОВ  

                              ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА  РАНГЕЛОВА     

                                                           МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА                                                                                                         

 

при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Виктор Янков, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева НОХД /В/ № 332 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 33 от НПК.

С присъда № 66/03.07.2018г., постановена по НОХД № 1397/2017г. по описа на Районен съд гр.Хасково, осъденият Н.М.К. e признат за виновен и осъден както следва:

1. в това, че на 02.03.2013г. в района на дивечовъден участък „Б.“, в землището на с.Б., общ. И., област Х., се заканил с убийство на М.Н.М., като извадил и насочил срещу него пистолет с думите: „Ще ви застрелям като кучета“, „Ще ви убия, видя ли ви да минавате по този път“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.54 от НК му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено съгласно чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години;

2. в това, че на 02.03.2013г. в района на дивечовъден участък „Б.“, в землището на с.Б., общ. И., област Х., се заканил с убийство на П.Д.П., като извадил и насочил срещу него пистолет с думите: „Ще ви застрелям като кучета“, „Ще ви убия, видя ли ви да минавате по този път“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.54 от НК му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено съгласно чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

На основание чл.23, ал.1 от НК на осъдения е определено едно общо най-тежко наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено съгласно чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

Осъден е да заплати на М.Н.М. сумата 4 000 лв. и на П.Д.П. сумата 3 500 лв., представляващи обезщетение за причинени от деянията по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2013г. до окончателното им изплащане. Исковете за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. са отхвърлени като неоснователни.

В тежест на осъдения са възложени разноските по делото, както и държавните такси върху уважените размери на гражданските искове.

По повод жалби на страните съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол. С решение № 148/19.12.2018г., постановено по ВНОХД № 459/2018г., Окръжен съд гр.Хасково е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд.

Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване, присъдата на Районен съд гр.Хасково е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.  

До Пловдивския апелативен съд от осъдения К. е направено искане за възобновяване на производството по НОХД № 1397/2017г. по описа на Районен съд гр.Хасково. Изтъкват се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е основание по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Иска се отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и връщане на делото за разглеждане от друг негов състав. 

Пред Пловдивския апелативен съд осъденият К. не упражни лично правото си на защита. Чрез защитника си поддържа искането с изложените в него съображения и пледира за възобновяване на производството.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от защитата нарушения на процесуалните правила.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК, които е основание за възобновяване на делото.

Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.   

Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда, допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от въззивния съд.

При преглед на съдопроизводствените действия на двете съдебни инстанции не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на различните  доказателствени източници. 

Несъстоятелно е изложеното от защитата съображение за неправилна оценка и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на събраните доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен, всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не се констатират допуснати от решаващите съдилища нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Доказателственият анализ, изложен в техните съдебни актове, е правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като изключително подробно и аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт. Всяка една от двете съдебни инстанции е взела отношение, излагайки доводи, по възраженията на защитата.

Не се споделя и оплакването в искането за допуснато нарушение на принципа за състезателност по чл.12 от НПК. Районен съд гр.Хасково е уважавал исканията на страните за прочитане показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство или при първоначалното разглеждане на делото,  и констатиране на противоречия по реда на чл.281 от НПК. От факта, че някои от исканията на защитата не са били удовлетворени не може да се направи извод за ограничаване на правата й и не спазване на основни принципи на наказателния процес като състезателност и равни права на страните. При прилагане на чл.281 от НПК съдът е длъжен стриктно да спази въведените процесуални правила за прочитане показанията на свидетел. Не се установяват допуснати отклонения от предвидения от законодателя процедурен ред. Обстоятелствата, за които се твърди, че не са били констатирани противоречия по чл.281 от НПК, са били изяснени чрез други доказателствен източници. 

Очната ставка е един от способите за доказване в наказателното производство. Нито един от тях не се прилага задължително.  Не случайно в чл.143, ал.1 от НПК е използвана глаголната форма „може” да се направи очна ставка.

По делото са изготвени и приети комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, освидетелствали частните обвинители и граждански ищци М.М.и П.П.. Оставянето без уважение на искането на защитата за неприемането им не води до нарушаване правото на защита на осъдения, както и неуважаване на искането за изследване съдържанието на болничните листове на горните лица. Съдебната практика е последователна, че съдът не е длъжен да уважава всички доказателствени искания на страните, а само тези които ще допринесат за разкриване на  обективната истина по делото. По делото са събрани доказателства за здравословното състояние на частните обвинители след инкриминираната дата. Заключенията на вещите лица и болничните листове не са изолирани. Намират опора в кредитираната доказателствена съвкупност, за да се обсъжда въпросът за обективността и безпристрастността на експертите или достоверността на писмените доказателства.

Пловдивският апелативен съд счита за необходимо да посочи, че горните оплаквания от искането се съдържат и в допълнителните писмени изложения към въззивната жалба, въпреки че Окръжен съд гр.Хасково не ги е пренебрегнал и с решението си е дал подробен и обстоятелствен отговор на всички направени възражения. От залегналите в мотивите на съдебния акт съображения е видно, че отделните оплаквания са обсъдени внимателно и задълбочено в контекста на цялостната доказателствена съвкупност. Ясно и недвусмислено са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че не се налага да преповтаря аргументите на въззивния съд, които споделя изцяло.

Неоснователно е и възражението относно цитираните в искането писмени веществени доказателства. Същото не държи сметка за разграничението на доказателства и доказателствени средства, което се прави от правната доктрина и законодателя. По аргумент от разпоредбите на чл.109 и чл.112, ал.4 от НПК визираните писмени актове са доказателства, които служат за изясняване на обстоятелствата по делото. Те следва да се проверяват и анализират наред с всички останали. Нямат характер на доказателствени средства, за да се обсъжда спазен ли е редът, предвиден в НПК за тяхното изготвяне и събиране, каквото е изискването на чл.105, ал.2 от НПК.  

Не се установяват пропуски в доказателствената дейност на двете  съдебни инстанции, както и при изготвяне на актовете им, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото.

Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд  намира, че не е налице основанието на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и на въззивното решение. Поради това искането на осъдения за възобновяване на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без уважение.

С оглед на горното съдът

   

Р   Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н.М.К. за възобновяване на производството по НОХД № 1397/2017г. по описа на Районен съд гр.Хасково.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

   

               

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                

 

                        

                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                              2.