О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 18.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в закрито заседание на осемнадесети декември през
2020 год. в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
като
разгледа докладваното от съдия
Басарболиева частно кан дело № 422
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63, ал. 3 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с
чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по частна жалба на Регионална инспекция
по околната среда и водите (РИОСВ) - Русе, чрез пълномощник – адвокат В.М.,
против Решение № 260171 от закрито заседание на 21.10.2020 г., постановено по
АНД № 601/2020 г. по описа на Районен съд - Русе. Със съдебния акт, който по
своята същност и последици е определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 3
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, е
отхвърлено искането на страната за допълване на постановеното по делото
прекратително определение, като й се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение, сторени в производството пред първата съдебна инстанция. Частният жалбоподател
счита обжалваното определение за незаконосъобразно. С оглед на това моли съда
да отмени оспореното определение и да постанови друго, с което да присъди в
полза на РИОСВ - Русе разноски за възнаграждение за адвокат.
В срока по чл. 232 от АПК, във връзка чл. 63
от ЗАНН насрещната страна не е депозирала писмен отговор.
Съдът, за да се произнесе, съобрази
следното от фактическа страна:
Производството пред районния съд по АНД № 601/2020 г.
е било образувано по жалба на „В и К“ ООД – Русе против Наказателно
постановление № 9 от 24.02.2020 г. на Директора на РИОСВ – Русе. Делото е било насрочено
за разглеждане в съдебно заседание на 12.06.2020 г., когато въззивният съд е
установил, че жалбата е била подписана за управител със запетая от неизвестно
лице, а не от представляващия дружеството инж. Сава Савов. При това положение
районният съд е приел, че приемането за разглеждане на жалбата при тези
обстоятелства би означавало конституиране на ненадлежна страна в
производството. Жалбата била приета за недопустима и с протоколно определение №
403 от 12.06.2020 г., съдебното производство по АНД № 601/2020 г. по описа на РС
- Русе е било прекратено.
Своевременно, в проведеното открито съдебно заседание
на 12.06.2020 г. процесуалният представител на ответната страна РИОСВ – Русе
адв. В. М. е направила искане за присъждане на разноски, като е представила и
списък на разноските с приложени към него писмени доказателства за реалното им
извършване. По делото са представени писмени доказателства, от които се
установява, че по силата на договор за правна защита и съдействие № 8493 от
09.06.2020 г. е било уговорено за процесуално представителство и защита по АНД
№ 601/2020 г. по описа на РС – Русе адвокатско възнаграждение в полза на адв.
В. М. в размер на 312 лева, като е посочено, че същото ще бъде преведено по
банкова сметка ***. Представена е и издадена фактура № ********** от 09.06.2020
г. за адвокатска услуга по договор за правна защита и съдействие № 008493 от
09.06.2020 г. с посочена сума за плащане 312 лева с вкл. ДДС. Представено е и
банково извлечение, от което е видно, че на 10.06.2020 г. по банковата сметка
на адвокат В. М. е постъпила сума в размер на 312 лева с посочено основание
фактура № 10/09.06.2020 г., адв. услуга – АНД № 601/20, договор № 008493 от
09.06.2020 г. (л. л. 46 - 50 от делото на районния съд).
В мотивите на прекратителното определение на съда от
12.06.2020 г. РС - Русе излага становище, че намира разноските, претендирани от
представителя на наказващия орган, за недължими, доколкото въззивно съдебно
производство по делото не е било проведено. В диспозитива на определението
липсва произнасяне относно разноските.
На 15.06.2020 г. чрез РС – Русе до АдмС – Русе РИОСВ –
Русе, чрез адв. В. М., подава частна жалба против определение № 403 от
12.06.2020 г., с което е посочено, че било отхвърлено искането за присъждане на
разноски по представен своевременно списък, ведно с доказателства за плащането
им. По повод на тази жалба е било образувано ЧКАН дело № 268/2020 г. по описа
на АдмС – Русе. С Определение № 13 от 08.09.2020 г. по ЧКАН дело № 268/2020 г.
по описа на АдмС – Русе, съдът е оставил без разглеждане частната жалба,
прекратил е производството по делото и е изпратил частната жалба на РС – Русе
за произнасяне по реда на чл.248, ал. 1 от ГПК, приемайки, че частната жалба
има характер на искане за допълване/изменение на определение № 403 от
12.06.2020 г., постановено по АНД № 601/2020 г. по описа на РС – Русе, в частта
за разноските.
Впоследствие е постановено оспореното понастоящем
решение, с характер и последици на определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК, във
връзка с чл. 63 от ЗАНН, с което съдът е отхвърлил искането на директора на
РИОСВ – Русе за присъждане на сумата от 312 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение. В мотивите си районният съд е посочил, че не следва
да присъжда претендираните от АНО разноски, доколкото въззивното съдебно
производство по делото не е било проведено.
При така установените факти, съдът формира следните
правни изводи.
Определението на районния съд е неправилно.
Отговорността за
разноски е обективна.
Съгласно правната
норма на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според текста
на разпоредбата
на чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващия
оттегли жалбата си, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за адвокат, ако другата страна
е ползвала такъв.
Анализът и тълкуването на цитираната
разпоредба налагат
извода, че законодателят е регламентирал изрично само една от хипотезите с
правен резултат прекратяване на съдебното производство. Съществуват обаче и редица други процесуални
предпоставки, които водят до същия правен резултат - прекратяване на съдебното
производство. За тези хипотези на прекратяване АПК не съдържа регламентация -
законодателят, нито ги е посочил в чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, нито ги е
изключил изрично като хипотези, при които не е налице отговорност за разноски.
Следователно за тези хипотези на прекратяване на съдебното производство
законодателят не е регламентирал отговорността за разноски в АПК и е налице
празнота в кодекса.
Не би могло да се
приеме, че тази празнота е отказ да се признае правото на разноски на органа в
хипотезите извън посочените в чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, тъй като нормата
на чл. 144 от АПК предвижда субсидиарно приложение на ГПК, който установява
принципа на равенство на страните по отношение на разноските. Ограничаването на
права следва да бъде изрично регламентирано и след като законодателят не е
посочил изрично, че административният орган няма право на разноски при
наличието на определена процесуална предпоставка за прекратяване на съдебното
производство, то такива се дължат. Изводът се потвърждава и от даденото от
Конституционния съд в Решение № 5 от 17.04.2007 г. по конституционно дело №
11/2006 г. задължително тълкуване на чл. 143, ал. 4 от АПК.
В заключение налице
е празнота, неуреденост в АПК на процесните правоотношения, която обуславя
приложението на ГПК. Нормата на чл. 78 от ГПК установява общия принцип на
дължимост на разноските от страната, която с поведението си е станала причина
за неоснователно предизвикания правен спор. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК регламентира правото на разноски на ответника при прекратяване на делото
като не поставя каквито и да било изисквания относно причината за
прекратяването.
С оглед изложеното,
в хипотеза като настоящата, когато съдебното производство е прекратено поради
недопустимост на жалбата, оспорващият има задължението да заплати направените и
доказани разноски на ответника за
адвокатско възнаграждение.
От доказателствата
по делото се установява по несъмнен начин, че ответникът в производството пред
РРС е бил надлежно представляван от адвокат, който е осъществил процесуално представителство
по делото в проведеното открито съдебно заседание на 12.06.2020г. пред РС –
Русе, като са налице безспорни доказателства, че за същото преди тази дата му е
било заплатено по банков път договореното адвокатско възнаграждение в размер на
312 лева.
Видно от представените
договор за правна защита и съдействие и фактура, адвокатското възнаграждение е
уговорено и заплатено в размер от 260 лева без ДДС (312 лева с ДДС), който е
под минималния размер, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид размера на наложената с оспореното пред районния съд
наказателно постановление на „В и К“ ООД – Русе имуществена санкция в размер на
2 000 лева.
По изложените
по-горе в мотивите на настоящото определение съображения е без правно значение
обстоятелството, че образуваното производство пред РС – Русе е било прекратено
и спорът не е бил разгледан по същество. Това обстоятелство не е основание да
се откаже репариране на разноските на правоимащата страна.
Оспореното
определение на РРС е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. Вместо него настоящата съдебна инстанция следва да
постанови определение, с което да осъди „В и К“ ООД - Русе да заплати на РИОСВ
- Русе разноски по делото за възнаграждение за процесуално представителство от
адвокат пред въззивната инстанция в размер на 312.00 лева.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение № 260171
от закрито заседание на 21.10.2020 г., постановено по АНД № 601/2020 г. по
описа на Районен съд – Русе, с който съдебен акт, представляващ по своята
същност и последици определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, е отхвърлено
искането на директора на РИОСВ – Русе за присъждане на сумата от 312 лева,
представляваща разноски за производството пред РРС за адвокатско възнаграждение
и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „В и К“ ООД – Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. „Добруджа“ № 6, представлявано от управителя инж. С. С., да заплати
на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе
сумата в размер на 312.00 (триста и дванадесет) лева - направени разноски в
производството пред РРС за адвокатско възнаграждение.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.