Решение по дело №2202/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.27 ал.1 от Закона за закрила на детето и е образувано по жалба от Р. С. Т., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника й адв.Б. Г. при АК – Варна против Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-012/19.09.2024г. на директора на ДСП – Т. за настаняване на сина й Д. Л. Т., [ЕГН], в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия в обл.Добрич, общ.Т., [населено място], [улица], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДетето. Жалбоподателката излага съображения за незаконосъобразност на оспорения ИАА като постановен в противоречие с целта на закона, защото мярката не е постановена в защита на най-добрия интерес на детето; при допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви и необоснованост в резултат на постановяването му без изясняване на всички релевантни доказателства; при наличие на поредица от влезли в сила съдебни актове, с които именно на жалбоподателката е присъдено упражняването на родителските права, заповеди за защита против бащата и неговите родители, при които детето е настанено, и др. Не на последно място се сочи, че родителите на баща му не осигуряват посещение на учебни занимания, по никакъв начин не съдействат нито на майката, нито на компетентните органи за изпълнение на съдебните решения и връщане на детето при жалбоподателката. Счита, че с оспорената заповед детето й е настанено при възможно най-неподходящите хора, несъобразяващи се с установения в страната правов ред. С тези аргументи настоява за отмяната й. В съдебно заседание по същество лично и с адв.Г. жалбоподателката поддържа изцяло жалбата си, позовава се на събраните изобилни гласни и писмени доказателства по делото и настоява за уважаването й; претендира и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът – директорът на ДСП – Т., чрез процесуалния си представител ст.ю.к.А. В. оспорва жалбата, като сочи, че към момента на постановяване на оспорената заповед са съобразени всички известни факти, и решението за настаняване на детето при родителите на баща му е взето с оглед необходимостта да продължи обучението си и да не отпадне от образователната система, и е съобразено с целта на закона, защото поставя в център защитата на интересите на детето, чието духовно, психическо и емоционално израстване е застрашено. Настоява за отхвърляне на жалбата, допълнителни мотиви излага и в писмени бележки, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството релевантни писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалб.Р. С. Т. и Л. Д. Т. са сключили граждански брак на 09.01.2013г в [населено място], след което са се установили да живеят и работят в [населено място], Великобритания. Там на 13.12.2013г е родено детето им Д. Л. Т., който е британски гражданин.

С решение от 15.12.2016г на съда в Бормънт и Пул е определена мярка за защита от домашно насилие, аналогична на мерките по чл.5 от ЗЗНД, въз основа на разпоредителна заповед, с която е определено детето да живее с майката, като аналогичното искане на бащата е отхвърлено. От данните по делото се установява, че през този период жалбоподателката и детето й са били настанени в защитено жилище за 3 месеца в специален център за защита от домашно насилие в окръг Дорсет като мярка за защита от насилие спрямо тях от страна на съпруга й. След последвалото им завръщане в РБ, с решение №4204/19.10.2017г по гр.д. №5295/2017г на РС – Варна, 14-ти с-в, бракът между Р. Т. и Л. Т. е прекратен на осн.чл.49 ал.1 от СК поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи; упражняването на родителските права за детето Д. Л. Т. е предоставено на майката – жалб.Р. Т., като местоживеенето му е определено при нея; на бащата Л. Т. е определен режим на лични контакти с детето. Решението е в законна сила от 01.10.2020г. От мотивите на решение №313/27.02.2020г по въз.гр.д. №1152/2019г на ОС – Варна, гр.отд., с което е потвърдено решението на ВРС в частта за родителските права и е изменено само в частта за режима на лични контакти се установява, че в хода на съдебното производство е изготвена съдебно-психологична експертиза на детето, вещото лице по която е посочило, че детето има силна емоционална връзка с майка си, то показало силна обич и привързаност и към баща си, т.е. не се наблюдавала дисквалификация на майчината или бащината фигура, Д. проявявал интерес и към двамата си родители. От свидетелските показания, описани в мотивите на решението, е видно, че режимът на лично отношения на бащата с детето е бил спазван без нарушения от страна на майката; нещо повече – от началото на 2020г имало период, в който бащата не идвал да вземе детето в дните, определени за прекарване с него. Според свидетелите С. Т. и П. (роднини на жалбоподателката), след завръщането на родителите и детето им от Великобритания прародителите му по бащина линия не са го търсили дори за празници, рождени и именни дни, не са му изпращали подаръци и не са търсили контакт с него – на живо и дори по телефон.

Междувременно детето живеело заедно с майка си в жилището й в кв.Владиславово в [населено място] и посещавало учебни занимания в ОУ „//“. За периода на обучението си там – І и ІІ клас, освен че завършвало с отличен резултат детето показало високи заложби в областта на математиката, майка му го записала в извън класни форми на обучение и то участвало и спечелило редица състезания и конкурси в своята възрастова група, за което получило 16 бр. грамоти в различни области – шахмат, състезания по математика, български и английски език, рисуване (справка от кл. Ръководител - стр.263 по делото; решение №2959/21.08.2023г по гр.д. №413/2023г на РС – Варна, VІІІ с-в, стр.119 по делото; стр.264 – 270 по делото). Имало и приятелски кръг от деца, с които било заедно в детската градина, а след това и в училище; майка му организирала тържества за рождените му дни, на които се събирали много негови приятели.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение в периода 02.07.20022г – 02.08.2022г детето прекарало един месец заедно с баща си и неговата съжителка в дома им в [населено място], общ.Т.. Още на 28.07.2022г обаче, вместо да върне детето на майка му, бащата посетил ДСП – Т. и декларирал, че синът му категорично отказва да се върне при майка си. От този момент нататък жалбоподателката положила всякакви усилия, ангажирала всички компетентни органи във Варна, Тервел и Добрич, вкл. били отправяни и питания до Министерството на образованието, но всички опити да върне детето си при себе си в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение останали безрезултатни.

Още на 23.08.2022г ДСП – Тервел приложили мярка по чл.4 от ЗЗДетето – „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“, като насочила бащата към Център за обществена подкрепа – Силистра, където той детето и майка му да получат семейно и психологическо консултиране, подкрепа за преодоляване на конфликти, а оценка на психо-емоционалното състояние на детето. Тъй като жалбоподателката живее и работи в [населено място], тя не се отзовала на за ползване на социалната услуга в [населено място]. Съобразявайки физическото разстояние между двата града, след изтичане на първия договор за социална услуга в края на 2022г ОЗД при ДСП – Тервел насочила бащата и детето за ползване на социална услуга в Комплекс за социални услуги „Бъдеще за децата на Аспарухово“ в [населено място], [жк], където се предоставят услуги за деца, въвлечени в родителски конфликт; към същата услуга, но от ОЗД при ДСП – Варна, била насочена и майката – жалб.Т.. От доказателствата по делото се установява, че още от 2023г бащата посещавал този център инцидентно, че нито веднъж не осигурил присъствие на детето; че дори след като е принуден да сключи договор за предоставянето й със заповед на директора на ДСП – Т. през м.април 2024г, той не е посетил КСУ нито веднъж, като е обяснявал, че синът му няма доверие на служителите там и не желае да посещава комплекса.

Видно от изложеното и в оспорената заповед, за периода м.07.2022г – м.09.2024г са осъществени общи 16 опита за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. №5295/2017г на РС – Варна и връщане на детето на жалбоподателката, на която е присъдено упражняването на родителските права. Всички тези опити били безуспешни – няколко пъти бащата посочвал адрес в [населено място], на който детето не било намирано; няколко пъти прародителите му по бащина линия го отвеждали извън [населено място] в деня, определен за съдебното изпълнение; във всички случаи, когато детето и роднините му по бащина линия (дядо му, баба му и чичо му) били откривани на адреса, опитите да бъде върнато на майката срещали сериозна съпротива от тяхна страна. Особено фрапантен бил случаят на 15.12.2022г (протокол за предаване на дете от ЧСИ С. С., стр.271-274 по делото), когато в присъствието на ЧСИ, социални работници и полицейски служители дядото Д. Т. заплашил, че ще се самозапали, ако им вземат детето. При всичките им срещи отношението на прародителите на детето по бащина линия към майка му било грубо, грозно и обидно, гонели я („За какво си дошла, само ни стресираш детето, махай се!“), никога за този [възраст] период според св.Т. П. те не разрешили и всячески се противопоставяли на срещи между майката и детето й. Нещо повече – говорили на детето, че майка му ще му го отрови, поради това и когато тя успяла да му даде нещо за почерпка, детето отказало да хапне докато другите не опитат първи храната пред него. Обяснимо всички срещи между жалбоподателката и синът й, провеждани в присъствието на съдебни изпълнители, адвокати, социални работници и полицаи били силно стресиращи за детето, чието поведение показвало страх. Според св.С. Г. – социален работник към ОДЗ при ДСП – Т., сочи, че детето многократно казвало, че не желае да се върне при майка си, включително и лично на самата нея. Според тази свидетелка решението да се настани детето при прародителите си по бащина линия е мотивирано със силната емоционална връзка между тях, с това, че в нейно присъствие те винаги изслушват и уважават мнението му, с необходимостта да му спестят колкото е възможно стреса, на който е подложено, и не на последно място – с опасността да отпадне от образователната система. Същата е породена от факта, че майката е подписала декларация, че като родител, на когото е предоставено упражняването на родителските права, се противопоставя детето й да бъде записано като ученик в различно от избраното от нея училище в [населено място], където Д. е завършил втори клас, а бащата категорично отказва да го пусне там като сочи, че синът му не желае да посещава това училище, и че той няма да направи нищо против волята му. Така считано от завършването на учебната 2021/2022г Д. не посещава училище, а опитите на майка му да му осигури наваксващо обучение чрез изготвяне на индивидуални планове за обучение съвместно с директорката на ОУ „"" – Варна (стр.307 - 310 по делото) не срещат никакво разбиране и подкрепа от бащата и роднините му. В резултат на това през учебната 2024/2025г детето е записано като ученик в ІІІ клас в смесена паралелка в ОУ „//“ в [населено място], общ.Т., вместо в V клас – съответно на действителната му възраст. За периода м.07.2022г – м.09.2024г детето не е посещавало и избрания от майка си личен лекар в [населено място] по никакъв повод – нито за профилактични прегледи и ваксинация, нито по спешност.

Междувременно в периода 2023г – 2024г са влезли в сила няколко съдебни решения по Закона за домашното насилие против бащата на детето и неговите родители.

С решение №50/16.05.2023г по гр.д.№52/2023г на РС – Т. е отхвърлена молбата на Л. Т. за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН – за защита срещу домашно насилие, упражнявано от Р. Т. върху детето й Д. Т., и е отменена издадената заповед за незабавна защита №3/17.02.2023г по същото дело (стр.373 – 374 по делото). Произнасянето е оставено в сила с Решение №261/10.10.2023г по въз.гр.д. №465/2023г на ОС – Добрич (ст470 – 478 по делото).

С решение №2959/21.08.2023г по гр.д. №413/2023г на РС – Варна, VІІІ с-в, е бащата Л. Т. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето Д. Л. Т. на осн.чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, като родителите и детето са задължени да посещават и ползват присъствено социалната услуга, предоставяна от ЦОП към Фондация „Владиславово“, КСУ – Аспарухово на осн.чл.5 ал.1 т.5 и т.6 от ЗЗДН – услуга, която както беше посочено по-горе, бащата е отказал и никога не е осигурил присъствието на детето. Това произнасяне е оставено в сила с решение №1521/21.12.2023г по въз.гр.д. №2248/2023г на ОС – Варна, гр.отд., в сила при постановяването му. Според мотивите на това решение действията на Л. Т. на 15.12.2022г, изразяващи се в задържане на детето в къщата в [населено място] чрез заключване и подпиране на врати, пречейки на съдебния изпълнител да пристъпи към принудително предаване на детето на неговата майка след нарушаване от негова страна на режима на лични отношения, както и призивите за гладна стачка и самоубийство, представляват актове на психическо и емоционално насилие над детето; такова и е бездействието на бащата и неограничаване действията на дядото по бащина линия – вземане на туба с бензин със закана да се самозапали.

Въз основа на решение №531/20.02.2024г по гр.д. №4867/2023г на РС – Варна е издадена заповед за защита №14/20.02.2024г по чл.5 от ЗЗДН, с която бащата Л. Т. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо жалб.Р. Т. и детето Д. Т., както и да не се приближава на по-малко от 20 (двадесет) метра от тях за срок от 3 месеца, с изключение на сградите на държавните институции (стр.353 –358 по делото).

Със Заповед за незабавна защита №89/30.04.2024г въз основа на влязло в сила определение по гр.д. №4612/2024г на РС – Варна (стр.366 - 371, са постановени мерки за закрила на осн.чл.18 ал.1 от ЗЗДН, като Л. Т., Й. Д. и Д. Д. (бащата на детето и неговите прародители по бащина линия) са задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо жалб.Р. Т. – лично и в качеството й на законен представител на Д. Л. Т.; на бащата и неговите родители е забранено да се приближават на по-малко от 100 метра до жалбоподателката и детето Д. Т. на всяко място, на което същите се намират; определено е временно местоживеене на детето в дома на майката Р. Т. в [населено място], [жк]; бащата и родителите му са предупредени, че при неизпълнение на заповедта, констатирано от полицейските служители, следва незабавното им задържане. Заповедта в частта за определеното временно местоживеене не е изпълнена и до настоящия момент. С решение №60/25.07.2024г по гр.д. №159/2024г на РС – Тервел е отменена заповед №89/30.04.2024г и е отхвърлена молбата на Р. Т. – лично и като законен представител на Д. Т. за налагане на мерки за защита от домашно насилие, упражнено спрямо тях от Л. Т., Й. Д. и Д. Д. (стр78-85 по делото). С решение №263/24.10.20224г по въз.гр.д. №539/2024г на ОС – Добрич това решение е отменено само в частта относно Л. Д., наложени са мерки за защита на жалб.Р. Т. и сина й Д. Т., като на осн.чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН на бащата на детето и на неговите родители е наредено да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителите; забранено им е да приближават на по-малко от 50 метра майката и детето й на всички места, на които двамата се намират – за срок от 15 месеца; забранено им е да контактуват с детето по телефон, по електронна или обикновена поща и всякакви други средства за комуникация – за за срок от 18 месеца; определено е на осн.чл.5 ал.1 т.5 от ЗЗДН временно местоживеене на детето при майка му в [населено място] – за срок от 18 месеца; постановено е определеният по реда на СК режим на лични отношения между детето и баща му да се осъществява в защитена среда в ЦОП към Фондация „Владиславово“ – Варна, под надзора на психолог или социален работник - за срок от 18 месеца. Решението е влязло в сила при постановяването му на 24.10.2024г и всички постановени с него забрани са в сила от тази дата.

Със Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-008/16.05.2024г на директора на ДСП – Тервел на осн.чл.26 ал.1 вр.чл.27 ал.1 от ЗЗДетето Д. Л. Т. е настанен спешно в Кризисен център Фондация „Е. О ЕС СЕМЕЙСТВА В РИСК“ в [населено място], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД. По делото няма данни за привеждане а тази заповед в изпълнение, нито за предявен иск по чл.28 от ЗЗДетето.

Началото на настоящото производство е поставено със съставени Социален доклад – предложение №СЛ/Д-ТХ-Т/335-578/19.09.2024г и социален доклад – двата от 19.09.2024г, изготвени от св.С. Г. в качеството й на социален работник, с предложение детето Д. Т. да бъде настанено в семейството на своите баба и дядо по бащина линия Й. Л. Д. и Д. Т. Д. по настоящия им адрес в обл.Добрич, общ. Тервел, [населено място], ул.**. С оспорената в настоящото производство заповед от 19.09.2024г от фактическа страна е описана хронологията на случая с детето Д., вкл.отказа на баща му да го върне в [населено място] при майка му след изтичане на м.юли 2022г, предприетата мярка за „Съдействие и подпомагане на услуги в семейна среда“, липсата на резултат от нея поради неоказването на съдействие първо от страна на майката (за ЦОП – Силистра), а след това и от бащата (за ЦОП – Владиславово – Варна); предприетите 16 неуспешни опита за предаване на детето на майка му чрез съдебни изпълнители, които са били травматични за детето; предприетия със заповедта от 16.05.2024г опит за настаняване на детето в Кризисен център и поисканата полицейска закрила предвид действащите към онзи момент заповеди по ЗЗДН, ограничаващи контактите както на бащата, така и на неговите родители с детето; и най-вече – обстоятелствата, че детето не посещава училище две учебни години, че майката възпрепятства възможността детето да учи в друго училище във България или в чужбина извън избраното от нея „Св.//“ в [населено място]; безуспешните опити на бащата да запише детето в две други училища предвид факта, че не той упражнява родителските права върху него; отказите и изричните изявления на детето Д., че не желае и отказва да се върне при майка си, както и изявленията на бащата Л., че не би направил това, което синът му не желае, и не би го принуждавал да прави нещо против волята му. По този начин е мотивирана необходимостта от настаняване на детето извън семейството му, като се изберат други лица, които да заместват родителите му. Посочено е, че непосещаването на училище две поредни години и изолирането му от училищна среда и общуването с връстници поставя малолетния в много висок риск и нарушава неговото интелектуално, духовно, психическо и емоционално израстване. Едновременно с това е описано, че за периода от средата на 2022г до момента на произнасянето детето е живяло основно с баба си и дядо си по бащина линия в [населено място], те участват непрекъснато в обгрижването на детето, в задоволяване на основните му материални и емоционални потребности, къщата им е в добро състояние, на детето е осигурена самостоятелна стая, обзаведена с вещи за обичайна употреба, то има компютър с Плейстейшън и мобилен телефон без сим-карта; семейството на прародителите му има постояни доходи и двамата са в добро здравословно състояние, именно с тях детето има изградена най-силна емоционална връзка, доверие и чувство за сигурност към момента, те са подписали декларации- съгласие по чл.24 от ЗЗДетето, самото дете желае и има положителна нагласа да живее при своите баба и дядо, които от две години насам помагат на сина сиЛюбомир Т. в грижите за Д.. С тези аргументи и на осн.чл.26 ал.1 вр.чл.4 ал.1 т.2, чл.25 ал.1 т.4, чл.27 ал.1 от ЗЗДетето и чл.33 ал.1 от ППЗЗДетето Д. Л. Т. е настанен спешно в семейството на роднините си Й. и Д. Д., до произнасяне на съдебно решение по чл.28 от ЗЗДетето.

На стр.330 – 33332 по делото е приложена предявената от ДСП – Т. искова молба против жалб.Р. Т. и детето й Д. Т. с пр.осн.чл.28 от ЗЗДетето, по която е образувано съдебно производство пред РС – Т. и насрочено о.с.з. на 28.10.2024г. Видно от съдържанието й, административният орган иска съдът да настани малолетното дете Д. в семейството на прародителите му по бащина линия в [населено място] до навършване на пълнолетие, или ако учи – до завършване на средното му образование, но не по-късно от [възраст] възраст, както и да бъде определена заместваща приема грижа съгл.чл.21 от ППЗЗДетето.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на събраните в производството изобилни писмени доказателства, както и от гласните такива – тези на свидетелите С. Я. С. (баща на жалбоподателката), С. Т. Г. – водещ социален работник по случая в ДСП – Т., и адв.Т. П., които са последователни и взаимно допълващи се досежно главните релевантни за производството факти, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см.чл.27 ал.1 от ЗЗДетето – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], и в изискуемата за валидността й писмена форма, поради което не е нищожна. Съдът в този си състав намира, че в производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество. Противно на поддържаното от жалбоподателката, в оспорената заповед се съдържат мотиви – фактическите установености, въз основа на които административният орган е достигнал до конкретни правни изводи за необходимост от прилагане на избраната от него мярка за закрила.

Независимо от горното съдът намира, че в случая е приложен неправилно материалния закон по см.чл.145 т.4 от АПК, а избраната мярка противоречи и на целта му по см.чл.145 т.5 от АПК.

На първо място оспорената заповед противоречи на всички налични до момента на произнасянето й (а и в последствие) влезли в сила съдебни актове – решението за предоставяне упражняването на родителските права на майката – жалб.Р. Т., наличието на общо пет заповеди, постановени от различни съдилища във Великобритания и в РБ, с които са предприети мерки за закрила от домашно насилие от страна на бащата Л. Т., а и от неговия баща Д. Д. – както спрямо жалб.Р. Т., така и спрямо детето Д.. Така при доказано многократно упражнявано домашно насилие в продължителен период от време от бащата спрямо майката и детето, административният орган в противоречие не само с влезлите в сила съдебни актове, но и с нормалната житейска логика е избрал да настани детето именно в семейството на лице, което доказано е упражнявало домашно насилие спрямо него – дядо му Д. Д., и то при ежедневен контакт с баща му Л. Т., спрямо когото са налице две действащи заповеди да се въздържа от такова насилие и забрана да приближава детето и майка му. Нещо повече – при наличието на заповед, макар и не влязла в сила, с която е определено временно местоживеене на детето в дома на майката Р. Т. в [населено място], [жк]. При постановяване на оспорената си заповед административният орган е бил длъжен, но не се е съобразил с направеното проучване от ОЗД при ДСП – Варна и даденото съгласие от страна на роднинския кръг на майка му (чието съществуване е признато от св.С. Г. – водещият социален работник, която посочи, че е запозната с тях) детето да бъде настанено в семейството на баба си и дядо си по майчина линия, или в семейството на чичо си и съпругата му по майчина линия в [населено място] – за никой от тях няма твърдения и доказателства някога да е упражнявал насилие над детето, или да е в конфликт или в неразбирателство с него. Административният орган не е отчел неблагоприятното въздействие върху взаимоотношенията на детето с този родителски кръг, от които е лишено изключително заради поведението на баща си и неговите родители – от една страна неспазвайки съдебното решение за упражняването на родителските права и режима на лични отношения, а от друга – като са отнели на малолетното дете изобщо възможността от какъвто и да е нормален контакт с майка му, и на контакт изобщо с прародителите му и останалите му роднини по майчина линия. Административният орган не е съобразил, че в целия период от време, когато майката ефективно се е грижила за детето, то не е било възпрепятствано, напротив – било е насърчавано от жалб.Р. Т. да контактува с роднините от кръга на баща си чрез редовното изпълнение на режима за лично взаимоотношения. Поставянето на детето в такава изключваща изобщо взаимовръзките с половината му родителски кръг среда с категоричност не е благоприятно за емоционалното му и психично здраве.

Нещо повече – в самата оспорена заповед е посочено, че специалистите наблюдават регрес в отношението на Д. към майка му, който несъмнено се дължи на внушенията от страна на прародителите му по неин адрес, вкл. че тя иска да го отрови, и предприетите активни действия от тяхна страна всячески да осуетят изпълнението на съдебното решение за упражняването на родителските права. Никое от тези действия, а и цялостното им поведение не може да бъде оценено като подкрепящо и положително за нормалното психическо и емоционално състояние и развитие на малолетното дето.

На следващо място описаното поведение на бащата и прародителите по бащина линия, при които административният орган е избрал да настани детето, е причина и за пропускане на две учебни години и възникналата реална опасност детето да отпадне от образователната система. Д. Д. е бил отглеждан от майка си, той е бил отличен ученик, всестранно развиващ заложбите си в различни сфери на образованието, имал е приятелски кръг и извънкласни занимания, печелил е грамоти и награди – все обстоятелства, които са от естество да изградят у него желание за самоусъвършенстване и увереност в собствените способности по-нататък в живота. Всичко това му е отнето поради поведението на бащата, който самоволно е решил да не изпълнява съдебното решение и да не го връща на майка му, вкл. да предотврати всякакви пълноценни срещи с нея, да не изпълнява изготвяните благодарение на нея наваксващи планове за обучение, да го лиши от естествената му среда на негови връстници, от съществено значение за правилното му психическо и емоционално израстване. Вярно е, че именно въз основа на оспорената заповед детето е записано като ученик в ІІІ клас, но това е станало в началното училище в [населено място], в смесена паралелка с деца от първи до пети клас, където нивото на образователна подготовка не е съответно на реално доказаните възможности и способности на това талантливо дете, което има много по-добри перспективи за развитие и израстване в голямо училище в [населено място]. Прародителите на Д. по бащина линия не са положили никакви усилия да направят възможно завръщането му да учи в [населено място], но въпреки че действията им не са в интерес на детето, административният орган го е настанил конкретно в тяхното семейство. За пълнота на изложението – несподеляемо е становището, изразено в оспорената заповед, че детето е пропуснало две учебни години поради липсата на съдействие от майката, т.е. поради отказа й да разреши детето да учи в друго училище извън избраното от нея. Това е нейно законоустановено право, признато и възложено й от съда, който й е присъдил упражняването на родителските права, след обоснована на обективни факти преценка, че нейният родителски капацитет е по-добър от този на бащата.

Не може да остане извън това изложение и фактът, че нито бащата на детето, нито неговите прародители за целия [възраст] период, през който то пребивава при тях в неизпълнение и в противоречие с всички влезли в сила съдебни актове, не са го завели дори на профилактичен преглед при личния му лекар, поради което то е пропуснало и задължителни ваксини. Този факт сериозно компрометира извода на административния орган, че прародителите му по бащина линия са в състояние да се грижат адекватно за физическото му здраве. Що се отнася до емоционалното такова – показателен е фактът, че както баща му, така и прародителите му по бащина линия всяват страх у детето от майка му, което спрямо никое дете и в никаква житейска ситуация не може да е благоприятстващо създаване и съхраняване на здрава психика.

В заключение следва да бъде изрично отбелязано, че действително по силата на закона мнението на детето следва да бъде изслушано – никой закон обаче не задължава административният орган да взема решения единствено въз основа на мнението на едно десетгодишно дете, поставено при това в продължителна ситуация на родителски конфликт. Според този съдебен състав дори не е нужно да бъде изтъквано, че едно десетгодишно дете обективно не е в състояние да решава дали да ходи или да не ходи на училище, не може да прецени в кое училище е най-добре да ходи, дали е добре за него или не да има контакти с майка си и с нейния роднински кръг. Изявленията на прародителите по бащина линия, че се съобразяват с мнението на детето и не правят нищо против волята му е по-скоро индиция за липса на родителски капацитет и на способности да организират живота му по начин, който да го направи самостоятелен и успешен възрастен човек. Що се отнася до твърдяната емоционална връзка с тези прародители – след като не е изследвал въпроса за емоционалната връзка с другите му прародители, които точно тези последователно и целенасочено са възпрепятствали, административният орган абсолютно произволно е пренебрегнал възможността детето да бъде настанено при тях, както и дали предлаганите от тях битови и емоционални грижи, в допълнение към посещаването на училището в [населено място], не са по-добрия избор за детето с оглед целите на чл.1 ал.2 от ЗЗДетето.

В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е постановена при превратно тълкуване на събраните в административното производство доказателства, а именно тези за неизпълнение от страна на бащата и на неговите родители на влезлите в сила съдебни решения за лични взаимоотношения с детето; както и тези за наложените спрямо тях мерки за закрила от домашно насилие както за детето Д., така и за майка му – жалб.Р. Т.; както и тези за лишаването му от възможността да посещава училище за цели две учебни години и неполагането на грижи за здравето му чрез периодични посещения на личен лекар; и не на последно място – отказът както на бащата Л. Т., така и на неговите родители да изпълняват мярката за закрила по чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗДетето, което именно поведение е довело до необходимостта от прилагане на следващата мярка – тази по чл.4 ал.1 т.2 от Закона. По този начин детето е лишено не само от контакт с майка си и нейния роднински кръг, от възможността да получи адекватно на действителните му способности образование, вкл. и чрез посещение на извънкласни дейности, но и от възможността да получи помощ и подкрепа от специалисти – педагози и психолози, за да се справи в положението си на дете в риск поради продължаващ семеен конфликт. Поради всичко гореизложено съдът намира, че оспорената заповед противоречи и на целта на закона по см.чл.146 т.5 от АПК, което я квалифицира като незаконосъобразна и безалтернативно налага отмяната й.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в целия претендиран размер от 610 лв. (10 лв. ДТ и 600лв. адвокатско възнаграждение) съобразно приложените на стр.314 -315 по делото доказателства за реалното им извършване. Съответната претенция на ответната страна е неоснователна.

Така мотивиран и на осн.чл.27а ал.5 от ЗЗДетето съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Р. С. Т., [ЕГН], от [населено място], Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-012/19.09.2024г. на директора на ДСП – Т. за настаняване на сина й Д. Л. Т., [ЕГН], в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия в обл.Добрич, общ.Тервел, [населено място], [улица], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДетето.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Тервел да заплати на Р. С. Т., [ЕГН], от [населено място], сторените в производството разноски в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд на РБ.

ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от решението на страните по електронен път.