ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
Русе, 03.02.2022 г.
Административен
съд-Русе, четвърти състав, в закрито заседание на трети февруари
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Галена Дякова
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 47 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5,
изр.2 от ЗОС.
Образувано
е по жалба от Г.Х.Г. *** срещу заповед № РД-01-130/18.01.2022 г. на кмета на
Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение със жалбоподателя за
общински жилищен имот на адрес гр.Русе, ул.“Голям Богдан“ № 26, състоящ се от
две стаи, кухня, сервизни помещения, актуван с Акт за частна общинска
собственост №1453 от 25.07.2007г. Самата жалба освен оспорване на адм.акт, съдържа и искане за спиране на допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на административния акт. Искането е
обосновано с обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот –
незастроено дворно място в с.Николово, което
не е годно за живеене , както и с обстоятелството, че учреденото й право
на ползване на имот с административен
адрес гр.Русе, ул.“Алеи Освобождание“№60
е погасено към 08.11.2021г., въпреки че с декларация от 21.12.2021г. се
е отказала от него. В жалбата се посочва, че жалбоподателя е възрастна и болна жена.
Към жалбата е приложен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот №009,т.1, рег.№612, н.д. 8 / 20.01.2009г. , вписан
с вх.№ 182/20.02.2009г. в Сл.вп., отнасящ се за поземлен имот с площ 1дка, в
местността „Слатина“, в землището на с.Николово. На основание чл.152, ал.2 от АПК към жалбата е приложена административната преписка от административния
орган.
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна, адресат на
акта, при образувано съдебно производство по оспорването му, при наличие на
правен интерес, поради което е допустимо. В практиката на ВАС се приема, че
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл.166, ал.4
вр. ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение по силата на закона е
наличието на висящ съдебен процес, такъв е наличен с оспорването на акта.
Разгледано по същество, то се явява основателно.
Според
чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС подаването
на жалба не спира изпълнението на заповедта по ал.2, освен ако съдът разпореди
друго.
Специалният
закон обаче не сочи критериите за спиране, поради което съдът намира за
приложима общата разпоредба на чл.166, ал.2 от АПК, според която изпълнението
се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно
изпълнението на обжалваната пред съда заповед, е да се даде временна защита на
твърдяното от оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения
административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на
въпроса за неговата законосъобразност.
В
настоящия случай, при преценка на баланса между накърнените интереси на
жалбоподателя и останалите членове от неговото домакинство, от една страна, и тези,
които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, от
друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия
интерес на жалбоподателя , което безспорно предполага осигуряването на дом за
него, с оглед зимния сезон, в който се намираме и възрастта и здравословното
състояние на жалбоподателя.
Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на
суспензивното действие на жалбата против заповедта по чл.46, ал.2 от ЗОС, едва
ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за
законосъобразността на нейната законосъобразност, респ. влизането й в сила. Правото
на неприкосновеност на жилището, регламентирано в чл.8 § 1 от ЕКПЧ, е от такава
значимост за гражданите, че потенциалното му нарушаване чрез лишаването от
жилище, безспорно покрива квалификацията на вредите по чл.166, ал.2 от АПК. От
друга страна трудността те да бъдат поправени е последица от съдържанието на
засегнатите от евентуалното предварително изпълнение права. В случая, предвид
временната закрила, която спирането му дава, не е налице и такъв важен
обществен интерес, който да следва да бъде защитен с предварителното изпълнение
на акта. При
обсъдените факти е доказан противопоставим на презумирания с
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интерес. Затова и
фактическото положение, съществувало до издаването на заповедта, следва да бъде
запазено.
Според чл.46, ал.5, изр.трето от ЗОС,
решението на административния съд по жалбата срещу заповедта за прекратяване на
наемното правоотношение е окончателно. Това обосновава извод за едноинстанционност на главното производство, образувано
по жалба срещу заповед по чл.42, ал.2 от ЗОС, а искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на тази заповед се явява акцесорно. Допустимостта
на главното производство обуславя допустимостта и на акцесорното. Поради това
едноинстанционно е и производството по акцесорното искане за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, предмет на съдебен
контрол за законосъобразност по главното производство. По изложените
съображения определението, на
основание чл.254, ал.1, т.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК, е окончателно.
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповед № РД-01-130/18.01.2022 г. на Кмета на
Община Русе
Определението
е окончателно
СЪДИЯ: