№ 5563
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110209749 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано, след като с Решение № 10872/05.07.2024
г., постановено по КНАХД № 4649/2024 г. по описа на АССГ, XII касационен
състав, е отменено Решение № 1220/11.03.2024 г., постановено по НАХД №
16612/2023 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Постъпила е жалба от „Б.Е.“ АД срещу Наказателно постановление
(НП) № *** от 31.10.2023 г., издадено от Директора на РДГП – Аерогари-
ГДГП- МВР, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл.
19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 51 от ЗЧРБ е
наложено на дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на
2000,00 лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Поддържа
се, че в съставения акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и в обжалваното НП липсва изчерпателно посочване на законовите
разпоредби, които са били нарушени, а е записано единствено нарушението на
1
чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Поддържа се, че разпоредбата
на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ не съдържа забрана за превозване на чужд
гражданин без валидна вила или разрешение за пребиваване, каквото
неизпълнение се твърдяло да е извършено, а наличието на виза при влизане на
територията на страната следвало от разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕО)
№ 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г., но същата не била посочена в АУАН
или НП. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ
предвиждала задължение за превозвача да установи редовността на документа
за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава била
необходима, но нормата била препращаща, а в АУАН не били посочени
изчерпателно императивните разпоредби на паспортно-визовия режим, който
бил нарушен. От НП не ставало ясно дали пътникът следвало според
наказващия орган да притежава виза или разрешение за пребиваване, не била
описана целта на пътуването на пътника, който можел и да не пътува с цел
оставане в страната, а транзит. Жалбоподателят не бил поканен в съответствие
на чл. 40 от ЗАНН за съставяне на АУАН, поради което не е запознат с
материалите по преписката и му било нарушено правото на защита. Поддържа
се, че в процесното НП липсват посочени доказателства, поради което било
допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. „б“
Регламент (ЕО) 562/2006 г. граждани на трети страни трябвало да притежават
виза при преминаване на външните граници на държави-членки, с изключение
на случаите, когато те притежават валидно разрешение за престой.
Посоченото в АУАН и НП лице не е пресичало външната граница на ЕС.
Същото бил влязло в страната от гр. ***, ***. Съгласно чл. 1, параг. 1 от
Регламент № 539/2001 г. гражданите на трети страни, които са изброени в
списъка към Приложение I, трябвало да притежават виза при преминаване на
външните граници на държавите – членки. Пътникът не бил преминал
външните граници на държавите-членки, за да му е необходима виза, а по
аргумент за противното при преминаване на вътрешните граници виза не се
изисква и съгласно чл. 2, параг. 1 от същия регламент вътрешни граници са и
летищата на държавите – членки за вътрешни полети. С Регламент (ЕО) №
562/2006 г. е премахнато извършването на граничен контрол на лица,
пресичащи вътрешни граници на държавите-членки на ЕС, като се твърди, че
„вътрешна граница“ не е обусловено от приемането или не на държавата-
членка в Шенген, а от приемане на държавата в ЕС, поради което се счита, че
2
вътрешни граници са и летищата на държавите членки за вътрешни полети, а
съгласно чл. 2, параг. 3 от Регламент (ЕС) № 2016/399 в понятието „държави –
членки“ се обхващат всички полети с място на излитане и кацане в ЕС. Твърди
се, че в АУАН не е записано какво е качеството на свидетеля, дали последният
е присъствал при установяване на нарушението или е свидетел при съставяне
на акта, както и не са приложени доказателства за компетентността на
органите, съставили АУАН и издали НП. Направено е искане за отмяна на
обжалвания акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не е
бил представляван от упълномощен юрисконсулт.
В писмено становище до съда въззиваемата страна и
административнонаказващ орган е посочил, че АУАН и НП съдържат всички
изискуеми реквизити, дата и място на извършване на нарушението,
обективните признаци на вмененото нарушение, както и обстоятелствата, при
които е извършено. Поддържа се, че правната квалификация на нарушението е
точно и правилно посочена в НП, като описаният състав на административно
нарушение изцяло кореспондира с описаната в НП фактическа обстановка.
Посочва се, че превозвачът не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 1 от
ЗЧРБ, като гражданинът на *** е бил без валиден документ за пътуване,
поради което не е отговарял на условията за влизане в страната по чл. 8, ал. 1
от ЗЧРБ. Дружеството има качеството на „преводач“, като е налице
задължението да изпълнява разпоредбите на ЗЧРБ и преди да извърши
услугата по превозването да установи редовността на документа за пътуване и
наличието на виза. Условията за влизане на чужденци са уредени в чл. 8 и сл.
от ЗЧРБ. Съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета превозваното лице
следвало да притежават освен виза и валиден документ за пътуване, когато
преминават външните граници на държавите-членки. Посочва се, че
Република България, макар член на ЕС, не е в Шенген и не е част от това
пространство, и няма „вътрешна граница“ с другите държави от него. При
полет от летище в Шенгенското пространство към летище на територията на
Република България пътникът пресича „външната граница“, като при кацане
би следвало да разполага с валиден документ за пътуване и виза, даваща му
право да пребивава законно на територията на ЕС, извън страните от Шенген.
Подчертава се, че в този смисъл вътрешни полети се явяват само тези, които се
изпълняват вътре на територията на страната. Направено е искане за
3
потвърждаване на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото
разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган е била представлявана от юрисконсулт. На
етап съдебни прения са заявени отново искане за потвърждаване на
наказателното постановление и за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Посочено е, че нарушителят и нарушението са установени от
събраните по делото доказателства, и че ясно и подробно в АУАН и НП било
описано нарушението, словом и цифром била посочена нарушената
разпоредба на ЗЧРБ.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.08.2023 г. в гр. ***, на ГКПП-***, е извършена гранична проверка
на влизане в страната на пътниците, превозвани с полет *** от гр. ***, *** за
гр. ***, Република България на авиокомпания „Б.Е.”АД. При проверката било
установено, че превозвачът е превозил лицето S.A., родена на *** г.,
гражданка на ***, притежаваща разрешение за пребиваване в Германия, №
***, но без наличие на валиден документ за пътуване, като й издал превозни
документи – билет и бордна карта. Издаден бил отказ за влизане в страната №
*** от 18.08.2023 г. за пътничката, тъй като била без валиден документ за
пътуване.
За извършеното е съставен Акт за установяване на административно №
***/07.09.2023 г. за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от
ЗЧРБ, в който е изложено горното като факти и че лицето не е отговаряло на
изискванията на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ и на Регламент (ЕС) 2018/399. АУАН е
връчен на 07.09.2023 г. на деловодител на дружеството-жалбоподател.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното длъжностно лице, оправомощено въз основа на
Заповед № 8121з-378/06.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи –
директор на РДГАерогари при ГДГП - МВР. В него е идентично описанието на
нарушението и неговата правна квалификация. НП е връчено на 31.10.2023 г.
Приложена е Заповед № 3282з-2292/31.05.2023 г., установяваща
преназначаването на Б. Д. Б. на длъжност командир на отделение в 03 група на
4
ГКПП - Аерогара София към РДГП – Аерогари при ГДГП-МВР и длъжностна
характеристика на същия. Също така е приложена Заповед №8121з-
7820/31.08.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която издалият
процесното НП инспектор П.Г.С. е преназначен на длъжност директор на
РДГП-Аерогари при ГДГП – МВР.
За приетото по-горе като изводи от фактическа страна съдът се довери
както на писмените доказателства, приобщени по делото, така и на разказите
на свидетелите Б. Д. Б., А. И. С. и Н. Б. Б., доколкото същите се отличават с
логичност, последователност и непротиворечивост помежду си и с останалата
доказателствена маса. Следва да се посочи, че липсата на по-голяма
конкретика в показанията може да се обуслови с изминалия период от време.
Въпреки констатираната обаче трудова ангажираност на свидетелите при една
от страните по делото, съдът не намери основания за тенденциозност в
показанията им
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Установената
от съда фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин
от административно-наказателната преписка, съдържаща копия на: акта за
установяване на административно нарушение, обжалваното НП, докладна
записка от Б. Б. – командир на отделение, Група 01 – ГД „ГП“, РД „ГП“ –
Аерогари; покана за доброволно изпълнение с рег. № 817700-9292/03.11.2023
г.; съобщение № 8177р-24909-18.08.2023 г. за недопуснат гражданин на трета
страна за влизане на територията на Р. България; отказ за влизане в страната
№ ***; справка за актуално състояние на „Б.Е.“ АД, Заповед №8121з-
378/06.04.2020 г., Заповед № 8121К-7820/31.08.2023 г., Заповед № 3282з-
2292/31.05.2023 г. и формуляр – образец за изготвяне на длъжностна
характеристика. Съдът намира приложените по делото писмени доказателства
за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради
което ги кредитира изцяло.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
5
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са
съставени от оправомощени лица и компетентни лица според разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧРБ и са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН.
След запознаване със съдържанието на процесните АУАН и НП съдът
намира за основателни и възраженията за допуснати нарушения на чл. 42, ал.
1, т. 5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН при
издаване на обжалваното НП, изразили се в непълно посочване на
съставомерните факти и нарушената нормативна разпоредба, така че да може
да се упражнява ефективно правото на защита.
В актовете е била посочена като нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1, т.
1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, според която „превозвач, който превозва по
суша, въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да
извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на
документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали
същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други
в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на
снимката позволява установяване на самоличността на притежателя.“. Според
чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ „чужденец, който влиза в Република България или
преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава: 1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр.
67 от 2023 г. (*)) редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване,
както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват“. Налице е
бланкетност на разпоредбите. Използваният израз „... визата, когато такава се
изисква…“ предполага, че нарушението следва да бъде обосновано с друг
нормативен акт за изискуемостта от представяне на виза за определеното
лице. В действителност са налице групи страни и лица, от които не се изисква
наличие на виза, според Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001
6
г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза,
когато преминават външните граници на държавите - членки, както и тези,
чиито граждани са освободени от това изискване. В настоящия случай липсва
споменаване на приложимата разпоредба от регламента, предвиждаща
изискването за виза и дали то е изпълнено и защо не е изпълнено.
Изискването за виза за граждани на трети страни, които не са членки на
ЕС при влизане на територията на Р. България, е предвидено в чл.1, §1 от
Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на
третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават
външните граници на държавите- членки, както и тези, чиито граждани са
освободени от това изискване. Според разпоредбата на чл. 1, § 1 от Регламент
(ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г., гражданите на третите страни,
които са изброени в списъка в приложение I, трябва да притежават виза при
преминаване на външните граници на държавите-членки. В този списък
фигурира държавата ***. Съгласно горепосочения Регламент, гражданите на
***, какъвто е превозеното лице, трябва да притежават виза, когато
преминават външните граници на държавите-членки. Република България,
макар и член на Европейския съюз, не е била приета в Шенген към процесната
дата и не е била член на това пространство и съответно няма „вътрешна
граница“ с държавите, включени в Шенгенското пространство, по смисъла на
чл. 2, т. 1 от Кодекса за шенгенските граници, защото не се явява държава-
членка по Регламент (ЕО) № 562/2006 г. Именно поради това, че България не е
била приета в Шенген, тя не е прилагала изцяло Регламент (ЕО) №562/2006 г.
на ЕП и на Съвета към деня на нарушението, поради което е неоснователно
позоваването от жалбоподателя на правилата на този Регламент при
изясняване на понятията „външни“ и „вътрешни“ граници, доколкото те са
относими към Шенгенското пространство.
При полет от летище в Шенгенското пространство към летище на
територията на Република България, съответният пътник би пресякъл
„външна граница“ (по дефиницията на Регламент (ЕО) № 562/2006 г.), а при
кацане в Република България би следвало да разполага с валиден документ за
пътуване и виза, даваща му право да пребивава законно на територията на
Европейския съюз (извън страните от Шенген).
Горепосоченото обаче не е описано нито в АУАН, нито в НП. Установява
7
се, че превозеният пътник е притежавал разрешение за пребиваване, издадено
от ***, но не и валиден документ за пътуване до страната. Това именно е
посочено в НП. Посочено е още, че лицето не е отговаряло на изискванията на
чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. а от Регламент (ЕС) 2016/399. Цитираната
разпоредба от ЗЧРБ обаче визира притежаването на редовен паспорт или
заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване,
когато такива се изискват, а от Регламента – притежаването на валиден пътен
документ, който дава право на притежателя да преминава границата и който
отговаря на визирани критерии. Нито в цитираните в НП разпоредби, нито в
съставения в НП текст като описание на нарушението, наказващият орган е
визирал конкретните изисквания за разполаганата от пътника документация,
на които пътникът не е отговарял и които авиокомпанията е следвало да
провери под формата на проверка на документи, но не го е направила, като
въпреки това е осъществил превоза.
Всички тези непълноти и неясноти са в нарушение на изискванията на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като от една страна е нарушено правото на
защита – жалбоподателят да научи в какво нарушение е обвинен, от друга
страна наказателното постановление е немотивирано, както от фактическа,
така и от правна страна. Посочването единствено на разпоредбите не попълва
посочената празнота, тъй като същите не визират конкретен случай на
изискване или нарушение, а изброяват няколко възможности, които следва
именно от наказващия орган да бъдат конкретизирани. Допълнително следва
да се посочи, че е незаконосъобразно и недопустимо елементи от обективната
и/или от субективната страна да не са посочени в текстовото изписване на
нарушението, а да се извеждат по подразбиране, предположение или по друг
подобен начин. Словесното изложение е задължително, за да се обоснове
преценката за съставомерност на деянието на посоченото лице по съответно
цитираната правна квалификация.
По посочените съображения атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като обсъждане на релевираните от страните доводи
и възражения, които биха се явили релевантни за спора, се явява безпредметно
предвид тежестта на констатираните пороци, обуславящи като правен резултат
отмяна на обжалвания акт при всяко положение.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя се полагат разноски,
8
но такива не са били претендирани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № *** от 31.10.2023 г.,
издадено от Директора на РДГП – Аерогари- ГДГП- МВР, с което за
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ и
на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 51 от ЗЧРБ е наложено на „Б.Е.“ АД,
ЕИК ***, имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9