Определение по дело №96/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба вх.№ 676 от 22.04.2024г. от С. И. А. от [населено място], действащ чрез упълномощен адв. Н. Х., АК-[област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1075-000098 от 18.03.2024г. на Н. Г. към ОД на МВР-Разград, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "м" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно спиране от движение на ППС“ за срок от 3 (три) месеца, в качеството му на собственик на лек автомобил, марка „БМВ 530, с рег.№ [рег. номер], който е допуснал управлението на посоченото МПС от И. С. А., [ЕГН] за участие в нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване. Със същата заповед, на основание чл. 60, ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта поради опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда.

В жалбата се съдържа особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената Заповед до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Твърди се наличие на противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят твърди, че е диабетик, инсулинозависим и се нуждае от лекарско наблюдение и изследвания. Ампутирани са четирите пръста, без малкия, на десния му крак. В тази връзка, твърди, че му е по-лесно да управлява процесния автомобил, който е с автоматична скоростна кутия и често го използва, за да ходи на лекар, на манипулации и прегледи. Съответно спирането от движение на този автомобил ще затрудни и препятства до голяма степен ползването на медицинските услуги, което ще доведе до влошаване на здравословното му състояние.

Административен съд – Разград, като обсъди доводите на искателя и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената Заповед е допустимо, като подадено от надлежна страна - адресат на Заповедта, за който е налице правен интерес, като неблагоприятно засегнат от разпоредената принудителна административна мярка.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

В конкретния случай принудителната административна мярка е обусловена от констатирано административно нарушение по чл. 104б, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, извършено на 15.03.2024г. от И. С. А., [ЕГН], за това, че като водач на МПС, марка „БМВ 530, с рег.№ [рег. номер] (собственост на жалбоподателя С. И. А.) участва в нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване - съставен АУАН, серия GA № 1208038 от 15.03.2024 г.

Съгласно чл. 171, т. 2, б. "м" от , на собственика на автомобила, който е допуснал използването на МПС за извършване на подобно нарушение, какъвто е процесният случай, се налага ПАМ „Временно спиране от движение на ППС“ за срок от 3 (три) месеца. Същата, съгласно чл. 172, ал. 1 , ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, се прилага с мотивирана заповед на посочените компетентни органи, която подлежи на обжалване по реда на АПК, но обжалването не спира изпълнението на приложената административна мярка. От тази законодателна уредба се изяснява, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ е допуснато по силата на закона (чл. 172, ал. 6 от ЗДвП), който в тези случаи презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Доколкото този въпрос е извън преценката на административния орган, за него не съществува дори и задължение да мотивира предварителното изпълнение на акта си, както е направено в конкретния казус. Презумпцията на закона цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, застрашаващи живота и здравето на участниците в движението.

При това положение предпоставка за спиране от съда на предварителното изпълнението по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. При липса на предвидени основания за това в специалния закон, то по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия или ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия негово право да ползва собственото си ППС. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса по законосъобразността на обжалвания акт.

Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова, като следва да установи едновременното наличие на двете предпоставки.

В случая, такива нови обстоятелства, които да не са съществували при издаването и връчването на Заповедта за налагане на ПАМ, не са доказани. Заявените от жалбоподателя С. И. А. здравословни проблеми са категорично установени от представените медицински документи. Те установяват, че същият е с 88 % трайна неработоспособност с определен срок до 01.01.2026г. поради общо заболяване: Инсулинозависим захарен диабет, с множество усложнения (представено Решение № 90082 от 16.01.2023г. на ТЕЛК при „МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“ АД). В периодите 29.11.2023г. – 02.12.2023г. и от 02.01.2024г. до 05.01.2024г. е провел болнични лечения в отделения по Съдова хирургия поради заболяване: Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници и свързани с ампутация на 1-ви-4-ти пръст на дясно ходило (представени Епикризи от „УМБАЛ Медика-Русе“ ООД и Университетска болница). Съдът не омаловажава и не изключва сериозността на така установените здравословни проблеми, но в конкретния случай и въз основа на представените доказателства от страна на жалбоподателя не се излагат обосновани и убедителни аргументи, които да налагат извод за вероятността от настъпване на значителни или трудно поправими вреди в правната му сфера, вкл. свързани със здравословното му състояние. Преди всичко, представените доказателства не доказват необходимост към настоящия момент от провеждане на специално лечение, медицински терапии или други методи за подобряване на здравословното състояние на жалбоподателят. Няма данни за предписани медицински процедури и интензивност на тяхното провеждане. Безспорно, с оглед хроничния характер на болестите, от които страда жалбоподателят, то същите изискват постоянни медицински грижи и наблюдение, но в конкретния случай липсват данни, че ползването им от страна на жалбоподателя е свързано с пътуване във или извън населеното място, в което живее, както и липсва основание, да се приеме, че това би могло да се постигне само като управлява лично процесния лек автомобил, временно спрян от движение с процесната ПАМ. Липсват доказателства относно невъзможността да използва алтернативни варианти за придвижване, съобразно конкретните си нужди, като притежавани от него други МПС, които може да използва, чрез превозване от негови близки, обществен транспорт и други. В този смисъл, неудобствата, които наложената ПАМ би причинила на жалбоподателя, евентуално биха затруднили, но не биха препятствали прилагането на предписаното му лечение и здравни грижи.

Следва да се отбележи, че всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобства и засяга правната сфера на неговия адресат. Принудата обаче не е самоцелна, а се упражнява с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения (чл. 171 от ЗДвП). С разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интересите на други лица. В случая временното спиране от движение на собствения на жалбоподателя лек автомобил е предприето като превантивна мярка с определен срок и цели да бъдат защитени важни обществени интереси, в частност - правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата.

В този смисъл, при преценка на баланса между накърнените лични интереси на жалбоподателя и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта с оглед защита живота и здравето на всички участници в движението, съдът приема, че приоритет следва да се даде на последните, поради което искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мярката е съразмерна на преследваната от закона цел по осигуряване безопасността на движението и осигуряване на живота и здравето на гражданите.

Мотивиран така и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Административно процесуалния кодекс във връзка с с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, Административен съд - Разград

ОТХВЪРЛЯ искането на С. И. А. от [населено място], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1075-000098 от 18.03.2024г. на Началник Група към ОД на МВР-Разград, Сектор „Пътна полиция“, издадена на основание чл. 171, т. 2, б. "м" от .

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението.