№ 479
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20213100101240 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. чл.2 в от ЗОДОВ.
Производството делото е образувано по предявен иск от Г. Й. Р., с
ЕГН:********** и адрес:******, ПРОТИВ ДЪРЖАВАТА, представлявана от
Министър на финансите на Република България и адрес ****** с правно
основание чл.2 в от ЗОДОВ.
В исковата молба ищеца твърди, че е работил в Митница Варна от
08.02.1995 год., първоначално по трудово правоотношение, а впоследствие и
като държавен служител на длъжността „държавен митнически инспектор,
длъжностно ниво - 5, експертно ниво 1Б, в митница Варна, с ранг: V старши",
считано от 08.01.2019 г.
Народното събрание е приело с параграф 50 от ПЗР на ЗИДЗКПО,
обнародван в ДВ бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 01.01.2019 год., който
променен чл.10, ал.1 Закона за Митниците, с което: «Митническите
служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат
само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за
умишлено престъпление от общ характер.».
С изменение на ЗМ Директора на АМ е издал Заповед №
3024/07.01.2019 год., с която ищеца бил уволнен, тъй като бил привлечен като
обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по ДП №8/2016 г. по
1
описа на ТСБОП - Варна, пр.пр.№486/2016 г.по описа на СП.
В резултат на приетата от Народното събрание законова промяна
служебното правоотношение на ищеца е прекратено.
Ищеца е оспорил Заповед №3024/07.01.2019 год. на Директора на АМ за
прекратяване на служебното ми правоотношение, като незаконосъобразна. В
резултат е постановено Решение №1566/08.02.2021 год. по адм.д.№
10534/2020 год. по описа на Върховния административен съд, с което
заповедта е отменена.
В изпълнение на чл.122, ал.1 от ЗДСл и в законния срок, на 19.02.2021
год. ищеца се явил в АМ-Варна, за изпълнение на служебните си задължения.
В тази връзка е издадена Заповед № 217/22.02.2021 год. на Директора на
АМ, с която ищеца е възстановен на заеманата длъжност.
С Решение №7/17.07,2019 год. по к.д. №7/2019 год. (обн. ДВ бр. 75 от
24.09.2019 г,). влязло в законна сила на 28.09.2019 год. съдът е обявил
нормата на чл.10 ал.1 изр. Второ от ЗМ за противоконституционна.
Ищеца твърди, че промяната в закона, постановена в противоречие с
конституцията му причинила имуществени вреди.
С постановяване на решението на конституционния съд за Държавата
възниква задължението да възстанови правото и да уреди онези отношения,
които са се осъществили в нарушение на Конституцията.
Закона и по специално чл.22, ал.4 от Закона за Конституционния съд
задължава Народното събрание да уреди възникналите правни последици от
противоконституционния закон, за да бъде възстановен нарушения
конституционен ред. Независимо от това НС бездейства, което представлява
и противоправно поведение.
Причинените вреди ищеца определя, като неполучено от него
възнаграждение в размер на 1396 лв. месечно, от която бил лишен
неправомерно и допълнително възнаграждение за постигнати резултати
/ДВПР/, което би получил, ако не уволнението поради
противоконституционната норма.
Допълнително възнаграждение се начислява ежемесечно и получава
наведнъж за всяко тримесечие с основната заплата за последния месец от
тримесечието, като общият размер на неполученото от ищеца ДВПР възлиза
2
на 1270 лв. /по 200 лв.на тримесечие/за периода от 08.01.2019 г. до 19.02.2021
год.
По силата на чл.104, ал.1 от ЗДСл Агенция Митници е изплатила на
ищеца основната заплата само за 6 месеца, за периода от 08.01.2019 год. до
08.07.2019 год., но за останалото време през което е бил лишен от
възнаграждение, твърди, че са му причинени вреди.
С Определение в открито съдебно заседание съдът е приел увеличение
на иска на основание чл.214 от ГПК.
С исковата молба, след приемане на изменение на иска ищеца е заявил
петитум, с който моли съда да постанови решение, с което осъди Държавата
да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие
на незаконосъобразна законодателна дейност на Народното събрание,
изразяваща се в приемането на противоконституционната норма на чл.10.
ал.1. изр.второ от ЗМ, представляваща:
Сумата от 31 166,18 лева, представляваща неполучено от ищеца
основно възнаграждение за периода от 08.07.2019 год. до 19.02.2021 год. вкл.
Сумата от 3 807 лева, представляваща неполучено от ищеца ДВПР
/допълнително възнаграждение за постигнати резултати/ за периода от
08.01.2019 г. до 19.02.2021 г. вкл., което е било начислено на служителите,
заемащи същата длъжност всеки месец и изплатено всяко тримесечие
ведно със законната лихва върху главницата от 34 973,18 лева, считано
от датата за предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява представлява
се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска.
Претендира разноски, като е представила списък с разноските в срока по
чл.80 от ГПК в размер на 3 393,93 лева, от които 1 665 лева адвокатско
възнаграждение.
С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Държавата, която в
производството по парични искове и на основание чл.31 ал.1 от ГПК от
МИЕНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ на Република България, с който твърди, че
3
предявения иск е недопустим и в евентуалност е неоснователен.
По отношение на допустимост на иска, ответника е изложил твърдения,
че надлежен ответник следва да е народното събрание, а не Министерство на
финансите по силата на чл. 2 в ЗОДОВ, ДВ бр. 94/2019 год.
По основателността на предявените срещу държавата искове.
В отговора се твърди, че причинно-следствена връзка като елемент от
състава на чл.49 от ЗЗД липсва, поради което не може да бъде реализирана
отговорността на държавата нито на основание чл. 4, §3 ДЕС, нито на
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за вреди.
Пряката причинно-следствена връзка между нарушението и вредата,
като елемент на правопораждащия фактически състав, не се предполага, а
трябва да бъде доказана, като тежестта за това е на ищеца.
В периода от 08.07.2019 год. до 19.02.2021 год. вкл. за ищеца не е имало
законова пречка да работи по трудово или служебно правоотношение,
включително и като митнически служител.
Неоснователно е и не би могло да се приеме, че продължилата над две
години незаетост на Г.Р. по служебно или трудово правоотношение е в пряка
причинно-следствена връзка с нарушението на правото на ЕС.
Ответника твърди, че това се е дължало на бездействието и
нежеланието на лицето да си намери някаква работа и да получава доходи
под формата на възнаграждение за полаган труд по служебно или трудово
правоотношение, т.е. дължала се е на поведението на самия ищец, поради
което за процесния период не се дължи обезщетение.
Ответника твърди, че по аналогия на чл. 225 КТ, в тежест на ищеца е да
докаже, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, съответно че е получавал по-ниско възнаграждение.
Алтернативно ответника твърди, че на обезщетяване подлежи само
основната заплата на ищеца и то определена към момента на прекратяването
на служебното му правоотношение, но не и претендираното допълнително
възнаграждение за постигнати резултати (ЦВПР), тъй като между
нарушението на правото на ЕС и неполучаването на ДВПР няма причинно-
следствена връзка.
Моли съда да отхвърли предявения иск.
4
Ответника претендира да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С отговора са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ответника редовно призован не се явява
Министъра на финансите и не се представлява.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал.2 ГПК, намира за
установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищеца е бил в трудово правоотношение с Митница Варна по силата
сключен Трудово договор № 273/25.02.1995год.
По късно със Заповед № 4568/15.04.2004 год. е назначен като държавен
служител на длъжността „Старши инспектор“ с ранг IV младши, в
Регионална митническа дирекция, регионално митническо управление Варан.
Със Заповед № 5434/02.07.2012 год. е преназначен на длъжността
ДЪРЖАВЕН ИНСПЕКТОР „МИТНИЦИ“, МИТНИЧЕСКИ ПУНКТ
„ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“, МИТНИЦА ВАРНА с ранг II младши.
Със Заповед № Р-187/01.04.2014 год. е повишен в ранг V старши.
Със Заповед № 3024/07.01.2019 год. на директора на Агенция
„Митници“ считано от 08.01.2019 год. е прекратено служебното
правоотношение с ищеца на длъжността ДЪРЖАВЕН МИТНИЧЕСКИ
ИНСПЕКТОР, Длъжностно ниво-5,експертно ниво 1Б, в МИТНИЦА ВАРНА
с ранг V старши, тъй като е привлечен като обвиняем за умишлено
престъпление от общ характер.
Със заповедта е определено обезщетение за неползван от ищеца платен
годишен отпуск.
Със Заповед № 217/22.02.2021 год. на директора на агенция „Митници“
ищеца Г. Й. Р. е възстановен на длъжността Държавен инспектор в ТД на
А“Митници“ длъжностно ниво V, експертно ниво 1Б, ТД „Северан Морска“ с
ранг V старши.
Заповедта е постановено след влизане в сила на Решение №
954/16.07.2020 год. по адм. дело № 965/2020 год. на АС-Варна, оставено в
сила с Решение № 1566/08.02.2021 год. по адм. дело № 10534/2020 год. на
ВАС.
5
По делото е приета и изслушана съдебно икономическа експертиза от
вещото лице от М. В. П., от която съдът установи следните факти:
Във ведомостта за 03/2021 в полза на ищеца е начислено трудово
възнаграждение в брутен размер 439,50 лв. за 6 р.д. от датата от която ищецът
е възстановен на работа 19.02 до 28.02.2021 год. при основна заплата 1 465 лв.
При извършената проверка на експерта са представени фишове за
работна заплата на ищеца за месеците 11/2018, 12/2018 и 03/2021 год.
Видно от допълнително представените данни от А“Митници“, за
периода м.01/2019 до м.01/2021 са представени данни за начислени и
изплатени трудови възнаграждения на двама служители на ТД „Северна
морска", заемащи идентична длъжност с тази на ищеца Държавен инспектор в
Митница Варна, длъжностно ниво V, експертно ниво 1Б, които са постъпили
на работа в АМ приблизително по едно и също време с ищеца и за
изследвания период са работили също в отдел на териториалната дирекция.
При извършените от вещото лице изчисления за следващото се трудово
възнаграждение на ищеца за времето през, което е бил отстранен от
длъжност, за период от 08.07.2019 год. до 19.02.2021 год. възлиза на 34 765,27
лв. в брутен размер и 31 288,75 лв. - в нетен (след приспадане на дължимия
ДДФЛ) при размер на основната заплата 1 787 лв. и 34 629,09 лв. в брутен
размер и 31166,18 лв. в нетен при размер на основната заплата 1 780 лв.
Допълнителните възнаграждения за постигнати резултати нямат
постоянен характер и не са уговорени в заповедта за назначаване и не са
предварително определени по размер.
Според Правилата на АМ за определяне на допълнителните
възнаграждения за постигнати резултати, същите са дължими при изпълнение
на поставените задачи точно и в срок, като се определят въз основа оценка
работата на отделните служители. Оценяването на резултатите на
служителите се извършва от прекия ръководител, който посочва в нарочни
формуляри оценката на постигнатите резултати. Оценките, които могат да
бъдат поставяни на служителите са: „много добри резултати", „добри
резултати" и „неприемливи резултати". В представеното на СИЕ писмо от АМ
е посочено, че определянето на допълнително възнаграждение за постигнати
резултати е само възможност на работодателя, не и задължение, като е
6
отбелязано и, че в периода 08.01.2019-19.02.2021 г. Г. Й. Р. не е бил на работа,
няма реално отработено време, съответно и постигнати резултати, поради
което и не е подлежал на текущо оценяване за посочения период.
Вещото лице е представило изчисления за евентуално следващото се
допълнително възнаграждение за постигнати резултати (ДВПР) на ищеца за
периода от за периода от 08.01.2019 до 19.02.2021 г. вкл., на база
представените от АМ данни за получено ДВПР, които е отразило в
заключението си.
В заключението си вещото лице е отговорило, че общата стойност на
възнаграждението, което би получил ищеца за периода от 08.07.2019 до
19.02.2021 год., в двата варианта, изчислени на база представени данни за
основна работна заплата на двама служители в АМ на длъжност идентична с
тази на ищеца, възлиза на: 34 765,27 лв. в брутен размер и 31 288,75 лв - в
нетен (след приспадане на дължимия ДДФЛ) при размер на основната заплата
1787 лв., който вариант е в интерес на ответника.
Размерът на ДВПР (допълнително възнаграждение за постигнати
резултати) за периода от 08.01.2019 до 19.02.2021 г. вкл., което би получил
ищеца съобразно заеманата длъжност, на всяко тримесечие при условие, че
служебното му правоотношение не е било прекратено, в двата варианта, въз
основа на представените данни възлиза на: 4 230 лв. бруто и 3807,00 лв. нето,
на база ДВПР, който вариант е в интерес на ответника.
По силата на параграф 50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ
бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 01.01.2019 год., Народното събрание е приело
изменение в Закона за Митниците т.4, буква „а" изменение на чл.10, ал.1 от
Закона за митниците с добавяне на изр.второ: «Митническите служители,
които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица,
които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено
престъпление от общ характер.“ Изменението въведено в чл.10, ал.1,
изр.второ от ЗМ, е прието на второ четене от НС на 07.11.2018 год.,
публикуван в ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 7.01.2019 год.,което е и правно
основание на Директора на А“Митници“, да издаде Заповед
№3024/07.01.2019 год., с която ищеца е уволнен.
Видно и от самата заповед ищеца привлечен в качеството на обвиняем и
обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер по
7
ДП № 8/2016 год. по описа на ТСБОП-Варна, пр.пр.№486/2016 год. по описа
на СП.
Разпоредбата на чл.10 ал.1 изречение втора от ЗМ е обявена за
противоконституционна с Решение № 7 на КС на РБ публикувано в ДВ бр. 75
от 2019 год.
Тази фактическа обстановка съдът приема въз основана на приобщените
по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице.
Заключението на вещото лице е обосновано и компетентно. Съдът кредитира
заключението на вещото лице във вторият му вариант, тъй като е по-
благоприятен за ответника по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно
основание по чл. 2в от ЗОДОВ.
По допустимостта на иска.
Съдът намира, така предявения иск за допустим.
Държавата отговаря за вреди причинени на гражданите от приемане на
закони, които противоречат на Конституцията на Р.България.
Пасивно легитимиран да отговаря по иска е държавата, която в процеса
се представлява от Министъра на финансите по силата на чл.31 ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество предявените исков са основателни и доказани и
следва да се уважат.
Приемането от Народното събрание и прилагането на
противоконституционна норма, води до причиняване на вреди на адреси на
нармата, които следва да се обезщетят от държава.
Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от нейни органи
в случая Народното събрание. Народното събрание отговоря за приети
закони, които противоречат на Конституцията на Република България.
В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №71/06.04.2019 г.
по гр.д.№3804/2019 год. ВКС, 4-то гр.отд., „Приемането на
противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение за
спазване на Конституцията и е във висша степен противоправно, защото съгл.
8
чл.4, ал.1 на Конституцията РБ е правова държава, която се управлява на
първо място от Конституцията и на следващо място от законите на страната.“
В свои Решения по чл.290 от ГПК ВКС приел, че за Държавата
възниква задължението да възстанови правото и за тези отношения, които са
се осъществили в нарушение на Конституцията. В чл.22, ал.4 от Закона за
Конституционния съд задължава Народното събрание да уреди възникналите
правни последици от противоконституционния закон, за да бъде възстановен
нарушения конституционен ред.
Бездействието на НС да уреди правните последици от
противоконституционния закон е толкова противоправно, колкото и
приемането на такъв закон /Решение №71/06.04.2019 г. по гр.д.№3804/2019 г.
ВКС, IV гр.отд.; Решение №184/21.01.2021 г. по гр.д.№2686/2019 г ВКС, IV
гр.отд. и др. /.
В тази връзка ВКС приема, че правните последици от влезлите в сила
индивидуални административни актове, издадени въз основа на
противоконституционен закон не може да продължат да съществуват в своето
непримиримо противоречие с конституционния ред.
В практиката си ВКС приема, че Държавата следва да обезщети
причинените вреди от незаконна дейност на НС, изразена в приемането на
закон, обявен за противоконституционен с решение на КС и в неизпълнение
на задължението по чл.22, ал.4 от ЗКС, която не изисква установяване на
наличие на възложена работа между Държавата и законодателния орган.
В този смисъл Държавата е пасивно легитимиран да отговаря за
причините на ищеца вреди от противоконституционната законодателна
дейност на НС.
Вредите причинени на ищеца са имуществени по своя характер и са
доказани както по основание, така и по размер.
С прекратяване на служебното правоотношение на ищеца въз основан
на противоконституционна правна норма приета от НС, той е бил лишен от
сигурно увеличаване на имуществото му изразяващото се в неполучаване на
следващото му се възнаграждение като държавен служител по прекратеното
служебно правоотношение, в което той е бил страна преди приемане на
противоконституционната норма.
9
Налице е причинно-следствена връзка между претърпените вреди и
приетия противоконституционния закон в чл.10 ал.1 изречение 2 от ЗМ ДВ
бр. 98 от 2018 г., в сила от 7.01.2019 год., тъй като служебното
правоотношение е прекратено със заповед на Директора на АМ въз основа на
обявената за противоконституционна законова норма на чл.10 ал.1 изр.2 от
ЗМ.
Въпреки, че Решение № 7 на КС на РБ публикувано в ДВ бр. 75 от 2019
е обявена за противоконституционна разпоредбата на изречение второ на
чл.10 ал.1 от ЗМ Народното събрание не е предприело действия за уреждане
на последиците от приемането на противоконституционната правна норма
закон.
Вредите причинени на ищеца са определени по размер от вещото лице и
се изразяват в неполучаване от страна на ищеца на възнаграждението за
периода през които служебното му правоотношение е било прекратено
включително и ДВПР, които макара да нямат постоянен характер според
вещото лице, със сигурност щеше да бъде получено от ищеца, ако не бе
прекратено служебното му правоотношение.
В този смисъл предявения иск се явява основателен и доказан и следва
да се уважи.
По отношение на разноските, при този изход на спора съдът следва да
възложи в тежест на ответника направените от ищеца разноски, за които е
представила списък с разноските в срока по чл.80 от ГПК в размер на 3 393,93
лева, от които 1 665 лева адвокатско възнаграждение.
Води от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министър на финансите на
Република България и адрес ******, на основание чл.2 в от ЗОДОВ да
ЗАПЛАТИ на Г. Й. Р., с ЕГН:********** и адрес:******, СУМАТА от 34
973,18 лева, представляваща сбор от сумата от 31 166,18 лева,
представляваща неполучено от ищеца основно възнаграждение за периода от
08.07.2019 год. до 19.02.2021 год. и сумата от 3 807 лева, представляваща
неполучено от ищеца ДВПР /допълнително възнаграждение за постигнати
10
резултати/ за периода от 08.01.2019 год. до 19.02.2021 г. вкл. Изплатена на
всяко тримесечие, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, вследствие на противоконституционната законодателна
дейност на Народното събрание в чл.10. ал.1. изр.второ от ЗМ обнародвано
ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 7.01.2019 год., и обявена за
противоконституционна с Решение № 7 на КС на РБ ДВ бр. 75 от 2019 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 34 973,18 лева, считано от
датата за предявяване на иска 17.05.2021 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министър на финансите на
Република България да ЗАПЛАТИ на Г. Й. Р. СУМАТА в размер на 3 393,93
лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му
връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред
Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11