Решение по дело №184/2023 на Административен съд - Сливен

                          Р Е Ш Е Н И Е    №  309

 

                               26.09.2023 г., гр. Сливен

 

                          В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

 

Административен съд – Сливен, в открито съдебно заседание на дванадесети септеври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретар Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдията Бозукова административно дело № 184 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от "Т. и М." ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, представлявано от Д.И.Д., срещу Решение № 1012-19-31#1/12.05.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Сливен, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-19-31/13.04.2023г., подадена от дружеството срещу задължителни предписания № ЗД-1-19-01334024/04.04.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ –Сливен за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО за В.С.К. за периода 05.09.2022г. до 11.11.2022г., с вид осигурен 01, декларация образец №1.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението. В съдебните заседания по делото жалбата се поддържа от процесуалния представител по пълномощие адв. Ст.Р. ***. Претендират се разноски по делото.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Сливен, чрез процесуалния си представител по пълномощие – ст. юрисконсулт Р. Х., оспорва жалбата като неоснователна. В писмени бележи излга подробни съображения за неоснователността на жалбата. Моли за отхвърлянето й. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В.С.К., с ЕГН ********** е назначена на длъжност "б.н. и." в "Т. и М." ООД гр.Сливен, считано от 05.09.2022 г., с месторабота гр.С. въз основа на Трудов договор № 2/05.09.2022 г.,/л.31/, сключен между нея и дружеството на основание чл. 67, ал. 1 т.1 и чл.70 ал.1 от КТ, със срок на изпитване в полза на работодателя, за неопределено време, на пълно работно време – 8 часа, и с основно месечно възнаграждение в размер на 710, 00 лева. По преписката е налична молба от К. за назначаване на работа в „Т. и М.“ ООД. /л.33/. С постъпването на работа на работника е връчено копие на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор /л.32/ и длъжностна характеристика за длъжността „б.н. и.“ /л.34/. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 1/14.11.2022 г. на управителя на дружеството, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 14.11.2022 г. /л.35/. В Регистъра на трудовите договори в Националната агенция за приходите (НАП) за К. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ на 14.11.2022 г. относно прекратен трудов договор на 14.11.2022 г. /л.36/.

Със Заповед № ЗР-5-19-01316200/02.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен /л.18/ е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на "Т. и М. " ООД от контролен орган на ТП на НОИ – Сливен. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол (КП) № КП-5-19-01334020/03.04.2023 г. /л.19 и сл./ Причина за проверката са постъпили данни за по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за изплащане на парично обезщетение за временна неработноспособност за м.09.2022г. по повод представен пред друг осигурител болничен лист от 29.08.2022г., с който й е бил разрешен отпуск за временна неработоспособност с причина-придружаване и гледане на дете до 18 годишна възраст, обхващащ периода 29.08.2022г. до 07.09.2022г.

Според констатациите на контролния орган на ТП на НОИ – Сливен в Регистъра на трудовите договори за В.К. са подавани уведомления от "Т. и М.“ ООД, гр. С., за трудов договор на длъжността "б.н. и.", сключен на 05.09.2022 г. и прекратен на 14.11.2022 г. В представената разчетно-платежна ведомост за месец септември 2022 г. на К. е начислено трудово възнаграждение за 18 работни дни в размер на 639, 00 лева, а чистата сума за получаване е в размер на 495,85 лева. Във ведомостта за месец октомври 2022 г. е начислено трудово възнаграждение за 21 работни дни в общ размер на 710, 00 лева, какъвто е размерът на минималния осигулителен доход, като чистата сума за получаване е в размер на 550, 94 лева, а във ведомостта за месец ноември 2022 г. е начислено трудово възнаграждение за 9 работни дни в общ размер на 290, 45  лева, като чистата сума за получаване е в размер на 347,10 лева, като и в трите ведомости има положен подпис на получател на възнаграждението.  

В хода на проверката е дадено писмено обяснение от управителя на "Т. и М. " ООД с вх. № 1030-19-297/07.03.2023 г./л.25/, в което същият е посочил, че във връзка с разширяване дейността на дружеството и на пазарите на територията на гр.С. е назначен нов работник – В.С.К., но същият не е успял да реализира нито една продажба и няма нито един сключен договор с потенциални клиенти.

От представената длъжностна характеристика /л.34/ като задължения на служителя са посочени  - подготовка на оферти, провеждане на огледи на имоти, водене на преговори с клиенти, като проверяващият орган е установил, че К. не е работила на аналогична длъжност в други осигурители и при сключването на трудовия договор няма приложен диплом за завършено образование, документ за компютърна грамотност и владеене на чужд език, каквото е изискването за заемане на длъжността – б.н. и.. В приложения дневник за свършената от К. работа за периода 12.09.2022г. до 11.11.2022г. /л.41/ е вписано че са организирани срещи, раздадени са флайери, организирани са 12 огледа, но няма  документи за сключени предварителни договори с клиенти, потвърждаващи извършените огледи. Съгласно данни в справка „Приходи по Булстат“ осигурителните вноски за В.С. в размер на 334,45 лева  са внесени в пълен размер. 

Контролният орган е обосновал извод, че констатираните при проверката факти и обстоятелства водят до сериозни съмнения за нарушение на осигурителното законодателство и произтичащите от това злоупотреби със средствата на фонд "Безработица", изразяващи се в отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица на В. С.К., считано от 14.11.2022г.

На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО със задължителни предписания № ЗД-1-19-01334024/04.04.2023 г. е вменено задължение на "Т. и М. " ООД в срок от 14 работни дни от получаването им да заличи данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО, като подаде в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен данни с декларация образец № 1 съгласно Наредба №Н-13/17.12.2019 г. с код "Заличаване" и код за "Вид осигурен -"01", за период 09.2022г. до м.11.2022г. и да предприеме съответните действия за заличаване на уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключване и прекратяване на трудовия договор с В.С.К., тъй като същата не е упражнявала трудова дейност като лице, заето по трудово правоотношение по смисъла на  на чл.10 ал.1 от КСО за период  от 05.09.2022г. до 11.11.2022г./л.21/.

Управителят на "Т. и М. " ООД е подал жалба с вх. № 1012-19-31/13.04.2023 г. срещу задължителните предписания, /л.15/.

С процесното решение № 1012-19-31#1/12.05.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Сливен е отхвърлена жалба вх.№1012-19-31/13.04.2023г., подадена от дружеството срещу задължителни предписания № ЗД-1-19-01334024/04.04.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ –Сливен за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО за В.С.К. за периода 05.09.2022г. до 11.11.2022г., с вид осигурен 01, декларация образец №1 на  директора на ТП на НОИ – Сливен/л.12/.  В решението органът приел, че наетото лице В.К. не е упражнявала реална трудова дейност при осигурителя "Т. и М.“ ООД и не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като дружеството не е представило други документи, извън разплащателни ведомости и отчетни форми, от които да е видно, че в действителност лицето е упражнявало трудова дейност.

Решението е връчено на представляващ „Т. и М.“ ООД на 16.05.2023г. Жалбата срещу него е подадена до Административен съд Сливен на 26.05.2023г. с вх.№ СД-01-01-2044/ 26.05.2023г..

По делото са допуснати до разпит като свидетели В.С.К., Б. С. С.и Л. Д. Л.. От показанията на В.К. се установява, че в периода от 05.09.2022г. до 11.11.2022г. е била назначена на трудов договор в „Т. и М.“ ООД на длъжност - б.н. и.. През процесния период два пъти е била обучавана от управителя на дружеството - Н.Д., за да се запознае с материята и дейностите, които трябва да извършва и да придобие умения във връзка с продажба и отдаване под наем на недвижими имоти. Свидетелят К. сочи, че мястото й на работа е било гр.С., като полагания от нея труд се изразявал в отпечатване и разпространяване на рекламни материали на дружеството, проучване на пазара на недвижими имоти, извършване на огледи на недвижими имоти, срещи с клиенти, като през периода, в който е била на работа в „Т. и М.“ ООД не се стигнало до сключване на реални сделки с недвижими имоти.

От показанията на Б. С. С.се установява, че е бивш колега на К., като през м.октомври, м.ноември 2022г. е ползвал услугите й като б.н. и. във връзка с намерение да наеме по-малко жилище в гр. С., както и във връзка с продажба на жилището на баща му. Свидетелят сочи, че с К. са извършили оглед на апартамент в кв. “Д.“, предлагала му е и други жилища, но не се стигнало до сключване на сделка.  

От показанията на свидетеля Л.се установява, че се е възползвала от услугите на К., която й била п. от у. години през месец септември, октомври 2022г. във връзка с намерение да закупи апартамент в гр. С.. К. й предлагала апартаменти, извършили съвместно огледи, но до сключване на сделка не се стигнало.

По делото са приобщени разчетно-платежни ведомости за м. септември, м. октомври и м. ноември 2022г. на „Т. и М.“ ООД, касаещи изплатено възнаграждение на В.С.К. /л.37 и сл./, дневник на приетите болнични листове/л.40/  и дневник на извършената работа за 2022г./л.41 и сл./. Приобщени са диплом за завършено средно образование сер. №***от 05.06.2003г. на В.К. /л.184/ и допълнително споразумение към трудов договор/л.185/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – Сливен, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Решението обаче не е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби.

Според приложимата материалноправна уредба, по-конкретно разпоредбата на чл. 54 "л" от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от същия кодекс и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията.

Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването  на трудовата дейност. В същия смисъл е и определението на понятието "осигурено лице", посочено в разпоредбата на § 1, т. 3, изр. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО – физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение. Изискването на горепосочените разпоредби е лицето да упражнява трудова дейност въз основа на валидно възникналото трудово правоотношение. Изключение от това правило са регламентираните в изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО случаи по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 от КСО (случаите на разрешен отпуск, при които лицето не осъществява трудова дейност, но времето на отпуска се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски).

Страните по делото не спорят, а и видно от събраните писмени доказателства, на 05.09.2022 г. между В.К. и "Т. и М.“ ООД е сключен валиден трудов договор, който е регистриран по съответния ред, и за месеците септември, октомври и ноември 2022 г. са постъпили суми в приход на държавното обществено осигуряване за осигурителни вноски от "Т. и М." ООД за служителите на същото, в това число и за В.С.К..