Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                           

                                                                 №.......

                        

                                                   гр.Л., 19.12.2018 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  граждански състав   в     публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:   

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА

                                                                                 ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ХРИСТИНА Х., като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 508 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

                Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

            С Решение № 149 от 20.08.2018 г., постановено по гр.дело № 257 по описа за 2018 година, Т.ският районен съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата Д.М.С., ЕГН:********** и А.М.С., ЕГН:********** на бащата  М.С.Ш., ЕГН:********** ***, определил е местоживеенето на децата при бащата, определил е свободен режим на лични контакти между децата и майката М. Ф.А., с настоящ адрес ***. Осъдил е М.  Ф.А. да заплаща ежемесечна издръжка за децата Д.М.С. и А.М.С., чрез бащата  М.С.Ш., в размер на 150.00 за детето Д.М.С. и в размер на 130.00 лева за детето А.М.С., начиная от 20.03.2018 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Осъдил е М.  Ф.А. да заплати на  М.С.Ш. сумата в размер на 637.33 лева, представляваща ежемесечна издръжка за децата, дължима за периода от 01.01.2018 г. до 20.03.2018 година. Допуснал е предварително изпълнение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, на решението, в частта на определената издръжка за малолетните деца. С решението съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от М. Ф.А. против М.С. Ш.иск за предоставяне на родителските права върху децата, определяне местоживеенето на децата при майката, определяне режим на лични контакти между децата и бащата и за осъждане на бащата М.С.Ш. да заплаща месечна издръжка за децата. Присъдил е дължимите държавни такси в размер на 428.69 по сметка на РС-Т..

               Против решението е подадена въззивна жалба от М. Ф.А. с която обжалва решението като неправилно и постановено в нарушение на закона. Сочи, че голяма част от мотивите на съда са правна теория. Твърди, че анализът на доказателствата дават основание да се приеме, че бащата не разполага с по-добри условия за отглеждане на децата, а има данни, че той и неговите близки влияят зле на децата и ограничават контактите с майката, с цел постигане на родителско отчуждение към нея. Като допуснато процесуално нарушение от съда е посочено неизслушването на двамата родители. Наред с това изтъква, че определеният от районния съд свободен режим на лични контакти не дава възможност на майката да осъществи правата си предвид изключително влошените отношения с бащата, от когото зависи това. Прилага писмени доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.С.Ш., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Според страната, решението на съда е правилно и законосъобразно. Изразява желание за постигане на споразумение с насрещната страна и двамата заедно да се грижат за децата, като ответницата се прибере и заживее заедно с тях. Изтъква се, че не е в интерес на децата да бъдат разделяни, както и че майката няма финансов ресурс за осигуряване на живота, образованието и тяхното развитие. Представя писмени доказателства.

В съдебно заседание, въззивничката се явява лично, поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Въззиваемият също се явява лично, а процесуалният му представител- адвокат П.К. моли да бъде потвърдено решението на районния съд.

От представените доказателства по гр.дело № 257/2018 г. на Т.ския районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК съдът приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259 ал.1 ГПК за обжалване е спазен.

Решението на Т.ския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, обаче, че е неправилно.

Ищецът М.С.Ш. е предявил срещу М. Ф.А. обективно съединени искове за определяне родените от съвместното им съжителство деца Д.М.С. и А.М.С. да живеят при него, за предоставяне упражняването на родителските права на него и определяне на режим на лични контакти с майката, която да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на децата, съответно 150 и 130 лева, считано от 01.01.2018 година.

Ответницата е оспорила основателността на претенциите и от своя страна е предявила насрещен иск за предоставяне на нея на родителските права на двете деца, които да живеят при нея и за издръжка в същия размер, както и за определяне на режим на лични контакти.

Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните по делото са живели на съпружески начала и от фактическото им съжителство са родени двете им деца- Д.М.С., родена на *** година и А.М.С., роден на *** година, видно от приложените по делото удостоверения за раждане- № 635232/26.09.2005 г. и № 201194/27.06.2011 г. на Община Т..

Страните за живели в с.Г., ул.“Александър Стамболийски“ №53 в наследствено жилище на бащата на Ш., в което са съжителствали със семейството на родителите му и на неговата сестра.

Детето Д.М.С. е ученичка в VІІ клас на  ОУ „Васил Априлов“-с.Г., в което като ученик в първи клас е записан и А.М.С..

Според изготвения от Дирекция „Социално подпомагане” –Т.социален доклад, децата обитават една стая на първия етаж от къщата, която е обзаведена с необходимите битови условия за сън, почивка, самоподготовка и игра,отоплява се на печка с твърдо гориво и битовата хигиена е на добро ниво. На първия етаж живеят в самостоятелни стаи съответно техните баба и дядо и семейството на леля им.

След скандал, възникнал на 05.12.2017 година, страните се разделили. Майката заминала при родителите си в с.М.и още същия месец се установила в гр.Л., в жилище под наем с адрес: ******. Според констатациите, съдържащи се в Социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане”-Л. жилището представлява тристаен апартамент с отделни кухни, баня, тоалетна и остъклена тераса и е добре обзаведено.

            М.Ш. е представил трудов договор, от който се установява, че от 28.05.2018 г. е назначен на пълно работно време да работи като дървар при ЕТ „******“-с.Б.с месечно възнаграждение в размер на 510 лева. Договорът е регистриран в НАП- ТД В.Търново, видно от приложената справка. В предходен период – 07.10.2017 г.- 26.03.2018 г. същият е регистриран като безработен, според Регистрационна карта № 10013213/26.09.2017 г. на Дирекция „Бюро по труда”- гр.Т.. Във въззивното производство е представил нов трудов договор – от 16.10.2018 г., сключен с „******” ЕООД- гр.Б., който обаче не е подписан от служителя.

М. Ф.А. е представила трудов договор от 16.04.2018 г., според който е приела да изпълнява в „******”АД длъжността „гладач” с основно месечно възнаграждение в размер на 540 лева и където работи и понастоящем.

В производството пред ЛОС са представени психолого-педагогически характеристики на децата, подписани от класните ръководители и директора на ОУ „Васил Априлов” – с.Г., които обаче са абсолютно формални, идентични по съдържание, като дори не съдържат данни относно класа, в който децата се обучават.

Двамата родители са изслушани по реда на чл.123, ал.2 СК и всеки от тях е заявил желанието си да упражнява родителските права.

За установяване на отношенията между двамата родители и между тях и децата са събрани многобройни гласни доказателства, които съдържат и противоречиви данни, доколкото са депозирани от близки и роднини на страните и които съдът преценява с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК.

На основание чл.15,ал.1 от Закона за закрила на детето Д.М.С. е изслушано в производството пред РС-Т.. Изразило е желание да остане да живее при своя баща, заедно със своя брат, като заявява, че в къщата всички се грижат добре за тях и че сестрата на баща им много помага за тяхното отглеждане.

В социалните доклади, изготвени от съответните дирекции СП, се сочи, че децата са емоционално привързани и към двамата родители и че те трябва да участват активно в грижите към тях и носят отговорност за тяхното възпитание и развитие, независимо от състоянието на връзката помежду им.

Предявените искове са с правно основание чл.127, ал.2 от СК, според който съдът  решава спора между родителите, когато не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, съгласно чл.59, 142, 143 и 144. Препращането към нормата на чл.59 от СК вменява на съда задължение да се произнесе по тези въпроси служебно.

Съобразявайки събраните гласни доказателства, съдът приема че докато са живели заедно и двамата родители са полагали грижи за отглеждането и възпитаването на децата си, като са били подпомагани  своите близки. Въз основа на доказателствата, съдът може да направи извода, че те притежават добри родителски и възпитателски качества и децата са привързани към тях. Битовите условия и при двамата родители са добри и подходящи за отглеждане на децата.

Като положително и похвално съдът приема изразеното от всеки от родителите желание да упражнява родителските права и да носи отговорност за възпитанието на децата, но за решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права от решаващо значение според закона и утвърдената съдебна практика е интересът на децата.

Интересът на децата е обективна категория и се преценява от съда с оглед всички обстоятелства като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности (чл.59 ал.4 от СК). Целта е да се осигури на децата тяхното правилно физическо и духовно развитие, както и социалното им формиране.

Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че децата Д.М.С. и А.М.С. следва да живеят при своята майка М. Ф.А., на която да се предоставят за упражняване и родителските им права.

Без да се отричат родителските качества на бащата, съдът приема, че в интерес на децата е да живеят при майката. Действително, не се спори, че и в настоящия момент те живеят при своя баща, в жилището, в което двамата родители са живели до раздялата им и са свикнали с обстановката, което обяснява и изразеното от момичето предпочитание да остане да живее при своя баща.Това предпочитание, обаче, не е задължително за съобразяване от съда, тъй като от значение са възпитателските качества на родителите. Посочените от Ш. свидетели не твърдят, че майката е неспособна да се грижи за децата или че ги гледа по неподходящ начин, а показанията им са насочени основно към установяване на нейното провинение спрямо ищеца- установяване на връзка с друг мъж. Те акцентират и на помощта, която оказват в момента бабата и лелята по бащина линия, игнорирайки изцяло ролята на майката, която до раздялата се е грижела за децата.

Св.М., живеещ на семейни начала със сестрата на ищеца е казал:” Аз съм в една стая с моята жена, той си е отделно в стаята, децата са долу – на първия етаж с баба им, гледа си ги там …. и се грижи за тях за всичко.М. ходи, изкарва пари, той си знае къде работи…. Децата са добре гледани. Ако децата не са добре гледани до сега, малката няма да има успех и малкият няма да ходи на училище…..”

Свидетелят М.е заявил, че децата са много привързани към баба си и дядо си. „Децата са задоволени със всичко, като идем у тях- то са пасти, шоколади, сокове, всичко имат.Децата седят на първия етаж при баба си там..”.

Свидетелите, доведени от А., макар и нейни близки роднини, дават по-обективни показания, тъй като не отричат ролята на бащата и неговите близки, но описват и друга страна в отношенията между страните, а именно осезаемото присъствие и намеса в техния живот като семейство на родителите на мъжа и особено на неговата сестра.

Свидетелката М.М.е извикана от А. в с.Г. на 5.12.2017 г. ,когато е била изгонена от жилището на родителите на Ш. и е заявила, че скандалът в семейството е бил голям.Заявила е :” Там всеки казваше нещо, някакви пищяници, викове, децата плачеха и искаха майката. Свекъра и дърпаше децата и викаше „приберете децата навътре”, М. мълчеше и не вземаше отношение да защити жена си… Командваше неговата сестра и свекъра на М.…Свекърът и казваше, че ако остане в този дом, ще остане да живее без телефон и всякакви физически и социални контакти със всеки.Нейната зълва продължаваше да я обижда с най-обидните и цинични думи и  казваше да напусне този дом и тя ще се грижи за тези деца, тъй като тя няма деца.” За ищеца свидетелката е обяснила: „М. 12 години живя с М., но той никога не е бил активен да отглежда децата си… М. никога не е можела да вземе отношение за възпитанието на децата си, на нея и се нареждаше как да бъде облечено детето…. Защото така е казала зълвата. М. никога не се е интересувал децата дали са на училище или не.”

Последователни са техните показания в насока, че бащата твърде често е без работа или не се задържа дълго време на работа- факт, който се потвърждава и от писмените доказателства- регистрационна карта от ДБТ-Т.и два трудови договори, от които последният не е подписан от Ш. и не е вписана датата на влизането му в сила. Свидетелите М., М., Х.М.сочат, че бащата не е осигурявал необходимите средства за издръжка на децата и майката е била в затруднение да ги издържа, тъй като е работела само тя, а М. често е употребявал алкохол. Св. М.е заявил: „ Тя напусна семейното жилище, където живееха с М., защото няма условия, безпаричие, проблеми, само тя работи, М. не работи, не изкарва пари от никъде, 4 човека са в една стая.Отидох вечерта да я взема там, на двора зълва и я обиждаше:”Курво, махни се от тука, без децата си… М. пие…М. не дава децата на М...”.

За разлика от общите показания на свидетелите на ищеца, които сочат, че той се грижи за децата, конкретна информация за родителските качества на майката може да се изведе от показанията на св.Х., която има непосредствени впечатления и в с.з. е заявила:” Тя беше много грижовна винаги и като е идвала на село, аптечката и беше заредена с всичко за децата.. личният лекар на децата беше в Л., тъй като искаше да им осигури най-доброто.Тя винаги е работела и винаги приоритет и бяха децата и първо заделяше пари за децата …” ,майката е търсила и материали от свидетелката, за да помогне на детето за домашната му работа.

Свидетелката М.е присъствала на разговор между страните по време, когато Ш. е бил за кратно на работа в Ирландия, при който на искането на А. да и изпрати пари, защото детето започва училище, той заявил, че ще изпрати когато има и че: „не е ходил на училище и не е умрял и тя няма да ходи, голяма работа, висшистка няма да стане”. Твърдението на ищеца, че децата се учат отлично се опровергава от констатациите на РС (с.з. на 24.07.2018 г.), направени по ученическата книжка на Д.С., от които се установява, че по основните предмети успехът на детето е „добър” и по-малко, а отличните оценки са по музика, технологии и физкултура.

В социалния доклад на Д”СП”-Т.се сочи, че бащата разполага с добър родителски капацитет, като се отбелязва, че на този етап децата са подкрепени и от роднините по майчина линия- баба, дядо и леля. Такава подкрепа, обаче, не липсва и на майката от страна на другата баба, което е доказано в хода на процеса. Съдът приема, че социалният доклад на Дирекция „СП”-Т.е едностранчив и формален в значителна степен. Данните в него са изведени от твърденията на една от страните- бащата и неговите роднини, а фактът че социалният работник се позовава на педагогическите характеристики на двете деца, които са абсолютно формални и с еднакво съдържание, потвърждава извода за липса на задълбочено проучване на отношенията в семейството и между родителите и децата.

Основният интерес на децата е да получат правилно отглеждане и възпитание. Свидетелката М. е заявила в с.з. на 24.07.2018 г., че голямото дете на страните е оставено без контрол и пред нея е казало, че е „освободено от лелята да ходи навсякъде, където поиска и да се прибира, когато поиска”. Задоволяването на децата с любима храна (пасти, шоколади, сокове- св.М.) може да говори за бита и разбиранията на свидетеля, но не доказват по-добрите качества на бащата. Заявеното от последния съгласие за свободни контакти между майката и децата противоречи на действията му, които са описани от свидетелите М., М., Х.. Определянето на „свободен режим на лични контакти” на децата с майката прави невъзможно практическото му прилагане в случай на несъгласие от страна на бащата.

Освен изложеното, отдаването на предимство на родителския капацитет на майката съдът мотивира и с факта, че момчето А., който е първокласник има по-голяма нужда от майчини грижи и помощ, предвид малката му възраст, а дъщерята Д., която е навършила 13 години може да бъде подготвена по-добре от майката (отколкото от лелята) по въпросите, свързани с полово съзряване, а тяхната привързаност към майката не се оспорва. В с.з. на 16.11.2018 г. М.Ш. заяви: ” Децата питат за майка си, всяка вечер говорят по телефона”.

При вземане на своето решение, настоящият въззивен състав съобразява и констатациите в Социалния доклад на Д”СП”-Л. относно жилищните условия и среда за отглеждане на децата в гр.Л.. Майката М.А. живее под наем в тристаен апартамент, който е обзаведен и има предвидена самостоятелна стая за децата. В жилището живее и майката на А., която и помага и е заявила, че ще полага грижи за децата, когато дъщеря и е на работа.В близост до жилището има основно и средно училище, а майката е информирана и относно наличните социални услуги на територията на гр.Л..

Съдът приема, че майката има по-добрия родителски капацитет в сравнение с бащата, като за формиране на това становище, освен на посоченото по-горе, се доверява и на личните  си впечатления и непосредствения контакт с тях, при който всеки от тях имаше възможност да изрази мотивацията си да поеме грижите по отглеждането и възпитаването на децата.

При това положение следва да бъде определен и режима на лични контакти на децата с техния баща. Действително тези лични отношения  са в интерес и на двете страни и затова са уредени като право, но отново водещо значение има интересът на децата.

Съобразявайки практиката на съдилищата, настоящият състав приема, че бащата ще има право да взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден. По време на празниците: всяка нечетна година децата ще прекарват със своя баща Бъдни вечер и Коледа, а всяка четна година ще прекарват посочените празници със своята майка и обратно- за Великденските празници. Бащата ще може да взема при себе си децата за по един месец през лятото,  който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

При промяна на обстоятелствата, съгласно чл.59, ал.9 СК, страните могат да поискат изменение на тези мерки и определяне на нови.

По отношение издръжката: нормата на чл.143 ал.2 от СК е безусловна и задължава родителите да издържат ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи- чл.142, ал.1 СК. Според ал.2 на чл.142 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

С Постановление на Министерски съвет № 316 от 20.12.2017 г., считано от 01.01.2018 г. е определен размер на работната заплата от 510 лева, което налага извода, че минималният размер на издръжката за едно дете към настоящия момент е 127.50 лева. Съдът, съобразявайки се с възрастта на децата, счита, че за месечната им издръжка са необходими общ обем парични средства в размер на 250 лева за детето Д. и в размер на 200 лева за детето А.. Посочените размери на издръжка за двете деца в предявения от А. насрещен иск – съответно 150 лева за детето Д. М.(на 13 г.) и 130 лева за детето А. (на 7 години) са минимални, предвид тяхната възраст и нужди, поради което следва да бъдат уважени в този размер.

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на Т.ския районен съд, решението следва да бъде отменено и вместо него – поставено друго, с което предявеният от ищеца М.Ш. иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, а съответно се уважи предявеният насрещен иск от М. Ф.А..

С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК Ш. следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна разноски по делото в размер на 475 лева, от които 75 лева платена ДТ за двете инстанции и 400 лева за адв.възнаграждение в производството пред РС-Т.. Същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 403.20 лева, на основание чл.73, ал.2 ГПК, вр.чл.69, ал.1,т.7 и  чл.1 Тарифа за ДТ, които с събират от съдилищата- 4% върху тригодишните платежи.

 Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.271 ГПК, съдът

 

                                Р   Е   Ш   И :

         

ОТМЕНЯ изцяло  Решение № 149 от 20.08.2018 г., постановено по гр.дело № 257 по описа за 2018 година на Т.ския районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на децата Д.М.С., ЕГН:********** и А.М.С., ЕГН:********** на майката М. Ф.А., ЕГН:**********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Д.М.С., ЕГН:********** и А.М.С., ЕГН:********** при майката М. Ф.А., ЕГН:********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ на бащата М.С.Ш., ЕГН:********** ***, следния режим на лични контакти с децата: да взема децата от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, както и по един месец през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; по време на празниците: всяка нечетна година децата ще прекарват със своя баща Бъдни вечер и Коледа, а всяка четна година ще прекарват посочените празници със своята майка и обратно- за  Великденските празници.

ОСЪЖДА М.С.Ш., ЕГН:********** ***, на основание чл.143, ал.2 СК, да заплаща месечна издръжка за децата Д.М.С., ЕГН:********** и А.М.С., ЕГН:**********, чрез тяхната майка и законен представител  М. Ф.А., ЕГН:********** ***, в размер на 150.00  сто и петдесет) лева за детето Д.М.С. и в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева за детето А.М.С., начиная от влизане на решението в сила и до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

На основание чл.242, ал.1 ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от М.С.Ш., ЕГН:********** *** М. Ф.А., ЕГН:********** ***, ИСК за предоставяне на родителските права върху децата  Д.М.С.,ЕГН:********** и А.М.С., ЕГН:**********, определяне местоживеенето на децата при бащата, определяне режим на лични контакти между децата и майката и за осъждане на майката М. Ф.А. да заплаща месечна издръжка за децата.

ОСЪЖДА М.С.Ш., ЕГН:********** *** заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на М. Ф.А., ЕГН:********** ***, разноски по делото в размер на 475 (четиристотин седемдесет и пет) лева.

ОСЪЖДА М.С.Ш., ЕГН:********** *** заплати по сметка на Окръжен съд-Л. държавна такса в размер на 403.20 (четиристотин и три лева и 20 стот.) лева върху присъдения размер на издръжката.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         2.